В детството си често боледувах и веднъж бях даже на границата на смъртта. Това се случи 1963 година, когато бях на 6 години. Родителите ми плачеха и се молеха на Бога. Аз се отпуснах на пода и почуствах силно главозамайване от слабост. В това време при нас дойде непознат човек и започна да говори на родителите ми, да се молят на убитото Царско Семейство, за моето оздравяване. Той каза: «На вашата дъщеричка ще помогнат само Царствените Мъченици!»

Аз разбирах, че става дума за мене, а човекът още по-настойчиво повтори: «Молете се, тя умира!» А аз в това време започнах да губя съзнание и започнах да падам. Той ме прихвана за ръката и каза: «Не умирай!» После ме положи на леглото и си тръгна. Мама го попита, - жива ли е, а той отговори: «Молете се на Бога, за Него всичко е възможно!» Родителите ми пак заплакаха и започнаха да го молят да остане и да се помоли заедно с нас. Но той твърдо каза: «Не бъдете маловерни!» - и си отиде.

 

Още щом мама и татко се обърнаха с молитва към Царското Семейство, аз видях, че при нас влизат някакви хора. Първо влезе мъж, след него жена и момче с момичета. Всички те бяха облечени в блестящо бели одежди, а на главите им златни царски венци, украсени със скъпоценни камъни. В десната ръка мъжът държеше квадратно платно. Той ми го положи на лицето и започна да се моли на Бога. После свали покривалото, хвана ме за ръка и ми помогна да стана от леглото.

 

На мен ми стана леко. Мъжът ме попита: «Ти знаеш ли кой съм аз?» Аз отговорих: «Лекар...» А той: «Аз не съм земен, а Небесен лекар. Бог ме изпрати при тебе. Иначе ти повече не би станала. Ти няма да умреш, а ще доживееш до моето прославяне. Аз съм Император Николай, а това е моето Семейство. Цялото ни семейство отиде при Бога, с мъченическа смърт». И назова всички по име. Аз се приближих до Царчето Алексий и започнах да разглеждам венеца му. Изведнъж майка ми завика: «Момичето гори!» И родителите започнаха да търсят вода. Аз я попитах: «Мамо, кой гори?» А тя вика: «Махни се от огъня, ще изгориш!» А аз казах: «Тук има само хора, а огън няма». А татко: «Всъщност, има много голям пламък! Огънят обикаля по стаята, но нищо не се запалва! Какво е това чудо?!» - «Не се вълнувайте, това са лекари, дошли да ме излекуват», - казах им аз.

А когато Царското Семейство си тръгваха, аз попитах царя Николай: «Как така сте отишли при Бога, с мъченическа смърт?  Не може ли просто така да се отиде при Бога (след смъртта)?» Царицата Александра каза: «недей, не плаши момичето». А Царят с тъжен глас каза: «Всички трябва да знаят това! С нас вършиха такива неща, че е ужасно и да се разкаже!... Те сипаха нашия прах в бутилки... и пиха с удоволствие и злорадство, че така са ни унижили!... Не искам да те плаша, но ще мине време и всичко ще се разкрие. Когато пораснеш, казвай на хората, да не търсят нашите останки, - няма ги!»

Аз бях още съвсем малка, и самият Цар се яви, и ме излекува.

Вторият случай на явяване на Царското Семейство беше 1972 година. Аз учех осми клас. У нас в Молдова постоянно се появяваха антирелигиозни лектори, понеже в селата почти всички бяха вярващи. И веднъж пристигналата в класа ни, дама, беше учудена, че всички момичета са със забрадки. Тя ни обясняваше, че царете са наши врагове и не трябва да се плашим от тях, понеже тях вече ги няма! «Време е да сваляме царете, - казваше тя, - да изпълняваме заветите на Ленин и да служим на делото, на марксизма-ленинизма».

