Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2018 12:00 - Първите декрети на Съветската власт
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 9343 Коментари: 9 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В какво се изразява философския и политически смисъл на първите закони на Съветската власт? За какво се отнасяли и не били ли те «част» от многочисленни и празни закони на Временното правителство?

Дайте да ги разгледаме.

През октомври 1917 година започнала нова история на човечеството – в една голяма страна завършила епохата на частната собственост и експлоатация и започнала епоха на пролетарска диктатура. Какви главни задачи, задачи от световен мащаб, веднага застанали пред Съветската власт?

Първо- било необходимо с всички налични сили и средства да се защити и укрепи диктатурата на пролетариата в революционна Русия с това да се използва страната като база, като опорен пункт за унищожаване на капитализма във всички други страни, във всеки случай, в съседните по-близки или подалечни страни. Тъй като веригата на световния империализъм била скъсана, тъй като революцията е трябвало да излезе от рамките на една държава и да обхване цели континенти. Такава перспектива благоприятствала разполагането на основните сили на революцията, а именно: извършената, фактическа диктатура на пролетариата в една страна и революционното движение на работници и бедни селяни в много европейски и азиатски страни. При това у революционното движение на работническата класа се създали свои резерви: в развитите капиталистически държави такива резерви били полупролетариите и масата от дребно селячество; в колониите, полуколониите и зависимите страни резерв на революцията станали национално-освободителните движения народи в тези страни.

Какво е било стратегическото направление, на къде се насочвал главния удар на световната революция в този момент? Той бил насочен на изолация на предателските партии от II Интернационал, които разлагали и разрушавали европейското и световно революционно движение, предавали неговите интереси и водили съглашателска политика с крупния капитал и милитаристските държавни върхушки.

След Октомври общия план на разположение на класовите сили предполагал съюз на пролетарски революции с освободителните движения на колониите – за масово съкрушение на капитализма и с фронта и с тила.

От тук от тези грандиозни задачи партията на болшевиките извеждала своята генерална задача – да изпълни максимум възможното в една страна за развитие, поддръжка и пробуждане на революциите във всички страни. Тази небивала по мащаб задача намерила своето изразяване в първите правни актове на Съветската власт – в декретите на началния период на пролетарската диктатура.

Какви първоначални задачи били поставени от партията на болшевиките в първите декрети? Преди всичко, победилата партия, партията, станала управляваща, било необходимо да се сформира и закрепи държавната власт, която да проведе  диктатурата на пролетариата. С первых часов существования новому пролетарскому государству было необходимо вести борьбу за справедливый, демократический мир без аннексий и контрибуций. Надо было продолжить борьбу за землю крестьянам, за рабочий контроль над производством, за организацию по-новому всего народного хозяйства. Особой задачей было проведение ленинской национальной политики в многонациональной стране с тяжёлейшим буржуазно-царским наследием в этом деле. Перед молодой рабоче-крестьянской властью во всю ширь встал вопрос борьбы с контрреволюцией и саботажем, за установление и закрепление органов советской власти на местах – вплоть до последней деревни.

Държавната воля на работническата класа и целия трудов народ нужно било юридически да се оформи и изрази в конкретни документи – декрети. Ленин на II Конгрес на Съветите дава на тези документи такава характеристика:

«У нас беше полоса, когато декретите служиха за форма на пропаганды. Над нас се смееха, говориха, че болшевиките не разбират, че техните декрети не се изпълняват; цялата белогвардейска преса е пълна с насмешки за това, но тази полоса беше законна, когато болшевиките взеха властта и казаха на редовия селянин, на редовия работник: ето какво искаме за да можем да управляваме държавата, ето декрет, пробвайте. На обикновения работник и селянин ние своите представи за политиката веднага дадохме във форма на декрети.

В резултат се извърши това огромно доверие, което ние имахме и имаме в народните маси. Това беше време, това беше полоса, която беше необходима в началото на революцията, без товао ние нямаше да бъдем начело на революционната вълна, а щяхме да тъпчем на едно място. Без това ние нямаше да имаме доверието на всички работници и селяни, които искат да построят живота на нови основи»[1].

Тези ленински слова означават, че в първите декрети съветската власт ясно и открито давала основите на нов, социалистически живот – давали така, както са разбирали Ленин и болшевиките, и както е подсказвал колосалния опит на революцията, начело на който стоял пролетариата, преди всичко, Парижкара комуна и революцията от 1905 година.

Първият законодателен акт на победилата съветска власт, излазъл на 7 ноември 1917 г., било Обръщение на Всеруския Конгрес на Съвета на работници, селяни и войнишки депутати към работниците, войниците и селяните за победата на Октомврийската социалистическа революция и за нейните близки задачи[2]. В Обръщението, в частност се говорило:

«Опирайки се на волята на огромното болшинство работници, войници и селяни, опирайки се на извършеното в Петроград победоносно възстание на работниците и гарнизона, конгреса взема властта в свои ръце».

След официалното съобщение за това, че временното правителство е отстранено и болшинството негови членове са арестувано, Обращението дава близка програма за дейността на съветската власт:

«…Съветската власт предлага незабавен демократичен мир на всички народи и незабавно примирие на всички фронтове. Тя ще осигури безвъзмездно предаване на помешчическите, специфични и манастирски земи в разпореждане на селските комитети, ще отстои правата на войниците, ще проведе пълна демократизация на армията, ще установи работнчески контрол над производството, ще осигури своевременно събиране на Учредително събрание, ще се погрижи за доставката на хляб в градовете и предмети от първа необходимост в селото, ще осигури на всички нации, населяващи Русия, истинско право на самоопределение».

Обръщението назовава и конкретния инструмент на държавната власт, с помоща на който работническата класа и целия трудов народ на Русия ще реализира поставените задачи:

«Цялата власт по места преминава към съвета на работническите, войнишки и селски депутати, които и трябва да осигурят истинския революционен порядък».

Но за да се постигне революционния порядък на младата страна е нужен мир. При това мир не на всяка цена. Затова в своя доклад на Конгреса на Съветите Ленин на първи план поставя въпроса за правилното разбиране на войната и мира. Он говорит:

«Ние не закриваме и не сме си закривали очи на трудностите. Войната не трябва да завършва с отказ, войната не трябва да завършва за една страна».

След това в текста на Обръщението веднага се вписва особеното място, адресирано до войниците в действащата руска армия:

«Конгресът призовава войниците в окопите към бдителност и внимателност. Конгресът на Съветите е уверен, че революционната армия ще успее да защити революцията от всякакви посегателства на империализма, докато новото правителство не сключи демократичен мир, който той непосредственно ще предложи на всички народи. Новото правителство ще приеме всички мерки към това да се осигури на революционна армия всичко необходимо, по пътя на решителна политика на реквизиция и облагане на имущната класа, а така също подобряване положението на войнишките семейства».

В края на Обръщението работническата класа, селячеството и войниците се предупреждават за широкомащабна контрареволюция, което е организирано от временното правителство и черносотенно-монархическите генерали.

Декретът за мира

Но все пак на първи план у партията и новата власт бил въпроса за бърз и взаимоизгоден мир с всички воюващи страни. В тази връзка няколко дена преди Октомврийското въоръжено възстание (21 октомври ст. ст/3 ноември н. ст.) на историческото заседание на ЦК на болшевиките на Ленин, Сталин, Свердлов била поръчена работа по подготовка на тезисите за войната и за властта. Така се родили първите чернови на първия съветски декрет – Декретът за мира[3].

Самият Декрет бил изцяло огласен от В. И. Ленин на второто заседание на II Конгрес на Съветите в 11.00 вечерта на 26 октомври (8 ноември) 1917 г. Декретът бил единогласно приет, допълнителна редакция не се наложила.

imageЕдна от първите листовки с Декрета за мира. Петроград, ноември 1917 г.

Какво дал на трудещите се на страната този документ?

Преди всичко, това бил отговор на партията на работническата класа на този въпрос, който вълнувал всички трудещи се във всички воюващи държави. Декретът ясно и пряко поставил пред всички народи и техните правителства въпроса за незабавните преговори за мир.

Заедно с това декрета точно и популярно разяснил на широките маси, какво е това демократичен мир, защо на всички народи е необходим не грабителски, а именно такъв, справедлив и взаимоизгоден мир, какво е това аннексия и контрибуция и как съветското правителство се отнася към войната на капиталистите за завладяване на чужси земи и в името на грабежа на чужди народи. Ето чсти от него:

«Справедлив или демократичен мир, за който жадуват болшинството изтощени, измъчени и изтерзани войници-работници и трудещи се класи от всички воюващи страни — мир, който по най-определен и настойчив образ искали руските работници и селяни след свалянето на царската монархия — такъв мир правителството счита незабавния мир без анексии и без контрибуции…

Такъв мир предлага правителството на Русия да се сключи с всички воюващи народи незабавно, изразявайки готовност да направи веднага решителна стъпка напред до окончателното утвърждаване на всички условия на такъв мир с пълномощното събрание на народните представители на всички страни и всички нации.

Под анексия или завладяване на чужди земи правителството разбира, съобразно правовото съзнание на демокрацията въобще и трудещите се класи в особеност, на всяко присъединяване към голяма и силна държава на малка или слаба народност без точно, ясно и доброволно изразено съгласие и желание на тази народност, независимо от това, кога това насилствено присъединяване е извършено, независимо също така от това, доколко развита или изостанала се явява насилствено удържаната в границите на дадената държава нация. Независимо, накрая от това, в Европа или в далечните задокеански страни тази нация живее…

Продължаването на тази война от това как да се раздели между силните и богати нации завладените им слаби народности, правителството счита за велико престъпление против чоовечеството и тържественно заявява своята решимост незабавно да се подпишат условията на мир, прекратяващ тази война на указание, равно справедливи за всички без изземване от народностите, условия».

Както виждаме, Декретът за мира не се явява ултиматум по адрес на някой (а есерите-максималисти и меншевиките-интернационалисти са предлагали именно такава формулировка на документа). Съветското правителство заявявало за това, че то е готово, отчитайки реалната и конкретна обстановка на момента, да разгледа всякакви предложения и условия на мира, но при това ясно се давало да се разбере, че то настоява на срочност на мирните преговори и на безусловно изключение от мирните съглашения на всякаква двусмисленост, «подводни камъни» и всякакви тайни, присъщи на експлоататорската буржоазна дипломация.

В тази връзка Декрета провежда класовата позиция на пролетариата в международните дела и разяснява на масите, какво е това тайна дипломация и в чии интереси тя се води:

«Тайнaтa дипломация на правителството се отменя, от своя страна, изразявайки твърдото намерение да се водят всички преговори съвършенно открито пред всички народи, пристъпквайки незабавно към пълното публикуване на тайните договори, подтвърдени или сключени от правителството на помешчици и капиталисти от февруари до 25 октомври 1917 г. Цялото съдържание на тези тайни договори, тъй като са насочени, както и в болшинството случаи става, към доставяне на изгода и привилегии на руските помешчици и капиталисти, към удържане или увеличение на аннексията на великоруците, правителството обявява безусловно и незабавно отменени».

Важна класово-политическа особеност на Декрета за мира се явява това обстоятелство, че Съветската власт, правейки на буржоазните правителства необходимо и формално предложение за мир, с най-голяма сила се обръщала не към тях, а към пролетариата на главните воюващи държави – Англия, Франция и Германия. В своя Декрет руските болшевики дават революционните заслуги на пролетариата на всяка от тези страни: чартистското движение на английските работници, великите революции на пролетариата във Франция, героизмът и класовата дисциплина на работниците в родината на основателите марксизма, в Германия.

Работниците именно в тези страни — се говори в Декрета — показали най-голяма роля в делата на прогреса и социализма. Затова първото в света работническо-селско правителство изказало уверенност и надежда в това, че

«работниците от тези страни ще вземат лежащите на тях сега задачи по освобождение на човечеството от ужасите на войната и нейните последствия, че тези работници всестранно решително и беззаветно с енергичната своя деятелност ще помогнат на нас спешно да доведем до край делото на мира и заедно с това делото по освобождение на  трудещите се и експлоатирани маси от население от всякакво рабство и всякаква експлоатация».

***

В краят на ноември излиза и логичното продължение на Декрета за мира. Съветът на Народните комисари пуска Обръщение «Към народите на воюващите страни»[4]. Този документ свидетелства за това, как упорито и настойчиво Съветската власт се е борила за незабавното установяване на мира – важен пункт в своята програма. В Обръщението се казва, че Германия е приела предложението на Съветска Русия за мирни преговори, които трябва да запонат на 1 декември 1917 г. (н. ст). В этой связи на русско-немецком фронте по обоюдному согласию сторон военные действия приостанавливались.

СНК по този повод заявява:

«Решаващата стъпка е направена. Победоносната работническа и селска революция в Русия е поставила въпрос за мира пряко. Периодът на колебания, отхвърляния, канцеларски съглашения е затворен. Днес цялото правителство, всички партии от всички воюващи страни са призвани да отговорят категорично на въпроса: съгласни ли са те заедно с нас да пристъпят на 19 ноември (1 декември) към преговори за незабавно примирие и всеобщ мир. Да или не! От отговора на този въпрос зависи, ще избегнат ли тружениците в заводите и полетата нова зимна кампания с всички нейни ужаси и бедствия, или Европа и в бъдеще ще пролива кръв…

Работническата и селска революция вече е предявила своята програма за мир. Ние публикувахме тайните договори на царя и буржоазията със съюзниците и обявихме тези договори за незадължителни за руския народ[5]. Ние предлагаме на всички народи да сключат нов договор на начала на съглашения и сътрудничества.

На нашето предложение официалните и официозни представители на управляващите класи на съюзните страни отговориха с отказ да признаят правителството на Съветите и да встъпят с нас в съглашение за мирни преговори. Правителството на победоносните революции не се нуждае от признание от професионалните капиталистически дипломати. Но ние питаме народите: изразява ли реакционната дипломация техните мисли и стремежи? Съгласни ли са народите да позволят на дипломацията да изпусне великата възможност за мир, открита от руската революция? Отговорът на тези въпроси трябва да се даде сега и то отговор на на думи, а на дела. Руската армия и руския народ не могат и не искат повече да чакат. На 1 декември ние пристъпваме към мирни преговори. Ако съюзните народи не изпратят свои представители, ние ще водим с немците преговори сами. Ние искаме всеобщ мир. Но ако буржоазията на съюзните страни ни принуди да сключим сепаративен мир, отговорността за това пада изцяло на нея.

Войници, работници и селяни от Франция, Англия, Италия, Съединени щати, Белгия, Сърбия! На 1 декември се откриват мирните преговори. Ние чакаме ваши представители. Действайте! Не губете нито един час! Долу зимната кампания, долу войната! Да живее мира и братството между народите!».

Такива са били най-първите документи на Съветската власт – образци на пролетарски интернационализъм, свидетелство за ленинската мирна политика на работническата класа.

Декретът за земята

Вторият генерален документ на социалистическата държава бил Декретът за земята[6].

Декретът за земята е озаглавено «Примерно обръщение “За земята”» бил приет на второто заседание на Конгреса на Съветите в 2 часа през ноща на 26 срещу 27 октомври (9 ноември) по доклад на Ленин. «Примерното обръщение», в частност, изразявало работническо-селската позиция по земеделския въпрос, а именно:

«Правото на частна собственост на земята се отменя завинаги; земята не може да бъде нито продавана, нито купувана, нито давана под аренда или в залог, нто с каквито и да било други способи отчуждаема. Цялата земя: държавна, специфична, кабинетна, манастирска, църковна, посесионна, наследена, частнособсвеническа, общественна и селска и т.н. се отчуждава безвъзмездно, дава се в народно достояние и преминава в ползване от всички трудещи се на нея… Всички недра на земята: руда, нефт, въглища сол и т.н., а така също гори и води… преминават в изключително ползване от държавата. Всички малки реки, езера и прочие преминават в ползване на общини, при условие на управление на съоръженията от местните органи на самоуправление…» (выдел. – ред. РП).

За същността на Декретът за земята — този важен революционен документ на новата эпоха на II Конгрес на Съветите Ленин говорил така:

«Ние предполагаме, че революцията е доказала и показала, колко е важно въпроса за земята да бъде поставен ясно. Възникнването на въоръженото възстание на втората- Октомврийската революция ясно доказва, че земята трябва да бъде предадена в ръцете на селяните. Престъплението извършено от правителството, което е свалено и съглашателските партии на меншевики и есери, които под различни предлози отхвърляха разрешението за земеделския въпрос и така приведоха страната към разруха и селско възстание… Правителството на работническо-селската революция най-вече трябва да реши въпроса за земята — въпрос, който може да успокои и удовлетвори огромните маси от селските бедни»[7].

Какво е легнало в основата на Декрета за земята?

Защо е  «измислен от безбожните болшевики», или все пак корените на този документ е в най-насъщните искания на живота? В основата на Декрета бил положен депутатски мандат съставен на базата на 242 селски мандата от места, които в различно време са постъпвали в ЦК на болшевиките, Петросъвета и други Съвети. Основявайки се на волята на селячеството и отчитайки интересите на работническата класа и армия, Декретът за земята обявява че:

«…1) Помешчическата собственост на земята се отменя незабавно и без всякакво изкупуване.

2) Помешчическите имения, както и всички специфични, манастирски, църковни, с всичките им инвентар, постройки и принадлежности преминават в разпореждане на местните и земеделски комитети и районни съвети на селските депутати до Учредителното събрание.

3) Каква да е  щета на конфискуваното имущество, принадлежащо от днес на народа, се обявява за тежко престъпление, наказуемо от революционния съд».

Когато Декретът бил публикуван и масите разбрали неговата същност, есерите обвинили ЦК на болшевишката партия в плагиатство: защото земеделския декрет бил плагиатски написан от стария есеровски законопроект за земята. Така есерите разчитали да привлекат към себе си огромната поддръжка и одобрението на селските маси, която «незаконно взели болшевиките».

На този «плач Ярославен» Ленин отговорил така:

«Не е ли все едно, от кого (Декретът за земята) е съставлен, но като демократично правителство, ние не можем да не заобиколим постановлението на народните низини, макар ние с тях да не сме съгласни. В огънят на живота, прилагайки го на практика, провеждайки го сред селяните те сами ще преценят къде е истината… В нашият дух, или в духа на есеровската програма — но не е в това същността, а в това, че селячеството е получило твърда увереност в това, че помешчици на село вече няма, че селяните вече сами си решават всички въпроси, че те сами си устройват живота».

По-късно връщайки се към този въпрос още един път Ленин пише писмо в редакцията на «Правда» (статията «Съюзът на работниците с трудещите се и експлоатираните селяни»), в която указва на важния момент в земеделските отношения:

«При условие на победа на социализма (работнически контрол над фабрики, следваща зад нея експроприация, национализация на банките, създаване на висш икономически съвет, регулиращ цялото народно стопанство на страната), при такова условие работниците са задължени да се съгласят на преходни мерки, предлагани на малките трудещи се и експлоатираните селяни, ако тези мерки не вредят на делото на социализма»[8].

Трябва да кажем, че Декретът за земята нито в една буква не е бил «тясно-икономически акт, грубо подкупващ селяните», както ни го поднасят и днес буржоазната историография. Декретът за земята е бил във висша степен политически акт. Он мобилизовал десятки миллионов крестьян, как в тылу страны, так и на фронтах, для поддержки и защиты только что родившейся Советской власти. Декретът дал инициатива на трудещите се селски маси на дело строителството и укрепването на Съветската власт на село. Абсолютното болшинство от руското селячество новата власт признала за своя.

Но декретът си е декрет и е било нужно да се убедим в това как той работи по места, правилно ли е разбран от масите. За това седмица след публикуването на документа СНК насочило към районите специални пълномощници – емисари.


«веднъж след като селяните са получили земя, то е необходимо по-бързо да се усили производството и да се ускори доставката на хляб в градовете, и така да се отстрани заплахата от глад».

Тази Инструкция дадена от болшевиките-емисари старателно изяснявала по места, какви мерки се вземат за прехода на помешчическите земи в ръцете на местните земеделски комитети и съвети на работнически, войнишки и селски депутати и какво на този преход пречи. Добре обзаведените помешчически имения (икономии) се препоръчвало веднага без разделяне на части да се предават по баланс на съвета на батрацките депутати при том условие, че цялата работа на тези бъдещи совхози ще отидат в ръцете на агрономи, т. е. те ще бъдат научно и крупностоково организирани.

image

Макар че земеделския Декрет силно разтърсил селските маси и раздвижил тяхната борба с помешчиците, все пак новите форми на собственост и власт се оказали нови и непривични за много селяни. Селячеството по места, прочитайки и усвоявайки Декретът, все още се колебаели, не вярвайки, както се казва със своите очи. Земля, которая веками и почти всей площадью принадлежала царям, помещикам и церкви, вдруг объявлялась собственностью тех, кто веками её обрабатывал, мечтал о ней, почти не видя её плодов. В это не верилось и многим казалось, что решения новой власти о земле – это ненадолго, это шутка, что очень скоро «опять старые хозяева вернутся и всё взад отберут». А посему – уж лучше помещичьей земли не трогать, от греха, чтобы потом за разбой не влетело…

На заседание на Петроградския съвет на 17 ноемвври 1917 г. В.И. Ленин така отговаря на недоверието на селяните:

«Селяните се отказват да вярват, че цялата власт принадлежи на Съветите,те все още очакват нещо от правителството, забравяйки, че Съвета не е частно учреждение, а държавно»[9].

