Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 21:30 - Вавилонската блудница, истамбулската конвенция и „прекрасният нов свят“. Автор: zahariada
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 750 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 19.01 21:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Децата ще бъдат обучавани на „нестереотипни роли на пола“?! – какво всъщност означава това?! Остава неясно. Това значи, че натискат парламента на България да се подпише на празен лист, а после на този празен лист едни други хора ще ни напишат какво точно означава „нестереотипни роли на пола“. Точно на тези хора със собствените ни пари на данъкоплатци трябва да платим, за да ни насадят „нестереотипни полови роли“. По-надолу ще се досетим и кои са хората/НПО-тата. И още: Гл. 9 чл.68 ал. 1 Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO (експертната група) въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO. Експертна група, която сама ще си изготви въпросник и сама ще си го разгледа?! Нима наистина сама? И откъде-накъде дори и най-добрите, но назначени /от някого/ експерти ще контролират несъвършени, но легитимно избрани национални органи като Президент, Парламент, Правителство, съдебна власт. Анонимни експерти ще извиват ръцете на национални институции, ще им дават оценка и практически ще ги натискат в желаната от анонимниците посока. Това не се ли нарича съзнателен отказ от национален суверенитет?

Откъде идва натискът върху България да приеме Истанбулската конвенция – от Брюксел или по-скоро – от Берлин?

Защо е толкова силен този натиск да се приеме една пожелателна конвенция без задължителен характер?

 Защо нито един от „натискащите от Европа“ не излезе публично да разсее страховете от приемането й?

 Защо след като това е конвенция на Съвета на Европа, нито един от нейните автори и идеолози не желае да коментира и старателно отбягва въпроса за „джендърите“?

 Защо високопоставени хора у нас откровено лъжат – с почти истеричен и откровено панически тон – не само за характера и целите, а дори за самия текст, който е публичен?!

 Защо политически жени са принудени „да се правят на мъже“ по медиите, а политически мъже са принудени да разкрият своята не толкова мъжествена страна при нейното налагане?

 Защо висшият законодателен орган на страната е подложен на такава чудовищна преса от напълно анонимни хора?

 Защо уж непримирими политически врагове изведнъж се съюзяват и са готови да разцепват собствените си партии, само и само да наложат този скандален документ?

 И накрая – защо цели 11 страни от ЕС не искат да я ратифицират, а всички останали 17 са изразили множество резерви към различни текстове в нея?

 Как така една конвенция /уж/ срещу насилието се налага с такова нечувано насилие?!

 Защо точно наднационална конвенция, а не просто национален закон?

 Всички аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция се сриват само при един-единствен въпрос – не може ли борбата с насилието над жени и домашното насилие /каквото е благовидното име на този акт/ да се води на ниво национално законодателство? В България има редица закони в тази сфера, като се започне с Конституцията и Наказателния кодекс и се продължи със:

  • Закон за защита от домашното насилие и подзаконовите актове по прилагането му 
  • Закон за защита от дискриминация /и Комисия за защита от дискриминация!/
  • Закон за закрила на детето и правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • Закон за равнопоставеност на жените и мъжете / ! Чл. 2. ал. 3 равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола/. 
  • Закон за здравето, етични кодекси и др.

 Защо тогава „джендър“-организации и ЛГБТ-организации създават психоза в областта на насилието над жени и домашното насилие? Какво общо имат „джендър“-организациите с жените и с дома? Твърде отдалечена и предимно платонична, ако изобщо е връзка. Но не там е въпросът. На „джендърите“ откровено им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието.

 Единственото, което ги води е омразата към мъжа – „Спокойно, бели хетеро мъже! Сега рушим само патриархата“ – това бе написано на един от плакатите в подкрепа на Истанбулската. Омраза срещу мъжа! Ерозия на авторитета и подмяна. И точно затова е тази тяхна битка – за да бъде превърната думата „мъж“ в синоним на насилник /вместо закрилник/ и в синоним на престъпност. Мъж да се възприема като престъпник по рождение. Да, да, именно роден престъпник. Вижте този текст от Истанбулската, в който отровата /вижте думите в черно/ е сервирана сред изобилие от сладки медени думички:

Чл. 14 ал.1 “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.”

