Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2020 19:55 - Пентаграмът-имитация на Петър Дънов
Автор: bgmart Категория: Други   
Прочетен: 4172 Коментари: 0 Гласове:
-5

Последна промяна: 07.01.2021 20:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пентаграмът, изработен по идея на Петър Дънов, е главната емблема на окултната школа на Бялото братство в България. Известен е в два основни варианта – черно-бяла графика (фиг. 1, вдясно) и цветна картина, първият от които е представен публично по време на летния събор на Братството, наречено тогава Верига, през 1911 г. във Велико Търново, а втория – 10 години по-късно на същото място.

 image

Фиг. 1

 

Литографски копия на черно-белия пентаграм с размери 65 х 50 см. са раздадени на участниците на събора през 1911 г. в Търново. Тогава Петър Дънов дава и първите най-подробни разяснения по него като това, че той олицетворява човека или микрокосмоса. Отличителни черти са вписаните в и около него надписи, букви и символи, чийто закодиран смисъл е да ръководят ученика по пътя на неговото духовно развитие в Школата на Братството. Това Дънов нарича „подвиг”:

 А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам – към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта – чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата – Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В – ръководител, У – учител, спасител, Ж – царстващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината; то е: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.”[1]

Външният кръг като цяло олицетворява външния свят или земното училище с всичките негови изпитания. Ножът е силата, с която се посрещат неговите предизвикателства с риска да се причинят страдания. С тях е свързана чашата (на страданието), както и книгата, от която се научава причините за тях. Пътят води до светилника, с чиято помощ се разбира с какво човек може да бъде полезен, както и до Правдата – при скиптъра, който не трябвало да се отстъпва. Дънов казва също:

„И ще отидеш при Добродетелта – ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на Живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие бяхте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта – сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко, изложено дотук, иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е В, която значи Ръководител в Небето; с втората буква У е известен като Спасител; а с третия инициал Ж е известен като Царствующия Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на Земята. Тези са те буквите на Христа, който е ръководител на Веригата.”[2]

Последното е особено важно, защото означава, че не друг, а самият Христос е ръководел Веригата, т.е. на Братството на Петър Дънов в България, означаващо от своя страна, че той трябва да има пръст в направата и на пентаграма на неговата Верига. Колкото и да е странно, неговата „абривиетура” е В-У-Ж, за което Дънов казва още:

 „Особено буквата Ж в пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже, тъй както сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита. [...] Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а за начина е ваша работа да го намерите.”[3]

В обясненията на този първи вариант на пентаграма често става въпрос за Христос, който е един вид цел за ученика. В спомените си за Петър Дънов Боян Боев[4] също излага пътя за еволюция на човешката душа, както тя е кодирана в пентаграма. Според него, веднъж поел по него, той минава през голямата арка в долния му връх и поема нагоре по лъча на Истината. Когато тя се разгори, се стига до Христос в горния връх, след което следва спускане по лъча на Правдата надолу. Там се стига до втора, по-тясна врата, през която минава всеки духовен ученик. След нея следва стръмната пътека, свързана с отказване от светските неща. Вместо това пътят на Любовта водел до Мъдростта в хоризонтала на пентаграма, свързана с окото в лявата му част и разцъфтяното Дърво на живота в дясната. То дава плодовете на Добродетелта в мистичния смисъл на думата, благодарение на което ученикът разбирал откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога, с което завършвал вторият кръг на развитието.[5]

Според Боев има и трета, финална фаза, свързана с изображението в центъра на Пентаграма, който е неговата Светая Светих. Там има, казва той, „две змии, права, кръг, кръст и пак кръг”! Двете змии олицетворявали борбата на човека с неговата низша природа, а минаването през кръста бил акт на самоотричане, водещ до окончателното сливане с Божественото. Това е краят на човешката еволюция на земята.[6]

За този последен, най-важен и най-вътрешен елемент от Пентаграма самият Дънов дава и други сведения. Според него, там имало ключове и змийски сплит” [7] Никой от неговите ученици не бил стигнал дотам, или до „най-големия противник”, защото никой от тях не бил подготвен за тази „последна работа” на тяхната еволюция.[8]  

За Пентаграма Дънов казва също, че е „динамична сила”, „извор на светлина” („всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки”), „мощно оръжие”, „силни вибрации”, които ограждат от лоши влияния и тъмни същества,  „сила”, „мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили”, „източник на богатство и благословение”, „ограда”, и „светлина”.[9]

