Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2017 10:11 - Как Лев Толстой ни се яви в облак. 3rm.info
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 534 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.12.2017 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ясен юлски ден 1989 година, със скулптора Вячеслав Михайлович Кликов и помощника му Георги Трошин се връщаме от Дивеево. Пътят беше пуст, аз карах «Нивата», Вячеслав седеше до мене, а Георги отзад. И спорехме за Толстой.


Кликов никак не можеше да се примири, че великият писател бил отлъчен от Църквата, и че до сега отлъчването му, не е свалено.

— Какво от това, че се бил заблуждавал в църковните въпроси? Но той е бил истински гений! А религиозните му тръсения сега не са интересни за никого. Останаха само «Война и мир» и «Анна Каренина»...

Аз се опитвах да възразявам, че никой не отрича художествения гений на Толстой, но трябва да гледаме истината в очите — Толстой към края на живота си станал безпощаден и съзнателен враг на Църквата Христова. Сам скъсал отношенията си с Нея, подигравал се със всичко най-свято в християнството и накрая, отклонил от Църквата и от Бога огромно множество хора. Не случайно Ленин го нарекъл «огледалото на руската революция».

image

Вячеслав Михайлович Кликов, в онези години току що навлизаше в Църквата и това беше неговото първо поклонническо пътуване в Дивеево при преподобния Серафим, и преоценките на ценностите, като във всеки, вървяха трудно и болезнено в него. Освен това самият Кликов, още беше, преди всичко художник, и талантът, а още повече геният, за него си оставаха – над всичко, и неподсъдни от никого. Той отново започна да ни убеждава, че всеки гений е от Бога.
Аз му напомних, че отец Йоан Кронщадски назричаше Толстой, не само - зъл гений, но и предтеча на антихриста, а борбата му против Църквата — дело дяволско, и неколко години предварително предсказа нещастното му бегство от родния край, неудачния му опит за покаяние, и смърт в пълна духовна самота.

Но всичко това бяха само думи и думи... Аз не можах да го убедя, да разлюби Толстой, и да разбере, защо борбата на този велик писател с Христовата Църква е била толкова опасна, че Светият Синод направил такава тежка крачка, - отлъчване.

 И като разбрахме, че няма да се преубедим, един - друг, замълчахме. Вячеслав Михайлович замислено гледаше напред. Колата летеше бързо по залятото от слънце шосе, среди безкрайните поля.


Изведнъж забелязах, че Вячеслав Михайлович напрегнато е изпънал врат и устремено гледа с расширен от ужас поглед, някъде нагоре.

— ТОЛСТОЙ ! — завика той, с чужд глас, и сочеше с пръст нагоре.

Без да разбирам, какво става, погледнах нагоре в небето - и за малко да извикам и аз: точно пред нас, сред ясния лазурен хоризонт беше надвесен ослепително бял облак, който точно изобразяваше главата на великия писател.

Натиснах резко спирачката, като гледах да не изгубя управлението, защото не можех да откъсна погледа си от това зрелище. Потресени, ние всички слязохме на пътя.

Нищо подобно ни един от нас не беше виждал през живота си: облакът висящ над нас и с поразителна, скулптурна точност повтаряше известния на всички ни портрет, - главата на Толстой. Все едно в небето висеше някакъв вълшебен мраморен бюст.

Неколко секунди ние не можехме да кажем и дума, а после започнахме, прекъсвайки се, да споделяме впечатленията си. Повтарям, в облака нямаше никаква двусмисленост или наподобяване — пред нас беше Толстой! Не знаехме, кое повече ни потресе: природният феномен или това, че ние само неколко минути преди това спорехме горещо за Толстой.

Изведнъж изображението на небето започна да се променя: излезе вятър и в облака, пред очите ни, започнаха бурни метаморфози. Лицето започна да се издължава, носът прие напълно друга форма — тънък и изкривен, и хищно надвисна над нас, с подсмихващи се устни; огромната брада отлетя и остана само остра испаньолка... За неколко мига пред нас, лицето се превърна в такава страшна мефистофелска, бесовска мутра, че Кликов се хвана за главата и завика:

— Разбрах, разбрах! Стига толкова!..

Още неколько секунди облакът трептя над нас, като че, да ни се запечата видението завинаги в паметта ни, а после се яви вихър и напълно разнесе всичко...

http://3rm.info/publications/18719-kak-lev-tolstoj-v-oblako-prevratilsya.html

 

Превод, Григор Симов




Гласувай:
2
0



1. krumbelosvet - Невероятно, но е за вярване
21.12.2017 14:55
Нямах много пари за нови книги, и може би затова съм препрочитал Война и мир, особено някои места от втората част, не съм броил колко пъти, да не кажа безброй. Финалът на книгата обаче е жалък, измислено-поучителен, а епилагът е образец на интелектуален неуспех. Геният не може да стигне до една проста мисъл, КОЯТО Я ИМА В БИБЛИЯТА - "колко е малко кърмилото, а какъв голям кораб насочва". Не, Толстоя строи логическо уравнение с "аксиомата", че грандиозните и смъртоносни събития на Наполеоновите войни, трябва да имат точно толкова грандиозни причини, сбор от причините у всеки човек. Той не може да стигне да идеята за УПРАВЛЕНИЕТО (като малкият корабен рул). Вярно, че едва ПОЛОВИН ВЕК по-късно гениалният Норберт Винер създава УНИВЕРСАЛНАТА НАУКА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО - Кибернетиката (сега табу едва ли не, защото С НЕЯ Щатите спечелиха студената война без един изстрел. Сега под "кибер-атака" се разбира компютърна атака. Синът ми попитал приятели в Америка знаят ли нещо за Норберт Винер. Не, там никой не говорел за такъв учен...).
А идеята за управлението я има в Библията, толкова очевидна, че чак невидима. ГРЕШКИТЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ГЕНИИ, стават съдбовни грешки на нацията, но това е друга и безкрайна тема, май НЕНАЧЕНАТА. Най-мръсните образци на нашата журналистика например, развиват ПОРОЦИТЕ на Ботевото весникарство...
Благодарност и поздрави за автора на поста. Идеята, че ИМА ЧУДЕСА и в наши дни, може да е безкрайно полезна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11295158
Постинги: 3520
Коментари: 6238
Гласове: 7183
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30