 Виждате ли как в черпака с мед са интегрирани капсулите с отрова?

 

 Децата ще бъдат обучавани на „нестереотипни роли на пола“/?!/

 – какво всъщност означава това?! Остава неясно засега. Това значи, че натискат парламентът на България да се подпише на празен лист, а после на този празен лист едни други хора ще ни напишат какво точно означава „нестереотипни роли на пола“. На тези точно хора със собствените ни пари на данъкоплатци трябва да платим, за да ни насадят „нестереотипни полови роли“.  По-надолу ще се досетим и кои са хората/НПО-тата.

 Подсказва ни го и любимото им „насилие над жените, основано на пола“. Ето това вече е безусловна присъда. Присъда над мъжа като роден насилник. Побойник по рождение. Възмутени ли сте? Не бързайте. Защото въпросът с „насилието, основано на пола“ е малко по-хлъзгав, отколкото си мислим. Либералните фашисти на име „правозащитници“ са му намерили цаката и тук – има и насилие на жени над мъже, основано на полов признак!

 Моля?! Да, точно така. Ама как така – питате смаяно вие?! Ами нали точно това ви казваме – отговарят либералните фашисти – че самият пол е генератор на насилие! Затова е нашата борба – казват те – срещу половете и за налагането на „джендър“-ите.

 Да, това е сатанинско изобретение! Бог е създател, дяволът е имитатор. Бог създаде два пола – „мъж и жена ги създаде“. Дяволът имитира двеста и двайсет джендъра. Без съмнение, това е шокиращо. И никакви „правозащитници“ не са тези, те са „кривозащитници“.

 Но нека нека продължим с Истанбулската. В нея има много откровени текстове, разкриващи в дълбочина истинския замисъл на анонимния „творчески“ колектив:

Гл. 1 ч. 4 ал. 3  Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.

 Някъде в този текст да става дума за „насилие“? Нали Истанбулската се бори срещу насилието? Е? Някъде в този текст да виждате спомената думата „насилие“? Не, разбира се. На кукловодите не им пука за насилието и изобщо – за хората. Истинската цел е да бъдат „смлени“ обичаите и традициите, чрез наднационален натиск да бъдат преформатирани специфични национални модели. А пък думата „предразсъдъци“ е сложена единствено да внуши колко лоши са традициите и обичаите. Защото именно традициите и обичаите са истинската цел. И кой всъщност има проблем с българските обичаи и традиции, основани на стереотипните роли на пола и изобщо – какво лошо има в тези точно обичаи и традиции? Може ли да попитаме?

 Не, не може! Приемайте я и не се обяснявайте! – това ни казва анонимното лоби, налагащо с незапомнен, чудовищен натиск една конвенция, която иначе не е задължителна.

 Сега вече започваме да проумяваме защо е цялата тази „анонимна“ истерия.

 Защото това е паневропейска наднационална матрица, целяща да разбие националните традиции и обичаи. Целяща да ерозира и „смеле“ този устойчив семеен модел от мъж и жена.

 Така става ясно, че целта на Истанбулската не е да реши проблеми на национално ниво. Напротив, тя е предназначена да създава проблеми на национално ниво. Точно затова трябва да бъде приета такава наднационална конвенция. И точно затова кукловодите over there – там някъде – се отнасят с явна ехидност към всяко национално законодателство. Защото тяхната наднационална власт се нуждае от ефективни инструменти за подчинение на националните нива в целия континент и извън него.

 Ето това е Истанбулската конвенция. И ето това са „джендър“-ите – езически капища на новата „кривозащитна“ религия – които „кривозащитниците“ искат на всяка цена да наложат.

