Прочетен: 11283 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2007 00:48
Обективността изисква да приведа една доста дългичка справка за Таворската светлина и за каноничния начин на изобразяването й. Действително в посочените по-долу източници има илюстрации, които наподобяват коментираните във Великденския постинг изображения от църквата в Добърско и фреските от манастира в Дечани. За съжаление, няма никакви указания от кога датират изображенията, дадени в www.pravoslavieto.com, нито дали са подражания на други образи.
Пак заради обективността, а не от инат или от любов към загадките и сензациите, трябва да отбележим, че приложените по-долу изображения на "Преображение Господне" и свързаната с него "Таворска светлина" напомнят в някакъв смисъл, но са и твърде различни от фреските в Добърско. Изображението в Добърско наистина има "твърде технологичен вид", както би казал Джоунс. Бих бил благодарен ако дискусията продължи и се дадат допълнителни разяснения по спора около вида на "Таворската светлина" - пак в интерес на научната обективност. Иначе, интересът на туризма в Добърско категорично ни насочва към идеята за Иисус Христос, отлитащ на космически кораб :-)))
Следват някои данни за Св. Григорий Палама, “разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина” и за празника “Преображение Господне”, свързан с въпроса за Таворската светлина.
Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.
По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.
След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм, виж по-долу).
През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.
През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.
През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.
Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.
Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.
Св. Григорий обосновал богословски исихазма (Hesychasm) – особена молитвена практика, "умна молитва; умно дело/делание", използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама (наричано също паламизъм), Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина. Чества се на 14 (27) ноември.
http://www.pravoslavieto.com/life/11.14_sv_Grigorij_Palama.htm
Преображение ГосподнеМитрополит Антоний Сурожски
Празникът Преображение разкрива пред нас славата на създаденото от Бога творение. През този ден не само Христос се е показал в славата на Отца Си и в Своята божественост на учениците Си. Евангелието ни казва, че Божествената светлина е струяла от Неговото физическо тяло и от всичко, което е заобикаляло Христа.
Тук се натъкваме на нещо, което съкровено ни е разкрито още във Въплъщението Христово. Ако мислим сериозно за това Въплъщение е трудно да го възприемаме без недоумение. Как се е оказало възможно човешката плът, материята на този свят събрана в тялото на Христа не само да стане място за вселяване на Живия Бог - така става например с храма - но и да се съедини с божественото така, че и това тяло, пронизано от божественост да седне вече отдясно на Бога и Отца във вечна слава.
Тук пред нас се разкрива цялото величие, цялата значителност не само на човека, но и на самия материален свят и неговите неописуеми възможности, не просто земни и временни, но и вечни и божествени.
В деня на Господнето Преображение виждаме с каква светлина е призван да блесне нашия материален свят, с каква слава е призован той да сияе в Царството Божие, във вечността Божия... И ако внимателно и сериозно приемем това, което ни се разкрива тук, то би трябвало да изменим най-дълбоко отношението си към всичко видимо, към всичко осезаемо; не само към човечеството, не само към човека, но и към самото му тяло; и не само към човешкото тяло, но и към всичко телесно и веществено, към всичко видимо около нас... всичко това е призвано да стане място и селение на благодатта Господня. всичко е призвано някога, в края на времената да бъда пропито с тази слава и да засияе с нея.
И на нас, хората, ни е дадено да знаем това, дадено ни е не само да го знаем, но и да бъдем сътрудници божии в освещаването на сътвореното от Господа. Ние извършваме освещаване на плодове, освещаване на вода, освещаване на хлябове; извършваме освещаване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни и вътре в пределите на Църквата това е начало на чудото на преображението и богоявлението. Чрез вярата човешка веществото, материята на този свят предадена на тленност също от човешкото безверие и предателство се предава отново в собственост на Бога, приема се от Него и в Бога сега вече наистина (макар и още зачатъчно) става нова твар. Но това би трябвало да се разпростре далеч зад пределите на храма: всичко подвластно на човека без остатък може да бъде осветено чрез него; всичко над което работим, до което се докосваме, всички предмети на всекидневния живот - всичко може да стане част от Царството Божие, ако това Царство бъде в нас и като сиянието христово на Преображение се разпространява над всичко до което се докосваме.
Да помислим за това. И отнасяйки се внимателно и благоговейно към целия този тварен и видим свят да послужим в него като съработници Христови, за да може той да достигне своята слава, и всичко тварно чрез нас да влезе в радостта на Господа.
