Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02 13:40 - ДРЕВНО АЗОВСКО ПРЕДАНИЕ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА КАЗАЧЕСТВОТО ОТ СВЕТИ АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.02 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Деца на Бога Единен, радвайте се! – Яви се в света Иисус Христос – на Господа Синът Единороден. И бидейки истински безгрешен, прие на себе си греховете човешки, и бе разпнат, и воскресе, за спасение на всички, и със смъртта си, смъртта победи. И отдаде кръвта си за нас, Той беше жертва последна перед лицето на Отца Небесен. Слава Нему вовеки!

1907 година преданието било показано на
свети Йоан Кронщадски, който го одобрил. Записано е 1960 година, по думите на ямската казачка Маремяна Степановна Карютина, в град Санкт-Петербург.

ЧАСТ 1

ЖИВОТЪТ ДО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 Две морета има на юг: Руското и Сурожското (Азовското).

А между тях, два полуострова: Кримски и Тамански.

Места топли, почти райски.

Затова много народи винаги опитвали да се закрепят там,

Особено елините хитроумни, търговци по професия.

Доплували те, през морето,

Изнастроили градове каменни,

Разбогатели, от хлебното жито краинско,

От роби и кожи щавени.

 

 По се разбирали гостите със скитите,

Откупвайки се с червено злато,

Но пък враждували с ясите,

Заради стари дългове на Танаис.

За коварството и безсърдечието им,

Мнозина ненавиждали гърците,

От племената, обитаващи в Азия,

И убивали елинските търговци,

И отнемали товарите им знатни.

 

 Царство им било Боспорско,

Със столица град Корчев,

Който стоял на планина обривиста

До пролива Кимерийски.

А в пролива има коса дълга.

Който по нея ходил – Таматарха посетил.

В Таматарха бил – това предание открил.

В Гермонас спал – истината опознал.

Което е забравено, - забравено,

А което се помни, да се разказва.

 

 Много преди явяването на Христа, Спасителя наш,

На островите Тамански се заселили трима брата:

Ахват, Венет и Дендар –

 Деца на Конника Небесен и на Волята Свободна.

Живеели те, край град Таматарха (днешния Тамань),

Наречен така, понеже там се родил,

Тарх Тархович, прадедото на словените.

Гърците преиначили Таматарха в Германас,

Но Бог, после всичко поправил,

И името изконно върнал.

 

 И така, живеели тримата братя.

Говорели те на език старословенски,

А се оженили за дъщерите на Азак Танаит

От сарматска кръв.

Първият измислил лавата –

Казашкият воински строй – и юртата.

Вторият – азбуката-глаголица – и ушкуя (ладия с весла),

Третият  - невода (серкмето) и лъка далекобоен.

От тях тръгнали децата им – казаци,

Които съседите наричали касоги /т.е./ –

Безбради братя, понеже се бръснели,

Оставяли само перчем и мустаци,

По образа на своя предтеча небесен,

Хранителя на белите елени облачни,

А върху него е знакът на Духа Божий.

 

 Ахват с дружината си, ловувал у съседите хищни.

Венет водил ладии с товари задморски

По реките, с влачене, до Ладога.

А Дендар хранел с риба царството Боспорско

И станиците казашки охранявал,

когато ги нямало братята.

Живели те дълго

И родът им се много умножил,

И насаждали страх у езичниците,

с доблестите си воински,

Понеже нямали, ни князе, ни роби.

А вярвали в Бога Всевишен, Бога Единен,

Не въздигали кумири елински,

Изгонвали бесове от домовете си

И се молели на Господа, всенародно.

 

 Всяка година, наесен,

При връщането на дружините конни и пеши,

От походи далечни,

Обирали казашкото лозе и сока изцеждали,

И наливали кошове големи, в глината вкопани.

А когато започвало да искри младото вино

И се пукали мехурчетата перунови,

Събирали се станичниците

На Кръг (Съвет) Голям, край кургана Велик.

 

 На върха му, на самото требище ведическо,

Сияел кръстообразен меч триаршинен, забит в земята,

И със клада от сухи клонки лозови бил обложен.

Ръкохватката му богатирска

С три пръстена била украсена:

Единият пръстен – най-горе,

С двоен кръст на Светозара - Отеца Небесен;

Другия, на левото прекръстие,

Със знака гръмовен на Перуна, – наказващата ръка Божия,

А десният пръстен, с кръст стрелчат,

На всичките четири страни –

Символ на Духа Господен, вятъра волен.

Пред меча се бронзовеел там, сарматски котел,

С младо багрено вино препълнен.

 

 Този Велик курган бил ограден, с мраморни валуни.