Имитацията

При представянето на черно-белия пентаграм на събора във Велико Търново в 1911 г. Петър Дънов казва, че той се дава „даром от Духа”[10], което би трябвало да означава Христос, предвид това, че той е бил ръководител на Веригата по онова време.[11] Във втори том на „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново – документална хроника" четем и следното, казаното по въпроса от Боян Боев:

„...в бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно пентаграма, като фигура, съществува от дълбока древност.”[12]

По въпроса Боян Боев казва също, че „такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.” Това обаче не отговаря с точност на истината, защото създаването на подобен пентаграм датира от средата на 19 в. и е дело на френския окултист Елифас Леви (1810-1875). Става въпрос за пентаграма „тетраграматон” със също вписани в раменете добродетели, букви и символи и също заобиколящи го символи и надпис, посветен на Бога. (Виж сравнението на фиг. 2.) Също като този на Дънов, той е антропоморфен и също има външна и вътрешна страна, както и сърцевина.

 

image

 

Фиг. 2 Сравнение на пентаграмите на Леви и Дънов

Сходствата не спират дотук, а такива се откриват и в общата форма на пентаграмите, която е една и съща, както и начина на преплитане на раменете, местата на сабите и жезълите, които са едни и същи, както и наличието на чаша, която обаче при Дънов е преместена на противоположния край. Един вид разлика е извеждането на околния надпис самостоятелно извън пентаграма, докато този на Леви е вписан между раменете на пентаграма. При Дънов има допълнения от книга и светилник, както и от три отделни главни букви, които при Леви липсват.

Най-отличителната прилика между пентаграмите обаче е идентичното запълване на тяхната вътрешност с надписи. При Леви в хоризонтала пише Адам и Ева на иврит, а в двата диагонала: „опрощение” (левия) и „страхопочитание“ (десния). На тяхните места при Дънов съответно имаме Мъдрост, Любов и Правда. „Иновативно” вмъкнати на празните при него места са Истина и Добродетел. В десния ъгъл на пентаграма, освен това, при него има градина с Райско дърво (това по-добре се вижда на втория негов пентаграм, показан по-нататък), идеята за което явно е свързана с надписа „Адам” и „Ева” на Леви. В същото хоризонтално рамо при Дънов има слънце с око, което е налице и при Леви, но без окото. При последния то е разположено под надписа „Адам”, а при Дънов е преместено в хоризонтала и „маскирано” като око. Луната на Леви в другия край, изцяло липсва при Дънов, с което двуаспектния символ Слънце – Луна на Леви е изцяло заличен.

Има подобия и в долните краища на пентаграмите – в долните два върха при Леви има два символа на Сатурн, докато при Дънов са две порти – малка и голяма. При Дънов в тази област е добавена и буквата  „Ж”, а в горния край „В” и „У”.

Особено интересни са подобията на центровете на пентаграмите. При Леви той започва сложно от върха, където има малък кръг, символа на Юпитер и две очи. Те придават на пентаграма му антропоморфен вид, а при Дънов там достига надписа Истина и профила на Христос. При Леви под очите има почернената буква Алфа, чийто краища – стрели сочат надолу към завъртяната наобратно и също почернена буква Омега. От нея нагоре се издига символа Кадуцей с двете преплитащи се змии, увенчан с астрологическия знак на планетата Меркурий. Това е смисловият център на пентаграма, изразяващ стремежа към постигането на безсмъртие чрез съединяване с принципа Атма на Бог Отец.

Този сложен астрологическо-херметически символ е разработен от Елифас Леви и разположен в средата на неговия пентаграм. По-точно казано, той е разположен пред нея, както се вижда при по-внимателно вглеждане и забележителното е, че при Дънов имаме същия символ, но той е скрит зад пентаграма и затова не се вижда целият! Така той е маскиран и от него се вижда само средата – горните краища на змиите и долната част на хермафродитния символ. Това го прави неразличим и неразбираем, даващо възможност на Дънов да каже, че това са „ключове и змийски сплит”!  „Ключовете” обаче всъщност са остатък от меркуриевия символ, а „змийския сплит” – от жезъла Кадуцей.

