Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2017 20:54 - На 7 април 1945 г. при превземането на гр. Кьонигсберг било явено велико Божие чудо. 3rm.info
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 792 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.10.2017 21:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тогава нашият Бог Иисус Христос и Пресвета Богородица спасили от смърт стотици хиляди войници. В много исторически книги е написано, че в неудачния щурм на Кьонигсберг, na 6 април 1945 г., по улиците на града загинали 120 хиляди наши воини, а немците нямали загуби.

image

Моят баща, Петров Алексей Петрович подполковник от правосъдието, в началото на февруари 1945 г. бе назначен контрольор на 3 ­ти Белоруски фронт, понеже беше член на Държавния комисариат за контрол на армията на СССР. А след войната, от 1948 до1951 г., беше съдия в г. Калинин (сега - Тверь). Почти всяка неделя, в мое присътствие, той (тайно) разказваше тази удивителна история, на пет човека: на младия прокурор, който стана после Генерален прокурор на нашата област и умря 2014 г.; на двама офицери от комендатурата на Кьонигсберг; на военкома Малъйгин Владимир Петрович и на офицера от групата за контрол на фронта Худол Петер (след войната той беше слушател във Военната Академия), а също и на двама съдебни заседатели, които той уважаваше. Тези петима, сами молеха баща ми, да повтаря разказа си, в края на всяка тяхна среща.

 

Когато на 1 ­ 2 април 1945 г. съветските войски, след много тежки боеве влязоха в Кьонигсберг, командващият Василевский А.В. на военния съвет обяви, че ще опита да изпрати ултиматум на коменданта на крепостта, и в присътствието на баща ми, прочел текста: «Господин комендант, предлагаме ви да се откажете от съпротива, понеже Германия изгуби войната. Берлин ще бъде превзет към 1­ ви май, а Хитлер ще бъде убит или пленен, не по-късно от 30 април. Нека да не убиваме вашите и нашите войници, да не разрушаваме града и да не избиваме жителите му».

 

Офицерът се върна жив и донесе удивителен отговор. На 2 април вечерта, 1945 г. Василевский го огласи на военния съвет. Отговорът гласеше: «Тевтонсктие рицари не се предават никога. Не помисляйте да влизате в града: ние ще ви избиваме, а вие нас никога няма да ни убиете. Нашите предци през вековете са направили всичко, та никой неприятел да не може да овладее нашия град. Нас не ни интересува, какво ще стане с Германия, понеже Източна Прусия е друга държава, не ни интересува и съдбата на някакъв си австрийски ефрейтор Хитлер. Нас не ни плашат никакви войски, нито авиация, и даже новото оръжие на фюрера, което правят в Норвегия. Ние ще изчакаме в нашата крепост толкова години, колкото потрябва, докато рухне вашият безбожен режим, та макар и от следвоенните последствия».

 

Василевский доложи веднага на Сталин и той отговори: «на 3 април ще изпратя авиационната армия, и тогава ще видим, какво ще стане след три дни». 

 

След трите дни, на 5 април, пилотите донесоха на Василевски: «Влизайте в града, всички са убити, зданията са разрушени. Из града не се движи никой».

 

Сутринта на 6 април, в 6 часа, беше дадена заповед за влизане в града. Без всякакво усилие, по пустите улици, нашите бойци стигнаха до базалтовата планина, която бе обкържена от ров с вода. Огромни стоманени врати водеха вътре в планината. Още щом първите наши войници се хвърлиха във водата, в същия момент, от ураганен огън, от всичките разрушени здания и от бойниците в планината, паднаха хиляди войници, а снайперисти, през целия ден, никому не даваха да помърдне.

 

Ужас обхвана всички вечерта, на военния съвет, когато Василевский, син на свещеник, каза, че повече не смята да хвърля на гибел хората, понеже под града има друг град, а в Москва няма да искат и да чуят, и ще настояват да превземем града през април. Василевский обяви, че всички те са обречени на гибел, и затова остава само едно средство, — това с което са побеждавали нашите предци.

 

Сутринта на 6 април беше докарана Казанската икона на Божията Майка, и двама млади свещеници в небесно сини одеяния, в прикрит от куршумите двор, строиха известнен брой войници, заповядаха им да свалят шапките и започнаха да служат молебен на Богородица. След 15 минути, като завършиха, взеха иконата и искаха да я понесат напред. Всички в този миг се ужасиха, че веднага ще ги убият, а те направиха само две крачки — и внезапно се установи тишина. Нашите бойци почакаха минутка и отново се затичаха, а над техните редици, от горе, вървеше Пресвета Богородица. Вратата на крепостта се отвори сама и от там започнаха да излизат хитлеровците, хвърляха оръжието, падаха на колене, гледаха в небето и се кръстеха. Оръжието на немците отказало за около 25 минути, а надошлите съветски воини бързо преплуваха водното препятствие и затичаха по коридорите на крепостта, без да срещат никакъв отпор. Насреща им идваха с вдигнати ръце фашистите, без оръжие.

 

90­-хилядната групировка на хитлеровците се предаде в плен. Моят баща веднага бил назначен за изпълняващ длъжността комендант на Кьонигсберг. Той, с офицерите си, лично разпитвал пленените, и всички те, в един глас казвали, че оръжието им отказало, а над планината стояла Мадоната (Света Богородица). След три дни моят баща и офицерите от комендатурата намериха коменданта Отто Лаша. Той се застрелял в едно от помещенията, заедно с неколко млади офицери...

 

 

След идването от Москва, на полковник Бакланов, коменданта на Кьонигсберг, баща ми се заел със задълженията си. Той контролирал всичките комендатури в западните земи — Полша, Литва, Латвия, Естонии, Кьонигсберг, и до ноември 1946 г. изпълняваше длъжността, комендант на пристанището Пилау.

 

Баща ми беше потресен от всичко видяно. На 41 години, той подаде оставка, отказа се от подарената от правителството къща, и без да вземе нищо от имуществото, дойде в Твер. Нареди на баба ми, да ме води в храма и да се причастявам. Не ми каза, да не разказвам на никого, това, но аз сама го разбирах. Чудното е, че за четрите години, 1948 – 1951, — никой не видя, че ме водеха на църква.

 

В гр. Калинин моя баща стана най-милостивият съдия за бедните. Всичките тези години, той всяка нощ слагаше под възглавницата си пистолет, мислейки, че някой от събеседниците му ще донесе за тези негови разкази.

 

 

За тези чудеса трябва да се разказва на руските воини. Ако се молят, няма нищо страшно. И че качеството на живота не зависи от количеството пари и от големината на къщата, а зависит от това, доколко си въцърковен. Истинският православен руснак, няма от какво да се страхува. Явлението на Божията Майка в Кьонигсберг доказва, че Господ обича Русия и по молитвите ни, винаги помага.

 

 

С уважение,

   

Галина Алексеевна МИХАЙЛОВА  (урожденная Петрова), 

г. Тверь

    

P.S.: Моя баща умря на 23 октомври 1951 година, от спиране на сърцето. 

   

Аз постоянно слушах разказите му за чудото в Кьонигсберг, седейки недалече от него. Тогава, 1951 г. бях на 13 години.

 

http://www.rv.ru/content.php3?id=11055

 

http://3rm.info/publications/57075-o-takih-chudesah-nuzhno-rasskazyvat-russkim-voinam.html

Превод, Григор Симов

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11601480
Постинги: 3564
Коментари: 6374
Гласове: 7237
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031