Пред тях, в кръг, нареждали новите пленници,

А зад тях казачеството всевъоръжено.

Трима старци-ведуни, с тояги /жезли/

Там на требището кадели дим към небето синьо,

И молели призивно Господа

Да изпрати от морето облаци гръмовни

И да приеме кръвавата им жертва,

За да продължи животът на земята,

А Морената - смърт, Марата смрадна,

Уплашена, в мрака подземен се скривала.

 

 И от веки, там, по пладне

идвали облаци черни,

И хващали здраво приставите,

Първия от пленените стотници,

И го носели на ръце, на требището.

Над котела пускаха кръвчица

И на сухите клонки хвърляли езичника.

Като смесвали виното с кръвта жертвена,

Пълнели влъхвите златната братска чаша триръчна.

И пиели по веднъж с десниците,

И кадяли трикратно към облаците сиви.

Призовавайки Перуна да заповяда /да дойде/.

Тогава гръмвала гръмотевица,

И цялата земя се тресяла.

Мрак тъмен всичко наоколо обхващал,

И хвърлял Перун от небето мълния,

Право в древния меч на праотеца Тарха.

И в миг се разгаряли клонките сухи,

И отивало на небето тялото тленно

За спасение на човечеството.

 

 Когато намалеел пламъка жертвен,

Отивал при меча воеводата доблестен

И с ръкавица предпазна хващал меча,

Нажежен от силния огън,

В котела го потапял, за закалка,

Шепнейки молитви - заклинания.

 

И зелен облак от парата свещенна

Се вдигал до небето страшно,

Разгонвайки тъмата околна.

Из-зад облаците изплувало слънчицето,

Оживявала природата дивна,

И се появявали образи нови,

На острието на меча стростоманен,

И по него предсказания правели

Старците-ведуни за идната година:

Къде да изпратят войска, къде да търсят съкровища,

С кого на поход да идат, как през морето да плуват,

Какво е замислил врагът, как да покълне посятото.

И съдел, и решавал Кръгът разтревожен,

Призовавайки старейшините за съвет –

Кой да командва казачеството?

 

 

А старият воевода се радвал

И пред честното събрание говорел,

Положил пернача (воеводския символ) на требището,

И пожелавал да изберат най-достойния.

 

 Извиквали тогава станичниците,

Многоопитните старейшини, по ред,

И избирали от тях, най-добрия,

Гласувайки със сабите си.

И извиквали на требището,

Шурабаш-воеводата нов,

Привеждали го за клетва приставите,

Поднасяли му пернача сребърен,

Нахлупвали му калпак черен, висок.

А после идвали старейшините

И го учели с камшика,

Да помни казашките заповеди

И да служи безкористно на общнината.

 

 И като ставал глава на грамадата Перунова,

Взимал шурабашът (глава на съвета) чаша, кат" ведро,

Пълнел я с вино от котела,

И я пускал в Кръга, за причастие.

И запявало събранието Светозаровия химн,

И цялото казачество славело Бога.

 

Разотивали си по станиците, съратниците,

Като събирали в походните си съдове

Главни от кладата Перунова

Да обновят огнищата си домашни.

Пленниците, чудото видели,

Отпускал синодът, всеки да си иде,

За да знаят там за Господа

И да се молят Нему Единия.

И ето че, след време, даже елините

Се отрекли от балваните каменни

И по брега Черноморски,

От Кавказските планини, до река Дунав,

Верата нова се преумножила

Чрез фасциите – братството тайно.

 

Така нашите праотци готвели пътя

За Бога на Истината, в къщите езически,

До Явяването на Сина Божий,

Но грехове извършили много,

За плячка, походните ватмани.

И ценели касогите, кръвното

Ех! Много повече от духовното,

И губели главите си буйни

За кафтани и злато-сребро,

И ги мамела нечистата сила

От незнание на Заповедите Истинни.

 

 

ЧАСТ 2

ПОКРЪСТВАНЕТО

 

1. Като видя, че човечеството е затънало в грехове гнусни, и не може само да ги изкупи и да излезе на пътя праведен, Всемилостивият Творец изпратил Сина Си,


2. И слязъл от небесата Той, И се въплътил от Духа Свети и Дева Мария, и се въчовечил;


3. И бил разпънат при Понтия Пилата, и страдал, и бил погребан;


4. И възкръсна на третия ден, според Писанието;


5. И възлязъл на небесата, и седи отдесно на Отца;


6. И паки ще дойде със слава, да съди живи и мъртви, и царството Му, не ще има край.


7. На петдесетия ден от Въскресението, Христовата Майка Божия, апостолите, учениците Христови и много вярващи се събрали сутринта в един дом в Йерусалим,


8. А юдеите тогава празнували получаването на Закона Синайски.