С тези промени на пентаграма на Леви Дънов цели обща промяна на значението му. Докато първият е ясно посветен на Бог Отец, олицетворен от надписа TETRAGRAMATON – четирибуквеното гръцко означение на Бог Отец Яхве (на иврит יהוה), този на Дънов представлява опит за неговата „християнизация” или приспособяване към целите на неговото Бяло братство чрез вмъкването на образа на Христос и буквите „Ж”, „В” и „У”. Забележително е и това, че последните две заемат два от секторите с почернени букри „Т” от надписа Te – Tra – Gram – Ma – Ton на Леви. Буквата „Ж”, за която Дънов казва, че в бъдеще трябва да бъде качена горе, също е в такъв сектор, на следващия, цветен вариант на пентаграм на Дънов, показан на фиг. 4. На него тази буква се намира точно в сектора на третото почернено „Т” на Леви. Така там и трите букви на Дънов съвпадат с местата на трите „Т” на Леви – ефект, който Дънов явно е постигнал съзнателно, имитирайки пентаграма на Леви.

Девизът „TETRAGRAMATON” Петър Дънов е превърнал в „В изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа”, но не става ясно кой Бог има предвид – Отец или Христос. Разлика има в начина на разполагане на надписите – при Леви той е разчленен и вмъкнат между раменете на пентаграма, а при Дънов е изведен навън и превърнат в красива окръжност.

Обвиненията в кражба

Всички описани особености показват, че при изработката на черно-белия пентаграм Петър Дънов най-вероятно е копирал или имитирал този на Елифас Леви, добре известен по негово време. Той трябва да е бил запознат с него през 1898 г., когато е направил в бележника си първото негово копие, показано на фиг. 3. На него вече личат всички основни черти на по-късния черно-бял вариант, с тази разлика, че този е оцветен и заобиколен с три кръга с надписи вместо с един.

   image   Фиг. 3

Дънов представя официално черно-белия пентаграм 13 години след това по време на събора на своята Верига – все още малобройна по онова време. Но нито тогава, нито когато и да било след това, той не признава очевидния поне за нас факт, че е взаимствал от пентаграма-тетраграматон на Елифас Леви. Това обаче изглежда е било забелязано от някои от получилите го, защото той е обвинен в кражба, за която на следващата година на същото място и пред същата аудитория дава следните обяснения:

„Аз ви дадох пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят, напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти, защото аз, най-после, искам да зная с неприятели или с приятели имам работа – с мене ли сте, или против мене сте” [13]

Посочването, че „в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби”, което става по повод пентаграма, е признание за извършена кражба, която предвид направеното по-горе сравнение, трябва да засяга неговия пентаграм, имитиращ този на Елифас Леви. Става въпрос за нерегламентираното копиране или имитиране на пентаграма на Елифас Леви, което от правна гледна точка се разглежда като кражба или плагиатство. Действието (си) Дънов витиевато определя като „операция”, която е целесъобразна за Бог, но не и за простосмъртните, за които това би било престъпление. С това той признава извършеното престъпление, но се оправдава за него...оприличавайки се с Бог! Това е логиката на пледоарията на Дънов пред неговите обвинители. Подобно оприличаване с Бог той прави и на други места в изявите си, както например, когато още по време на раздаването на черно-белите пентаграми в Търново казва, че „с тяхна помощ да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него”. Под „Господ” в случая той всъщност има предвид себе си, а в края на цитираното по-горе обяснение, което може да се види в приложение 1., той казва: Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме.” [14] Под „препятстващи духове” тук явно се имат предвид неговите обвинители, а Христос явно е той самият. Както казахме в предната глава, подобен начин на говорене е типичен за Дънов и се среща повсеместно в творчеството му, както ще видим още веднъж след малко.

Освен това, независимо от начина на възприемане на неговите „операции”, Дънов преминава в настъпление и изисква обратно своите пентаграми от недоволните („препятстващи духове”), с което ги заплашва с изключване от Веригата. А останалите явно предупреждава да внимават занапред – да ходят с „разкрити карти”, или да не се съмняват в него и действията му, т.е. да не разсъждават върху тях. Два дни по-късно той отново прави това:

„Пентаграма няма вече да [го] давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения.”[15]

Тук отново Петър Дънов се идентифицира с Бог и заплашва аудиторията със записаната в пентаграма негова воля, която едновременно с това, като негов автор, е и негова. Той апелира за слагане на край на споровете, каквито на небето няма (явно там трябва да си представят слушателите, че се намират), което трябва да означава слагане на край на оспорването на автентичността на неговия пентаграм. Това слага и край на масовото раздаване на пентаграма, който по окултните закони може да се счита опорочен. Такава е неговата съдба, за която нямаме повече и по-конкретна информация.

