КАКВО МОЖЕ ДА ВИ ПРИЧИНИ БЕЗПОКОЙСТВОТО

„Който не знае как да се бори с безпокойството, умира млад. “

Доктор Алексис Каръл

Една вечер преди много години един съсед позвъни на вратата ми и ме посъветва настойчиво да се ваксинирам заедно с цялото си семейство против едра шарка. Той беше един от хилядите доброволци, които звъняха по вратите на хората в Ню Йорк. Изплашените граждани чакаха с часове на опашка, за да се ваксинират. Пунктове за ваксиниране бяха открити не само във всички болници, но и в пожарните, полицейските участъци и големите заводи. Повече от две хиляди лекари и сестри работеха трескаво ден и нощ, ваксинирайки тълпи от хора. Защо беше целият този шум? Осем души в Ню Йорк се бяха разболели от едра шарка и двама от тях бяха починали — двама при население от почти осем милиона.

Аз живея в Ню Йорк от много години и никой никога не е позвънявал на вратата ми, за да ме предупреди за опасността от емоционалното заболяване, наречено безпокойство — заболяване, което за същото време е нанесло десет хиляди пъти по-големи поражения от едрата шарка.

Никой не е дошъл да ми каже, че един на всеки десет жители на Съединените щати го очаква нервен срив, дължащ се в повечето случаи на безпокойство и емоционални конфликти. Пиша тази глава, за да „позвъня“ по този начин на вашата врата и да ви предупредя.

Големият лекар и лауреат на Нобелова награда доктор Алексис Каръл казва: „Деловите хора, които не знаят как да се борят с безпокойството, умират млади.“ Същото важи за домакините, ветеринарните лекари и зидарите.

Преди няколко години прекарах почивката си, пътувайки през Тексас и Ню Мексико е доктор О. ф. Гоубър, член на медицинския екип на железопътната линия Санта фе. Точната му титла беше главен лекар на Болничната асоциация на Гълф, Колорадо, и Санта фе. Заговорихме за въздействието на безпокойството и той каза: „Седемдесет процента от пациентите, които се обръщат към лекарите, могат да се излекуват сами, стига да се отърват от страховете и безпокойството си. Въобще не си мисли, че смятам болестите им за въображаеми. Те са толкова реални, колкото пулсиращият зъбобол, а понякога са и стократно по-сериозни. Говоря за болести като лошо храносмилане, стомашни язви, сърдечни нарушения, безсъние, някои случаи на мигрени, някои видове парализа.

Тези болести са реални. Знам какво говоря — каза доктор Гоубър. — Аз самият страдах от стомашна язва дванадесет години.

Страхът поражда безпокойство. Безпокойството те прави напрегнат и нервен и засяга нервите на стомаха, променяйки стомашните сокове и това често причинява язва.“

Доктор Джоузеф ф. Монтагю, автор на книгата „Нервни заболявания на стомаха“, твърди същто. Той казва: „Стомашната язва не се получава от това, което ядете. Получава се от онова, което ви изяжда отвътре.“

Доктор У.С. Алварес от клиниката „Мейо“ казва: „Язвата често се изостря или успокоява според засилването и намаляването на емоционалния стрес.“

Това изказване е подкрепено от изследване на петнадесет хиляди пациенти, лекувани от стомашни заболявания в клиниката „Мейо“. При четирима от всеки пет болестта няма физиологична основа. Страх, безпокойство, омраза, егоцентризъм, неспособност да се приспособят към действителността — това са най-общо причините за стомашните заболявания и язвите... Стомашната язва може да ви убие. Според списание „Лайф“, тя заема десето място в списъка на смъртоносните заболявания.