Ленин напомня на селяните за това, че властта вече е преминала към Съветите, а на село тя е вече в ръцете на селските съвети. Това означава, че именно селските съвети и районните земеделски комитету трябва да провеждат положенията в Декрета на село, а не да чакат особенни указания от централното правителство.

Болшевиките казвали на селячеството: извърши се това, което вие очаквахте отдавна. Земята е ваша. Организирайте се и я управлявайте.

«…Цялата власт е в държавата — още и още един път повтаря Ленин — преминала е изцяло в ръцете на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати… Съветите на селските депутати, най-вече главите на окръжните, а след това на губернските, се явяват от сега нататък до Учредителното събрание пълномощници, върховни органи на държавната власт по места. Помешчическата собственост на земята е отменена от Втория всеруски конгрес на съветите. Указът за земята е издаден от настоящето временно работническо и селско правителство. На основание този указ всички помешчически земи напълно и изцяло постъпват в ръцете на съвета на селските депутати. Районните земеделски комитети трябва незабавно да вземат всички помешчически земи в свое разпореждане, под строг отчет, охранявайки ги в пълен порядък, охранявайки строго бившото помешчическо имущество, което вече е обществено достояние и което затова самия народ трябва да охранява… От своя страна, работниците напълно и изцяло поддържат селяните, организират производство на машини и оръдия и от своя страна искат от селяните да им помогнат в организацията по доставка на хляб».

Тези ленински слова насочват и допълват всички усилия на партията на болшевиките към това с помоща на ясни и не предизвикващи съмнения декрети и укази за земята, близки и понятни от всички селяни, да се помогне те бързо да разберат, колко радикално са се изменили земеделските отношения, да им се помогне те да станат стопани на земята,да им се помогне в създаването на този съюз на работническа клас и селяни, която висша форма се явява диктатурата на пролетариата.

На 9 ноември (н.ст.), т.е. две седмици след Октомври, от печат излиза брошурата «Как заблудиха народа социалистите-революционери и какво даде на народа новото правителство на болшевиките». В предисловието на тази брошура Ленин в частност, писал:

«…Селячеството на Русия му предстои сега да вземе съдбата на страната в свои ръце. Победата на работниците в революцията, в столицата и в огромното болшинство по места в Русия осигури на селяните възможност да вземат в свои ръце устройството на земеделските разпоредби. Не всички селяни още са разбрали, но скоро ще разберат, че техните Съвети на Селските Депутати са истинската, определена, върховна държавна власт…

Няма съмнение, че селяните много скоро ще разберат, че тяхното спасение от ужасите на войната и от гнета на помешчици и капиталисти изискват съюз на селяните не с богатите, а с трудещите се в градовете, с фабрично-заводските работници най-вече».

Така с две думи Ленин показал цялата класова, политическа и икономическа същност на един от най-важните документи на новата епоха.

Работнически контрол

Трети по значение декрет на съветската власт Ленин назвал Декретът за работнически контрол. На Въпроса за работническия контрол болшевиките отделят изключително внимание. За месяц до Октября В.И. Ленин пишет статью «Удержат ли большевики государственную власть». На что он нацеливает в этой статье партию и рабочий класс?

«Главна трудност на пролетарските революции е осъществяването с всенароден мащаб точно и добросъвестно отчитане и контрол, работнически контрол за производство и разпределение на продукти…

Когато ние говорим: «работнически контрол», то поставяме този лозунг винаги редом с диктатурата на пролетариата, или ние разясняваме с това, за каква държава иде реч. Държавата е орган на господството на класата. Коя? Ако буржоазията е кадетско-корниловски-керенска държавност, от която работническия народ в Русия се «корнилится и керится» ето вече половин година. Ако е пролетариата, то значи говорим за пролетарска държава, т.е. за диктатура на пролетариата, или работническия контрол може да стане всенароден, подробен, вездесъщ, точен и добросъвестен отчет на производство и разпределение… В това е и главната трудност, в това е главната задача на пролетарската, т.е. социалистическата революция. Без съветите тази задача, в крайна сметка за Русия ще бъде неразрешима. Съветите насрочват тази организационна работа на пролетариата, която може да реши задача със световно-историческа важност»[10].

По въпроса за работническия контрол, която била първа практическа стъпка по управление на цялата промишленост от работническата класа, на 15 ноември бил приет проект на декрет,  написан от Ленин и утвърден от Совнаркома[11].

Проектът определял основните цели и задачи на работническия контрол. Предисловието на законопроекта гласило:

«С цел държавно регулиране и контрол на промишленост, селско стопанство, съобщения и пр., се организира Временен Всеруски съвет на народното стопанство… В състава на Времения ВСНХ влизат 2/3 от представителите в Изпълнителният Комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, от всеруските профсъюзи и фабзавкоми; останалите 1/3 са имотна група, като: общество на фабриканти и заводчици, съюз на инженери, техници и майстори… Временният ВСНХ има право да произвежда секвестиране, реквизиция и конфискация на частни предприятия и имущества. Цялото разпореждане на Временния ВСНХ се изпълнява от всички частни лица и общественни  и държавни органи в съответствие със срочните обстоятелства; виновните в нарушаване на този пункт ще се наказват с конфискация на цялото имущество и затвор до 5 години. Съучастие в това престъпление ще се наказва със затвор до 3 години».

По нататъ има конкретизация, т.е. собственно «Положението на работническият контрол». Ето някои основни моменти:

  1.  В интерес на планомерното регулиране на народното стопанство във всички промишленни, търговски, банкови, селскостопански, транспортни, кооперативни, производителни дружества и пр. предприятия, имащи наемни работници или даващи работа у дома, се въвежда работнически контрол над производството, покупкопродажба на стоки и суровини, съхранението им, а така също над финансовата страна на предприятията.
  2. Работническият контрол се осъществява от всички работници в дадено предприятие чрез свои избрани учреждения, както: заводски, фабрични комитети, съвети старейшини и т.н., като в сустава на тези учреждения влизат представители от служещи и от технически персонал.
  3. Временният ВСНХ отделя от своите среди организирани отдели: по гориво, транспорт, метали, демобилизация и прочие….
  4. Всеки отдел има съответстваща комисия по контрол изключително от работнически представители…
  5. При висшите органи на работнически контрол се учредяват комисии от специалисти-ревизори, които се назначават, както по инициатива на тези органи, така и по искане на низшите органи на работнически контрол — за обследване на финансовата и техническа страна на предприятията.
  6. Органите на работнически контрол имат право на наблюдение на производството, имат право да установяват норми на производство на предприятията и да приемат мерки за изясняване на себестойността на произвежданите продукти.
  7. Органите на работнически контрол имат право на контрол на цялата делова преписка на предприятията, като за скрити кореспонденции собствениците отговарят пред съд. Търговската тайна се отменя. Собствениците са задължени да предават на органите на работнически контрол всички книги и отчети както за текущата година, така и за изминали отчетни години.
  8. Решенията на органите на работнически контрол са задължителни за собствениците на предприятия и могат да бъдат отменяни само с постановление на висшите органи на работническия контрол…
  9. Във всички предприятия собствениците и представителите на работническите и служещи, избрани за осъществяване на работнически контрол, се задължават да се отчитат пред държавата за строг порядък, дисциплина и охрана на имуществото. Виновните в укриване на материали, продукти, поръчки и в неправилно водене на отчети и т.н. злоупотреби подлежат на наказателна отговорност…
  10. Всички закони и разпореждания, стесняващи дейността на фабричните, заводски и други комитети и съвети на работещи и служещи се отменят.