 Това е прословутият член 3, с който се въвежда понятието „джендър“, преведено на български като „пол“. Защото „джендър“ няма дума-пряк аналог на български език. Това не е проблем за „натискащите“, защото както и да бъде преведено, конвенцията ще се прилага според английския и френския текст, както е в оригинал. А там е „джендър“. Добре, де, какво е „джендър“? Именно. А тези, които ще го гласуват в българския парламент, дали също не знаят неговото значение на български език? Не? А тогава как така в българския парламент ще гласуват нещо, което не знаят какво значи на български език? И как изобщо ще гласуват тази цялата отровна отвара от целенасочено неясна терминология, целяща единствено объркване?

 Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай!

 Това е многократно повтореното заклинание на трите вещици от Шекспировата трагедия „Макбет“ – история за един патологичен стремеж към власт, постигната с убийство и договор с дявола. Вещиците варят своята адска смес, включвайки екзотични съставки като:

„Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп…“

Гадно, но от сърце. Точно като някои от текстовете и целите на Истанбулската. А каква е целта на трите вещици /от „Макбет“/?

Да размият до заличаване моралните граници, да подменят хилядолетни етични категории и в крайна сметка да ни убедят, че:

„Зло — добро,

добро и зло

от едно са потекло“.

 Ако това е така – че добро и зло от едно са потекло – тогава значи няма ни добро, ни зло. Няма ни бяло, ни черно. Всичко е едно и всичко е сиво. Само че съвременните Истанбулски вещици стигат по-далеч даже и от Шекспировите персонажи! Защото те искат да ни убедят, че доброто е зло, а злото е добро! Амбициозно начинание, нали? Злото в нашата съвременност явно е решено да надмине себе си от времената на Шекспир.

 Все пак, класиката продължава да е актуална, защото следва указанията на шефката на вещиците – богинята на подземния свят Хеката:

 Добре! Готови сте навреме

и всяка своя дял ще вземе.

Сега на феите игрите

наподобете вие трите

и всеки чар, в таз гозба смесен,

доомагьосайте със песен!

 Коя е европейската Хеката на подземната власт? Къде живее тя? Какви указания дава на местните си вещици /разлетели се тези дни и у нас/ във всички европейски и не-европейски страни? /Защото в Съвета на Европа членуват и редица страни извън европейския континент/. Интересно е каква ще бъде песента на вещиците в предстоящите дебати при обсъждането на Истанбулската в нашия парламент. Със сигурност ще разпръскват чар и със сигурност ще се правят на феи. И със сигурност ще се опитат да ни омагьосват – къде с блага дума, къде с просъскване, къде с директно сплашване, ако им се върже някой. А не трябва да им се връзваме.

Защото никое отстъпване пред мрака не е довело до добро и никой, подписал договор със злото не е излязъл на печалба.

 Тази история – както и историята на Макбет – също няма да завърши добре. Защото точно тази история е всъщност много по-стара, отколкото дори и добрият стар Шекспир. Защото това е един провален модел, който отново се опитват да ни пробутват и който – ако продължи така! – ще завърши със същия грандиозен провал. Това вече се е случвало – „не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото идват“.

 Вавилонската конвенция… 

 Историята на Вавилонската кула е известна – Бог разбърква езиците на жадните за слава старовременни люде и оттам „ги разпръсва по цялата земя“. А Вавилон пък – за разлика от „джендър“ – има точен превод на български и означава „объркване“. Объркани езици, объркана комуникация, объркани понятия, объркани посоки и объркани ценности. Объркани лидери и объркано бъдеще. Вавилон. Да ви прилича на нещо днес?

 Но нека да видим един малко известен факт от историята на тази прословута Вавилонска кула. За разлика от всичко строено дотогава – този проект е трябвало да бъде изграден от различни материали. Става въпрос не просто за кула, а за град, в който хората да живеят – ясно е, че такова множество не може да се събере в една кула. Но! Какви са тези други материали? Нетрадиционни за времето си материали, нестереотипни за онова строителство. Ето какви:

„Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяха вместо хоросан“.

 Думата „вместо“ ясно разграничава традиционните практики тогава от идващото нововъведение. Дотогава са употребявани камъни и хоросан, но за Вавилон градивният материал е нетрадиционен – тухли и смола. Тухлите се правят от пръст – човекът е направен от пръст – и се пекат в пещ. А смолата не е от бор, както бихме си представили. Тази библейска смола е всъщност гъста лепкава смес от органичен произход /мъртви животни и растения/, подобна на мек разтопен асфалт. Добива се от ями в земята, където е натрупана в периода на потопа под голямото налягане на водата в анаеробна среда.

 Добре, но защо изобщо трябва да се прави кула, след като Бог прави завет с Ной, че никога вече няма да има глобален потоп? Защото целта на славолюбивото и невярващо тогавашно множество е да се застрахова срещу втори потоп. Неверие. Заветите са забравени, ценностите са станали излишни, грешката ще бъде повторена, кулата ще бъде направен опит да бъде издигната. Както днес. И разбира се, както обикновено, това богопротивно съоръжение на глобалното его ще бъде изградено от нетрадиционни материали. Това е моделът. Вавилонската кула винаги е изграждана от нетрадиционни материали, нестереотипни роли на пола, джендъри и трансджедъри. Мъж – не. И жена – не. А нещо друго. Графа „друго“. Третият пол. Социален пол, различен от биологичния. Нетрадиционни „джендъри“ от неизбежната пръст, но слепени с нормативния асфалт на наднационални конвенции. Асфалтът е изолационен материал, предпазващ очистваща вода да не достига вътре.

 Немският /да си дойдем на думата, понеже злото отново се е настанило в Берлин/ философ Зигмунд Бауман въвежда термина „течно общество“. И обяснява какви са неговите характеристики – пълно отсъствие на устойчиви ценностни ориентири. Лишено от смисъл е всяко позоваване на обществените ценности, идентифициращи отделния индивид като част от общност.

 Неудържим индивидуализъм, превърнал ближния от желан спътник в опасен конкурент, от когото трябва да се пазим. Този агресивен субективизъм подкопава основите на модерната епоха и при отсъствието на ценностни ориентири разтваря всичко в своего рода течливост. Треската на пожеланието мигновено превръща купеното в остаряло, поразявайки човека с потребителска булимия – новият телефон отстъпва на стария, но веднага трябва да го заменим и него с нов, за да участваме в тази потребителска оргия на ненаситното, самоцелно пожелание.

 Точно това е „течното общество“. Това е тази разложена, разтопена, втечнена ценностно-човешка смес /“мехури пукай!“/, в която „добро и зло все едно са потекло“. И точно от нея трябва да се гради новата Вавилонска кула. Защото „камъкът, който отхвърлиха зидарите“ не е необходим на архитектите на най-новия световен ред.  Никога не е бил. Божествено утвърдени институти като мъжки и женски пол /и няма други!/, като семейство от мъж и жена /и няма други!/, като майка и баща /и няма други!/ със своите деца – всичко това не става за градеж на най-новата Вавилонска кула. Трябва графа „друго“. Трябва трети, пети, десети пол. Друго, нестереотипно.

 Разбира се, Вавилон е изграждан само донякъде, защото той е концептуално неподлежащ на завършване. Винаги – с нетрадиционни материали и завинаги незавършен. Защото презираният от строителите фактор Бог винаги се намесва и резултатът от тази намеса остава като поука завинаги. А фактът, че днешните поколения са загърбили тази поука ще си остане за тяхна сметка – защото прадедите им отдавна са си платили сметката за онази, някогашна кула. Предстои да бъде предявена сметката за това, сегашно съоръжение.

 …и „Прекрасният нов свят“

 Но нека сега не говорим такива неща. Стига с това черногледство. Истанбулската конвенция и наднационалното законодателство ще решат всички проблеми и ще влезем в прекрасния нов свят. Гаранция за това е GREVIO. Не знаем какво е GREVIO? Нищо, не сме единствени. Има и едни други близо 240 души, повечето от които също все още не знаят, макар че агресивно ги принуждават да го гласуват. Така че нека да бъдем свободни от чувство за вина. А GREVIO e всъщност постоянен механизъм за наблюдение и контрол. Това пише в Истанбулската:

Гл. 9 Член 66 Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие

 ал.1 Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „GREVIO“) следи за изпълнението на настоящата Конвенция.