Неотдавна размених няколко писма с доктор Харолд С. Хабейн от клиниката „Мейо“. Той представи доклад на годишната конференция на Американската асоциация на специалистите по професионални заболявания, в който каза, че е изследвал сто седемдесет и шест служители на ръководни длъжности на средна възраст малко над четиридесет и четири години. Малко повече от една трета от тях страдали от едно от трите заболявания, характерни за напрегнатия начин на живот: сърдечни заболявания, язви на храносмилателния тракт и високо кръвно налягане. Помислете си само: една трета от тези хора страдат от сърдечни заболявания, язви и високо кръвно налягане, преди още да са навършили четиридесет и пет години. Висока цена за успеха! А по този начин те дори не си купуват успех! Може ли да се смята за успял човек, който е платил за напредъка в работата си с язва и болно сърце? Каква полза дори да спечели целия свят, ако загуби здравето си? Дори да притежава целия свят, не може да спи в повече от едно легло едновременно и да изяжда повече от три яденета на ден. А същото може да прави и човек, който едва започва кариерата си — и може би той има по-добър сън и се наслаждава повече на храната си от могъщия директор. Честно казано, аз бих предпочел по-скоро да бъда безгрижен човек, ненатоварен с отговорности, отколкото да си съсипя здравето на четиридесет и пет години, докато се опитвам да ръководя железопътна или цигарена компания.

Най-известният производител на цигари в света умря от сърдечна недостатъчност, докато си почиваше малко в канадските гори. Той беше натрупал милиони, но умря на шестдесет и една години. Сигурно е платил с години от живота си за онова, което наричат „професионален успех“.

Според мен, този директор с всичките му милиони не е успял и наполовина толкова, колкото моят баща — фермер от Мисури, който умря на осемдесет и девет години без пукнат грош.

Прочутите братя Мейо казаха, че повече от половината легла в болниците са заети от хора с нервни проблеми. Но когато изследват нервите на тези хора след смъртта им, те в повечето случаи се оказват толкова здрави, колкото нервите на Джак Демпси. Техните „нервни проблеми“ се дължат не на органическо увреждане на нервите, а на емоции като: чувство за безсилие, разочарование, тревожност. безпокойство, страх, поражение, отчаяние. Платон казва, че „най-голямата грешка на лекарите е, че се опитват да лекуват тялото, без да лекуват душата, а душата и тялото са едно и не бива да се лекуват отделно!“

На медицинската наука й трябваха две хиляди и триста години, за да признае тази велика истина. Едва сега започваме да развиваме един нов вид медицина, наречена психосоматична — медицина, която лекува едновременно и душата, и тялото. Крайно време е, защото медицината в голяма степен се е справила е болестите, причинявани от вируси и микроорганизми — болести като едрата шарка, холерата, жълтата треска и десетки други, покосили милиони хора. Но тя още не може да се справи с умствените и физически заболявания, причинени не от вирусите, а от безпокойство, страх, омраза, разочарование и отчаяние. Броят на жертвите на тези емоционални болести расте и те се разпространяват с катастрофална скорост. През Втората световна война един от всеки шестима младежи, призовани в армията, е освободен от военна служба поради психическа непригодност.

КАКВО ПРИЧИНЯВА ЛУДОСТТА? Никой не знае истинските причини. Но е много възможно в преобладаващия брой случаи да играят роля страхът и безпокойството. Тревожният, изтерзан индивид, който не е в състояние да се справи със суровата действителност, скъсва всякакви връзки с окръжаващата го социална среда и се оттегля в свой измислен свят, решавайки по този начин своя проблем.

На бюрото ми стои една книга от доктор Едуард Подолски, наречена „СПРЕТЕ ДА СЕ БЕЗПОКОИТЕ И ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД“. Ето някои подзаглавия от тази книга:

„Какво причинява безпокойството на сърцето;

Високото кръвно налягане се дължи на безпокойството;

Безпокойството може да причини ревматизъм;

Ако искате да имате здрав стомах, не се безпокойте;

Как безпокойството може да причини настинка;

Безпокойството и щитовидната жлеза;

Тревожният диабетик...“

Друга книга, от която можете да научите много за безпокойството, е „ЧОВЕКЪТ — ВРАГ НА САМИЯ СЕБЕ СИ“ от доктор Карл Менингср, един от „братята Мейо в психиатрията“. Книгата на доктор Менингер няма да ви предложи съвети как да избегнете безпокойството, но по смайващ начин ще разкрие пред погледа ви как съсипвате тялото и нервите си с тревоги, разочарования, омраза, яд, с бунтове и страхове.