Име на Правителството на Руската Република:

Председател на СНК Вл. Улянов (Н. Ленин)».

Виждаме, че Декретът давал в ръцете на работници и други трудещи се действителни лостове за управление на производството. Така на органите на работнически контрол било предоставено право да вникват и внимателно да обследват цялата финансова и техническа страна на това или онова предприятие. Видим, что решительно вводилось рабочее право (и обязанность, прежде всего – обязанность!) наблюдать за всем производством и распределением продуктов, выяснять их действительную стоимость (с той целью, чтобы как можно большая часть прибавочного продукта доставалась рабочим и их государству), устанавливать нормы выработки, которыми бы рабочие не доводились до обмороков, или наоборот – чтобы предприятие не было бы саботажнически недогружено.

Работническите контрольори получили пълен достъп до конторите – до плановите, счетоводни и финансово-икономически служби, до сметки, касови книги, консултации, баланси, разписки за разходи и постъпления, балансови журнали и т.н. Под работнически контрол попаднала цялата тайна търговска кореспонденция на стопаните на производствата, а това означавало, че работниците фактически прехващане на тази кореспонденция и започващи да я водят, изхождайки от своите производственни интереси. Владелец предприятия был обязан предъявлять органам рабочего контроля все гроссбухи, накладные и чековые книжки как за текущий год, так (обратите внимание на этот момент!) и за прошлые отчётные годы. Този приом често се опровергавал от заявления на капиталисти-саботажници за това, че у тях за по-нататъшната работа на завода или фабриката няма суровини, запаси, резервни части и т.н., а така също нагледно, с цифри и факти се показвало на работниците, как безпощадно ги е експлоатирал един или друг стопанин до революцията.

Ясно, че установяването на пълен работнически контрол над производството, за което Ленин решително заявил още на 7 ноември на Петроградския съвет, предизвикало ожесточено съпротивление на предприемачите, особенно на директорите и членете на управление на крупните и големи акционерни и чуждестранни компании.

Такова съпротивление от буржоазията е понятно и от особенно обяснение не се нуждае: работническата класа изтръгнала от техните ръце смисъла, същността и основата на тяхното съществуване и господство – средствата за производства, а значи и печалбите.

Затова не е удивително, че сред декретите от ноември – декември 1917 г. има немалко постановления на Съветската власт, рязко и решително реагиращи на съпротивата на капиталистите за установяването на работнически контрол. Така например, били издадени декрети от СНК за конфискация на имуществото на акционерното общество Сергинско-Уфалейския минен окръг (виж фотографията), АО Киштимския минен окръг, аеропланния завод «Анатра» (70% френски капитал) в Симферопол, Невянския завод и редица други предприятия, чиито стопани и администрация отказвали да изпълняват изискванията на Декрет за работнически контрол.

image

Декрет на Съвета на народните комисари от 07.11.1917 г. за конфискация на цялото имущество на АО Сергинско-Уфалейски минен Окръг. Подпис на Председателя на СНК Й. Сталин

По-късно през януари 1918 г., на конфискация по Декрета било извършено и на харковския завод «Хелферих Сад» за това, че управата на този завод самоволно закрило завода и оставило главната квартира на завода в Харков, избягало към Каледин в Ростов-на-Дон. (Това е този завод за земеделски машини «Хелферих Сад», работниците на когото през ноември-декември 1905 г. под ръководството на Артьом и други болшевики устроили на царизма истинска градска война. При това за унищожаване на работническите дружини на завода, от Москва се наложило да дойде полева артилерия и пулемьоти. Заводоуправлението, цеха и барикадите били унищожени от триинчови пушки.)

На 17 януари се конфискувала Ростокинската бояджийско-текстилна фабрика. Причина: категоричен отказ на собственика на тази фабрика да продължи производството, независимо от това, че суровинните и горивни складове на фабриката били пълни, а оборудването напълно изправно. Стопанинът на фабриката бил предупреден, че за саботаж и съпротива на работническия контрол не само ще го накажат по наказателен порядък, но и ще конфискуват предприятието, но той решил, че това са глупости. Советская власть быстро показала, что никаких шуток не будет: фабрика была национализирована, а буржуй получил 1,5 года тюрьмы.

image

Обява на финансовия съвет при Съвета на работническите, войнишки и селски депутати «За образуване на Едина банка на Руската република (Госбанка)»

Ставa понятнo, чe Декретaът за работнически контрол и последвалите след него стопански декрети — за национализаци на банки, конфискации и наказания за саботаж – имали огромно политическо значение. Тези декрети движели милионни маси работници и селяни под ръководството на партията на болшевиките коренно премахнали капиталистическите производственни отношения, които е трябвало да се провеждат твърдо и решително. В ответ на сопротивление имущих классов началась фаза настоящей военной атаки на капитал, о которой Ленин говорил так:

«Нас често ни упрекват буржоазните лакеи в това, че ние водим «червеногвардейска» атака на капитала. Упрекът е нелеп, достоен именно за лакеите на паричните торби. Защото «червеногвардейската» атака на капитала е резултат от тези обстоятелства безусловно… Военното съпротивление не трябва да се премахва иначе, както с военни средства…»[12].

Така Декретът за работнически контрол в условията на младата диктатура на пролетариата станало мощно оръжие на класовата борба в делата по овладяване на производството и създаването на свои собственни кадри по управление на цялата съветска промишленост. Без такова овладяване и кадри построяването на социализма щеше да е немислимо.

Национална политика

Говорейки за победата на Октомври, Сталин я характеризира, като настъпване на ерата на господства на ленинизма и III Интернационал. Какво е означавало това? Toва означавало, че националната политика на Съветската власт, която започначала да се провежда от първите дни на революция, била болшевишка, ленинска политика. Смотрите сами: ещё в Декрете о мире большевики с предельной ясностью выразили своё отношение ко всевозможным захватам чужих земель и насилиям над волей всех народов.

Първият декрет на болшевиките, който установява основните положения на ленинската национална политика, била написана от Сталин Декларация за правата на народите в Русия[13], публикувана на 15 ноември 1917 г. Този документ, излязъл от подписите на Ленин и Сталин, гласил:

«Октомврийската революция на работници и селяни започнала под общото знаме се разкрепостява. Разкрепостяват се селяните от властта на помешчици, зашот  няма повече помешчическа собственост на земята –тя е опразнена. Разкрепостяват се войниците и матросите от властта на самодържавните генерали, защото генералите по-нататък ще бъдат избирани и сменяеми. Разкрепостяват се работниците от капризите и произвола на капиталистите, защото вече ще се установява контрол на работници над заводи и фабрики. Всичко живо и жизнеспособно се разкрепостява от ненавистните окови.