 

И още:

Гл. 9 чл.68 ал. 1 Страните представят пред Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за законодателни и други мерки, въвеждащи в сила разпоредбите на настоящата Конвенция, съставен на основата на изготвен от GREVIO въпросник, който да бъде разгледан от GREVIO.

  Експертна група, която сама ще си изготви въпросник и сама ще си го разгледа?!

 Нима наистина сама? И откъде-накъде дори и най-добрите, но назначени /от някого/ експерти ще контролират несъвършени, но легитимно избрани национални органи като Президент, Парламент, Правителство, съдебна власт.

 Анонимни експерти ще извиват ръцете на национални институции, ще им дават оценка и практически ще ги натискат в желаната от анонимниците посока.  Това не се ли нарича съзнателен отказ от национален суверенитет? Не се ли нарича доброволно преливане на правомощия от националната държава към наднационални органи? Доброволно, защото Истанбулската има доброволен характер. Поне на книга, докато в реалността е нечуван натиск! Е, тогава защо да вярваме на добрите намерения на тези, които стоят зад Истанбулската конвенция и смятат да ни я прилагат, след като виждаме чудовищният натиск, с който те самите ни я налагат?!

 Но това не е краят, това продължава:

Гл. 9, чл. 68 ал.4 GREVIO определя подходящите средства за провеждане на тази процедура по мониторинг. Тя може по-специално да приеме въпросник за всеки кръг на оценяване, който да служи като основа за процедурата на оценка на изпълнението от страните. Този въпросник се изпраща до всички страни. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за информация от GREVIO.

 Добре, но каква информация и изпълнение на какво точно от страните, след като на всички ни е ясно, че нищо не е ясно?! И че няма яснота дори за значението на ключовата /очевидно третополова/ дума „джендър“? И че „стереотипни и нестереотипни роли на пола“ подлежи на свободно тълкуване и произволно прилагане! Кой ще определи как?!

 Именно. GREVIO ще определи как, и ще ни го изтълкува и приложи това значение, защото ще напише всичко, което си иска. И ще го напише точно върху белия лист, върху който господарите на ГРЕВИО искат да принудят нашия парламент да се подпише. Празен наднационален чек, плащан с парите от нашия национален бюджет, за да ни се случват неща, които не искаме да ни се случват! И в същото време едни вещици пръскат чар и ни обещават светло бъдеще.

 Олдъс Хъксли е автор на пророческата книга „Прекрасният нов свят“, написана през…1932. Измайсторена чрез генно инженерство, това е социална матрица от четири човешки модела – алфа, бета, делта и гама поколения. Всичко е подредено, стерилно, корпоративно ефективно… Нямаш право да обичаш една жена или един мъж. Полигамията е задължение, развратът е нормативно гарантиран, любовта между един мъж и една жена е наказуема отживелица. И все пак, днешните нечестивци надминават дори и Хъксли! Защото дори и неговата фантазия не достига извратеността на един – различен от биологичния – „социален пол“, който може да роди стотици измислени, но узаконени „джендъри“ под закрилата на закона.

 Или с други думи – „Името ми е легион, защото сме мнозина“.

 Може би си мислим, че все пак Истанбулската конвенция може да бъде приета с резерви и някои от нейните членове да не влязат в сила?

 Това е много хитро от наша страна, но все пак – недостатъчно хитро. Защото член 78 на иначе доброволната Истанбулска конвенция, която е загрижена за жените и домашното насилие, напълно изключва всякакви резерви по отношение на „джендър“-текстовете.

 Може и сами да проверим и да разсъждаваме– това все пак е публичен текст.

 Засега Конвенция срещу разсъждаването все още не са въвели.

 Все още.

Александър Урумов, ГЛАСОВЕ




Гласувай:
5
0



1. morskipesni - Българите сме кучо племе - варвари а не "европейци"
20.01 12:23
Ще се справим и с тия "джендъри" . Промяната се пече и ще бъде факт- нещата ще се променят с прекатурване през глава. За 1 нощ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11470052
Постинги: 3541
Коментари: 6339
Гласове: 7213
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930