Безпокойството може да разболее и най-здравия човек. Генерал Грант открива това в последните дни на Гражданската война. Ето историята. Генерал Грант обсажда Ричмънд в продължение на девет месеца. Войската на генерал Дий, одрипавяла и изтощена от глад, е разбита. Цели полкове дезертират. Други се събират да се молят в палатките си — крещят истерично, плачат и изпаднали в делириум, имат видения. Развръзката е неизбежна. Обезумели, хората на генерал Дий подпалват складовете за памук и тютюн в Ричмънд, взривяват арсенала и се оттеглят от града, докато адски пламъци осветяват нощното небе. Генерал Грант се впуска да преследва генерал Дий, напада войската на Конфедерацията по двата фланга и в гръб, докато конницата на Шеридан ги пресреща отпред, прекъсва железопътните линии и плснява обозите.

Полуослепял от ужасно главоболие, генерал Грант изостава от армията си и спира в една ферма. „Прекарах нощта, пише той в своите „Мемоари“, киснейки крака в гореща вода със синап и налагайки синапени лапи по китките и врата си с надежда да ми олекне с наближаването на утрото.“

На сутринта излекуването му е чудодейно. Помага му не синапената лапа, а конникът, който пристига по пътя с писмо от генерал Дий, в което той съобщава, че се предава.

„Когато офицерът, приносител на писмото, се,приближи към мен, пише генерал Грант, още ме измъчваше ужасно главоболие, но в мига, в който прочетох посланието, се почувствах излекуван.“

Очевидно не друго, а безпокойството, напрежението и емоциите са причина за състоянието на генерал Грант. Той се излекува в момента, в който емоциите му преминават в увереност в крайната победа.

Седемдесет години по-късно Хенри Моргънтау Младши, министър на финансите в кабинета на франклин Д. Рузвелт, открива, че безпокойството може да го разболее така, че да му се вие свят. Той записва в дневника си, че е бил ужасно обезпокоен, когато президентът, за да повиши цената на пшеницата, купува за един ден сто петдесет и пет хиляди тона. Ето какво пише в дневника си: „При това на мен буквално ми се зави свят. Прибрах се и след като обядвах, прекарах два часа в леглото.“

Не е нужно да се ходи за справка в библиотеката или при лекари, за да се разбере какво причинява безпокойството на хората. Достатъчно е да погледна през прозореца на дома си, където пиша тази книга, и само на една пряка виждам дом, в който безпокойството доведе човек до нервна криза, и друг, в който един човек се разболя от диабет по същите причини. Акциите на фондовата борса катастрофално паднаха и кръвната му захар скочи.

Когато знаменитият френски философ Монтен е избран за кмет на родния си град Бордо, той казва на съгражданите си: „Готов съм да взема делата ви в ръцете си, но не и в дробовете си.“

Този мой съсед пое колебанията на фондовата борса в кръвта си и едва не се уби.

Ако искам да помня какво прави безпокойството с хората, не е нужно да обръщам очи към къщите на съседите. Достатъчно е да погледна тази стая, в която сега пиша, за да си спомня, че предишният обитател на къщата е отишъл без време в гроба от тревоги.

Безпокойството може да ви прикове в инвалидна количка с ревматизъм или артрит. Доктор Ръсел А. Сесил, световноизвестен авторитет по артрита, посочва четири от най-честите причинители на това заболяване:

1.        Провален БРАК.