Цветния пентаграм на Петър Дънов

Изследването на черно-белият пентаграм на Петър Дънов показва, че той представлява „християнизирана” имитация на пентаграма-тетраграматон на Елифас Леви, десет години след която на събор отново в Търново (през лятото на 1922 г.) той представя втори, цветен вариант на същия пентаграм, нарисуван от живеещият в Търново художник от чешки произход Франц Шламбора. (Фиг. 4) Той представлява цветна негова стилизация и доразработка на първия със запазване на основните му черти. Голямата промяна е появата на Петър Дънов в горната му част под образа на облечения в бяло Бог Отец, който с жеста си доминира над всичко наоколо. Простряните му ръце излизат релефно под окръжността на пентаграма, сякаш обхващат целия свят. Заедно с ангелите околовръст образът му наистина изглежда като своеобразна модерна икона, за каквато картината е била обявена навремето от българската православна църква (виж по-нататък).

С този образ на Дънов значението на пентаграма се връща към това, заложено от Елифас Леви, което възхвалява Бог Отец, заявено със символите в и около него, както и с надписа ТЕТРАГРАМАТОН. Но в пентаграма на Дънов обект на възхвала е самият той според девиза „В изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа”.

image Фиг. 4

Също на Дънов под образа на Бог Отец, а не на Христос са посветени и някои от новите атрибути на този пентаграм, като например неговия подпис отдясно с протегнато към жезъла на земната власт издължение. Друг такъв е вписаното в триъгълник Божествено око, което е най-отличителния символ на Бог Отец Яхве, срещащо се на много църковни, вкл. и ортодоксални, и масонски изображения. (Фиг. 5) Неслучайно в пентаграма на Дънов то е свързано по права линия с изглеждащото като библейско Райско дърво, под което Бог позволява на Ева да бъде изкушена от Луцифер. Добавеното най-отдолу колело с криле също е атрибут на Бог Отец (Яхве) – според начина на изявата му във видението на библейския пророк Йезекиил.[16]

image

Фиг. 5

 

Всички тези новости са за сметка на християнския характер на първия пентаграм на Дънов. От него е отпаднал и профила на Христос, изместен от анфаса на Дънов. Остават само неявните и трудноразбираеми букви „В”, „У” и „Ж”, които трябва да символизират Христос, но дали те наистина са заредени с такова съдържание, никой не може да каже. По друг начин пентаграмът не го символизира – нито с трънен венец, нито с кръст. Всичко това противоречи на заявлението на Дънов от 1911, че Христос е ръководител на Веригата, с което той слага знак на равенство между себе си и него. Съдейки по новия пентаграм обаче неин ръководител е Бог Отец, т.е. той самият!

 

Промените с оцветяването на пентаграма и извеждането на двете порти, Райското дърво и Окото извън него могат да бъдат считани само за „технически”. Буквата „Ж”, както посочихме, е преместена вляво, заемайки според обещанията на Дънов пространство, което по една „случайност” съвпада с това третото от почернените „Т”-та на Елифас Леви. По този начин Дънов спазва известни творчески окултни закономерности, зададени обаче не от него самия!

Към това трябва да добавим още една съществена промяна, която издава умисъла в действията на Дънов. Това е още по-голямата модификация на централния меркуриев символ, свързан с този на Кадуцея, които Дънов е заел от Елифас Леви. В новия вариант те са още повече „скрити” чрез преобразуването, първо - на кръста в свастика с върхове, сочещи наляво, и второ - чрез промяната на положението на двете змии, които вече не се вият нагоре около Кадуцея, а се облягат на раменете на пентаграма.

В крайна сметка се оказва, че вторият пентаграм на Дънов представлява още по-голяма модификация на явно оригиналния пентаграм на Леви, но от друга страна и „завръщане” към него – или по-точно казано, към заложената в него първоначална идея, която е отдаването на почит на Бог Отец! Но докато първият пентаграм на Дънов е „християнизиран”, този е „дъновизиран”, което не е попречило на Дънов по време на официалното му представяне във Велико Търново през 1922 да каже: „Това е оригиналът!”

 „Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.”[17]

Съдбата на цветния пентаграм

Само три години след въвеждането му в „употреба” цветният пентаграм е оттеглен, но този път не заради обвинения в кражба, а от българските власти, които го конфискуват:

„Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна.”[18]

За конфискацията съобщава и друг свидетел от Братството:

 „[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации.[19]

Веднъж осквернен, окултният символ наистина губи от силата си. Друг е въпросът, имал ли е този на Дънов въобще такава сила при положение, че е бил само имитация на този на Елифас Леви. Но така или иначе, дори след неговото връщане, Дънов повече не го налага на учениците си, което показва, че все пак се е съобразявал с някои окултни закономерности. Това би трябвало да се е отразило на качеството на неговата „окултна” школа, чиято емблема е той. Неслучайно до края на живота си той го споменава само още два пъти – веднъж съвсем бегло през 1932 г.[20] и веднъж през 1935 г., когато закономерно обобщава:

 „Мнозина имате пентаграма от толкова години, но нито един не е обърнал внимание. Там има цяла система да се самовъзпитават. Никой не си е задал въпроса, да изучите пентаграма и никога не употребявате пентаграма. Тази линия каква е? А тая? Вчера един от учениците е обърнал внимание върху пентаграма. Той е единственият от учениците, който е обърнал внимание върху пентаграма.” [21]

Нерадостна е съдбата и на златните медальони на този пентаграм. Те са изработени наскоро след въвеждането му в употреба, но също имат нерадостна съдба, разказана от брат Борис Николов:

„По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета.”[22]

Опорочаването на символа на пентаграма

Влиянието на пентаграма на Елифас Леви върху този на Петър Дънов личи и другаде – а именно в обясненията на Дънов как той да бъде употребяван. Това трябвало да става с поставянето на пентаграма с върха нагоре, което го правело символ на доброто, а не на злото, какъвто е неговият обърнат вариант. Това обаче отново не е оригинална идея на Петър Дънов, а такава на Елифас Леви, която той първи въвежда в публичното пространство, без тя да е била илюстрирана никъде другаде преди това. Дънов явно я възприема покрай пентаграма му и я лансира като своя, след което тя е многократно повтаряна от неговите ученици, както, например в следните случаи:

„Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш пентаграма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш пентаграма с върха надолу.” [23]

„Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу.” [24]

„Когато е нагоре [Пентаграма] е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната..” [25]

„Обърнеш ли я [Пентаграма] с върха надолу, ти влизаш в ада.” [26]

„Учителя като видя, че с нея [Пентаграмата] се отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока. Всяка една градивна сила, като й се променя посоката обратно, тя става разрушителна. Пример: един брат по невнимание като слагал Пентаграмата в рамка, обърнал наопаки. Вместо върхът да си е отгоре, той е отишъл отдолу. Налетяха го премеждия едно след друго и домът му се разруши. Когато накрая отиват за помощ при Учителя, Той му се скарва със строг тон: Ти защо обърна Пентаграмата с върха надолу и предизвика гнева Господен? Ти не знаеш ли, че Бог е огън всепояждующ?" Братът не можа да разбере още нищо, но като отива в къщи и се вглежда в нея, чак тогава вижда, че наистина тя е обърната. Това е един от малкото примери. Като видя, че с нея не могат да работят, Той забрани да се раздава.”[27]

Оригиналната идея на Елифас Леви за обърнатия пентаграм е повторена и затвърдена в публичното пространство от Петър Дънов. Тя обаче противоречи на традиционните християнски и масонско-окултни схващания, според които изглежда, че обърнатият с върха надолу пентаграм е символ на спускащия се от Небето Свети Дух. Това личи от следните християнски изображения на фиг. 5 и 6, както и от окултно-масонските на фиг. 7, 8, 9 и 10, които по никакъв начин не могат да бъдат считани за сатанински. 

image

Фиг. 5 и 6

image

Фиг. 7 - 10

От тези изображения, както и от някои изказвания на д-р Рудолф Щайнер (виж 3. приложение), може да се направи извода, че пентаграмът е свързан със Светия Дух. На неговия демонизиран вариант Елифас Леви първи обръща внимание, с което неволно допринася за популяризирането му в зората на епохата на любителския окултизъм, вследстве на което днес той е добил повсеместно разпространение, измествайки изцяло старото му вероятно значение.

Други имитации на Петър Дънов

По същия начин, без изрично упоменаване на автора, Петър Дънов имитира и присвоява[28] и друга творческа окултна идея – тази на  Рудолф Щайнер за Петия окултен апокалиптичен печат. (Фиг. 11, вдясно) Тя изобразява жена с ореол от 12 звезди, Слънце в средата, Луна в краката и нещо като периферия, очертана от подобното на змей апокалиптично животно със седем глави и десет рога. Накратко предаден, смисълът на това се състои в предоляването на низшата лунна природа чрез съединяването със слънцето в бъдеще.

