Производствено предприятие не може да съществува без средства за производство (машини, суровини и т. н.) и работна сила. А в създаването на стойност и добавена стойност те имат далеч не еднакво значение.
Производителят например на вълнена прежда не може без суровина— вълна. Суровината в процеса на преработка губи своята стара потребителска стойност, но затова пък придобива нова. А что происходит с ее стоимостью? Она полностью переносится на новый товар — пряжу. Например, если 1 кг шерсти стоил 1 долл., то на стоимость пряжи будет перенесена эта стоимость в 1 долл.
Що се отнася до предачните машини в създаването на стойност на новата стока, то тя е аналогична на ролята на другите средства за производства. Машината не може да отдаде на продукта по-висока стойност, отколкото изразходва сама в процеса на своето потребление. Разликата е само в това, че суровината (в нашия пример вълна) изцяло се използва в новия готов продукт и затова и нейната стойност напълно се пренася на новия продукт (преждата). А машината, изцяло участва в процеса на създаване на готова продукция, изполвана не един път, а многократно. Ето защо стойността на машините се пренася не на едно, а на всяко количество изделия, които са произведени с нейна помощ.
Да видим сега, каква е в производството ролята на другата част от капитала, изразходвана на покупката на работна сила. Трудът на работника — творец на новата потребителска стойност. Благодаря труду рабочего создается новая стоимость, которая значительно больше стоимости рабочей силы, поскольку включает и прибавочную стоимость. Кроме того, следует иметь в виду, что живой труд рабочих переносит стоимость средств производства на новый продукт.
И такa, работника със своя труд едновремено създава нова стойност и съхранява старата стойност на средствата за производства, която пренася на новия готов продукт. Това и обяснява двойствения характер на труда. Конкретный труд, скажем, прядильщика направлен на то, чтобы переработать сырье — шерсть и создать пряжу. Абстрактным же трудом создается новая стоимость.
Така, стойността на стоката се състои от две части: 1) стара стойност (стойността на средствата за производство, пренесена на нов продукт) и 2) нова стойност, създадена от работната сила.
Тази част от капитала, която е изразходвана на придобиване на средства за производства, в процеа на изгтвяне на готовия продукт не изменя своята стойност. Затова Маркс я нарекъл постоянен капитал, обозначавайки я с латинската буква «с» (от думата «Constans» — постоянна).
Другата част от капитала, която е изразходвана на придобиване на работната сила, сменя своята стойност в процеса на производство и нарасва за сметка на добавената стойност. Маркс я нарекъл прoменлив капитал и я обозначил с латинската буква «v» (от думата «Variables» — променлив).
В състава на постоянния капитал влизат стойността на здания, съоръжения, машини, оборудване, гориво, спомогателни материали и т. н. Променливият капитал представлява стойността на работната сила.
Делението на капитала на постоянен и променлив, за първи път въведен от Маркс, има важно научно значение, защото показва различната роля на съставните части на капитала в увеличаването на стойността. Но показва, че единствения източник на добавена стойност на променливия капитал е експлоатацията на работниците от капиталистите.
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
КАК НИ СТРИЖЕХА ЕДНО ВРЕМЕ – СПОМЕНИ НА ...