2.        Финансов Провал И Тревоги.

3.        Самота И Безпокойство.

4.        Стари Ядове.

Разбира се, тези четири емоционални състояния далеч не са единствените причинители на артрита. Има много различни видове артрит, които се дължат на различни причини. Но нека повторим, най-честите причинители на тази болест са четирите посочени от доктор Ръсел Л. Сесил. Един мой приятел например пострада толкова тежко по време на Голямата депресия, че газовата компания му спря газта, а банката обяви ипотеката на къщата му за просрочена. Жена му се разболя внезапно и тежко от артрит и въпреки лекарствата и диетите състоянието й не се промени, докато не се подобри финансовото им положение.

Безпокойството може дори да ви развали зъбите. Доктор Уилям И. Л. Макгонигъл казва в словото си пред Американската зъболекарска асоциация, че „не-приятните емоции като тези, причинени от безпокойство, страх и заяждане на дребно... могат да променят концентрацията на калция в организма и да причинят зъбен кариес“. Доктор Макгонигъл разказва за свой пациент, който винаги е имал съвършени зъби, докато не започва да се безпокои от ненадейното заболяване на жена си. През трите седмици, които тя прекарва в болницата, той прави девет кариеса — от безпокойство.

Виждали ли сте някога човек с остра хиперфункция  на щшповидната жлеза? Аз съм виждал и ще ви кажа: те треперят, тресат се, изглеждат изплашени до смърт. Щитовиднапза жлеза, която регулира организма, е излязла от равновесие. Тя ускорява сърдечния ритъм и цялото тяло гори с пълна сила като пещ, на която всички клапи са широко отворени. И ако това не се прекрати посредством хирургическа намеса или медикаментозно лечение, жертвата може да умре, да „изгори“.

Преди известно време ходих във Филаделфия с един приятел, който страдаше от същото заболяване. Потърсихме съвет от доктор Израел Брам, прочут специалист, който се занимаваше с тази болест от тридесет и осем години. Ето съвета, който беше окачен на стената в чакалнята пред кабинета му, написан на голяма дървена табела. Докато чаках, си го преписах на гърба на един плик:

„Отпускане и почивка

Най-отпускащите и възстановителни сили са религията, здравият сън, хубавата музика и искреният смях.

Вярвайте в Бога, спете добре, обичайте хубавата музика, не пропускайте смешното в живота — и ще бъдете здрави и щастливи.“

Първият въпрос, който той зададе на приятеля ми, беше: „Какви емоционални проблеми ви докараха дотук?“ Предупреди го, че ако не престане да се безпокои, ще се получат и други усложнения — сърдечни оплаквания, язва на стомаха или диабет. „Всички тези болести, каза знаменитият лекар, са братовчеди, първи братовчеди.“

Когато разговарях с кинозвездата Мърл Обърон, тя ми каза, че престанала да се поддава на бсзпокойството, защото знаела, че това ще разруши най-големия й капитал на екрана — хубостта й.

„Когато за първи път се опитвах да пробия в киното, разказа ми тя, бях притеснена и уплашена. Токущо бях пристигнала от Индия, не познавах никого в Лондон, където се опитвах да си намеря работа. Срещнах се с няколко продуценти, но никой от тях не ме нае. Малкото ми пари започнаха да привършват. Две седмици живеех само на бисквити и вода. Вече бях не само притеснена, но и гладна. Казах си: „Може би това е глупаво. Може би никога няма да пробиеш в киното. В края на краищата, нямаш никакъв опит, никога не си играла — какво имаш да предложиш, освен хубавото си лице?“

Отидох при огледалото. И когато се погледнах в него, видях какво е направило безпокойството с вида ми. Ужасих се от бръчките, които се бяха образували по лицето ми, и от тревожното си, напрегнато изражение. Казах си: „Трябва да престанеш веднага! Не можеш да си позволиш да се тревожиш. Единственото, което можеш да предложиш, е външността си — а безпокойството ще я съсипе!“

