Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 19:09 - ЧУДОТО С ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА Клавдия УСТЮЖАНИНА в БАРНАУЛ 1964 г.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.07 20:13


(Записано по думите на самата Клавдия) - Господи, благослови!

Аз бях безбожница, много и страшно хулех Бога и гонех Светата Църква, водех греховен живот и бях напълно мъртва по дух, помрачена от дяволска прелест. Но милосърдието Господне не даде да погине Неговото създание, и Господ ме призова към покаяние. Заболях от рак и боледувах три години. Не лежах, а работех, лекувах се при земните лекари и хранех надежда за излекуване, но полза нямаше, и със всеки ден ми ставаше все по-зле. Последните шест месеца съвсем западнах, даже не можех да пия и вода — започнах силно да повръщам след всяко ядене, и ме приеха в болница. Аз бях много активна комунистка, затова за мене извикаха от Москва професор и решиха да ме оперират.

1964-та година, на 19 февруари в 11 часът през деня ме оперираха, откриха злокачествен рак с разложено дебело черво. По време на операцията умрях. Когато разрезаха корема ми, аз стоех между двамата лекари и с ужас гледах своята болест. Целият ми стомах беше в ракови възли, а също и тънките черва. Аз гледах и мислех: защо сме две: аз стоя, а и аз лежа? Лекарите извадиха всичките ми вътрешности на масата и казаха, че където трябваше да е дванадесето пръстникът, там има само гной, т.е. той беше напълно изгнил, и източиха литър и половина гной. После лекарите казаха, че вече няма с какво да живея, няма у мене нищо здраво, а всичко е изгнило от рака.

А аз все гледех и мислех, защо сме две: ето аз лежа, а и аз стоя? После лекарите върнаха обратно вътрешностите ми, както им падне, и затвориха корема ми със скобки. Тази операция ми правеше професорът, евреин, Израил Исаевич Неймарк, в присътствието на десет лекари. Когато сложиха скобките, лекарите казаха, че трябва да ме дадат на младите лекари, за обучение. И тогава покараха тялото ми към моргата, а аз вървях зад тях и все се чудех, защо сме две? Закараха ме в моргата и аз лежех гола, после ме покриха с чаршаф, до гърдите. Тук, в моргата, дойде брат ми с момченцето ми Андрюша. Синът ми притича при мене и ме целуваше по челото, горчиво плачеше и говореше: мамичко, защо умря, аз съм още малък; как ще живея без тебе, като нямам баща. Аз го прегърнах и го целувах, но той не ми обръщаше никакво внимание. Брат ми също плачеше.

А после се озовах вкъщи. Беше дошла свекървата от първия ми законен мъж; там беше и родната ми сестра. С първия мъж не можах да живея, понеже той вярваше в Бога. И ето че в моята къща започна делба на моите вещи. Сестра ми започна да избира най-хубавите неща, а свекървата ми, я молеше, да остави поне нещичо, за момченцето ми. Но сестра ми нищо не остави, а започна всякак да ругае свекървата ми. Когато сестра ми ругаеше, аз видях там бесове, които записваха на хартия, всяка мръсна дума и се радваха. А после сестрата и свекървата заключиха къщата и си отидоха. Сестра ми отнесе голяма бохча вкъщи, а аз грешната Клавдия, в четири часа, полетях нагоре. И много се чудех, как така летя над Барнаул. А после градът изчезна и стана тъмно. Тъмнината продължи дълго. По пътя ми показваха местата където съм била някога, още от младостта ми. На какво летех, не зная, на въздуха или на облак, и не мога да го обясня. Когато летех, денят беше мрачен, после стана много светло, така че стана невъзможно да се гледа.

Оставиха ме на черна полощадка, на нещо като шперплат, но мек и черен. По време на полета /а и там/ бях легнала. Там вместо улици имаше алея, край която имаше храсти, не високи и непознати ми, с много тънки пръчки, със заострени от двата края листа. По-нататък се виждаха огромни дървета, на които имаше много красиви листа с различни цветове. Между дърветата имаше невисоки къщички, но в тях не видях никого. В тази долина имаше много красива трева. Аз се замислих: къде съм сега, къде съм отишла, в село или в град? Не се виждаха ни заводи, ни фабрики, и хора не се виждаха. Кой ли живее тука? Гледам, не далече от мене върви жена, много красива и висока, облеклото Й дълго, а отгоре с брокатна пелерина. След Нея вървеше юноша и много плачеше, и нещо Я молеше, а Тя не му обръщаше никакво внимание. И аз си помислих: що за майка е това? — той плаче, а тя не му обръща внимание, на молбите. Когато Тя се приближи, юношата падна в нозете Й, и пак нещо Я молеше, но аз нищо не разбрах.

