Истанбулската конвенция (ИК) нарушава не само българската Конституция, както постанови КС, но и принципите и духа на Лисабонския договор. Само че контролираното “про западно и европейско” лоби у нас отново говори избирателно и избирателно премълчава. Това не е изненада, като се има предвид кои са неговите говорители и какви са техните (не дотам явни) биографии. За дамгосаната като “най-верният сателит на СССР” България, може и да е добре да има такъв параван. Въпреки че навън едва ли някой му вярва, а във вътрешен план той носи повече вреди, отколкото ползи. Интересни са “аргументите” на тези лица, които веднъж са на предната линия, а друг път заринати в окопа. Необичайно е, след като години ни уверяваха как решенията на Конституционния съд се изпълняват без да се коментират, да ни обясняват сега, как да заобиколим някои от тях. Излиза, че ИК трбва да се прилага, въпреки че не е ратифицирана...Защото “правовият ред на ЕС има върховенство пред вътрешното право на държавите, включително и пред техните конституции”. Но интересно защо това европейското право не се прилага приоритетно и в топлоснабдяването у нас?

Не е тайна, че гл.ІІІ, чл.13, т.1 от Директива 2006/32 на ЕО касае измерването и енергийното потребление. Както и забраната да се начисляват лихви и ДДС върху прогнозно и нереално потребление. Но “Тополофикация-София” го прави. Завежда дела с искове, формирани върху такова измислено потребление и с действията си драстично нарушава цитираната Директива, подлагайки на незаконно съдебно преследване български граждани. През това време съдебната система у нас спи, облечена в бяло. На Спящата красавица играят и КЕВР, съ-управляващите от НФСБ, синята извънпарламентарна опозиция и червената Коалиция за България. Под звучното им хъркане “Топлофикация-София” нарушава и ЧЛ.22 от Директива 2011/83/ЕС на Европарламента и на Съвета от 26.10.2011 относно правата на потребителите и третиращ т.нар. “непоръчани доставки”. Според Директива 2011/83/ЕС и нейният чл.27 потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случаите на непоръчана доставка на стоки, вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на улуга, която не е поръчана. В този случай липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предлагана услуга не представлява израз на съгласие. И следователно той не може да бъде съден за нея....Само че позоваване на тези Директиви на ЕС няма нито в Закона за енергетиката, нито в заключителните му и преходни разпоредби, нито в практиките на “Топлофикация-София”, нито в решенията на СОС, а още по-малко в действията на съда. Чудно защо? Та това са драстични нарушеня на европейското законодателство, на правовия ред в ЕС и на неговото върховенство спрямо вътрешното право на България. Надявам се т.нар. европеисти и всички, коио си правят партиен пиар с издевателствата на топлинните дружества, най-сетне да дадат смислен отговор на този въпрос.

Следващата “опорка” описва как Истанбулската конвенция ще стане договор на Европейския съюз още при австрийското председателство и тогава “ще трябва да се прилага”. Възможно ли е това обаче, ако се спазват духът, принципите и разпоредбите на Лисабонския договор? Приет през декември 2007 г., де факто и де юре той е малката конституция на Евросъюза, а в него бяха инкорпорирани много от разпоредбите на предложения от Франция (но отхвърлен чрез референдум във Франция и Холандия) Договор за Европейска конституция. Неразделна част на Договора от Лисабон е Хартата за основните права, която има същата юридическа сила като него самия. Според преамбюла й “ ЕС се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; ...Съюзът допринася за съхраняването и развитието на тези общи ценности при зачитане многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и националната идентичност на държавите-членки...” Член 3, Дял І от Харата защитава “Правото на неприкосновеност на личността”, а неговата т.1 прогласява, че “всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност”. Т.2 (в) забранява “превръщането на човешкото тяло и неговите части в източник на печалби”. Според чл.7 “Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. “ Според чл.9 “ Правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. “ А според чл.15, (1) “ Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия”. Чл. 21 забранява “ всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. “ (А това означава, че забранява и диктатура на малцинството над мнозинството.) Според чл.22 “ Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие”. Според чл.23 “Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението”. Според чл.33 (1) “ Закрилата на семейството е гарантирана в юридически, икономически и социален план”. Според чл. 31 приложното поле на Хартата “се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза” .
  Освен тези разпоредби и принципи на Хартата, които ясно показват първенството на националната идентичност на държавите-членки, а не “рушенето на културните и национални стереотипи”; равенството между “мъже и жени”, а не между хора с неясен и неустановим пол; брачни институции, регулирани от националните закони, а не от европейската бюрокрация; закрила на семейството, а не неговото ерозиране; психологическа неприкосновеност на личността, а не агресивно и перверзно индоктриниране на подрастващите в ранна детска и училищна възраст; гарантиран и равноправен избор на професии за всички, а не лицемерното му обвързване с т.нар. “джендър идентичност” - Лисабонският договор въвежда и Европейската гражданска инициатива, която дава право на гражданите да участват в законодателния процес на Евросъюза. Смисълът на това нововъведение е Европейският съюз да се развива като съюз на проактивни, информирани и с ясни позиции хора, които са не просто изпълнители на закони, а съзидателни участници в изграждането на общностните регламенти. Този процес не се свежда само до правенето на подписки и до изпращането на петиции от 1 милион или повече души, които трябва да ангажират вниманието на Европейската комисия. На първо място Европа принадлежи на гражданите, защото само чрез техния вот на местно, на национално и на европейско равнище, могат да се сформират органите и институциите, които след това взимат решения и взаимодействат помежду си. Именно затова Лисабонският договор дава право на националните парламенти да възразяват срешу проекти за законодателни актове, ако преценят, че те не са съобразени с принципа на субсидиарността, който предвижда проблемите да се решават там, където са възникнали.
  На пръв поглед написаното тук изглежда скучно. И сигурно така биха искали да го възприемаме фалшивите демократи, европеисти и фалшивите патриоти. За тях законът е важен, само когато осигурява бонусите им, партийните субсидии, далаверите със земя и държавна собственост, врътките с концесии и обществени поръчки, общата политическа безотговорност, кадровата политика за наши хора, партийните квоти в уж независимите агенции и регулаторни органи, имитацията на парламентарен контрол, оглавника за медиите, изборните гласове-фантоми, апетитите към НЗОК и пенсионните фондове, наказателните лихвите по банковите депозити на гражданите, лъжите с учителските заплати, безконечните ремонти на едни и същи улични дупки, боклука като български Клондайк, начисляването на ДДС и лихви върху несъществуващо потребление, рекламирания алкохолизъм, взимането на дъжавни заеми без санкцията на парламента, мизерните пенсии и паразитите от админиситрацията...За тях - за тези фалшиви апологети на България, национализма, консерватизма, социализма, на европейските ценности, ЕС, НАТО или Китай, на пазарната икономика, газовия хъб, енергийния шлем, зелената енергия, въгледобива, шистовия газ и ветрените паркове - документите и законите, които защитават достойнството на човека и неговите права, са опасни и вредни листове хартия. Те трябва да бъдат забравени, омаловажени, изтрити, подиграни, изкривени, потъпкани, хвърлени в боклука и най-вече системно и непрекъснато НАРУШАВАНИ. Ако можеха, биха ги изгорили на площада. Защото човекът, който съзнава, познава и брани своите права е ВЪОРЖЕН със ЗАКОНА. И затова е СВОБОДЕН. И затова ОПАСЕН.