МАЛКО НЕЩА МОГАТ ДА СЪСТАРЯТ ЕДНА ЖЕНА И ДА СЪСИПЯТ ВЪНШНОСТТА Й ТОЛКОВА БЪРЗО, КОЛКОТО БЕЗПОКОЙСТВОТО. БЕЗПОКОЙСТВОТО ЗАГРОЗЯВА ЛИЦЕТО. КАРА НИ ДА СТИСКАМЕ ЗЪБИ, ПОКРИВА ЧЕЛАТА НИ С БРЪЧКИ. ПРИДОБИВАМЕ ПОСТОЯННО НАВЪСЕНО ИЗРАЖЕНИЕ. ОТ БЕЗПОКОЙСТВО МОЖЕМ ДА ПОБЕЛЕЕМ И ДОРИ ДА НИ ОКАПЕ КОСАТА. ТО РАЗВАЛЯ КОЖАТА И МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ ВСЕВЪЗМОЖНИ КОЖНИ ОБРИВИ.

Сърдечните заболявания са на първо място сред смъртоносните болести в Америка. През Втората световна война към триста хиляди американци загиват в боевете. Но за същото време сърдечните заболявания убиват два милиона цивилни — половината случаи в резултат на безпокойство и напрежение. Да, сърдечните заболявания са една от главните причини доктор Алексис Каръл да изтъкне: „Деловите хора, които не знаят как да се борят с безпокойството, умират млади.“

Уилям Джеймс пък казва: „Бог може и да прощава греховете, но нервната система — никога.“

Ето един стряскащ, почти невероятен факт — всяка година се самоубиват повече хора, отколкото умират от петте най-чести заразни болести.

Защо? Отговорът, най-общо казано, е — от безпокойство.

Китайските военни измъчвали жестоко пленниците си, като връзвали ръцете и краката им и ги поставяли под съд с вода, която капела, капела, капела без прекъсване, ден и нощ. Падащите върху главата на пленника капки ставали като удари на чук, докато накрая той полудявал. Същото мъчение използвала и испанската инквизиция, прилагали го и в хитлеристките концентрационни лагери.

Безпокойството е като постоянно капещата вода, която довежда човека до лудост и самоубийство.

Като момче живеех в Мисури и бях наплашен до смърт от разказите на Били Сънди за адските пламъци на отвъдния свят. Но никой не споменава за адските пламъци на физическото страдание, пред които пленникът на безпокойството е изправен тук и сега. Ако сте в хронично тревожно състояние, може например някой ден да станете жертва на ангина пекторис — една от най-ужасните болки, които човек може да изпита.

Обичате ли живота? Искате ли да живеете дълго и да се радвате на добро здраве? Ето как можете да го направите. Отново цитирам доктор Алексис Каръл, който казва: „Който съхрани своя вътрешен мир в суматохата на съвременния град, няма да стане жертва на заболявания на нервната система.“ Можете ли да съхраните вътрешния си мир сред суматохата на съвременния град? Ако сте нормален човек, отговорът е „да“. Категорично да! Повечето от нас са по-силни, отколкото си мислим. Притежаваме вътрешни съпротивителни сили, за които може би никога не сме подозирали. Както пише Хенри Д. Торо в безсмъртното си произведение „УОЛДЪН“, „НЕ ЗНАМ НИЩО ПО-ОКУРАЖАВАЩО ОТ НЕСЪМНЕНАТА СПОСОБНОСТ НА ЧОВЕКА ДА НАПРАВИ ЖИВОТА СИ ПО-ДОБЪР ПОСРЕДСТВОМ СЪЗНАТЕЛНО УСИЛИЕ... АКО ВЪРВИШ УВЕРЕНО НАТАМ, НАКЪДЕТО ТЕ ВОДЯТ МЕЧТИТЕ ТИ, И СЕ ОПИТВАШ ДА ЖИВЕЕШ ЖИВОТА, КОЙТО СИ СИ ПРЕДСТАВЯЛ, ЩЕ ПОСТИГНЕШ УСПЕХ, КАКЪВТО НИКОГА НЕ СИ ОЧАКВАЛ.“

