Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01 14:48 - Рзказ за нашето страшно време (в Русия и света). Монахиня Евтимия Пащенко
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.01 15:57


Живял някога писател, но не обикновен, а православен. Пътувал по светите места, посещавал Божии храмове и свети обители монашески, и събирал от пътешествията си теми за нови книги, за  Света Русия и за благочестиви хора, за които животът е Христос, а Отечество — Царството Небесно.
Така живял и творил писателят, година след година, и чак до старостта си възпявал Матушката Православна Русия, светло-светла и прекрасно украсена с красоти много: храмове белокаменни, куполи позлатени, камбанарии гръмогласни, обители честни, в които монаси благочестиви денем и нощем се молят за мир и за спасение на целия свят, пред икони чудотворни и извори многоцелебни.
А най-вече, за сияещата вяра Православна, която сме приели при светия равноапостолен княз Владимир и майка му, най-мъдрата сред жените, великата княгиня Олга.
Но завидели на красотата й, силите тъмни от преизподнята. И за да я погубят нявеки, изпратили от залеза слънчев, в Русия, хитреци лукави, със сладки думи в устата и с коварни замисли в сърцата. Омаяли хитреците матушка Русия със зли вълшебства, и от настъпилия мрак безбожен, изстинал пламъка в очите й светли.
Но напразно се стараят злочестивците, защото все още има на земята наша, хора Божии, пазещи Православната веяра. Ще спасят те Русия, ще я отмолят у Господа: за да прогледне и да се очисти, с покаяние, и да се въздигне във слава, и ще стане славата и, по-ярка от предишната, во веки веков, амин. Така проповядвал в книгите си писателят, так и сам вярвал, и благодарил на Господа, за това, че го е сподобил, да твори Божието дело, - да насажда и защитава на родната земя, сетата вяра Православна.
* * *
И веднъж решил писателят да отиде на гости при сина си и невестата му, и да види внука си Сашко. Писателят и така, често навестявал близките си роднини. Нали Божието дело, което той прослявял, не е по-важно от светските дела? Нима възраждането на Православната вяра в Русия, не е по-насъщно, от житейските грижи? И нима малко е направил той, за своя син?
Кръстил го, на заповедите Божии го изучил, въвел го в живота. Невеста му намерил благочестива, за да не е семейството им обиккновено, а да е домашна църква. Апартамент им купил, и първо поканил свещеник да го освети. Нили всички знаят, че който живее  сред осветени стени, живее свято.
А като му се родил внук, нарекъл името му, в чест на светия и благоверен княз Александър Невски, великия защитник на Руската земя, който след смъртта си, станал незаспиващ молитвеник за нея. Та да пази угодникът Божий, детето, поверено му за закрила, и да го учи в живота, на всяко благочестие и духовна чистота.
Всеки път, когато отивал при тях, писателят им подарявал своите книги, и вече цели две полици са препълнени с тях, а и колко ли още ще се добавят към тях? Донасял им от светите места най-различни светини: рисувани камъчета от дивното Дивеево, соловецки резбовани лъжици с благославляща длан, атонски броеници, гръцки икони, йорданска вода, и свещи, запалени от него, от Благодатния огън, в светлия ден на Христовото възкресение.
Нима има нещо по-ценно на света, от тези светини? Но вярно, от известно време писателят започна да забелязва, че синът и снахата приемат даровете му, без особена радост. Да, това е от умората, понеже работят. Нали според божиите заповеди, човек трябва да изкарва хляба си с пот на челото. А и Сашко, макар и малък, е пълен отличник. Ето какво значи да си православен
И сега пак зарадва дедо си, с нов успех:
— Знаш ли дедо, вчера пак ми писаха шестица, по английски!
— Браво, Сашко, ти си юнак. — похвалил го писателят. — И за какво ти писаха шестица?
— За рекламен клип! — каза внукът. — Искаш ли да ти го покажа?
Писателят се понамръщи, понеже не можеше да търпи всичките тези реклами, а и чуждите названия. Пица… Не могат ли по руски да го кажат, - пирог! А и как да преведеш думата — клип?..  Да, хитри са лукавците западни. Знаят, че отучат ли народа от родния му език, той и вярата си ще започен да забравя. Впрочем, струва ли си, да се стърахува за Сашко? Виж колко икони висят над масата му, даже и кандило гори, от самата Света Гора, — подарено му от дедото. А при толкова светини, всяка зла сила ще избяга, без да се оглежда…
