Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09 17:36 - КАК НИ НАТРАПИХА ПАПСКО-МАСОНСКИЯ КАЛЕНДАР, т.н. нов стил? Татяна Мачковска
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Защо докато едни християни си честитят Рождество Христово, други още постят? Това е резултат от самочинната противоканонична промяна на църковния календар, която разкъса вселенското литургично единство на християните и отвори пътя на рушителни, за Църквата, практики и тенденции.

На 1 февруари Българска православна църква почете паметта на св.великомъченик Трифон. Лозарите обаче ще си направят обредното зарязване на 14-ти – датата,на която се е чествал празникът преди т.н. календарна реформа в БПЦ. Същото ще е и на 24 май – държавата и обществото ще честват светите братя Кирил и Методий, а Църквата ще го е направила 13 дни по-рано, незабелязано от никого. Все така е разделено църковното от гражданското празнуване и на 1 ноември, празника на св. Иван Рилски и Ден на народните будители, и на 8 декември - студентски празник, не за друго, а защото тогава църковно се прославя патронът на СУ св.Климент Охридски.

Защо е това объркване? Кому е изгодно изолирането на Църквата от обществения живот, разкъсването на вековната връзка между богослужебното честване на светеца с народния празник в негова чест? Защо докато едни православни си честитят Рождество Христово, други още постят? Този въпрос открива една кървяща вече десетилетия рана в Православната църква. Всъщност става дума за самочинна противоканонична промяна на църковния календар, която разкъса вселенското литургично единство на християните и отвори пътя на рушителни, за Църквата, практики и тенденции.

През1572 г. папа Григорий, амбициран да въздигне поразклатения авторитет на Ватикана, въвежда ново летоизчисление, премествайки датите с 10 дни напред, за да се наваксало изоставането” на действащия дотогава Юлиански календар. По-късно се добавят още 3 дни, и днес разликата между двата календара е 13 дни. Ако човек се зарови в специализираната литература обаче, ще открие, че прословутото научно преимущество на новия григориански календар е само мит. Той е основан на отдавна отхвърлената от науката геоцентрична система, според която Слънцето се върти около Земята, затова и тропическата година, приета от него за еталон, е условна, въображаема величина. Обратно, юлианският календар е космоцентричен и неговата основа, сидерическата година, е реална величина, равна на пълния период на въртене на Земята около Слънцето. Ето защо всички астрономически и историко-хронологически изследвания, свързани с големи периоди от време, се правят по него, а не по новия календар.

Историята на налагането на т.н. нов стил е низ от интриги и фалшификации. Папската реформа е призната още тогава за безсмислена от Сорбоната, Виенския и други университети, както и от редица астрономи, като Джордано Бруно и Галилей. Коперник отказва да вземе участие в подготовката й, и понеже учението му заплашва да разобличи псевдонаучността на реформата, то е забранено. Ала политическият натиск и ловката папска (всъщност - юдейска! Г.С.) пропаганда си казват думата - новият календар постепенно превзема света и „научното” му преимущество и точност днес са безпрекословни.

Но ако светът може да живее по всякакви календарни системи, Църквата отмерва своето богослужебно време по осветени от Светото Предание и съборния опит правила, за които новият календар се оказва напълно непригоден. При него християнската Пасха много пъти се пада не само заедно, но и даже преди юдейската, което е грубо потъпкване на евангелските събития, – знае се, че Христос възкръсва след юдейската Пасха. Затова апостолските правила и каноните повеляват отлъчване от Църквата, за всеки, който празнува Пасха (Великден) заедно с юдеите.

Още в същата 1582 г. Вселенският патриарх Иеремия II заедно със Синода осъжда римското календарно нововъведение и свиква църковен събор, който предава на анатема всеки, който го следва. И през следващите столетия православните патриарси и архиереи осъждат като измяна и гибелно отстъпление т.нар. нов стил. На приелите го, Вселенският патриарх Кирил в Окръжно послание от 1756 г. налага страшни проклятия за временния и вечния живот. Анатема прогласява и Съборното послание на Вселенския и източните патриарси, от 1848 г. Затова в православните държави григорианският календар е наложен само за гражданския живот, а поместните им църкви продължават да празнуват по юлианския.

Пробивът в това единство става през 20-те години на миналия век. През 1922 г. за Вселенски патриарх, при ред нарушения и с политически натиск, е въздигнат масонът Мелетий Метаксакис, изгонен от Йерусалим заради „противобожигробска дейност” и даже низвергнат от Синода на Еладската църква. Още следващата година той свиква „Всеправославно съвещание”, в който не участват повече от половината поместни православни църкви - трите големи източни патриаршии, Александрийската,Антиохийската и Йерусалимската, Руската православна църква и др. Въпреки това и въпреки съмнителните пълномощия на участниците, това самочинно сборище взема решение за приемане на „новия стил” и още ред пагубни нововъведения в Църквата, които никой досега не е дръзнал да въведе.