Няма съмнение, че много от читателите на тази книга притежават също толкова силна воля и скрити ресурси като Олга К. Джарви от Кьор д’Ален, Айдахо. Тя открива, че е в състояние да прогони безпокойството и при най-трагични обстоятелства. Аз съм убеден, че и вие, и аз сме способни на същото, ако прилагаме прастарите истини, изложени в тази книга. Ето историята на Олга К. Джарви, както тя ми я разказа. „Преди осем години и половина бях обречена — умирах бавно и мъчително от рак. Най-големите медицински капацитети в тази страна, братята Мейо, потвърдиха безнадеждната диагноза. Бях в безизходица, краят наближаваше. Бях млада. Не исках да умра! В отчаянието си се обадих на моя лекар в „Ке лог“ и му изплаках мъката си. Той ме скастри набързо: „Какво става с теб, Олга? Къде отиде твоята борбеност? Разбира се, че ще умреш, ако продължаваш да плачеш. Вярно, случило ти се е най-лошото — добре. Погледни фактите В очите! Престани да се безпокоиш! И направи нещо по въпроса!“ Тогава аз се заклех, заклех се толкова тържествено, че ноктите ми се забиха в дланите и по гръбнака ми пробягаха ледени тръпки: „Няма да се безпокоя! Няма да плача! И ако има нещо вярно В това, че духът има Власт над материята, ще победя! Ще ЖИВЕЯ!“

По онова време в напреднали случаи като моя обичайната доза рентгеново облъчване беше тридесет дни по десет минути и половина. На мен ми направиха четиридесет и девет дни по четиринадесет минути и половина. И макар че костите стърчаха по измършавялото ми тяло и краката ми тежаха като- оловни, аз не си позволявах да се безпокоя! Нито веднъж не плаках! Усмихвах се! Да, действително си наложих да се усмихвам!

Не съм такава глупачка да смятам, че усмивката може да лекува рака. Но вярвам, че доброто настроение помага на тялото да се бори с болестта. Както и да е, аз бях един от случаите на чудодейно изцеление от рак. Никога не съм била по-здрава, отколкото през последните няколко години, благодарение на тези смели, мобилизиращи думи: „Погледни фактите в очите! Престани да се безпокоиш и направи нещо по въпроса!“

Ще завърша тази глава, като повторя заглавието й — думите на доктор Алексис Каръл: „Който не знае как да се бори с безпокойството, умира млад. “

Последователите на пророка Мохамед често татуирали на гърдите си стихове от Корана. Искам всеки от вас да носи заглавието на тази глава, „татуирана върху сърцето си“:

„Който не знае как да се бори с безпокойството, умира млад.“

Дали думите на доктор Каръл не се отнасят до Вас?

Дано да не е така.

Първа част накратко

ОСНОВНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО

Първо правило:

 Мо искаше да избегнеше безпокойството, последвайте примера на сър Уилям Ослър: живейте в „херметизирания отрязък на днешния ден“. Не се притеснявайте за бъдещето. Живейте деня от сутринта до вечерта.

Второ правило:

 Следващия път, когато Неприятност (с главно „Н“) ви притисне до стената, изпробвайте магическата формула на Уилис X. Кериър:

• задайте си въпроса: „Кое е най-лошото, което може да последва, ако не решите проблема?“;

• подгответе се да приемете най-лошото, ако се наложи;

• спокойно помислете как да поправите най- лошото, което вече сте готови да приемете.

Трето правило:

 Не забравяйте каква огромна цена плаща здравето ви — „Който не знае как да се бори с безпокойството, умира млад.“