В епохата на царизма народите на Русия систематично се противопоставяли едни на други. Резултатите от такава политика са известни: убийства и погроми, от една страна, робство на народи от друга.

Тази позорна политика на противопоставяне не трябва да има. Даже трябва да бъде заменена от политика доброволен и честен съюз на народите в Русия.

В периода на империализма, след Февруарската революция, когато властта преминала в ръцете на кадетската буржоазия, неприкритата политика на противопоставяне отстъпила място на политика на недоверие към народите на Русия, политика на провокации, прикриващи се зад словесни заявления за «свобода» и «равенство» между народите. Резултатът от тази политика са известни: усилване на националната вражда, подкопаване на взаимното доверие.

Тази недостойна политика на лъжа и недоверие, провокации трябва да спре. Даже трябва да бъде заменена от открита и честна политика, водеща до пълно взаимно доверие между народите на Русия. Само в резултат от такъв съюз могат да бъдат спасени работниците и селяните на народите на Русия в една революционна сила, способна да устои против всякакви покушения от страна наимпериалистическо-анексионистската буржоазия.

Изхождайки от това положение, Първият конгре на съветите през юни тази година провъзгласи правото на народите на свободно самоопределение.

Вторият конгрес на съветите през октомври тази година подтвърди това неотменимо право на народите на Русия за по-решително и определенно.

Изпълнявайки воляъта на тези конгреси, Съветът на Народните Комисари реши да положи в основа на своята дейност по въпроса за националностите в Русия следните начала:

1) Равенство и сувереност на народите в Русия.

2) Право на народите в Русия на свободно самоопределение до отделяне и образуване на самостоятелна държава.

3) Отмяна на всички и всяккави национални и национално-религиозни привилегии и ограничения.

4) Свободно развитие на националните малцинства и етнографски групи, населяващи територията на Русия».

Тези четири пункта  кратко и ясно формулирали основите на ленинската национална политика, които били едни от великите завоевания на пролетарската диктатура. Откривала се нова ера, когато

«старото буржоазно разбиране за принципа на самоопределение с лозунг “Цялата власт на националната буржоазия” бил разобличен и отхвърлен от самия ход на революцията. Социалистическото разбиране на самоопределението с лозунг “Цялата власт на трудовите маси от угнетени националности” получило всички права и възможности за приемане»[14].

***

Продължението и конкретизацията на Декларацията за правата на народите в Русия станал още един документ от началния период на Съветската власт – Обръщение към трудещите се мюсюлмани  в Русия и Изтока от 20 ноември (3 декември) 1917 г. Обръщението било прието на заседание на СНК от 20 ноември, публикувано в «Правда» № 196 от 22.11.1917 г. и размножено в няколко милиона екземпляра на езика на мюсюлманите в Русия и останалия Изток (на арабски, азърбайджански, татарски, урду, фарси и т.н.). Този документ[15], подписан от нарком Сталин и председателя на СНК Ленин, поставил националния въпрос в международен мащаб и дал пример за това, на какъв език трябвало да говорят компартиите на страните-угнетателници и как тези партии трябва да действат по отношение към трудещите се колониални и полуколониални страни.

Документът е много важен за днешния ден, защото добре показва, политиката на класата по националния раздор, войните между народите, «тероризма», национализма в Русия и републиките от бившия СССР. Затова ще напишем Декларацията изцяло (с някои съкращения, никак не влияещи на неговата същност).

«Към всички трудещи се мюсюлмани в Русия и Изтока.

Другари! Братя!

Велики събития стават в Русия. Близък е края на кървавата война, започната от дележа на чужди страни. Пада господството на хищниците, поробили народите на света. Под ударите на руската революция се разрушава старото здание на робството. Светът на произвола и угнетението доживява последни дни.

Ражда се нов свят, свят на трудещите се и освободените. Начело на тази революция стоят работницте и селяните с правителството на Русия- Съветът на Народните Комисари.

Цяла Русия е осеяна от революционни съвети на Работнически, Войнишки и Селски депутати. Властта в странеата е в ръцете на народа. Трудовияъ народ на Русия гори от едно желание – да има честен мир и помощ на угнетените народи в света да завоюват свобода.

В това дело… Русия не е сама. Великият вик на освобождение… се подхранва от всички трудещи се на Запад и Изток… Работниците и войниците на Запад вече се събират под знамето на социализма… А далечна Индия, тази самата, която с векове угнетяват «просветените» хищници от Европа, вдигна възстание, организирайки свои Съвети на Депутати, отхвърлят ненавистното робство, призовавайки народите на Изтока към борба и освобождение…

Пред лицето на тези велики събития ние се обръщаме към вас, трудещите се и изгонени мюсюлмани в Русия и Изтока. Мюсюлмани в Русия, татари от Поволжието и Крим, киргизи и сарти от Сибир и Туркестан, турци и татари от Закавказието, чеченци и горци от Кавказ, всички тези, чиито мечети и молитвени домове, които се разрушаваха, вярванията и обичаите които се нарушаваха от царя и угнетителите на Русия.

От днес вашите вярвания и обичаи, вашите национални и културни учреждения се обявяват за свободни и неприкосновенни. Устройвайте своя национален живот свободно и безпрепятственно. Вие имате право на това. Знайте, че вашите права, както и правата на всички народи в Русия, ще се пазят с цялата мощ на революцията и нейните органи, съвета на Работнически, Войнишки и Селски Депутати.

Поддържайте тази революция и нейното пълномощно правителство.

Мюсулюмани на Изтока, перси и турци, араби и индуси, всички тези, имуществото на които стотици години търгуваха алчните хищници от Европа, всички тези страни които искат да поделят започналите войната грабители. Ние заявяваме, че тайните договори на сваления цар за завладяване на Константинопол, подтвърдени от сваления Керенски, са унищожени. Републиката Руска и нейното правителство… против завладяване на чужди земи. Константинопол трябва да остане в ръцете на мюсюлманите.

Ние заявяваме, че договора за разделяне на Персия е унищожен. С прекратяването на военните действия, войската ще бъде изтеглена от Персия и на персите ще бъде осигурено право на свободно определение на своята съдба

Ние заявяваме, че договора за разделяне на Турция и «отнемането» от нея на Армения е унищожен. С прекратяване на военните действия, на армените ще бъде осигурено правото свободно да определят своята политическа судба.

Не от Русия и нейното революционно правителство ще получите поробване, а от хищниците на европейския империализъм, от тези, които водят днешната война за делене на вашите страни, от тези, които превърнали вашите родини в разхищена и обрана своя колония.

Свалете тези хищници и поробители на вашите страни. Сега когато войната и разрухата клатят устоите на стария свят, когато целия свят изпитва негодувание против империалистите-захватчици, когато всяка искра на възмущение се превръща в мощен революционен плам, когато даже индийските мюсюлмани, измъчвани от чуждото иго, вдигат възстание против своите поработители, сега не трябва да мълчат. Не губете време и махнете оковите на завоевателите на вашите земи… Вие самите трябва да бъдете стопани на вашите страни. Вие сами трябва да устроите своя живот по свой образ и подобир. Вие имате на това право, защото вашата съдба е във ваши собственни ръце…

Другари! Братя!

