Григорий Распутин започнал да пророчества още като млад. След странствания по светите места, подвижнически подвизи, общуване с духоносни старци и дързновени молитви към Господа, «Григорий, следа продължително замисляне, отговарял загадъчно, но резко, и отговорите му започнали да приличат на пророчества, и на четене в сърцата човешки».
Първото пророчество на стареца Григорий се появило в Петербург, около 1907 г., когато веднъж Въйрубова го попитала, ще бъде ли щастлива в брака си. Тя била сгодена за лейтенант от флота, и всички мислели, че я чака прекрасно бъдуще. Но старецът Григорий казал: «Свадба ще има, но мъж няма да имаш». Впоследствие се оказало, че мъжът на Въйрубова бил тежко болен и не може да живее нормален семеен живот. Така се сбъднали думите на стареца.
Бракът на Анна Въйрубова се оказал нещастен, и скоро тя се раделила с мъжа си. Ето какво казала тя на следствието в ЧК (бившето КГБ) на Временното правителство: «С Разпутин се запознах 1907 г. при Милица Николаевна. Аз много се вълнувах, още повече, след като тя каза: «Питайте каквото искате. Той ще се помоли. Той може всичко пред Бога». Аз бях много загрижена за брака, понеже салбо познавах своя жених, и го попитах, трябва ли да се омъжвам.  Распутин отговори, че ме съветва да се омъжа, но че бракът ще е нещастен. И след като поживях с мъжа си година и половина, аз се разведох, понеже се оказа, че той страдаше от психична болест».
 Преди началото на руско-японската война, Григорий Распутин пророчествал, че скоро в Цусимското сражение ще погине руският флот. Така и се случило. Както разказвал епископ Теофан (Бистров): «В това време плаваше ескадрата на адмирал Рождественски. Затова ние попитахме Распутин: «Удачна ли ще е срещата с японците». И Распутин отговори: «Чувствам със сърцето си, че ще флотът ще потъне». И това предсказание впоследствие се сбъдна в боя при остров Цусима».
С приближаването на революцията 1917 года, пророчествата на стареца Григорий ставали все по мрачни. Той предвидил, че в столицата ще започнат бунтове заради опашките за хлеб и съветвал Царя да снадби града с храни. В едно от писмата на Царицата Александра Фьодоровна до мъжа й, пише: «Распутин нощес имал нещо като видение, трудно е да се преразкаже, но той казва, че всичко това е много сериозно. Той предлага, в продължение на три дни да се докарват вагони с брашно, масло и захар.  И това в сегашния момент е по-нужно, отколкото снаряди и месо. За целта трябва да се намалят пътническите влакове, да се премахнат 4-тата класа вагони през тези дни, и вместо тях, да се прикачат вагони с масло и брашно от Сибир. Недоволството ще расте, ако положението не се промени. Макар че хората ще викат и ще ти казват, че това е неизпълнимо, но това е нужна и важна мерка...». И всичко се случило, така, както той е пророчествал. Именно заради недостига на хлеб в Петроград започнала Февруарската революция.
Пророчествовал старецът Григорий и за своята смърт. В своите дневникови записки за Русия, в навечерието на революцията, Морис Палеолог писал: «Преданите му приятели, г-жа Г. и г-жа Т., бяха поразени от тъжното му настроение. Той неколко пъти им говорел за своята близка смърт. Така той казал на г-жа Т.: «Знаеш ли, че аз скоро ще умра в най-ужасни страдания? Но какво да се прави? Бог е предназначил за мене високия подвиг,  да погина за спасението на моя скъпи Господар и за Светата Рус».
Говорейки за своята гибел, стареецът Григорий пророчествовал, че на четиресетия ден след неговата смърт, ще се случи тежък пристъп на болестта на малкия наследник. Протойерей Георги Щавелски в спомените си писал: «Не много преди смъртта си, старецът предсказвал, че след смъртта му, тежко ще заболее наследникът. На 24 февруари 1917 г. след обед, когато Царят обхождаше гостите, аз, стоейки редом с проф. Фёдоров, го попитах:
 - Какво ново в Царско село? Как живеят без стареца? Чудеса над гроба му още няма.
  - Не се шегувайте! - сериозно ме упрекна Фьодоров.
  - Нима са започнали  чудеса? - го попитах аз, пак с усмивка.
