Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01 00:16 - ИЗКУСТВОТО Е ПОГУБИЛО ТОЛКОВА МНОГО ХОРА! Покаяние на руската народна артистка Екатерина Василева
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 314 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 13.01 01:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бележитият изпълнител Василий Жданкин, - известен певец и артист, който после резко изменил живота си и напуснал голямата сцена, - казал за изкуството:   
«За изпълнителя на класическа музика е много трудно да стигне до истинската вяра, понеже си вярва, че той носи духовност. И тази му увереност още повече го отдалечава от истинското разбиране за Бога. Но това е илюзия, понеже красотата, еще не е духовност, а е само едно от нейните проявления... В днешния свят е доста сложно да се разбере, къде е истината, а къде не е. Без Бога и молитва, това не се постига, понеже само така се просветлява ума. Даже и много хубавата музика не помага. Тя отпуска човека, въвежда го в света на някоя мечта, еуфория или носталгия, но го отдалечава от разбирането на реалния свят и от това, което е най-нужно на човека…».              
За съвременния човек, такива свидетелства са много важни!  От една страна, народът започна по малко да се въцърковява, да се връща към вярата, но от друга, ние сега наблюдаваме изобилни появи на такива лъжедуховни явления, като «православни» театри, актьори, банкери, комици, байкъри, рокери, рапъри и други. Но даже такъв човек наистина да е станал вярващ, ходи на църква и започва да променя начина си на живот, - за съжаление, той често няма смелост да признае всенародно предишните си грешки. А както казват Светите Отци, - ако си грешил ублично, значи, трябва публично и да се покаеш. Затова такива ценни зърнца покаяния и переосъзнаване на предишния живот, които стигат до нас от известни хора, сега са много нужни.         


Ето още едно свидетелство на известната киноактриса, народната артистка на Русия, Екатерина Василева, чийто син станал свещеник. Екатерина Сергеевна в едно от своите видеоинтервюта, много искренно си признава, какво всъщност е театърът и как «голямото изкуство» влия на духовния живот на хората. Ето откъс от разговора:        


– Исках да поговорим с вас за изкуството…  

– Ооо, лошо!  

  – Дава ли то надежда на човека?  

  – Не! Изкуството, изобщо, е моят враг! Помня, когато ние се борехме за храма на свещеномъченик Антипа, аз доста общувах с директорката на музея. В красивия й кабинет ние разговаряхме и тя ме пита: «Вас интересува ли ви живопистта?» – «Не!» – А тя: «Как така?» – «Не, – отговорих аз, – Върнете ни храма!» – «А нима Вас не ви вълнува…?» – и изреди някои невероятни "върхове на изкуството". А аз пак й казвам, абсолютно искрено: «Не! Не! Не! Знаете ли, че вашето изкуството така ми поквари живота, че практически ми отне половината живот».             

И пак ще повторя категорично, че една от най-серйозните дяволски хитросплетни е подмяната на религията с изкуството. Изкуството има смелостта и нахалството, да е учител и възпитател на душите ни. То отне функциите на Бога! И колко хора погуби, – и то, истински, - физически! А колко хора са се измъкнали, накак, - из-под развалините на искуството, не зная... Понеже то е невероятно привлекателно. И като артистка, отдала му доста много години, ще ви кажа, че  няма нищо по-интересно от театъра, и по-увлекателно от него. Какви ти там наркотици? Не! Изкуството, просто, е безумно интересно занимание.   

Когато гледам новите съвременни спектакли, се питам,  всичките тези мъже и жени, - голи, полуголи, облечени, съблечени, – защо всичко е това? Кому е нужно? Това е ненужно!...   

Навремето доста много размишлявах над думите на праведния отец Йоан Кронщатски за театъра. Той вика, както и аз сега: «НЕ ГИ ДОПУСКАЙТЕ ДА СЕ ДОБЛИЖАВАТ И ДА СЕ ДОКОСВАТ ДО ПРАВОСЛАВНИТЕ ХОРА, - В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!..» Понеже, даже и да ви изглежда, че някой спектакъл е хубав, той така хитро е замаскиран, че уж ще ви даде нещо по-разумно, вечно или нужно, – но това е лъжа, стократна лъжа! И колкото по-талантлив е режисьора на такава пиеса; колкото по-замаскирана и скрита е същността й, толкова по-опасна и по-силна е измамата. И аз съм напълно съгласна с него.   

Изкуството е самоизява. «Аз съм художник»,.. «Аз съм творец». А това е много дълбока измама. Човек може сам да не знае, но в изкуството специално (изначално) е заложена борба против Бога. Истинска борба на дявола с Бога, само че, на много високо, на най-изкусно ниво, каквото само дяволът може да измисли. Ето това е изкуството. Ето защо казвам, че колкото по-талантлив е художникът, режисьорът или писателят, толкова по-внимателен трябва да е човек, който се грижи за спасението на душата си.   