Твърдо и решително вървим към честен демократичен свят. На нашите знамена ние носим освобождение на угнетените народи по света… На този път на обновяване на света ние очакваме от вас съчувствиеи поддръжка.

Народен комисар по националните дела Джугашвили-Сталин.

Председател на Съвета на Народните Комисари В. Улянов (Ленин)».

По-нататък за всички години на сталинския СССР, Cъветската власть неизменно осъществяваше на практика тези принципи на национална политика, които са били провъзгласени от Декларацията по националния въпрос.

***

Особенно много спекулации буржоазията, националистите и съвременните троцкисти разгръщат по повод ленинския принцип на самоопределение на нациите използван към Украйна. Да, Съветът на Народните Комисари в своя Манифест към украинския народ (от 04.12.1917 г. № 262) изпраща към дребнобуржоазната Украинска рада ултиматум, но заедно с това още един път подчертава, че украинския народ има пълно право на самоопределение, което се признава за всички нации, които се угнетявали от царизма и великоруската буржоазия– до права на тези нации да се отделят от Русия и да живеят самостоятелно.

Разчетът на днешните националисти и троцкисти се опира на това, че нашите работници в Украйна и в Русия по въпросите за самоопределението на нациите не го разбрали и «украинския» Манифест на болшевикте не чели. За делото на по-бързото революционно обединение и дружба на трудещите се в Украйна и Русия ще е полезно този проблем да отстраним.

На 17 декември 1917 г. на комисията на наркомнаца в СНК бил представен проект на Манифест към украинския народ[16] с ултимативни искания към Централната рада. Всъщност разбирайки, че украинския въпрос е един от важните, Ленин значително редактира проекта на наркомнаца и пише на неговата основа свой проект на Манифест[17].

В това време Централната рада заемала все по контрареволюционна позиция и категорически се отказвала да признае Съветското правителство. Обявявайки се за върховен орган на «Украинската народна република», Радата встанала на пътя на открита борба с диктатурата на пролетариата, поддържайки генерал Каледин и други белогвардейски генерали и атамани на Дон и в източна Украйна.

Враждебните действия на Радата били предмет на обсъждане на заседание на СНК на 19 ноември (2 декември) 1917 г. Тогава СНК поръчал на Сталин да създеде спезиална комисия, която изцяло да изясни положението на делата в Киев, Харков и други места в Украйна, да преговаря с представителите на Радата и Съветите по телефона, да издигне кандидат на упълномощен от СНК за пътуване до Украйна и т.н.

Украинският въпрос отново се обсъждал в правителството на 2 и 3 декември. На заседанието на 3 декември било решено да се напише особен меморандум към украинския народ и да се изпрати до Радата ултиматум. Именно для этого меморандума комиссия наркомнаца разработала свой проект, который – с правкой Ленина – был положен в основу Манифеста. На вечернем заседании СНК 3 декабря ультиматум был утверждён.

Ето текста:

«Изхождайки от интереса на единство и братски съюз между работници и трудещи се, експлоатираните маси в борбата за социализъм, изхождайки от признанието на тези принципи… решенията на органите на революционната демокрация, Съветите… социалистическото правителство на Русия, Съвета на Народните Комисари още един път подтвърждава правото на самоопределение за всички нации, които са били угнетени от царизма… и буржозията, до правата на тези нации да се отделят от Русия.

Затова ние Съвета на Народните Комисари, признаваме Народната Украинска Република, нейното право да се отдели от Русия или да встъпи в договор с Руската Република на федеративен или друг подобен на взаимоотношения договор между тях.

Всичко, което се касае до националните права и националната независимост на украинския народ се признава от нас, СНК, веднага без ограничение и безусловно.

Против Финландската буржоазна република, която остава засега буржоазна, ние не направихме нито една стъпка в смисъл на ограничение на национални права и национална независимост на финския народ и няма да направим никакви стъпки, ограничаващи националната независимост на която и да е нация от числото влизащи и желаещи да влезят в сустава на Руската Република.

Но ние обвиняваме Радата в това, че прикривайки се зад национални фрази, тя води двусмислена буржоазна политика, която отдавна се изразява в непризнание от Радата на Съветите и Съветската власт в Украйна (между впрочем, Радата отказала да създаде по искане на Съвета на Украйна, краеви конгрес на украинските Съвети незабавно). Тази двусмислена политика, лишаваща ни възможността да признаем Радата, като пълномощен представител на трудещите се и експлоатирани маси в Украинската Република, довела Радата в последно време до стъпки, означаващи унищожаване на всякаква възможност за съглашение.

Такива стъпки се явяват първо, дезорганизация на фронта. Радата премества и отзовава с едностранни заповеди украинските части от фронта, разрушавайки така единния общи фронт до оттегляне, осъществявано само по пътя наорганизирано съглашение от правителствата на всички републики.

Второ- Радата пристъпила към разоръжаване на съветските войски, намиращи се в Украйна.

Трето- Радата оказва поддръжка на кадетско-калединския заговор и възстава против Съветската власт. Опирайки се на лъжата за автономни права на «Дон и Кубан», прикривайки се с тези каледински контрареволюционни встъпления, вървящи в разрез с интересите и исканията на огромното болшинство трудово казачество, Радата пропуска през своята територия войската  на Каледин, отказвайки се да пропусне войската против Каледин.

Заставайки на този път на измяна на революцията, на път на поддръшка на злите врагове, както на националната независимост на народите на Русия, така и Съветската власт, враговете на трудещите се и експлоатирани маси — кадети и калединци, Радата ни принуждава без всякакви колебания да и обявим война, даже тя да е напълно формално призната и безспорен орган на висшата държавна власт на независимата буржоазна република на Украйна.

Днес поради всички висшеизложени обстоятелства, Съветът на Народните Комисари поставя на Радата, пред лицето на народите на Украинската и Руска Република, следните вопроси:

  1. Ше се задължи ли Радата да се откаже от опитите на дезорганизация на общия фронт?
  2. Ще се съгласи ли Радата да не пропуска без съгласието на Върховния главнокомандващ никакви войскових части, насочени на Дон, Урал или на други места?
  3. Ще се задължи ли Радата да оказва съдействие на революционните войски в борбата с контрареволюционното кадетско-калединско възстание?
  4. Ще се задължи ли Радата да прекрати всички свои опити на разоръжаване на съветските полкове и работниците от Червената гвардия в Украйна и да върне оръжието незабавно на тези, от които го е взела?

В случай на неполучаване на удовлетворителен отговор на тези въпроси в течение на 48 часа Съветът на Народните Комисари ще счита Радата в състояние на открита война против Съветската власт в Русия и в Украйна.

Съвет на Народните Комисари

4 декември 1917 г. № 262»[18].

Ясно виждаме, че Съветската власт не посяга на националните права и интереси на народа на Украйна. При това болшевиките разбирали тези права и интереси – именно като интереси на украинската работническа класа и трудовото селячество, т.е. абсолютното болшинство от народа, а не като интереси намалка част — националната буржоазия на Украйна.