В това време Сашко се друсна на въртящия се стол, с привчен жест включи компютъра и бодро затрака с пръсти по клавиатурата… къде-къде по-бързо, отколкото  дедо му тракаше по клавищите на старата си пишеща машина (понеже, като православен, писателят не ползваше по-младшите събратия на известния брюкселски супер-компютър - Звярът "The Beast"…
И ето, на екран на компютъра се появи къщичка, подобна на онези мили и привлекателни горски къщички, за които всеки е мечтаел още от детството си. И в къщичката, руса девойка с дантелена рокличка, подобна на ангелче от коледна честитка. Тя взима телефона и набира някакъв номер:
— Ало! Пицарията «Пингвин» ли е? Искам да си поръчам една пица…
И ето, веднага цяла армия готвачи в белоснежни престилки и високи бели шапки се забързаха да приготват пицата. На тънка палачинка внимателно спожиха сиренце, резени ярки червени домати и маслинки, и щедро посипаха всичко това с ароматен сос. Така подготвения вече, свеж кулинарен шедьовър, с подобающи почести го поставиха в нагрятата фурна. И като че, само след миг, бълващата пара, благоуханна, румена пица, опаковаха в красива кутия, превързаха я с пурпурна лентичка и я връчиха на момчето-разносвач. И то понесе поръчката…
На пътя му се отваряха пропасти и се изпречваха пълноводни реки, със звещ писък прелитаха край него куршуми, като видения от нощни кошмари. Но момчето облечено в служебната форма на пицарията "Пингвин" смело вървеше и тичаше напред, за да изпълни своя служебен дълг.
Старият писател го гледаше и си спомняше отдавна отминалото време, когато той още не беше писател, нито православен, а беше само обикновен съветски пионер с червена връзка на шията. И носеше на гърдите си, до самото сърце, значка, на която сред огнени езици се белееше щампованият лик на вожда, - "бащата на народите" и на всички съветски деца.
Именно тогава той за първ път прочете и запомни за цял живот историята за малкото момченце, свято пазещо вярност на дадената от него, честна дума. А много години след това, в ръцете му попадна книга с многозначителното заглавие «Вяра». И той узна, че автор на обичаните от него, още от детството му, разкази, е бил православен… Ето сега, и неговият вярващ внук направил клип за верността към дълга… Явно, не случайно, думите за вяра и верност са от един и същи корен.
А в това време пред носещото пицата, момче, се появи бушуващ океан. Но и тази преграда не го спря, и то самоотвержено тръгна срещу върхлитащата насреща му, вълна. Тя го въздигна към небето и меко го спусна на златистия пясък, с който беше посипана пътекчата, водеща към търсената къщичка.
Момчето спря пред вратата и натисна звънеца. На прага се показа русокоста девойка, приличаща на рождественско ангелче, и той и подаде кутийката, превързана с алена лентичка.
Писателят с нетърпение очакваше, какво ще се случи нататък, което не беше и трудно да се сетиш: сега момичето ще благодари на малкия герой. А после ще му каже: «искаш ли да сме приятели»... Нали така завършват всички православни разкази…
Но, вместо това, момичето произнесе съвсем други думи:
— Какво чакаш още? Какво искаш?
— Простете, мис. — вежливо каза момчето. — Аз ви днонесох поръчката, а сега вие трябва да я платите.
Неочаквано в ръцете на момичето проблесна револвер:
— Ето ти отплатата! Взимай!
Рязък пукот, и момчето падна мъртво в краката й. А на екрана се появи надпис:
«Пица «Анжелика» — убийствено вкусна! Побързай да я опиташ!».

* * *
— Ка...кво е това? — едва промълви писателят, потресен от видяното.
Внукът се обърна, а лицето му сияеше от безгрижна и самодоволна усмивка:
— Ех, дедо, не разбираш ли! Казах ти, че това е реклама на пица. Ако искаш да знаеш, целият клас се превиваше от смях, когато им го показах. Даже учителката се смя. А после ми писа ШЕСТИЦА. Нали наистина е смешно, дедо! Той носи, носи пицата, а тя накрая - бум — и край! Ха-ха-ха!
Но старият писател не се смееше, а с ужас гледаше смеещия се внук.

В тоя момент писателят бе изпаднал в положението на човек, самоотвержено гасел пожара в съседската къща, и не  видял, че пламъкът вече е обхванал и неговия дом, оставен без надзор…


Превод от руски, Григор Симов
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12108226
Постинги: 3633
Коментари: 6493
Гласове: 7335
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031