9. И надошли облаци дъждовни, и станл шум голям;


10. И се явили езици  огнени, и застанали на всеки от апостолите, по един.


11. И всички се изпълнили със Светия Дух, и започнали да славят Бога на различни езици, които преди не знаели.


12. И се разотишли в разни страни, в земите назначени от Господа.


13. На светия апостол Андрея Първозвани, сред многото, се паднало царството Боспорско, и той се отправил там, със словото евангелско.


14. Както и много години до тогава, се събрали казаците на Кръг Голям, за да узнаят милостта Божия, според обичая древен.


15. И пак стоял на требището котел с багрено ново вино, и мечът свещен над купа сухи клонки се извисявал.


16. Дошло пладне. Базигите-ведуни в бели дрехи, на гарището излезли и към Бога се обърнали – да изпрати от морето облаци гръмовни,


17. Но небето било чисто, а (слънцето) Хорс парел и жарел затаилите дъх казаци.


18. Според старото поверие, ако Господ не приеме жертването на пленения езичник, значило, че Бог се гневи на събранието казшко за греховете им тежки, и иска да види на кола главния войвода.


19. Замряли сърцата тогава на мнозина и смъртен Вой многогласен на сто версти се чувал.


20. А стройно дръвче наблизо растяло, за колец.


21. В това време Светият апостол  Андрей Първозвани, след проповед в Таматарха-Германаса, излязъл от града и оглеждал околностите.


22. И като чул воплите всенародни, към Фанагория тръгнал.


23. Сред дръвчета нарови, с винени лози обвити, на брега на рекичка прозрачна, с дъно каменисто, видял той курган висок, с тамян-чебрец и лаванда затрупан, и казаци, пеещи с плач погребален.


24. Шурабашът (Главата на казашкото събрание) на земята, с разперени ръце, като кръст лежал и за греховете на цялото събрание, пред небето се каел. А със сабя остра до него пристав стоял, и закона да изпълни се готвел.


25. И изникнал внезапно апостолът на требището, донесен от Ангел Божий, във слънчев стълб.


26. И като поръсил с вода светена, казаците на требището, възвестил той на народа посърнал, с гръмновен глас,:


27. «Деца на Бога Единен, радвайте се! – Яви се в света Иисус Христос – на Господа Синът Единороден.


28. И бидейки истински безгрешен, прие на себе си греховете човешки, и бе разпнат, и воскресе, за спасение на всички, и със смъртта си, смъртта победи.


29. И отдаде кръвта си за нас, Той беше жертва последна перед лицето на Отца Небесен. Слава Нему вовеки!»


30. След тези апостолски думи, от чистото небе се разнесъл шум страшен и грохот през небето преминал, като че планини големи се събаряли,


31. А орел-беркут, над кургана прелетял и пуснал на требището агнец бял.


32. После се върнал и се възнесъл в безкрайността планинска, и от там блеснала мълния, която сухите клонки на кургана запалила.


33. И нажежил се мечът, и Свети Андрей го хванал с десницата си гола, за острието огнено, и вдигнал високо този кръст, сияещ като злато, над събранието казашко, с думите:


34. «От сега вие сте Воинство Христово! С този меч ще служите на Господа, защитавайки Верата Православна, и душите си грешни ще спасите».


35. И подал меча на войводата, който се изправил, с възвърнати сили, и възложил на главата му, апостолът, шапка черна и казал:


36. «Който не жали живота си, за своя другар, а законите и заповедите спазва, той е истинният отец на вашия род, ако в Кръга казашки е безгрешен».


37. После, до свечеряване, той учел народа на молитви християнски и чел Евангелието, а тръгвайки си за Таматарха, наредил да поставят на кургана, юрта за таинствата, и да се готвят за кръщение, като преправят амулетите нателни с кръстовете колелообразни, в кръстове обикновени.


38. И се зарадвал народът казашки на Вестта Блага, отдавна очаквана от тях, и повярвали в Христа Вседържителя, Светлина от Светлината, Бога Истинен, от Бога Истинен, и в Светата Троица, в православния вид.


39. След девет дни, от рано се събрало цялото Воинство Христово с чадата си и домочадците си, за таинството кръщение.


40. И покръстил казаците в речицата светла, край кургана, самият апостол Андрей, и два дякона (казаци от Корчево) му прислужвали.