Исках да попитам, - къде съм, но изведнъж Тя ме приближи и каза: - „Господи, къде да я денем“? Тя стоеше с ръце скръстени на гърдите, а очите Й вдигнати нагоре. Тогава аз силно изтръпнах, понеже разбрах, че съм умряла и душата ми е на небето, а тялото на земята; и веднага се сетих, че имам много грехове и ще трябва да отговарям за тях. И започнах горчиво да плача. Вдигнах глава, за да ме види Господ, но не видях никого, — а чувам гласа на Господая. Той каза: “Върни я на земята, тя е дошла преждевременно, добродетелите на баща й, и непрестанните негови молитви Ме умилостивиха“. И чак тогава разбрах, че тази жена е Царицата Небесна (Света Богородица), а юношата, който ходеше след Нея и плачеше, молейки Я, е моят ангел хранител. Господ продължаваше да говори: - „Омръзна Ми богохулството й, и смрадният й живот. Аз исках да я изтрия от лицето на земята, без покаяние, но баща й, ме умоли. Затова, трябва да и покажем мястото, което е заслужила“. — И в миг се озовах в ада. Напълзяха ме страшни огнени змии, с дълги езици, от които излиза огън; и други всякакви гадини имаше там. Смрадът там е непоносим, а змиите се впиха в мене, и ме напълзяха навсякъде. Те бяха дебели колкото палец, и с опашки, с назъбени игли. Те пропълзяха в ушите, в очите, в ноздрите, в устата, и във всичките ми проходи, — болки непоносими. Аз започнах да викам, със чужд глас, но милост и помощ там няма от никъде. И тогава се появи умряла при аборт, жена, и плачейки започна да моли Господа за прошка и милост. А Господ й отвърна: как живя ти на земята? Мен не ме признаваше и не ме призоваваше, а децата погубваше в утробата си, и другите съветваше: "не развъждайте бедняци"; за вас децата са ненужни, а за Мене няма никой излишен, и ви давам всичко, понеже имам всичко за моето създание (човека). После Господ ми каза: Аз ти дадох болест, за да се покаеш, а ти Ме хулеше до края си.

Тогава се залюля земята, заедно с мене, и аз полетях от там, и с мене тръгна смрадът, чуваше се силен шум, а после видях нашата църква, която ругаех. Вратата се отвори и от там излезе свещенникът, целия в бяло, а от одеждите му излизаха блестящи лъчи. Той стоеше с наведена глава. Тогава ме попита Господ: кой е този? И аз отговорих: това е нашият свещеник. А гласът (на Господа) ми отговори: ти казваше, че той е тунеядец; - не, той не е тунеядец, а труженик, истински пастир, а не наемник. Така че, знай, какъвто и малък чин да е, той е Мой служител, - на Господа, и ако свещеникът не прочете над тебе разрешителна молитва, Аз няма да те простя. После аз започнах да моля Господа: Господи, отпусни ме на земята, аз имам там детенце. А Господ ми каза: зная, че имаш момче, и ти е жал за него? А аз казах: - много, много ми е жал. — Ето, На тебе за едно ти е жал, - каза Господ, - а всички вие сте безброй, и на Мене за всички вас, тройно повече ми е жал. А какъв неправеден път сте си избрали вие! Защо се стремите да печелите все повече богатства, защо вършите всякакви неправди? Виждаш ли, как сега разграбват твоето имущество? За кого отиде твоята покъщнина? Твоето имущество разграбиха, детето ти дадоха в детски дом, а твоята мръсна душа дойде тука. Служеше на демона и жертви му правеше: на кино и театри ходеше. А в църквата Божия не ходите... Аз чакам, кога ще се събудите от съня греховен, и ще се разкаете. После Господ каза: спасявайте сами душите си; молете се, понеже остана много малко време, скоро, скоро ще дойда да съдя света, - молете се.

А аз попитах Господа: как да се моля? Аз не зная молитви. — Моли се, — отговори Господ, — не с молитвата, която научават и четат наизуст, а тази молитва е ценна, която произнасяте от чистото си сърце и от дълбочината на душата си. Кажете: Господи, прости ми; Господи, помогни ми, - чистосърдечно, със сълзи на очите, — ето какви молитви са Ми приятни и угодни, — така каза Господ.