Но националните интереси на работници и всички трудещи се маси не могат да са откъснати от класовите интереси на пролетариата. Обратно- само революционното достижение, реализацията на класовите интереси на работници и трудещи се селяни може да осигури истинско разгръщане, ръст и разцвет на националната украинска култура и език.

Oт друга страна, революционната класа в своята борба с капитала един, в нём не может быть никаких национальных перегородок, которыми царизм и буржуазия разделяли и разделяют рабочих на национальные отряды, ослабляя, таким образом, их общую силу. Об этом и говорил СНК, обращаясь ко всем украинским трудящимся, заявляя одновременно Раде, что он намерен решительно бороться за освобождение не только российских, но и украинских рабочих и крестьян от буржуазного ига и всякой контрреволюции.

Радата отишла на преговори със Съветската власт, но само за видимост и с цел да спечелят време, необходимо за концентрация на контрареволюционните сили на Дон и Кубан. В края на краищата дава на исканията на СНК уклончив отговор, Радата напълно отхвърлила мирните преговори и фактически не признала Съветската власт. Тя така открито отишла против украинския народ и била разгромена. Ничего иного и быть не могло (и не будет в скором будущем).

***

На 27 ноември в Хелсингфорс (днес Хелзинки) на конгреса на финландската социал-демократическа партия встъпил Сталин. Той направил заявление за това, че признаването на финския народ за правата на самоопределение ще бъде подтвърдено от Съветър на Народните Комисари на дело и ще бъде претворено в живота без колебание в пълно съгласие с националната политика на съветската власт. На основа текста на това сталинско заявление бил изработен Декрет за държавна независимост на Финландия[19], приет от СНК на 18 декември 1917 г. и утвърден от ВЦИК на 22 декември. Этим Декретом СНК постановлял признать государственную независимость Финляндской республики и организовать по согласованию с финляндским правительством особую комиссию из представителей обеих сторон для разработки тех практических мероприятий, которые вытекают из отделения Финляндии от России.

***

На 29 декември 1917 г. на заседание на СНК бил приет Декрет за «Турска Армения»[20], написан от Ленин и Сталин. Документът обявявал на арменския народ, че работническото и селско правителство на Русия поддържа правото на арменците от окупираната от Русия «Турска Армения» на свободно самоопределение до пълна независимости. Декретом, среди прочего, предусматривалось создание народной милиции, возврат на родину насильно выселенных и беженцев, а также

«образование Временного народного правления «Турецкой Армении» в виде Совета депутатов армянского народа, избранного на демократических началах».

image

Проект на Декретът за «Турска Армения», написанна от ръцете на Сталин

Едновременно с излизането на Декретът било публикувано и болшевишко разяснение към него. В това разяснение Сталин писал:

«Синове на Армения, героични защитници на своята родина, но далеч не далновидни в нейната политика, не един път поддали се на заблуда от страна на хищниците на империалистическата дипломация, не могат сега да не видят, че стария път на дипломатически комбинации не е път на освобождение на Армения. Става явно, че пътя на освобождение на угнетените народи лежи на работническа революция, започната в Русия през Октомври. Сега е ясно за всички, че съдбата на народите на Русия, особенно съдбата на арменския народ са тясно свързани със съдбата на Октомврийската революция»[21].

***

Това са първите основни декрети на съветската власт по националния въпрос още по-силно свързали в единен съюз работници и селани от националните окрайнини, потискани от царизма и буржоазията, с работниците и селяните в Русия, поддържали в тях вяра в тържеството на социализма, вдигнали се на борба за общо освобождение и революция. Трудовите маси на многочислените народи и националности в Русия постепенно на дело се убедили, че единственната сила, която е в състояние да им помогне в тяхната борба за фактическо освобождение от гнета и властта на буржоазията, «своя» и чужда се явява работническата класа, която вече осъществявала своята диктатура под ръководството на партията на болшевиките.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radostinalassa - Революцията е осъществена с парите на американските евреи.
07.12.2018 15:45
Те я използват за целите си.
цитирай
2. schumpov - Кому са нужни тези толкоз дълги и ...
07.12.2018 18:27
Кому са нужни тези толкоз дълги и пространствени писания. Лъжа след лъжа ,агитационни материали. Какво се реализира, какъв е крайният резултат, на каква цена. Най-добрите съветски следовници бяха и все още са българските комунисти. Прочетете им визията за България. След всеки конгрес Партията отчиташе "грешки" , който поправяше с нови грешки и сега България е най-бедната държава с най-лоши показатели по всички направления.
Хора, бдете. Те пак са тук и пак лъжат, крадат и убиват.
цитирай
3. apostapostoloff - Кой го е еня за тия неща бе,
07.12.2018 19:54
аланкоолу? Кой ще седне да си губи времето с твоите идиотски фермани? Да ти таковам онаковата, ама изотзад!
цитирай
4. troina - кой друса тъзз долна крассноя лъжлива ..пропагандна..
07.12.2018 20:40
schumpov написа:
Кому са нужни тези толкоз дълги и пространствени писания. Лъжа след лъжа ,агитационни материали. Какво се реализира, какъв е крайният резултат, на каква цена. Най-добрите съветски следовници бяха и все още са българските комунисти. Прочетете им визията за България. След всеки конгрес Партията отчиташе "грешки" , който поправяше с нови грешки и сега България е най-бедната държава с най-лоши показатели по всички направления.
Хора, бдете. Те пак са тук и пак лъжат, крадат и убиват.


дааа, Хора, бдете!!!
Червената Чума е винаги скрита покрита..
и, готова с лозунга Напред, да ни вкара в нови Войни и Революции
за да избива...нас, нашите деца...
събудете се...
на тозз робски/наивен/ БГ народ, малко ли му беше!!??
цитирай
5. radostinalassa - Само народът може да спре плановете им да ни унищожат.Така е.
07.12.2018 21:11
У нас има само чужди банки с огромни лихви. С тях не може да става дума за някакво производство. Да си върнем поне селското стопанство. Иначе е добре, че са спрели химическият комбинат тук. И без него въздухът е мръсен.
Много дълъг постинг. Четох го 25 минути. Ако е възможно пишете по - кратичко. Ние не сме вундеркинди.
цитирай
6. germantiger - :)
07.12.2018 23:18
да обобщим и да не си играем на дребно

СМЪРТ НА ЧЕРВЕНА РУСИЯ И РУСКА БЪЛГАРИЯ

с кому онанистите по комунистически
цитирай
7. radostinalassa - Немеците да си отиват в Германия при баба си.
07.12.2018 23:30
Дядо ти е умрял на 103 години, да не е пил кръв от убитите руси? Нормално.
цитирай
8. germantiger - :D
08.12.2018 00:14
немеците не ги познавам както си написала

но знам българската гмеж в германия

като си заминат булгаристанците оттам

тогава и аз оттук ще дръпна шалтера на НРБ - закривай
цитирай
9. radostinalassa - Не открих нещо, за...
08.12.2018 08:54
което да се хвана. За циганите съм съгласна, но ако за нас говориш така, почакай да видиш другите соеве.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661070
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031