Къде си ,май лаф….

                 искам пак да чуя онези думи

                 така нежни...така силни…

               „ти си моята  жена любима,

                и, това е последната ми дума.“

                https://youtu.be/uhV4me_k8Y8

                coming back to Life-

                Pink Floyd...

 

            
      Къде беше ти, когато бях изгорен и смазан.
Докато дните минаваха, гледайки през моя прозорец.
Къде беше ти, когато бях наранен и безпомощен,
защото думите, които казваш и нещата, които правиш ме обкръжават.
Докато се захласваше по нечии други думи,
умирайки да вярваш в това, което си чул.
Аз гледах право в сияещото слънце.

Загубен в мисли и загубен във време,
докато семето на живота и семето на промяната бяха засадени.
Навън дъжда валеше мрачно и бавно,
докато размишлявах над над това опасно, но неустоимо забавление
и реейки се в тази небесна тишина
разбрах, че моментът е настъпил -
да убия миналото и да се върна към живота.

Аз се реех в нашата небесна тишина.
Знаех, че чакането започва
и се устремих напред... към сияещото слънце.

те притиснат в ъгъла...
имаш само два пътя....
долу ,на земята..
или ...нагоре....
към Свободата...
благодаря ти, любов моя!

...Сцената се върти, издига се и се спуска, над нея грее изкуствено слънце, разпростряло лъчите си над залата, после в края на сцената, с бръснещ полет и вой се разбива реактивен самолет. Триста и шестдесет градусов звук обгръща пространството, чува се смеха на първия човек стъпил на Луната........ И изведнъж Тишина................

Представление от 21 или 22 век, кой знае!? При „Пинк Флойд” няма нищо гарантирано, нищо реално. Тяхното измерение е друго, четвърто.......

Необходимото встъпление....Началото на незавършения разказ за нещото предизвестено още в миналия век.

Векът на нарушените традиции.

На глупостта.

На рокендрола. Векът на „Бийтълс”

Епохата на „Пинк Флойд”