Без знанието на хората, държащи правата върху творчеството на Рудолф Щайнер, Петър Дънов препоръчва отпечатването на този Печат на корицата на списанието на Бялото братсво „Житно зърно” за цялата 1932 г., но преди това, по подобие на пентаграма на Леви, нанася промени, които изменят значението му. Те засягат главно периферията, откъдето заредените с негативно значение символи на Луната и животното са отпаднали, заменени от зодиакален кръг. Така негативното значение на периферията на окултния печат е заменено с позитивно, което е съвсем различно. То засяга най-вече любимото съзвездие на Дънов Водолей, което той е разположил над главата на жената с „отнетия” й звезден ореол. По този начин, образът на жената със звездите, Слънцето и Луната, символизиращи човешкото мислене, чувставане и воля, е напълно променен, а значението му е заличено. Какво точно е искал да каже Дънов не става ясно, както не е упоменато и името на автора на оригинала, нито това на неговия имитатор.

image

Фиг. 11

Заемането на чужди окултни идеи е характерно за цялото творчество на Дънов. На това обръщат внимание и някои негови съвременници, като например, с нищо непредубедения английски пътешественик, писател, скулптор и журналист Рон Ландау (1899-1974). След проведени наблюдения и разговор с Дънов той заключава в книгата си със заглавиеВ търсене на утрешния ден[29]

„Тъй като във всеки разговор по духовните въпроси без изключение на преден план излизаше името на Дънов, малко след като пристигнах в София, реших, че трябва да се срещна с неговия носител. Някои хора го описваха като шарлатанин. Други го наричаха опасен еретик. Малка част твърдяха, че той е главният представител на окултизма в България. Славата му е била най-голяма в годините след войната, но дори и днес той има хиляди последователи в цяла България. Аз вече два пъти го посетих. [...] В известна степен техниката на Дънов може да се сравни с тази на Кришнамурти. Докато дава основните очертания на мисълта, той избягва прецизните отговори, смятайки, че това би означавало да прави предписания. Това е любопитен източен елемент у Дънов, който няма вкус към логическата организация на западната мисъл. Няколко от учениците му ме увериха, че макар понякога отговорите му да не са нещо особено, те имат странната способност да решават проблеми в по-късен момент и да помагат на ученика да развие отговора, подходящ за него. ... Започнал в средите на теософията, той все повече развива система за практическа окултна работа. В известна степен изглежда, че основава учението си на откритията на Рудолф Щайнер, както и на тези на по-ранните окултни автори[30]. [...] В доктрината на Дънов няма ясна философска система. Изглежда, че са събрани много от по-очевидните принципи на различни учения, включително християнската наука и най-общо казано, аз се съмнявам, че Дънов е достатъчно велика личност или достатъчно оригинален в своите идеи, за да остави ярка следа в духовния живот на нашата епоха.” 

Рон Ландау е напълно доброжелателен към Петър Дънов. Имайки опит в подобни срещи с окултисти като Рудолф Щайнер, Кришнамурти, Гурджиев и други, той е красноречив във впечатленията си. Сред които най-силно е заключението му, че Дънов е събрал в едно различни учения и в частност това на Рудолф Щайнер. Това означава, че, според него, учението му не е автентично, че Дънов не е „достатъчно оригинален в своите идеи”. За същото говорят и неоригиналните негови пентаграми.

До подобни изводи стига и друг съвременник на Дънов, който също няма причини да бъде предубеден. А именно добре познаващият го негов учител от методическото евангелско училище в Свищов през периода 1885 – 1887 г. д-р Стефан Томов[31]. В една своя статия, озаглавена „Теософия и дъновизъм”[32] от 1924 г. на 74 годишна възраст той пише за своя бивш ученик:

Дънов е слабо и жалко ехо на по-учения от него Щайнер.

Това е казано от бляскавия учител на Петър Дънов, който, за разлика от него, има всепризната, макар и не окултна, обществена духовна слава. Човекът, който се е застъпил за заминаването му по негов пример за Америка с необходимата стипендия за завършване на образованието там. В същата статия той не му спестява и следния, повдиган и от много други негови съвременни критици, останал без отговор, въпрос:

„Що е дъновизъм? Какви са отличителните учения на дъновизма? На този въпрос не може да се даде точен и определен отговор затуй, защото досега и сам Дънов не е още ясно и определено изложил своите отличителни учения, ако и да е бил нееднократно канен от някои от неговите критици да стори това.”

