Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 11:38 - Участник в рушенето на храмове, цял живот съжалявал и събирал пари за построяване на църквичка
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дедо ми Николоз умря преди 4 години, на 102 годишна възраст, – разказва Сергей Читанава. До края на дните си той запази трезв ум и ясна памет. В младостта му с него се случило удивително събитие, което напълно изменило възгледите му, а и целия му начин на живот.

 

imageТой повярвал в болшевишката пропаганда и 15 годишен станал комсомолец, а след 4 години – станал комунист. И, за съжаление, участвал в разгрома на църквите. Когато грабили един от храмовете, той свалил от стената икона на Богородица, за да я хвърли в огъня. И изведнъж от очита на Богородица, като сълзи, потекло миро.

Николоз запищял и избягал навън викайки: «Иконата заплака и ми проговори, и такива неща ми каза, че горко на мене, нещастния и на всеки, който оскверни Домът Божий!»


Захвърлил на земята оръжието, разкъсал си дрехите и затичал към планината.


Родителите и братята му, дълго го търсили по планините, но той като че в земята бил пропаднал. Никъде не намерили и следа от него.


Когато изгубили всяка надежда, момчето само се върнало в дома си. На всички въпроси отговарял с мълчание, и само повтарял: «Нищо не помня. По добре не ме питайте за нищо».


От тогава той странял от комунистите. А из селото плъзнал слухът, че иконата го била побъркала.


Той не се и опитвал да разсее тези слухове. Сред хората рядко се появявал. Цели дни работел из полето и в лозето. А и някъде криел част от изкараните пари. Но така старателно ги събирал, че и да умирал от глад, и тогава не пипал тези пари. И никой от близките му, не знаел къде ги крие.


После се оженил, намерили му момиче- сираче. Бабичката Мариам никога не съжалявала за своето омъжване. И по някога казвала: «Дано и на моите внучки се паднат такива "побъркани”, като Николоз».


Когато народът постепенно започнал да се връща към Църквата, дедото много се радва, мар че самият той ни веднъж не влизал в храма, и казвал: «Аз не съм достоен».


И чак преди смъртта си той разказа истината на мен и на братовчеда ми, свещеник.


Оказа се, че когато избягал в гората, там му се явили светците и Самата Пресвета Богородица. Тя му казала: «Господ ми даде Грузия като дял. Даже и да разрушите Домът (църквите), пак няма да ви оставя. Но няма да окажа на грузинците и десетата част от милостта, която бих могла да сторя. И мъченията ви само ще се удължат».


После го попитала и това: «Можеш ли някак да ми върнеш Моя Дом?»


И станало ясно, че дедото през целия си живот мечтаел да построи поне мъничка църквичка, на името на Света Богородица, и затова събирал парите.


Но събраната сума дотолкова се обезценила от постоянните обезценявания, че той така и не можал да го изпълни.


Умирайки, той дал на моя братовчед старо портмоне с неколко златни монети и го помолил: «Зная, че с това няма да построиш църква, но може би, от мое име поне риза (обков) на иконата на Богородица ще поръчаш…»

Перевела от грузински Мария Сараджишвили

 

http://3rm.info/publications/58114-poteryavshiysya-v-lesu.html

 

Превод от руски, Григор Симов

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11827144
Постинги: 3601
Коментари: 6456
Гласове: 7299
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930