 - Напразно се смеете! В Москва, където гостувах, през празницитве, също така се смееха, по повод предсказанията на Григорий, че Алексей Николаевич ще заболее в еди-кой си ден, след смъртта му. А аз им казах: «Не бързайте да се смеете, - нека мине посочения ден!».
А самият аз прекъснах дадената ми отпуска, та този дан да съм в царското село: кой зане какво може да се случи този ден!
Сутринта в указания от стареца ден пристигам в Царско Село и бързам направо в двореца.
Слава Богу, наследникът е напълно здрав! Придворните шегаджии, знаещи за причината на моето пристигане, започнаха да ми внушават: «Повярвал си на стареца, а старецът, този път е сбъркал!». А аз им казах: «Не бързайте да се смеете, - почакайте и ще видим!». Отивайки си от двореца, аз си оставих номера на телефона, та в случай на нужда, да могат да ме намерят. И вечерта ме викат: «Наследникът е зле!».
Втурнах се към двореца и, ужас, - на момчето (пак) му тече кръв! Едва успях да спра кръвотечението. Видяхте ли сега, какъв е стареца... А да бяхте видяли, как се отнася наследникът към него! По време на тази болест, матросът Деревенко донесъл на наследника просфора и казал: «Аз се молих в църквата за вас, помолете се и вие на светците, да ви помогнат, да оздравеете по-скоро!». А наследникът му отговорил: «Григорий Ефимович беше светец, но го убиха».
Но най-страшното и, за съжаление, напълно сбъднало се пророчество на стареца Григорий, го написал самият той, в предсмъртното си писмо до Царя. В него, в частност, се говори следното: «Пиша и оставям това писмо в Петербург. Предчувствам, че още преди първи януари аз ще си отида от живота. И ако мен ме убият наети убийци, руски селяни, мои братя, тогава ти руски Царю, не се бой от никого. Оставай на  трона си и царувай.
Но ако мен ме убият боляри и дворяни, и те пролеят моята кръв, ръцете им ще останат зацапани с моята кръв, и двадесет и пет години те няма да могат да си измият ръцете. Те ще изоставят Русия. Братя ще въстанат срещу братя, и ще се убиват един друг, и в продължение на двадесет и пет години, в Русия няма да има дворянство.
Царю на руската земя, когато чуеш звъна на камбаните, съобщаващи ти за смъртта на Григорий, знай: ако убийството са извършили твои родственици, тогава ни един от твоето семейство, т. е. децата и роднините, няма да преживее повече от две години. Ще ги убият....».
Предусещайки своята собствена гибель, а после и гибелта на Царското семейство, като възкачване на Голгота, още 1913 година, старецът казал на царчето - налседник, Алексей: «Скъпо мое момченце! Виж раните на Бога. Той едно време е страдал, но после станал толкова силен и всемогъщ - така и ти, скъпи, така и ти ще си весел и ще живеем заедно и ще си гостуваме. Скоро ще се видим». Както предсказал старецът Григорий - така и станало. Заедно с царското семейство, и той живеел земния живот, вършейки само добро, но понасял само едни клевети и подигравки. Така, и Царското семейство, като Распутин, било ритуално убито.
Тяхната гибел поразително си приличала, от самото начало, - убийството на стареца и на царственото семейство станало в подземие. После на мястото нау убийството било подхвърлено (убито) куче, после изгорили окървавените им дрехи. Както в единия, така и в другия случай, било извършено препогребване и изгаряне на телата.
Но главното е, че на небето те, според прочеството на стареца Григорий, се видели, и се срещнали във веселие, в Царството Божие. «Ще живеем заедно и ще си гостуваме» - това е казано за общата им съдба, както на земната, така и на небесната. Така, след като си гостували на земята, те заживяли пак заедно, и вечно, и на небесата, и заедно се молят за спасението на Русия.
 Затова, като почитаме светите Царствени Мъченици, трябва да почитаме и стареца Григорий - молитвеника за Русия. И трябва, колкото може по-скоро да се канонизира пророка и чудотворца, човека Божиий, мъченика Григорий Распутин - Нови. И както е казал праведният старец протойерей Николай Гурянов: «Ние и така вече сме закъснели. Русия носи за Григорий епитимия. Затова трябва по-скоро да очистим името на Григорий и на ВСИЧКО НАШЕ РУСКО, от лъжите...».

 Игорь ЕВСИН

 Източник: «Русский монархист»

https://3rm.info/publications/18796-grigorij-rasputin-svidetelstva-ego-svyatosti.html
Превод, Григор Симов