Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2018 10:19 - Главният празник на Запад е гей-парадът
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1457 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 19.02.2018 10:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По време на перестройката, чужбината за руснацие изглеждаше обетована земя. В САЩ и Европа по-лесно се печелят пари, хората там са изключително доброжелателни, а образованието и медицината са на високо ниво.

Много хора заминаваха, но в последните години се забелязва обратна тенденция: живялите много години в чужбина се връщат в родината. РИА Новости се поинтересува, защо бягат от Запада.

image Даря Перелъйгина, Белгия

Аз живях в Брюксел и се учех на бизнес. Не знаех, ще се върна ли или не, но впечатленията ми от Белгия останаха негативни. Хубав квартал в Брюксел е само един, край щаб-квартирата на Евросъюза. А лоши квартали, населени с араби и африканци, колкото искаш.

Нивото на престъпност поразява. Неколко пъти крадци обираха всичко от квартирата ми. На улиците е пълно с клошари и цигани. Всички спят в страничните улички, там се и плодят, и бебетата кърмят...

Главният белгийски празник е гей-парадът. В университете винаги се вдигаше ЛГБТ-знамето. В този ден е много весело: по улиците се движат коли с диджеи, и всички ходят след тях, а другите празници белгийците си празнуват в къщи.

В страната се отнасят подчертано толерантно към секс-малцинствата. Паралелно с часовете в университете, аз учех френски, във вечерно училище. Когато в урока се обсъждаше темата за семейството, преподавателят ни разказваше за своя мъж. Аз първоначално помислих, че не съм разбрала нещо. Оказа се, че той имал жена, но в определен момент осъзнал, че обича момчетата. С жена си се развел и наистина си намерил мъж.

Представите за взаимоотношенитя между хората в Белгия силно се отличават от нашите. Веднъж по време на урок по философия професорът попита: «Кой от вас ще се грижи за родителите си, когато те остареят?» От белгийците, максимум една четвърт от студентите вдигна ръка. Да, ти с някого общуваш или се веселиш, но никаква близост няма.

Теб много лесно могат да те предадат, а да говорят зад гърба ти, е в реда на нещата. Също така лесно се градят отношенията между момчетата и момичетата. Няма никакви привързаности. Аз дружех с компания европейци, — там почти всяка двойка изневеряваха един на друг, и не го криеха особено. За тях националната идея е независимостта и индивидуализмът.

image
Дарья Перелыгина

Бях в Белгия, когато там имаше тер.актове. Градът беше като умрял, всички си стояха в къщи. Вой на сирени, по телевизора нон-стоп въртят кадри, как се патрулира Брюксел. Излязох на балкона, а полицаите веднага насочиха в челото ми червен лъч, и завикаха, да легна на пода, ако не съм терористка.

Екатерина Чурбанова, Германия

Две години живях в Пасау, на юг, в Бавария, а известно време стажувах в Берлин. След магистратурата имах интересни предложения за работа, но разбрах, че искам да се върна у нас.

Причините са неколко. В Германия ходих на интервюта и те, по години ми разписваха кариерното напредване, кога и колко ще получавам и каква длъжност ще заемам. И така е, не само на работата. Немците, и срещите си с приятелите записват предварително в дневника. Помня, как с една германка – съкурсничка се договаряхме, кога ще пием кафе. Тя вади дневника си и казва: «След две седмици имам „прозорец“». Тази страна подхожда на тези, които обичат стабилността и предсказуемостта.

Сферата на услугите е развита много по-слабо. В Русия навсякъде може да се плати с карта. В Германия е пълно със заведения, където приемат само налични пари. Денонощно не работи нищо, а в неделите всичко е затворено.

Уай-фай в кафетата също няма никъде. Никакъв електронен документ на банките и държавните органи, няма — трябва да се пишат обикновени писма...

И общуването има свои особености. Немците са много доброжелателни и вежливи. Това е добре, когато влизаш в банка, болница, магазин. Никой няма да те нагруби, а ще ти се усмихват. Но всичко това е някак си повърхностно, без никакъв душевен контакт. Никога няма да разбереш, как в действителност се отнасят към тебе. В Русия е нормално да звъннеш на приятел в три часа през нощта, за някаква помощ. Но в Германия за такова нещо и дума не може да става.

Има и битови особенности. Според техните норми, в квартирата, зиме трябва да е 16–17 градуса. Ако е по-топло, сметките за отопление излизат много по-солени. В квартирите често ходят с три блузи и с термоси, и спят с грейки.

image
Екатерина Чурбанова

На мен, по едно време просто ми омръзнаха въпросите за Путин и за цензурата. Но има разлика в отношението към руснаците, на младежите и по-старите хора. Младежта повече е подложена на пропагандата, Русия там я представят изключително в черен цвят. От начало се опитвах да споря, но после ми омръзна и започнах да избягвам такива разговори.

Отношенията между мъжете и жените също се градят по разписание, яма никаква романтика и емоции. Руските мъже считат за нормално да помогнат на момиче да си облече палтото, да подадат ръка в транспорта, да подарят цветя. А в Германие е равноправие, а значи, няма нищо такова. Господството на инструкциите води до поразителни резултати.

Моя приятелка се срещаше с германец, и те пишели списък с най-нужните неща.  Но ден преди да тръгнат за покупките, им изгорял чайникът. Приятелката го уговаряла, да купят чайник, но той отказал, понеже го нямало в списъка за покупки. И така, до следващия списък /до следващото пазаруване/, те кипвали водата в тенджера. Такива работи там често се случват.

Андрей, САЩ (фамилията не се споменава, по молба на героя)

В САЩ живях повече от 7 години, като повечето време прекарах в Хюстън, щата Тексас. Занимавах се със всичко наред — започнах като мияч на подове, последната ми работа беше «ключар-разбивач» — отварях аварийно помещения и автомобили и изработвах ключове.

Първоначало всичко в Америка изглеждаше ярко и интересно. После разбрах, че без връзки е много трудно да постигнеш нещо. Данъците за всичко са бесни. Казваха, че там е лесно да си купиш къща и да си частен предприемач. А реално, това е невъзможно!

Например, за покупка на най-проста къща, трябва две години поред, да плащаш данъци, примерно по 20 хиляди долара.

Изобщо, ако в Русия изкарваш хиляда - две хиляди долара, по добре си стой там. В САЩ за постигане на такова ниво на благосъстояние, трябва да изкарваш 8–10 хиляди долара. А това не е лесно, — безработицата там не е по-малка отколкото в Русия. А сметките са просто несравними. Тук в Русия, за интернет и телевизия плащам 10 долара. А в САЩ само интернетът излизаше 80. Тук за телефон давам 5 долара, а там — почти 100. И така е със всичко. В САЩ изкарваш повече но плащаш много повече!

image
Андрей

Медицината струва просто космически суми. Веднъж ми стана зле, помислих, че е апандисит. Извиках бърза помощ, в болницата ми направиха рентгенова снимка и поставиха система. На следващия ден отидох за анализите, а те ми връчиха сметка 15 хиляди долара. Ще кажете, - застраховка, но и тя не е евтина. Ако в семейството ви, доходът е повече от 3000 долара на месец, осигуровката ще е 500 долара на човек, на месец. Но и тя не покрива всичко.

Един чернокож ми каза: «У нас има два пътя, - или в криминала, или в спорта». Бйното оръжие е свободно. Всяко дете може без никакво разрешение да си купи чрез интернет.

Решихме да се върнем в Русия, след раждането на дъщеря ни. Що-годе нормална детска градина в САЩ струва 1500 долара на месец. Среднята заплата на мен и жена ми беше 600–700 долара седмично. Излиза, че трябва да даваме половината си заплата, само за детската градина. А в градината не хранят децата. Няма и легла, а децата спят направо на пода, с дрехите, на килимчета за йоги.

Дъщеря ни нямаше с кого да дружи. Всичките американски деца си седят вкъщи и си играят с планшети. Там никой не се разхожда по тротоара (в жилищните райони даже е забранено), а някъде няма и тротоари — всички се движат с коли.

В Русия се върнахме лятото. Струва ми се, че в страната е станало по-добре. Има много нови красиви търговски центрове. На пътя хората за забележимо по-вежливи. Има и нови детски площадни в дворовете.

Артем Крикунов, Франция

Във Франции проживях повече от 7 години. Пристигнах в Париж 2008 година, когато бях на 24. Пет години учех в музикално училище. После около две години работех — свирех и преподавах.

Дълго живях в района-гето Лил, който си го деляха алжирска и сърбска престъпни группировки. Сърбите се занимаваха с контрабанда на алкохол и цигари, а алжирците контролираха наркотрафика. 10–12 годишни деца, на всеки 100 метра предлагаха наркотици. Никой никъде не работеше, всички получаваха помощи.

Ясно беше, че всичко това се прикрива от горе, затова ми е смешно, когато казват, че в Европа нямало корупция. Легално не може да се купи оръжие във Франция, но има доста много нелегално. Автомат Калашников в Марсилия може да се купи за 700 евро. Още тогава казвах, че всичко това ще завърши с терористични атаки. И именно терактовете 2015–2016 година са причината за моето завръщане от Франция.

image
Артем Крикунов

Сред възрастните хора има добре образовани, те знаят за Русия малко повече, от стандартния набор стереотипи, за водката, балалайката и мечките. Но младото поколение е затъпено. Те имат много тесен кръгозор и много по-лесно се поддават на влиянието на мас-медиите.

И съответно, мнението им за руснаците е следното: момичетата са проститутки, а мъжете — бандити. И макар мнозинството престъпления да се извършват от африкански пришълци, докато живеех та, излязоха два филма, в които фигурираше руската мафия. И хората вярват на това, което им казват от теле-екраните. У нас хората се опитват някак да съпоставят информацията, има различни медии — държавни, либерални и множество блогери със своя гледна точка. Там аз не срещнах издания, вървящи срещу течението.

Много трудно е във Франция да се занимаваш с дребен бизнес. Едни мои познати искаха да отворят бар, а други — книжарница. Нищо не се получи.

Ясно е, че за чужденци е много трудно, но и за своите са измислени множество бюрократични уловки. Например, в блока неколко десетилетия имало хлебарница. Според закона, на нейно място може да се отвори само хлебарница, и нищо друго. Всичко е крайно регламентирано.

Като се върнах от Париж, видях, колко се е изменил Петербург. В моя район построили нов колеж, нова поликлиника, училище, детска градина, супермаркети. В града са се появили много интересни места, барове и магазинчета. Сега разбирам, че Петербург е една глава по-горе от Париж. Там, за седем години, нищо не се промени, към по-добро.

Игор Кармазин

 

https://ria.ru/society/20180210/1514337857.html

 

Првевод, Григор Симов




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316699
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031