После се появи Богородица и аз се озовах на същата площадка, но вече, не легнала, а права. Тогава Царицата Небесна каза: Господи, с какво да я спусна (на земята), косата и е къса. И чувам гласа на Господа: дай й коса в дясната ръка, според цвета на нейната коса. Когато Царицата Небесна тръгна за коса, Тя се приближи до голяма врата, подобна на олтар, но с красота неописуема; от нея изхождаше такава светлина, че не можеше да се гледа в нея. Когато Царицата Небесна се приближи до вратата, тя сама се отвори пред Нея. Тя влезе в някакъв дворец или градина, а аз останах на своето място, и край мене остана моя Ангел, но той не ми показваше лицето си. В мен се появи желание да попитам Господа, да ми покаже рая, и казах: - Господи, казват, че тук има рай? - Но Господ не ми отговори.

Когато се върна Царицата Небесна, Господ Й каза: вдигни я и й покажи рая.

Царицата Небесна прокара ръка над мене и каза: у вас на земята е рай, а тук за грешниците ето какъв е раят, — и като че повдигна покривало или завеса, и аз, на левата си страна видях, да стоят черни обгорели хора, като скелети, те бяха неизброимо множество и от тях исхождаше страшна смрад. Когато сега си спомням, пак чувствам същия непоносим смрад и се плаша, че ще попадна пак там. Те всички стенат, гърлата им пресъхнали, и просят да пият, поне капка вода да им подаде някой. Стана ми страшно, когато те говореха следното: тази душа е дошла от земния рай, от нея лъха ароматен дъх. На човека е дадено право и време на земята, да може да придобие небесния рай, и ако, заради Господа, не се потруди на земята, за спасението на душата си, няма да избегне участта на това (страшно) място.

Царицата Небесна посочи тези злосмрадни човеци и каза: у вас, в земния рай, ви е скъпа милостинята, даже и водата. Подавайте милостиня, кой, колкото може, от чисто сърце, както е казал Самият Господ в Евангелието: ако даже и чаша студена вода подаде някой, в Мое име, ще получи награда от Господа. А у вас имате, не само много вода, но и всичко друго, достатъчно, и затова трябва да се стараете да подавате милостиня на нуждаещите се. А особенно, такава вода, която с една капка може да се наситят безброй хора. Тази благодат я имате у вас, цели реки и морета, никога неисчерпаеми.

И изведнъж, в един миг, се оказах в тартара,— тук беше още по-лошо, отколкото на първотомясто, което видях. В началото там беше тъмнина и огън, към мене дотичаха бесове със хартии и показваха (записани) всичките ми лоши дела, и казваха: ето ние сме тези, на които ти служеше на земята; и аз самата четях своите дела. От устата на бесовете излиташе огън, те започнаха да ме бият по главата, и в мене се впиваха огнени искри. Аз започнах да викам от нетърпима болка, но, уви, от мене се чуваха само слаби стонове.

Те молеха да пият, а когато ги осветяваше огънят, видях, колко страшно слаби са, шиите им тънки, очите изпъкнали, и те ми говорят: ето и ти си дошла при нас, приятелко, сега ще живееш с нас. И ти, и ние, живеехме на земята и никого не обичахме, ни служителите Божии, ни бедните, а само се гордеехме, Бога хулехме и слушахме богоотстъпниците, а с православните пастири се подигравахме, и никога не се каехме. А грешниците, като нас, които чистосердечно са се разкаяли, ходили са в храма Божий, странници приемали, подавали милостиня на всички, които са в нужда, помагали и добри дела вършили, - те сега са там, горе.

Аз треперех от видяния ужас, а те продължаваха: ти ще се мъчиш с нас, во веки, както и ние.

После се появи Богородица и стана светло, всичките бесове изпопадаха ничком, а душите на умрелите се обърнаха към Нея: — Майко Божия, Царице Небесна, не ни оставяй тука. Едни говорят: ние токо и толко страдахме тука; а други: ние толкова сме страдали, вода няма ни капка, жаравата е непоносима; - и проливаха горчиви сълзи.

И Божията Майка много плака и говореше: на земята живеехта, тогава Мене не не призовахте и не ме молехте за помош, и не се каехте пред Сина Ми и Бога ваш, и Аз сега не мога да ви помогна. Не мога да престъпя волята на Сина Си, и Той не може да престъпи волята на Своя Отец Небесен, и затова не мога да ви помогна, и ходатай за вас няма. Аз ще помилвам само тези страдащи в ада, за които църквата и близките родственици се молят.