 

А нашите момчета и казаха: «ако ги няма царете, тогава не трябва да ги ругаем, а трябва да ги помним.. И за убитите трябва да се молим!» И изведнъж някъде, от горе слезе императорът Николай с цялото си Семейство и каза на дошлата дама: «Кой тук се подиграва и хули царете?!» А тя извика: «Горя!» И падна. А Царят Николай я хвана за ръка и каза: «Стани, - не да погубвам, съм дошъл, а да спасявам». Дамата се изправи и с ужас каза: «Видях голям пожар, и много хора там!» А Царят каза:

«Не си видяла пожар, а мъченията в ада». А тя попита: «Как в ада? Ние разрушихме ада и даже песен съчинихме». А той: «Вие разрушихте, не ада, а светите дела: Царя свалихте, храмовете разрушихте, светините подгазихте!»

Дамата го попита: «А ти кой си?» И Царят отговори: «Аз съм този, когото ти хулеше и с името ми се подиграваше». А тя: - «Как така?» Нали вие не сте живи! Вас всичките ви стриха на прах!» А Императорът Николай каза: «При Бога ние всички сме живи». И добави: «Ето виждаш, мен ме убиха, а аз не убивам... Иди и се покай!» и тя направо излетя от класната стая. Императорът се приближи до нас и всичките ни благослови, а на мен каза: «А ти ще доживееш до моето прославяне. Запиши всичко видяно».

 

В следващото си явяване Царят помоли да предам на духовенството, да не вярва на властта. Нека църковните йерарси кажат: «Ние няма да признаем подставените мощи, нека си стоят при вас, а ние няма да оставим светото име на Императора и предсказанията на светите угодници Божии, за него!»

«Ако погребат тези лъжемощи в Моята фамилна гробница, тогава гневът Божий ще падне на това място и на този град!...

 

Нека не търсят нашите мощи. Кажи на свещенството, да рисуват наши свети икони, и да се молят. Чрез тези икони ще се измолва чудесна помощ. И на иконите нека не ни разделят, а да ни изобразяват заедно, цялото Семейство. Имам власт да помагам на мнозина... И ще получа власт да помогна на целия народ, когато бъда прославен и на земята! И ако руският народ принесе истинско покаяние, Русия ще разцъвти, за малко време...»

 

В книгата на световно известния учен Владимир Иванович Дал «Разследвания за убитите от евреите християнски деца, и употребата на кръвта им» (Санкт-Петербург, 1844г.) четем: «1454-та година във Виена са осъдени на смърт неколко евреи, задето убили дете, извадили му сърцето, изгорили го на пепел и пили пепелта, размесена във вино» (стр. 42).

 

За това пише и монахът Неофит, бивш равин, обрърнал се в християнството, в книгата: «За тайната на кръвта при юдеите, от учението им, Кабала» (Санкт-Петербург, 1914): «Юдеите убиват християни, по три причини: първо, от адска ненавист към Христа; второ, - за разни магических и кабалистични упражнения, понеже те знаят, че на дявола му е приятна човешка кръв, и особено християнската; и трето, по религиозни причини (гл.10).

 

Кървава пепел юдеите ползват и на 9 юли (ст. ст). На този ден те оплакват разрушаването на Йерусалим от Тит Веспасиан, и с пепел от човешка кръв си натриват слепоочията. На този ден юдеите трябва да ядат и кокоши яйца, посолени със същата пепел, от прясна християнска кръв. Този обичай те наричат «Сцидо амафрекес»...

 

Недалече от мястото на изгарянето, на убитите Царствени Великомъченици, Н.А. Соколов намерил черупки от петдесетина кокоши яйца. Трябва да напомним, че руският Цар Николай Александрович, заедно със семейството си и с най близките си помощници, бил убит на 4 юли (ст.ст.), в изпълнение на талмудическите предписания. т.е. неколко дни преди обряда «Сцидо амафрекес», а после бил изгорен, до пепел, за окончателно завършване на кабалистичния ритуал – празнуване на отмъщението.

 

Извадка от:

http://3rm.info/publications/3634-ieromonax-vladimir-shikin-vse-dolzhny-yeto-znat.html

 

Превод, Григор Симов

 

 

Свети Царю великомъчениче Николае, моли Бога за нас грешните!