В духовния живот дори и в най-простите моменти на човешкото всекидневие, има мигове, които са така прекрасни и удивителни, че ни се иска времето, животът и вечността да спрат в тях и никога да не се случва нищо ново. Това е станало с апостолите, които Христос е взел със себе си на планината на Преображението и именно това е изразил апостол Петър казвайки: "Господи, добре ни е да бъдем тук! Да направим три сенника, един за Теб, един за Мойсея и един за Илия и да останем тук огрени от тази невеществена, божествена светлина обгърнати от този дивен покой". Тогава нито Петър, нито другите апостоли, успели да забележат онова, което по-късно известили на другите: че Христос се е преобразил и показал в сиянието на вечната Си слава в момента, когато Мойсей и Илия говорили с Него за предстоящия Вход в Ерусалим и за разпятието. Тук, както на толкова други места в Новия завет можем да се уверим, че и апостолите като нас много пъти са виждали светлото и чудесното без да забележат какво струва то на Христа. (Св. Серафим Саровски казал веднъж на свой събеседник: "Моли Бога за това, което ти е нужно, но помни на каква цена Христос е получил власт да ти го даде.")
Христос стоял на Таворската планина между Мойсей и Илия - единият представящ закона, а другия всички пророци - и беседвал с тях за предстоящото, за това че сега предстои да умре, да се разпъне по своята Божествена любов и човешко отдаване за спасението на света. И в този момент Божествената светлина проникнала и обхванала цялото Му естество, а в отговор засияла човешката Му природа отдадена до смърт на Живия Бог. И тогава учениците му видели кой е Той: Агнецът Божи разпнат за спасението на света още преди да бъде създаден светът. И влезли в славата Божия в същия облак, осенил Синайската планина, където Бог разговарял с Мойсей като със свой приятел и им било толкова добре, че не се нуждаели от нищо друго, освен да стоят пред лицето на славата Божия. Но и тогава учениците не схванали причината на ставащото, не могли да разберат, че славата Божия им се открива само защото техния Учител, Господ и Приятел отива да умре. На тях им се щяло да останат в тази радост и да не се отделят никога от преобразения Христос. Но всъщност Мойсей и Илия били дошли, за да беседват със Спасителя именно за тази раздяла. И когато учениците пожелали да останат (така както на нас ни се иска в най-светлите моменти времето да спре и да останем в забрава) Христос им казал: "Не! Да си вървим оттук!" - и ги отвел в долината, от висината на Таворската слава в ужаса на земната нужда и трагедия. Там те срещнали един баща отчаян за спасението на детето си, там заварили другите ученици на Христос, които не можели да направят нищо за него и детето му.
Тавор и славата са неразривно свързани със завръщането в мрака и с разпятието, със смъртта и със съшествието на Христа в ада. И едва после, когато всичко това бъде извършено Господ ще възкръсне в слава - вече неотнимаема.
Нека разберем, че когато ни бъде дадено да съзрем човек или Живия Бог в тази слава, тогава ни е дошло времето с поглед в таворската тайна да влезем в света, в трагичния свят и световния мрак, за да занесем там онази светлина, която свети в мрака и която мракът не може да обземе. Така е постъпил Христос и това е призванието на неговите ученици! Амин.
"Преображение Господне". Изображението е заимствано от сайта www.pravoslavieto.com Това изображение е най-близко до изображението в Добърско. Бих бил благодарен ако някой поясни, кога и къде е рисувана тази икона. За съжаление не са дадени никакви сведения за датирането и автора на изображението.
Още едно изображение на "Преображение Господне". Изображението пак е заимствано от сайта www.pravoslavieto.com Тук изображението на "Таворската светлина" почти по нищо не съвпада с обараза от Добърско. За съжаление и за него не са дадени никакви сведения за датирането и автора на изображението.
"Преображение Господне", рисувано от Андрей Рубльов. Тук по някаква причина, известна на твореца на иконата и вероятно на някои специалисти, "Таворската светлина е изобразена" ... в черно. Изображението е заимствано пак от сайта www.pravoslavieto.com Пак не са дадени сведения за датирането и автора на изображението, но името на файла (!) по-подробното търсене в други източници ми позволява да твърдя, че авторът е Рубльов.
(Избрано и преведено от проповеди за празника, четени през периода между 1973 и 1990 г.)
Михаил Шиндаров, Църковен вестник брой 23 за 2003 г.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm
Още един път прилагам за сравнение фреските от църквата в Добърско:
Годжи призна: Напускам „Шоуто на Слави“,...
Сривът на еврото продължава заедно със с...
09.04.2007 09:19
:)
С голям интерес ги чета и вече препратих на големия наш историк на изкуството и специалист по наша средновековна история и иконография Асен Чилингиров, който ми е и приятел и съсед на един хвърлей разстояние.
Жалко, че в момента той се поти денонощно над един много силен и важен текст за напълно непознатия съвременник и съсед на Паисий (по Лавра), погърчен, порусначен и станал след това един от най-близките съветници на Екатерина Велика - Евгений Вулгарис (Болгарский). Жалко, в смисъл, че А.Ч. няма да може веднага да вземе отношение по тукашните въпроси. Но веднага ще ти препратя мнението му.
09.04.2007 09:20
Може би става дума за локален вариант на канонично изображение. Някакъв местен новатор ведзнъж го е изобразил и после е повторено. Нали и Христос има различни изображения... Предполагам само.
05.05.2007 20:22
-----
http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgiev/
01.05.2009 21:17
26.09.2010 21:12
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов