Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 18:49 - КАКВО ВИЖДАТ БОГОИЗБРАНИТЕ ДЕТСКИ ДУШИ? Преподобният Йона Киевски бил възнесен в Рая, още на шест месечна възраст. Сергий Нилус
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 960 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.02 23:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато Йоан, бъдещият монах Йона, бил едва на 6 месеца, изчезнал за 12 дни от дома на родителите си.
Веднъж в едно летно утро, шестмесечният младенец, Йоан останал сам на двора, а майка му, като го оставила, влязла в къщата и се заела с домакински работи.
Слънцето току що било изгряло. Било ясно, светло и топло... Като лежал сред широкия, зелен килим, огряван от слънчевите лъчи, и като гледал широкия и син, безграничен небесен простор над себе си, младенецът следел с очи гълъбите, летящи по въздуха. И го обзело желание да полети като тях...
Изведнъж при него дошел старец с голяма, гъста, широка и дълга брада. Главата му била гола и само по краищата била покрита с коса. Облечен бил отдолу в синкави, а върху тях зеленикави дрехи.
Старецът седнал на зелената трева, в дясно от детенцето. Върку приятното му лице играела усмивка... Детенцето погледнало стареца, но после пак преместило погледа си, понеже той му пречел да гледа летяшите гълъби.
Старецът ласково го заговорил.
«Ти гледаш гълъбите понеже ти харесва как летят. Крилата са им дадени от Бога, и затова могат да летят. И ти би искал да летиш, но си човек, по природа, а не птица, и затова нямаш видими крила. И това те натъжава, но не тъжи, а се моли на Господа Бога, Който те е създал, обичай го, благоугаждай Му, и с вяра, истина и любов, истинно Му послужи. И Той ще ти даде крила, но не временн и тленни, а вечни, които ще те възнесат горе. Такива крила дава на хората, за подвиг, Господ Бог, - нашият Вседържител и Възлюбленният Му Син, и Господ наш Иисус Христос, Спасителят, Изкупил ни с Божествената Си кръв».
После старецът питал младенца (вероятно, мислено? Г.С.):
— Искаш ли и ти да имаш крила, да се рееш с тях и да възлизаш все по-високо и по-високо към Бога, Който Живее во веки веков?
А младенецът, както гледал стареца, отговорил
— Искам, да ми даде Бог крила.
— Ти си още на малко дни, — казал с усмивка старецът.— Но запомни и запази през целия си живот, моите думи: Бог е неизменен, Бог е Един и Същи, сега и винаги, и във всичките нескончаеми векове, и дава криле на хората, - криле на премъдростта, разума, мисълта, силата и живота. Бог е казал: «Ако някой обича баща си и майка си, повече от Мене, и който не се отрече от целия си имот, не е достоен за Мене». "Ако някой послуша гласа Му и възлюби Него Единия, повече от всичко и всички, на такъв, Бог дава и сила и полет нагоре. Възлюби и ти Господа Бога твой, Който те е създал. Родителите си обичай, уважавай и почитай, обичай наравно с тях и всички хора, но с цялата си любов обичай Бога; обичай Го с цялата си душа, с цялото си сърце, ум и мисъл; обичай го повече от родителите си, не ги предпочитай повече от Бога.
Когато старецът казал на момченцето, че трябва да обича Бога, повече от родителите си, му станало жал за тях: нали те го пазят, хранят го, галят го и се грижат за него, а той трябва да ги обича малко. Тези думи му се сторили много тъжни.
—Как може, да не обичам родителите и, —казало то на стареца? Това за мене е трудно, и не мога да постъпя така.
Тогава старецът го взел на ръце и с показалеца на дясната си ръка му разтворил гърдите, оголил вътрешностите му, извадил крехкото му човешко сърце, извадил нещо от там и го изхвърлил, а после мястото на разреза загладил с ръка. (Старецът Йона, малко преди смърта си, показал белега на това място, на стария си килийник о. Виктор).
После старецът хванал Йоан за десната ръка и му казал: «Не се бой от нищо, и се държ здраво за мене и за дрехите ми, и смело ела с мене! «Тръгнали и излезли на някакво място, - чисто и високо. Там духали страшни ветрове, така че, едва можели да се задържат на краката си. Постепено се приближили към друго място, - широко, равно, чисто и светло. Там имало висока стена-ограда, и стената излъчвала от себе си силна светлина.
Старецът хванал спътника си за ръка и му казал:
—Успокой се и от нищо не се бой! Ние отминахме бурята и извървяхме пътя, и вече стигнахме на тихо място. Тук няма никакъв страх. Тук царува само благоговейно благодарение и любов. Тук пребивава Бог и истинно възлюбилите го послушници... Ти видя бурята и вихъра, там, където преминахме: той беше страшен, но нищо не ти навреди. И си непокътнат. Това е като твоя живот. Много вихри и бури ще срещнеш по пътя на твоя живот, но сега гледай, къде се намираш, при Кого и пред Кого отиваш. Гледай, без страх и боязън, с благоговение и чиста любов.
Те наближили голяма и чудна врата, а над вратата сияел в светлина Кръстътст Господен. Двама светли и прекрасни воини стоели на стража пред вратата, и държели в ръцете си мечове. Те протегнали ръце и с мечовете си кръстообразно преградили пътя към вратата.
«Да се помолим на Господа Бога пред вратата», — казал старецът. И когато те се прекръстили и се поклонили на Животворящия Кръст Господен, тогава стражите отпуснали мечовете си и позволили на пътниците, свободно да влязат.
Не може да се разкаже с думи, какво се разкрило пред пътниците, когато влезли през вратата. Там имало ново небе, и земя нова, светлина сияеща, въздух лек и свеж; земя чиста и светла, като чист кристал; от двете страни на пътя им стоели дървета, които излъчвали живот и благоухание от листата си, и мѣжду дърветата растели различни видове цветя, с най-различна красота и разнообразна големина.
Там имало храм Божий. И влезли те в него, и застанали пред отворените врата на светия олтар. И там, на високия Престол на Славата седел Самият Господ. Ликът Му бил светъл, ласкав, спокойно-мирен, и със силна любов привличал към Себе Си сърцето и духа.
И ужас обхванал младенца. И станал като мъртъв. А старецът го подкрепял. И чувствал той, как лъха към него, духът на живота. И той, с нова сила, като обновен, застанал пред Бога свой. И му се сторило, че е на 21 години.
И всчки обкържаващи Божествения Престол възпяли хвала, слава и благодарение на Седящия на престола, и чудно-величествена била тази песен. Небесните Сили възпяли Параклит, на Реещия се, Оживяващия, Животворящия и Освещаващия. Те пеели свещенните слова «Свят, Свят, Свят Господ Саваот», и с тях пеели огронмо множество хора, от различни племена, чинове, колена, званя и възрасти; пеели светците, пророкците, апостолите и йерарсите Господни, царете, свещенниците, мъченициците и праведниците, от всякакви чинове и звания, избелили одеждите си, украсили се с Кръвта на Агнеца, истинно възлюбили Господа Иисуса Христа, Сина Божий.
И най-близо от всички, до огнено-блестящия Престол стоели девственниците, с нищо не осквернили се в земния живот. Облечени в бели одежди, те стоели до Престола, подхващали хвалебни песни, славословия, молитви и благодарения. Но никой не сияел с такава слава, като монасите, облечени в схима.
Когато цялото множество светци запяли божествени песнопения, тогава старецът казал:
—Юноша! Въспявай и ти Владиката на всички, и Господа, и вникни добре в това, къде стоиш сега, какво виждаш и какво чуваш. Произнасяй ясно словата на Хвала към Господа, защото животоизточващите слова са безсмъртни и пребъдват во веки. Слушай и внимавай! Сега ще започне песен, възпявана към Господа, - Триипостасното Божество, Бога Отца, Бога Сина и Бога Свети Дух, от всичките святци и горните небесни чинове, от всичките земнородни и от всичките твари видими, от всичките създания Божии и от всичките стихии. И внимавай прилежно, кой първи ще подхване тази песен към Бога!
И настана тогава голяма тишина.
И по повелеление Господне, един от серафимите застана пред престола на Господа на Славата. Той взе от олтаря  кадилница и сложи в нея тамян от молитвите на светците, и застана пред Господа, с кандилото в ръка.
И девственниците, обкръжаващи Престола Господен, подеха песен велика, тригласна. И възпяваха хвала. И песента се носеше като от една уста: от светците, от земята, от земнородните и от всеичките твари видими и невидими. И стройността на това пеене, и съгласието на гласовете, не е възможно да се възпроизведе със звуци, нито да се опише с думи. А Серафимът, предстоящ пред Господа, кадеше пред Него с тамяна на молитвите на светците, със славословията и всякаквите величания и благодарения към Твореца.
После Господ нареди на стареца, да покаже на Йоан, всичките обители на светиите.
И когато старецът и Йоан излезли от храма,пред тях се разкрило широко пространство с необяснима красота.
Земята там била чиста, светла и излъчвала радост, на нея имало много живи, разкошно зеленеещи се дървета. Едни от тях цъфтели, други вече били вързали, а трети били отрупани със зрели плодове. А чудните листа на дърветата, тихо трептейки, възнасяли, като живи, хвала на Господа, създателя на всички творения.
Йоан стоел като парализиран и не искал да се помърдне от мястото, на което стоел, и молел стареца, да го остави завинаги тука, където отвсякъде го заобикаляло преизобилие и тържество на живота.
Земята била живот. Светлосияещото небе, излъчвало живот. От въздуха лъхал живот. Блестящата, мека светлина преливала от живот. Дърветата, накичени с красота и слава, излъчвали живот. Цветя с различни красоти и великолепия се разстилали по земята, и преливали от живот.
И от всичко това, юношата изпаднал в несвяст, и бидейки извън себе си, молел спътника и пътеводителя си, да го остави на това благословено място. Но старецът го понудил да продължат нататък.
И стигнали те до висока стена - ограда. В стената имало прекрасна врата, увенчана с кръст, а над вратата имало надпис, чиито думи излъчвали сияние, и като от слънце се разпръсквали лъчи. Там пишело:
«Тук е светата обител на Всесвятата Владичица на света, Царицата на царстващите, Майката на Бога наш, Пресветата Дева Мария. Ако някой от земно-родените призове името Й, той ще се спаси».
Старецът наредил на Йоан да прочете целия надпис над вратата. Когато го прочел, се съживил в него духът, примрял от раздялата с видените места, и той забравил за тях, и това, че искал да остане там завинаги.
Старецът му казал: «Да сътворим молитва към Пресветата Владичица и Царица, истинската Богородица, за всякое благо Поборница!» И започнал старецът да казва думите на молитва към Владичицата и Царицата над всички, и заповядал на Йоан да повтаря след него думите, ясно и умилително, обяснявайки му, че те са думи на живота.
Когато завършили молитвата до края, от вътре се чуло: «Амин!» Тогава величественно се ратворили вратите на Светата Обител. Вътре, започвайки от вратата, в две редици стоели воини в сияещи воински  доспехи. На главите си носели царски венци, а в ръцете мечове.
Радостно просияли лицата на жителите, на Небесната Обител, на Пречистата Дева, когато застанали пред тях, току що влезлите, и всички запяли велика божествена песен на Пречистата Владичица Богородица, Майката на Господа Бога наш. И цялото множество небожители, излезнали да ги посрещнат, пеели песен сладка и радостна, изпълнена със живот и неописуеми сладости, които не може да се изразят с никакви уста и на никакъв език.
Старецът попитал Йоан:
—Защо и ти не пееш с тях песента на Божията Мйка?
—Защото не съм на себе си, —отговорил юношата. Но старецът му наредил да пее силно и, прислушвайки се в думите на пеещите, да ги повтаря разбираемо и достойно.
И след пасента всички се отместили от вратите на Храма на Пресветата Владичица Богородица.
Никой не може да предаде силата на радостта, тържеството и великата любов към Пресветата Богородица, Майката на Умната Светлина, която обзема душата пред прага на Нейния храм...