Поради всеобщото възмущение и вълнение сред православните, обсадили в дните на „конгреса” Патриаршията, Мелетий е свален от Вселенския престол. Заместникът му обаче още през 1924 г. налага т.нар. „поправен юлиански календар” – преминаване към григорианския Месецослов при запазване на православната Пасхалия. Същото прави Еладската Църква, под натиска на държавата, и Румънската, срещу което получава от Цариград липсващото й до тогава патриаршеско достоинство. И в Гърция, и в северната ни съседка започват големи смутове и вълнения, както и жестоки гонения на отказалите да приемат нововъведението - затвори и заточения, разстригване на монасите, дори убийства на миряни. Въпреки това и в двете страни днес големи маси от хора продължават да следват т. нар. стар стил. В Русия новият календар е въведен съвсем за кратко и отменен, защото богомолците просто опразват храмовете и отказват да се черкуват по него. Поради решителната народна съпротива новият стил се проваля и в Македонската църква.

У нас календарната реформа става неочаквано и изведнъж. С „Послание до клира и всички чада на БПЦ” от 18.07.1968 г. тя е обявена в Църковен вестник, вече като факт, станал „по общо желание на клира и вярващия народ”. Постановява се, след Никулден веднага да се празнува Игнажден, а 13-те дни помежду им с честваните на тях светци просто са зачеркнати, като е съкратен и Рождественският пост. Такава груба намеса в богослужебния ред Църквата не познава през цялата си история. При това едно от съображенията на реформата е чисто чревоугодничество – да се избегнел постът на Нова година. Все по тая причина честването на Гергьовден е оставено по стария стил. По новия то понякога се пада през Великия пост преди Великден, а как да се лишиш от печеното агне!

В какво е лукавството на „поправения юлиански календар”, по който се служи сега у нас? Той наистина не смее да наруши православната Пасхалия, което би означавало отпадане от Църквата, макар че призиви за общо празнуване на Великден с католиците все по-често се чуват. Но пък напълно следва католическия григориански календар за Месецослова /празниците с постоянна дата/, с което грубо нарушава древния Типикон – устава на църковното богослужение. Петровият пост не само силно е съкратен, а понякога и съвсем изчезва, нарушават се ред времеви граници и установени от Църквата правила. Календарната реформа обаче се цели много по-далеч. Общите дати на неподвижните празници дават възможност за съслужение с католиците, което е категорично забранено от каноните, под страх от низвергване. Днес обаче то дръзко се практикува от немалко православни свещеници и йерарси.

Новият стил нарушава логическата връзка между отделните периоди и празници, вследствие на което църковният народ губи връзка с мистичния дух на Църквата и богослужението. Днес в храмовете на БПЦ вървят окастрени до неузнаваемост служби в резултат на своеволие и презрително отношение към Типикона, породено именно от календарната реформа. Без съмнение тя свърши отлична работа на атеистичната власт. Селските събори се лишиха от религиозно съдържание и станаха само повод за ядене и пиене, празниците на големите светци бяха префасонирани в Ден на овчаря, акушера, лозаря, а студентите празнуват, без въобще да се сетят за св.Климент.

И ако една светска организация може да сменя и модернизира устава си, колкото си иска, това не важи за Църквата, която е небесно-земна институция, ръководена от Светия Дух. Ние, разбира се, по човешки можем да ревизираме каноните и постановленията й, но тогава ще ги лишим от мистичната сила на Духа - благодатната сила, чрез която става нашето спасение. Господ ясно дава своята санкция чрез особените действия на Божията благодат. И днес Благодатният огън слиза на Гроба Господен само на православната, а не на католическата Велика Събота. А когато Йерусалимската патриаршия отстъпи и прие новия календар, огънят не слезе, и старият бе скоропостижно върнат. Известно е също, че всяка година на Преображение Господне, над едноименния храм на Тавор, където е станало това дивно събитие, се спуска чуден облак. И не на 6-ти, а на19-ти август, когато е празникът, по юлианския календар!

Днес юлианският църковен календар се спазва от по-голямата част от православния свят - от Йерусалимската, Руската, Сръбската, Грузинската, Македонската Църква, и в Света Гора. По него се черкуват хиляди гърци и над 2 млн.румънци. У нас срещу календарната реформа се възпротивиха само двама архимандрити, които намериха подслон в Княжевския девически манастир, единствен продължил, с цената на много лишения и рискове, да служи по стария стил. След демократичните промени техните духовни чада се отделиха в своя църковна общност – Българската православна старостилна църква, чиито последователи все повече се множат.

„Календар”на латински ще рече „книга на дълговете”. Ние дължим на Господа дареното ни земно време, което също е Божие творение. Него Господ освещава, като го прави причастно на небесния живот, чрез църковното богослужение. В този смисъл според много богослови църковният календар се явява икона на осветеното време. И всяко посегателство срещу нея е светотатство срещу светиня.

 

Татяна МАЧКОВСКА, в. ТРУД, 1912 г.
 

Вижте и:

АТОНСКАТА СОЛ ГУБИ СИЛА. http://3rm.info

ПРАВОСЛАВНИ СВЕТОГОРЦИ ОТГОВАРЯТ НА РЕШЕНИЕТО НА СВЕТИЯ КИНОТИС НА АТОН, ЗА КРИТСКИЯ ЛЪЖЕСЪБОР.


 

И още:

Позиция на Пирейската Гръцка митрополия за решението на Светогорския Кинотис за Критския лъжесъбор.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 10773116
Постинги: 3446
Коментари: 6167
Гласове: 7075
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031