Склонността на Дънов да заема чужди идеи и да ги трансформира и представя като свои личи и от изглеждащата като изкопирана от Рудолф Щайнеровата евритмия негова паневритмия. Сходството в наименованията е очевидно, както и заемките на някои от движенията. При Дънов обаче те се изпълняват по един и същи начин мотонно в кръг, докато, обратно на тях, тези на евритмията са вечно менящи се, претворявайки по уникален начин всяко произнесено слово и звук, включително и музикален. „Музикалната” част от нея Дънов е изкопирал и претворил в собствено композирана музика, под чийто един и същ акомпанимент изпълняват движенията си паневритмистите. Те се изпълняват сред природата, по такъв начин Дънов я е привлякъл на своя страна. Това е негово „иновативно” допълнение, каквото при доказано окултно обоснованата евритмия не се позволява.

Описаните случаи с пентаграмите на Петър Дънов трябва да покажат неговата неспособност да създава свои собствени оригинални окултни символи, заради което му се налага да прибягва до чужди. Останалите описани случаи също показват това, както и липсата на негови истински окултни способности, с каквито разполагат сериозните окултисти, проникващи ясновидски, ясночуващо и интуитивно в духовния свят.

Конфискацията на цветния пентаграм на Петър Дънов през 1925 г. слага край на неговото разпространение на времето в България. Днес Бялото братство, забравяйки или недооценявайки това, отново възражда интереса към него, излагайки го в Братския център в София, както и навсякъде в медийното пространство[33], където това е възможно.

Приложения:

1.   Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви — добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа [Дънов], да решат и Го следват и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие; истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си.

Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите — това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искам от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната Верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. Когато влезете в съприкосновение напълно с Братството, в което сте включени, тогава ще вървят работите добре. Но ако вие не ме слушате, уверени бъдете, че след три години ще си замина; а бих могъл да остана за още повече години, само ако дадете условия. И нека ви кажа, че тази работа е сериозна, не се шегувам. Между вас има раздори и поради това аз не съм могъл да помогна там, гдето трябваше да помогна, а това е, за което аз най-вече съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас, а щях да свърша работата си и да си отида, но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма.

Вие сега гледате на работите мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и чувствувате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и тези няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили. Защото това, което нас ще подигне, то е истината и самата истина — никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене 
Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте?

А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре. Един человек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова, подигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Така по причина на ланските недоразумения и свади, почина зетят на г-н П. Тихчев, замина детето на г-н Н. Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мене. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 год. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото, освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стожание ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие, може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната — отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мене ме държи небето отговорен.

Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.

2.  Петър Дънов раздава първия пентаграм срещу пари, за което казва следното:  „Но за тия картини [раздадени през 1911 в Търново] направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на Константин Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. [!?] Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи. Затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. [...] Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число. Но ако спечелиш повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш например от това повече, спечелено тая година, да внесеш за Господа еди-колко си – или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее.”[34] 

3. Фигурата пентаграм е разгледана от Рудолф Щайнер под различни ъгли, което му придава различни значения. Едно от тях е това, което Елифас Леви влага в своя пентаграм и което има общо с казаното от Щайнер, че пентаграмът е Божествения аз на Бог Яхве, който „идва отгоре” и се присъединява към този на човека долу.

„Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве". През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.” Събрани съчинения 93, лекцията от 22.05. 1905

Погледнат микрокосмически, пентаграмът е самият човек, а макрокосмически – съюза му с по-висшата негова същност, която древното юдейство разглежда директно като Бог Яхве. На друго място Щайнер я нарича „по-висшия човек” в човека:

И накрая, всичко, което прониква космоса, присъства в човека и е символизирано от върха на (коледното) дърво. Тук по-дълбокото значение на пентаграма не може да бъде споменат, но това е звездата на човечеството, на развиващото се човечество. Тя е звездата, която всички мъдреци като онези мъдри свещеници в древността следват. Символ е на това, че Земята се ражда в Нощта на освещаването, защото най-лъчезарната светлина засиява в най-тъмната нощ. Човек отива към състояние, в което в него ще се роди светлина, когато един значим израз ще бъде заменен от друга, който вече няма да се казва, че „Тъмнината не разбира светлината“, а когато в космическото пространство ще отекне истината: „Тъмнината прави път на Светлината, която се излъчва към нас в Звездата на Човечеството, Тъмнината има разбиране за Светлината“. Това ще прозвучи от празнуването на Коледата и от нея ще се излъчи духовна светлина. Нека Коледата бъде празнувана като празника на най-висшия идеал, на Идеята на човечеството, така че в душите ни да може да възникне радостното опование: несъмнено и аз ще преживея раждането на по-висшия човек в себе си. Раждането на Спасителя, Христос, също ще се случи в мен.”Събр. съч. 96, 17 декември 1906 г.

