Прочетен: 1508 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2016 11:19
Тежката, дъбова врата изкочи от пантите и се сгромоляса насред стаята. Петима забулени с бурки, маскирани и въоръжени до зъби, се стрелнаха бързо и зареваха заплашително: „Никой да не мърда, не се боп, не се боп !” Генчо от Пазарджик, чиито беше апартамента, кротко заплака и занарежда „ Тука нямаме никакъв боб ! Защо бе скъпи и мили, господа офицери, сега кой ще плаща щетите, даже и журналисти не водите, за да отразят събитието !?” В това време влязоха 4 страшни бабанки, омотани с антени и слушалки , а сред тях тържествено и божествено се мъдреше Бочето, облечен в анцунг с качулка и обут със стари гуменетки ! Качулката падна и голата му тиква освети стаята, огледа бавно и свирепо, пусна тънка усмивчица и каза : „Вий к`во си мислехте, че ша ми правите преврат, а аз няма да разбера !?” Първи се окопити Ирландската пастирка и занарежда : „Какъв преврат, не смеем да си го помислим даже, ето поканили сме и представители на НАТО, това е само сбирка по лични интереси с лектор всеизвестния, бивш ватман Генчо !” След дълго мълчание, Бочето насила се окашля : „ Трудно, ама разбирам, особено като видях Дълбоката Рада, Янето, Къдравата Сю и дрехите на другите, които не познавам, ще прощавате, ама малко бдителност не е излишна в днешната обстановка ! Ще му скъсам дупето на Цецо, той ме подведе за пореден път !” Чувайки за цецовото дупе, се появи ревност, но и демократична радост, някои си плюха в пазвата дискретно, други завикаха: „ Прощаваме, прощаваме ви всичко, поседнете с нас, обичаме ви !” Бочето поласкано поясни „ Харесвате ми, но за сега повече обичам и имам връзка със Свинетка и Мадам йес, в моя чест, едната поотслабна, а на другата почти и изчезна парлазацията! Кърпим Родината, ама няма матриал ! Време е да вървя, че още сборища и седенки, трябва да посетя ! Преди това, искам да поздравя нашите стратегически, американски партньори ! Нека лично предадат моята възхита и вярност, на новия главнокомандващ Ерак Фани ! Поканете го на следващата ви сбирка задължително, а аз ще го поканя в парламента, ще платим всички разноски от бюджета !” Всички бяха станали на крака и аплодираха с всички сили, тогава Бочето се разчувства напълно и сподели : Нищо не ми е чуждо, ние в казармата бяхме същите – стоим си в окопчето, плетем си и си говорим за мъже ! Насреща враг, ама един, чудно хубав враг, а ние нежно му викаме- на-а-а ти враго бомбичка !
Домакина Генчо, продължаваше да плаче неутешимо, но този път от възторг !
Тагове: