Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07 16:59 - Сказание за страха Божий
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове:
2



Живял някога човек, свикнал от малък да краде, и поне да бил беден! Но не! Той бил заможен човек, и жена му била добра, вярваща, и деца имал, и волове, и овце, коне, свине, и птици, и земя, и градини, и лозе, но бил зле възпитан от родителите си, и не можел да се засити, докато не изяде нещо откраднато. Той често разговарял с жена си, и тя му казвала:

– Ей човече, канапа се намотава, и все някога ще има край. Няма ли да те е срам пред хората, ако те хванат, че крадеш? И всички ще те обвиняват, понеже не си гладен, а имаш всичко, и пак крадеш. Защо ти трябва да крадеш?

 

– Жено, аз не мога да заспя, докато не открадна нещо, дали от някой болярин, или от обикновен човек, но трябва да открадна!

 

И ето веднъж, в една късна юлска вечер, греела месечина от небето и всичко се виждало, като ден. Връщал се той от полето и вижда току що ожъната нива, с наредени на кръстци, снопи.

 

И човекът веднага си помислил: Колко добре ще е, ако мога веднага да прибера една каруца от тази пшеница, и да си я откарам у нас, понеже тази пшеница е прекрасна. Прибрал се той, впрегнал конете в каруцата, за да докара снопите, взел малко зелена трева за конете и в тихата нощ, когато и птичките спят, решил да вземе със себе си и малката, три-четири годишната дъщеричка, защото момиченцето много обичало да се вози на каруцата със баща си.

– Тате, ще ме повозиш ли на каруцата?

– Ще те повозя!

Но майката не я пускала:

– Стой си вкъщи!

– Няма! – инатела се малката, и заплакала.

– Пусни я! Момиченцето ни много обича да се вози и да слуша, как тракат конете с копита, и пак иска тате да я повози на каруцата.

 

Явно това се случвало по Божия Промисъл. И ето, че пристигнал мъжът при нивата, да краде снопи. Житното поле било край голяма гора, и пътят минавал край нея. Разпрегнал той конете, където смятал да изнася и товари снопите от нивата, свалил им юздите и им сложил тревата.

 

Момиченцето останало в каруцата. Греела месечината и прекрасно се виждало всичко, до най-далечните места. И тръгнал из нивата мъжът, крадец от детство, оглеждал се на лево и на десно, и наперед, и назад. И дълго така се озъртал, да не се яви от някъде полският пазач. И все си говорел: «Даже и да е някъде наблизо, по това време, той вече ще е заспал в някоя купа, понеже сега е късна нощ».

А в това време малката му дъщеричка гледала от каруцата, как се оглежда баща й, на лево и десно, и се чудела, с наивния си детски ум, защо ли тате така се оглежда.

Баща й, като се уверил, че няма никой, взел неколко снопа пшеница и ги понесъл към каруцата. А от устата на момиченцето заговорил Светият Дух, и то попитало баща си:

– Татенце, не забрави ли нещо!

– А какво да забравя, татино детенце?

– Татенце, ти забрави нещо! Ти се оглеждаше на всички страни, а нагоре забрави да погледнеш!

– Ка...ка..какво каза?

– Защо не погледна и нагоре?

 

Момиченцето го питало, не за да изобличи баща си, а си мислело, че е по добре, да погледне и нагоре. Но така, без да иска, много силно трогнало баща си:

– Какво, какво каза, - попитал пак човекът.

– Татенце, аз помислих, че трябваше да погледнеш и нагоре!

И тогава човека го обзел такъв страх Божий, че грабнал снопите и ги върнал в нивата; върнал се, впрегнал конете и с празна каруца си тръгнал за вкъщи.

Когато наближил дома си, жена му била сигурна, че той никога няма да се върне с празна каруца. Дини ли ще отмъкне, царевица ли, пшеница или неще друго, но винаги се връщал вкъщи натоварен. И изведнъж гледа, че той се връща с празна каруца, а до разсъмване имало още неколко часа:

– Мъжо, какво се случи? Какво ти е?

– Жено, през целия си останал живот, повече няма да крада!

– А какво стана? Да не те хванаха, или нещо друго? – Нали те предупрецдавах. Ето до къде стигна с краденето!

– Никой не ме е хванал.

– Не ти вярвам. Хвана ли са те! Защо иначе ще се връщаш с празна каруца?

– Няма вече да крада, до края на дните си!

– А какво толкова те е стреснало?

 

Той посочил момиченцето и казал:

– Ето, заради момиченцето ни.

– А какво ти направи то?

– Заради нея, няма да крада во веки. Защото светият Дух говореше с нейните уста.

– И какво толкова каза детенцето?

– Тръгнах аз из нивата, и преди да започна да изнасям снопите, както обикновено, се оглеждам на лево и десно. А малката ме гледа от каруцата, и когато я наближих, ме пита: «Тате, да не си забравил нещо: ти забрави да погледнеж и нагоре». Тогава си помислих: какъв безумец съм! Бог ми говори с устата на младенец, че трябваше да погледна първо нагоре; защото ако бях погледнал нагоре, тогава не би имало нужда да се оглеждам, ни насам, ни натам, защото от окото на Всевишния нищо не може да се скрие.

.....................

Очите Божии, както е казал Соломон, милиони пъти са по-светли от слънцето, и няма място, където да не прониква всевиждащото око Божие. Така казва и апостолът: словото Божие е по-остро от всеки двуостър меч, и прониква до разделяне на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения човешки (виж: Евр. 4: 12).

Човекът е образ на Пресветата Троица. Той има ум, слово и дух. Този дух, който подобно на лъчи светлина сияе в сърцето и благодарение на който, човекът е над Ангелите; понеже Ангелите не са създадени по образ и подобие Божие, а само човекът така е създаден. Човекът е жив образ на Светата Троица, на земята: той има ум, слово и дух. Умът е образът на Отца, словото е образ на Христа, а духът е образ на Духа Светий.

Светият Дух посетил този селянин, със страха Божий, и той си помислил: «От сега, докато съм жив, няма да крада. Даже ще отида да се изповядам и ще понеса епитимия за всичко, което съм натворил в живота си. И ако случайно пак тръгна да крада, нека първо погледна пак нагоре. А погледна ли нагоре, това ще ми е достатъчно, повече нищо да не мога да открадна, во веки веков, защото от Всевишното око, нищто не може да се скрие».

 

Архимандрит Клеопа (Илия)

 

Перевела от румънски Зинаида Пейкова, 

http://3rm.info/publications/54300-skazanie-o-strahe-bozhiem.html

 

Превод от руски, Григор Симов

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11603339
Постинги: 3565
Коментари: 6374
Гласове: 7237
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031