Когато бях в ада, ми даваха да ям червеи всякакви: живи и умрели - вонящи, — а аз виках и говорех: как да ги ям?! А те ми отговаряха: постите не спазваше, и когато живееше на земята, нима не си яла месо? Ти не си яла месо, а червеи, затова и тука яж червеи. Тука, вместо млеко, даваха всякакви влечуги, гадове и жаби, - всякакви видове.

После започнахме да се издигаме, а оставащите в ада силно викаха: не ни остаяй, Майко Божия!

После пак настъпи тъмнина, и аз се озовах на същата площадка. Царицата Небесна пак скръсти ръце на гърдите си, повдигна очи към небето и попита: как да постъпя с нея и къде да я дена? И Господ каза: спусни я на земята, за косата й.

И веднага се появиха отнякъде, 12 (ръчни) колички, без колела, но се движеха. Царицата Небесна ми каза: стъпи с десния си крак, а след това стъпи и с левия, и върви напред. И Самата вървеше редом с мене, и когато стигнахме до последната количка, тя се оказа без дъно, а там имаше пропаст, която беше бездънна.

Царицата Небесна каза: спусни десния крак, а после левия. А аз казах: страх ме е, да не пропадна. А Тя отговори: ние това и искаме, да пропаднеш.— Но аз ще се убия! — Не, няма да се убиеш,— отговори Тя, подаде ми коса в десната ръка, от към дебелия и край, а тънкия край държеше Тя. Косата беше сплетена в три реда. После Тя тръсна плитката и аз полетях към земята.

И виждам, как по земята се движат коли, а хората бързат за работа. Виждам, че летя над площада на новия пазар, но не се приземявам, а тихо лтя към моргата, където лежи тялото ми, и мигом се озовах на земята, — това стана в 1 часът и 30 минути, през деня.

След онази светлина, на земята не ми хареса. Тръгнах към болницата, стигнах до моргата, влязох и гледам: лежи тялото ми мъртво, главата и ръката ми провиснали, а другата ръка и бедрото налегнати от мъртвец. Как влязох в тялото, не помня, само почувствах леден студ.

Някакси освободих притиснатото си бедро... В това време внесоха мъж на носилка, с отрезани крака, от влака. Аз отворих очи и се размърдах. Те ме видяха и от уплаха избягаха, като оставиха мъртвеца. После дойдоха санитари и двама лекари, и наредиха, бързо да ме носят в болницата. Там се събраха лекари и казаха: трябва да и се затопли мозъкът с лампи. Беше 23 февруари в четири часа, през деня. На тялото ми имаше 8 шева, три на гърдите, а останалите на ръцете и на краката, понеже над тялото ми се упражнявали лекари.

Когато ми стоплиха главата, а и цялата, аз отворих очи и след два дни проговорих. Трупът ми беше полузамръзнал, но постепенно се оправяше, а също и мозъкът. Отначало ме хранеха изкуствено, а на двадесетия ден ми донесоха закуска: блинчики със сметана и кафе. А аз веднага отказах да ги ям.

Сестрата уплашена избяга от мене, и на всички в стаята им привлякох вниманието. Веднага дойде лекар и пита, защо не искам да ям. Аз му отговорих: днес е петък, и блажна храна няма да ям, но по-добре седнете, да ви разкажа всичко, къде съм била и какво съм видяла. Той седна, и всички слушаха. - Който не спазва постите и не почита срядата и петъка, там му дават, вместо млеко, всякакви жаби и гадни влечуги. И че всички неразкаяли се пред свещеник, грешници, ги очакват в ада, затова блажна храна, в тези дни няма да ям.

Лекарят, при моя разказ, ту червенееше, ту бледнееше, а болните слушаха с внимание.

После се събраха много лекари и други лица, и аз разговарях с тях. Казвах им всичко, което бях видяла и чула, и че мен нищо не ме боли. След това при мене идваше множество народ и аз им показвах раните си и за всичко им разказвах.

После милицията започна да гони народа, а мене ме преместиха в градската болница. Там аз напълно се поправих, и молех лекарите по-бързо да излекуват раните ми. На всички лекари, които ме виждаха, им беше интересно, как съм можала да оживея, когато всичките ми черва и вътрешности са били полуизгнили от рака, още повече, че всико е било оставено така, след операцията, и както им паднало, набързо е зашито.

Те решиха пак да ми направят операция, за уверение.

И ето ме пак на операционната маса. Когато главният лекар Валентина Василевна Алябева свали скобките и отвори корема, каза: защо рязахме жената? Всичко и е напълно здраво.