 
41. Останали са ни от онова време немного имена на кръстените тогава мъже от Шурата (Съвета) на казашкото събрание Гермонаско, за спомен:

- воеводата главен Арий, в кръщението - Архилай;
- воевода морски Фархад, в кръщението Таласий;
- воевода походен Азат, в кръщението Яким;
- стотник Боразан, в кръщението Христофор;
- стотник Орлин, в крещении Самсон;
- стотник Любислав, в кръщението Товий;
- старшина Звездан, в крещението Гервасий;
- старшина Астемир, в кръщението Геронтий;
- старшина Калуф, в кръщението Евдоким;
- мечоносец Светозар, в кръщението Ставрий;
- хранилник Благослав, в кръщението Евлогий;
- петдесетник Шумахо, в кръщението Орит;
- петдесетник Сашхо, в кръщението Келестин;
- петдесетник Лакваз, в крещението Самей;
- петдесетник Шварах, в кръщението Лаван;
- петдесетник Леча, в кръщението Панхарий;
- петдесетник Хорт, в кръщението Пимен;
- пристав Фидар, в кръщението Кондрат;
- пристав Саухал, в кръщението Кифа;
- пристав Фарнак, в кръщението Лампад;
- пристав Алан, в кръщението Ермолай.


42. Като кръстил казаците и ръкоположил за свещеник, войсковия писар Александър, живеещ в Таматарха, послушник от казаците,


43.  Разрешил свети апостол Андрей на събранието казашко, занапред сами да избират на Кръга свещениците си, измежду ръкоположените от епископите,


44.  И наредил да строят Воинството Христово, с оръжието, според даденото преди това, предписание.


45.   И като видял  казачеството верно с клейноди баски,
Възрадвал се, понеже имало - звена в отделенията, отделения в стотните, и стотни в полковете. И всички дружно Бога славели, ослепявайки околноста с доспехите си бляскави.

46. Като обходил полковете, свети апостол Андрей заповядвал: «На топчетата на бунчуците златни, вместо зверове и птици степни, закрепете кръстове железни, стрелчати, в знак на победата Христова над езичеството.


47. Като минавате през земи други, повсеместно хвалете Господа и проповядвайте навсякъде Заповедите,


48. Постъпвайте с врага с добро, и ще тръгнат хората духовни от други племена, към войската ви верна.


49. Няма да имате тогава чет, и родът казашки във всичко ще се преумножи.


50. Но не веднъж, още, ще ви изпита вас Иисус Христос, до пришествието Си славно.


51. Всички ще пострадате от Антихриста, който ще съблазни народите с обещания за земен рай. И по света ще бъдат разпръснати най-добрите от останалите, от вас, живи.


52. Но не се плашете от това – във вичко е добрият промисъл Божий, а душите убити за делото Господне, в рая истиннен благоденстват.


53. Стене душата и роптае разумът, предвиждайки реките кръвави и планините от безбройните убити,


54. Но извън времето пребивава Господа наш, и каквото трябва да се случи на земята след хиляди години, вече се е случило и нищо не можем да променим,


55. Само трябва да вървим по праведния път, да изтребваме злото и да се борим с дявола денонощно, в надежда за спасение на душите ни безсмъртни,


56. И тогава всеки ще получи заслуженото в Царството Небесно, където животът е вечен.


57. Потомците ваши, не предали Христа, и воините, всичко до края изтърпели, в страната си или в чужбина, като се обединят, ще утвърдят Евангелието на Царството, във цялата Вселена;


58. Ще защитят светата Църква Православна и ще спасят мнозина от пълчищата сатанински;


59. Ще измъкнат заблудилите се от помийната яма содомска;


60. Ще срещнат в строй воински, Христа Бога наш;


61. И ще изпълнят до край предначертаното от Него;


62. И ще има Съд Страшен, и ще ичезнат народите кръвнишки, с вяра нестабилна, в геенната адска, но неизтребимото Воинството Христово, с Господа ще пребъде».


63. До пролетта живял апостола в Корчев. Преди Великден към Днепър тръгнал на казашки ладии, с весла /ушкуи/, натоварени със стоки гръцки,


64. И преминал дългия път до Ладога, като просвещавал народите диви и кръстове каменни поставял.


65. А служили му Елисей и Фирс, синове на воеводата Арий, и апостолският мъж Азарий.

 

Слава Тебе, Господи, че сме казаци!

 

 

Преданието редактирал и снадбил с речник на древните думи

Попов Валерий Александрович.

При всяко препубликуване или цитиране, се позовавайте на

Карютину М.С. и Попова В.А.

                        15 май 2007 година.

 

https://kazak.by/index.php/about/culture-and-creativity/143-the-ancient-tradition-of-the-baptism-of-azov-cossacks?showall=1

 Превод, Григор Симов




Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11913752
Постинги: 3614
Коментари: 6471
Гласове: 7314
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31