Йоан вече стоел пред Нейния Престол. Чудно изглеждала Преславната Царица на небесата. Радост сияела на Нейното Божествено Лице, пълно с мир и любов към всички земнородни...
А наоколо звучала хвалата на Светците и Ангелите, към Майката на Светлината.
Престола на Царицата на небесата обкържавали небесни воини, свети Архангели и ликове на светци - девственици в светли, избелени ризи, сияещи с неописуема светлина, с венци на главите, а във венците блестели скъпоценни камъни.
Когато завършило славословието, в храма на Пресветата Богородица, настъпила велика тишина. Тогава Майката на Умната Светлина извикала един от предстоящите пред нея Архистратези и му казала да вземе от олтара кандилница с горещи въглени.
И застанал Архистратегът пред Светия Престол на Света Богордица. И наредила Пречистата, на един от предстоящите пред нея светци, да сложи в кандилото тамян от молитвите на праведнците и да възнесе в дар, молитви, славословия, възхвали, величания, благодарения и поклонения - на Вседържителя Господа Бога, Изкупил ни с Кръвта Си, и с неописуемата сила на Своето Божество.
И запяха песен велика, дивна и сладка, изпълнена със сила, живот и безсмъртие. И като завършиха хвалението, вички паднаха на земята и се поклониха на Божестеността Му. И пак настана тишина.
И тогава се чу нова песен, която беше хвала към Майката на Господа Бога, Спасителя наш Иисус Христос, Сина Божий. Всички запяха песента за Царицата Небесна, Света Богородица, песен дивна и предивна. С радост и слава, и с великолепие звучеше тази песен, с която светците, като с една уста и с един език хвалеха Пренепорочната Дева Мария.
И изумен бил Йоан от силата и величието на тази хвалба. А старецът, държащ го за ръка, му казал:
—Съвземи се, юноша, и дерзай и бъди съпричастник в пеенето, и запей с пеещите, възпяващи хвала на Всесвятата Майка на Истинния Бог наш, чрез Която Той ни спаси и Която нас ни доведе тука.
И юношата се включил във великата хвала, която пеели пред пречистото Лице на светата Божия Майка. И трептял смъртният състав на тялото му, а душата му се расширявала от чудното хваление, готова да се раздели от съюза с тялото, което не можело да вмести тази хвала.
И заридал Йоан, и струи сълзи потекли от очте му, а сърцето викало: «Боже мой, Боже мой! Неизказана е Твоята благост и Твоята любов към нас, тленните, смъртни хора!»
—Не бой се! — казал му старецът, — мястото на което сме сега, не е за мъртви, но за живи вовеки, и няма тука смърт, а само живот вечен.
И когато Йоан малко се поопомни от душевното сътресение, от въсторга и радостта, великото славословие към Богородица вече било завършило, и всички славещи Я, й се поклонили доземи.
И слязла тогава Всемилостивата Владичица от Престола на славата, спряла при вратата на светилището и с тихи, пълни с любов думи призовала при Себе Си, стареца, държщ за ръка юношата Йоан.
—О, предивни, премъдри и боголюбиви, свети Йоане Богослове, велики Апостоле на Христа Бога, Сина Мой,—казала Богородица,— неуморно обхождаш ти поднебесието, и с премъдрата си предвидливост си довел тука, този юноша...
И като се обърнала към Йоан, Света Богородица продължила:
— О, юношо! Светият Дух се умъдрил да те довери на този Старец. Довери се и ти, на този, който се е предал в ръцете на сътворилия и тебе, Господ Бог, който е изкупил и тебе, и всички тука стоящи, със Своята Свята Кръв, за тебя и за тях пролята, и Господ те е привел сега в Моята обител.
И много още говорила на юношата Йоан, Владичицата, а той стоел във възторжен ужас и трепет, и с неописуема радост на сърцето.
— Не бой се, юношо! — продължила майчински да говори Богородица, — но само внимавай на себе си. Ти трябва да си още там, откъдето дойде. Помни и там, че безопасно си преминал заплашващите те бури и пропасти, и силните градушки, понеже те е пазел и ръководил Вседържителя Господ.
И заповядала след това Богородица на един от светите мъже, да поведе юношата Йоан по светите обители на светците, и той в голямо благоговение последвал посочения му пътеводител, заедно с вървящия с него старец. И попитал стареца.
— Кой е светецът, който ще ни показва Обителите и ще говори с нас?— попитал юношата Йоан.
— Това е великият светец, най-дивният сред пророците, печатьт на светите пророци. Името му е Йоан, светият Кръстител Господен, - отговорил му старецът.
Как да се опише тази обиколка на светите Обители?!
Полкове небесни сили охраняват всички живеещи там, и им служат. Всичките обители са чудни, велики, пространни, и неизяснимо прекрасно е тяхното украшение. Вратите им са многоразлични, пълни с красоти и сила; с цветя многообразни, стелещи се по земята и изпускащи аромати с чудна нежност, а въздухът е напоен и преизпълнен с живот.
Живеещите в обителите на Света Богородица, дева, с любов и радост срещали пътниците; приветствали ги и славили Господа Бога, Спасяващ и Милващ рабите Свои.
И попитал юношата Йоан, стареца и светия мъж, които го водели:
—Какво значи това, което виждам по външните стени на този град, и на стените отвътре, на вратите и храмовете, отвън и вътре, във всяка обител на светците, и на завесите, и на вратите на храма Господен — навсякъде е изписано името на Всесвятата Владичица Дева Мария, Майката на Царя на Славата, Иисуса Христа, Сина Божий, а над това изписано име, отгоре, навсякъде има царска корона, - и от думите, и от короните излиза голяма светлина?
И му отговориха пътеводителите:
—Това е Великото Всеславно, Всесвято име на Дева Мария, безсеменно заченала и безболезнено родила Царя на Славата Христа. Предивно и преславно е Нейното име — Мария. Тя е Царица на небесата и земята, и Владетелка на всички твари Тя е по Висша от Небесата, по Честна и по-Славна от Херувимите и Серафимите. С нейна помощ и милост се спасяваме всички ние. Чрез нея се спасява целият свят. Тя е мост, водещ към Небето.
Тази обиколка на Обителите на светците изпълнила с радост сърцето на юношата Йоан, и от възхищение на ума, той изпаднал в неземен възторг..............................

(До тук преведох, по-малко от половината видение на отрока Йоан (бъдещия Схиархимандрит Йона! Г.С.)
....................................................

Видението, от килийните записки на Стареца Йона, публикувам тук, от опасения, да не би иначе, това сокровище на духа, никога да не види бял свят.
От подготвената за публикуване книга с дневници на Сергей НИЛУС «На Брега на Божията Река», племенницата му Е.Ю. Концевич извадила главата за видението на отрока Йоан, от страх да не повлияе отрицателно, КРАЙНО НЕВЕРОЯТНОТО ВИДЕНИЕ. А самият Нилус никак не се съмнявал в истинността на видението, понеже дълбоко вярвал, че Бог Сам се открива на децата, и ние призоваваме всички, да са с чисти сърца, като децата. И слава Богу, че това видение е запазено.
.........................

Това видение е засвидетелствал самият велик старецъ Схиархимандрит Йона, строителя на Свето-Троицкия Киевско-Йонин манастир, който е записал видението си, собственоръчно в килийните си записки. Записките той завършил 1838 година, и до смъртта на великия старец, те била известни само на  малцина, негови много близки и доверени лица.
Няма цена това съкровище, за духа и душата, развита духовно, и на нея посвещава този бисер на ума, великия Старец, Схиархимандрит Йона, за назидание, за утешение и укрепване, и за молитви.  Амин.

Сергіъй Нилусъ
https://3rm.info/publications/27161-posescheniya-rayaprepodobnym-ionoykievskim-redkiymaterial-s-podrobnymopisaniem-rayskihobiteley.html
Превод, Григор Симов
 

Свети Йоне, моли Бога за мене многогрешнотога и за нас грешните!



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 12612350
Постинги: 3666
Коментари: 6570
Гласове: 7382
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930