Аз я помолих, да не ми закриват очите и да не ми слагат наркоза, понеже не чувствам никаква болка. Лекарите отново извадиха на масата вътрешностите ми. Аз гледам в тавана и виждам всичко, и какво правят лекарите. Попитах лекаря, какво ми е състоянието и каква е болестта ми? И лекарят каза: всичките те вътрешности са чисти, като на дете.

Тогава се появи лекарят, който ми беше правил първата операция, и с него още много други лекари. Аз ги гледам, а те мене и вътрешностите ми, и говорят: къде е болестта й? У нея всичко беше изгнило и поразено, а сега е станало напълно здраво. Те се приближиха, ахкаха и се чудеха, и един-друг се питаха: къде е болестта й, от която е боледувала?!

Лекарите ме питаха: боли ли те, Клава? Не, — отгоаварях. Те се чудеха, после се убедиха, че разумно отговарям, и започнаха да се шегуват: ето, Клава, сега ти ще оздравееш и ще се омъжиш. А аз им отговорих: - по-бързо ми завършвайте операцията.

По время на операцията, те три пъти ме питаха: Клава, не те ли боли? — Не, никак, — отговарях аз. Другите присътстващи лекари, а те бяха много, ходеха и тичаха из операционната, като откачени, хващаха се за главите, и за ръцете, и бяха бледи, като мъртъвци.

Аз им казах, че Господ е явил Своята милост на мене, за да живея и да разказвам на другите; а на вас, за вразумление, че над всички е силата на Всевишния.

А после казах на професора Неймарк Израил Исаевич: как можахте да сгрешите, като ми правехте операцията. А той: - нямаше какво да се сгреши, у тебе всичко беше поразено от рака. Тогава аз го попитах: какво мислите сега? И той отговори: тебе те е преродил Всевишният.

Тогава аз му казах: ако вярваш в това, кръсти се, приеми вярата Христова и се венчай. А той беше еврин, почервеня от смущение и беше в страшно недоумение от случилото се.

Аз всичко виждах и чувах, как наместваха обратно вътрешностите ми, а когато направиха последния шев, главният лекар Валентина Василевна (която ме оперираше) излезе от операционната, падна на стола и заплака. И всички уплашени я питаха: какво стана, Клава умря ли? А тя отвърща: не, не е умряла, и аз съм поразена от това, откъде се яви тази сила у нея, че не каза ни дума (при тази операция, без опойка), нито издаде един стон: нима това не е още едно чудо? Явно, Бог й помогна.

Тя ми разказа още, без да се плаши, че когато лежех в градската болница, под нейното наблюдение, професорът, евреин, който ми прави първата операция, Неймарк Израил Исаевич, я уговарял неоднократно, непременно да ме умъртви, по какъвто и да е начин, но тя категорично отказала, и първоначално сама лично се грижела за мене, плашейки се, някой да не ме умъртви, и сама ми дававе храната и водата. При втората операция присътстваха твърде много лекари, в т.ч. и директорът на медицинския институт, който каза, че това е небивал случай в световната практика.

Когато излязох от болницата, веднага поканих свещеника, когото ругаех и над когото се надсмивах, като над тунеядец, но в същност, той е бил истински служитель на олтаря Господен. Аз всичко му разказах, изповядах му се и се причастих със Светите Христови Таинства. Свещенникът отслужи молебен в моя дом и го освети. Преди това, в дома ми беше сквернота, пиянства и побоища, а и всичко не може да се разкаже, какво съм вършила. На втория ден, след разкаянието си, аз отидох в районния комите (на Партиата) и върнах партийната си книжка, понеже предишната безбожница и активистка, Клавдия, вече я няма, - тя умря на 40 години. По милостта на Царицата Небесна и Всевишния Бог, аз ходя на църква и водя живот, подобаващ на християнка. Ходя по учреждения и разказвам всичко, което се случи с мене, и Господ във всичко ми помага. Приемам всички, които идват, и на всеки разказвам за случилото се.

А сега съветвам всички, които не искат да попаднат на такива мъки, за които разказах, - разкайте се за всичките си грехове и познайте Бога


 http://www.tropinka.orthodoxy.ru/zal/chudesa/ustjuzan.htm

Превод, Григор Симов
 

Слава Тебе Господи, Боже наш, човеколюбче Иисусе Христе, Сине Божий, слава Тебе! Амин!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11532615
Постинги: 3547
Коментари: 6352
Гласове: 7218
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031