Художниците, горките, са болни хора. Всичко, което им попадна пред очите, те попиват в себе си, и то веднага дава плодове! Да се заблудиш, може всеки момент, но да се измъкнеш, може да не ти стигне и целия живот. Какъв капан е това, да знаете, - не дай Боже!         

Понякога ми звънят и ме питат: «Екатерина Сергеевна, ние искаме да ви предложим да водите курс по актьорско майсторство». А на мен направо сърцето ми се свива: «Какво говорите! Та аз цял живот се опитвам да се измъкна от това, а вие ми предлагате отнова да се върна там, а още и да въвлека нещастните деца, които и без това, още не знаят как да живеят. Те избоще не трябва и да се доближават към тези неща!»    

Господи, на мен ми отнеха половината живот, вместо още в началото да ми обяснят, че има Бог, защо живея, къде отивам, кога ще умра, - тогава аз бих живяла съвсем другояче! Можете ли да си представите? Това си е убийство за човека, – да не му се дадат най-главните знания…


А по милостта Си, мен Господ ме е превел през всичкото това изкуство, и ме е оставил сред живите. Не зная защо, но до ден днешен аз не съм оправдала нищо от това, което ми е дал Господ. Аз съм на 75, и вече хич не ми е смешно, а даже, доста ме е страх. Защото нищо добро не съм извършила, а възможностите ми бяха огромни. Остава само да се надявам на милостта Божия. И разбира се, аз се старая, макар често пъти да не се получава добре, но пак се старая.     


– Някой от светците беше писал, че Бог има едно желание, – да ни милва, и да ни милва!..  

– Но ние трябва да се каем, и да се каем! Господи, помилуй нас грешните… по-ми-луй!!! И на нищо друго да не се надяваме.   

+ + +            


ПРАВЕДНИЯТ ЙОАН КРОНЩАТСКИ   ЗА ТЕАТЪРА И ИЗКУСТВОТО  
      
«О колко старателно дволът засява с плевели нивата Христова – Църквата Божия. Вместо словото Божие, усърдно се сеят светси слова, слова на суетата. Вместо храмовете, светът изобрети свои храмове – на суетата, на този свят: театри, циркове, сборища, - вместо светите икони, които любителиет на света не приемат, в света има живописни и фотографски портрети, илюстрации и разни други неща; вместо Бога и светците, в света почитат, до обожание, свои знаменитости – литератори, актьори, певци, живописци, – владеещи общественото доверие, уважение и благоговение. Бедните християни! Съвсем отпаднаха от Христа!..           


Театърът е школа на този свят и на князя на този свят – дявола; а той понякога се преобразява в светъл ангел (2 Кор. 11,14), и за да прелъсти по-лесно недалновидните, често включва и някоя уж нравствена пиеска, за да твърдят и тръбят за театъра, че е нравоучителен и си струвало да се посещава, не по-малко от църквата, а даже, и повече: защото в църквата повтаряли едно и също, а в театъра има разнообразни пиеси, и декорациии, и костюми, и действащите лица, и всичко това постоянно се сменя.            

Оправдават преставленията в театрите и ги наричат полезни и нравоучителни, или безвредни, поне, в сравнение с пиянството и разпътството, - и с се стараят навсякъде да създават театрални зрелища…             
Не! Вие, както искате, но театърът си е богомерзко учереждение…            
Горко на общество, в което има много театри, и където обичат да посещават театрите…            

Oбразите от житейската суета, които ние с голямо удоволствие и съчувствие в сърцата си, сме гледали, изнежват, отпускат и смущават душата, и лишават сърцата от чистота и дързновение пред Бога.  Добре е, да не се ходи в театри, да не се посещават светски, весели, пищни сборища, да не се гледат кържащи във вихъра на танците, да не се наблюдават светски зрелища, показващи многообразните суето на този свят. Благо е, непрестанно да прилепяме сърцата си към единия Бог (Пс. 72, 28); а в света има толкова примамки, че окото не може да се насити да ги гледа…           


Театрите гасят вярата и християнския живот, научавават ни на разсеянност, хитрости, лукавство и смехотворство. Те възпитават ловки синове на този век, а не синове на светлината.             

Театърът е противник на християнския живот; той е изчадие на духа на този свят, а не на Духа Божий. И истинските чада на Църквата, не го посещават».      

https://3rm.info/main/78511-skolkih-ljudej-pogubilo-iskusstvo-pokajanie-narodnoj-artistki-rossii-ekateriny-vasilevoj.html  

Превод, Григор Симов


Eто още по темата за изкуството и културата:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2019/10/05/kulturata-e-antireligiia-provokaciia-i-diversiia-protiv-rusk.1676910



  Господи, благослови!



Гласувай:
1
0



1. 1997 - Горките...
10.01 05:33
.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13251757
Постинги: 3681
Коментари: 6608
Гласове: 7521
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829