Тази по-висша същност всъщност е петият или „пентаграмният” елемент, присъединяващ се трайно към човека по време на неговото посвещение в мистериите. Това е Манас или Духът Себе, имащ общо със Светия Дух. Негов образ е нарисуван в мотива „Германския посветен” от купола на първия Гьотеанум. (Фиг. 12)

image

Фиг. 12

Във самата си форма (фиг. 13) първият Гьотеанум, както и основополагащият му камък (фиг. 14) изразява тази среща на „низшето” с „висшето”.

image

Фиг. 13  План на Рудолф Щайнер за построяването на първия Гьотеанум с няколко вписани пентаграма, вкл. и два обърнати


image
 

Фиг. 14 Основополагащият камък на първия Гьотеанум

Явно с изпращането или словесното призоваването на слизането Светия Дух като пети елемент над човека, е свързан празника Петдесятница, както и изказването на Р. Щайнер, че пентаграмът е „знак за звук или слово”. (Събр. Съч. 94, лекция от 08.06.1906.)

С други думи, пентаграмът е знак по-скоро за свръхчовека или запетчленния човек [нормалният човек се състои от четири части, символизирани от квадрата], както и е „знак на мълчанието”. (Събр. Съч. 96, лекция от 20.10.1906.)

На различни места Рудолф Щайнер говори също така за връзката на етерното тяло с пентаграма (Събр. Съч. 100 –лекциите от 13.9.1907 и 26.12.1907;  в езотеричния урок от 29. 11. 1907 в Събр. Съч. 264.), както и това, че (по негово време) този, който е обърнат, е „знакът на черната магия [...] чрез който магьосниците привличат лоши сили от земята и ги изпращат нагоре през двата горни рога в околната среда със средствата на лошата си воля, за да използват душевните и природните сили за своите собствени егоистични, зли цели." (Rudolf Steiner, From the contents of Esoteric classes”, Steiner Books, 2007, p. 148.)    

Бележки:

[1] Учителя Петър Дънов Беинса Дуно, Веригата на Божествената любов, т. 2, Издателство „Захарий Стоянов”/ Издателство „Бяло Братство”, С., 2007, стр. 213

[2] Пак там, стр. 252 Беседата от 15.08.1911

[3] "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир", стр. 23

[4] Най-близкия ученик на Дънов

[5] Боев. Б., „Акордиране на човешката душа”, т. 3, Изд. Бяло Братсво, 2009, стр. 8-13

[6] Пак там

[7] Учителя Петър Дънов Беинса Дуно, Веригата на Божествената любов, т. 2, Издателство „Захарий Стоянов”/ Издателство „Бяло Братство”, С., 2007, стр. 410

 [8] „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново – документална хроника", том 2, изд. Алфиола, 1996, стр. 243

[9] Боев. Б., Акордиране на човешката душа - т.3, Изд. Бяло Братство, 2009, стр. 8-13

 [10] Виж бел 1, стр. 250

[11] Боян Боев съобщава също, че Дънов го е получил през 1898 г. „чрез вътрешно откровение”. Боев. Б. Цит. съч.

 [12] Цит. съч., стр. 229. Подобен чертеж на пентаграм наистина е открит в един от старите бележници на Петър Дънов

[13] „Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007. Цялата пледоария виж в Приложение 1 в края на изследването

[14] Пак там

[15]„Веригата на Божествената Любов 1903 –1915",
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007. Беседата от 18.08.1912

[16] В книгата на пророк Йезекиил, гл.1,19 се казва: „И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата. 20. То духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата. 21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.”

 [17] „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново – документална хроника", том 2, изд. Алфиола, 1996, стр. 246

[18] „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново – документална хроника", том 2, изд. Алфиола, 1996, стр. 246

[19] Пак там, стр. 247

[20] „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас, 12-та година, (1932-1933 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013

[21] Учителят Беинса Дуно, „Ако говоря”, т. 1, ИК „Жануа-98”, С., 2003, стр. 344

 [22] Пак там, стр. 250. Самият Дънов се възмущава от употребата на този медальон-Пентагарам в някои случаи: „Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно.” Пак там

 [23] "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25), Изд. Бяло Братство", София, 2009, беседата „Влияние на вътрешната светлина” от 12.04.1925

[24] „Всемировия Учител Беинса Дуно и Велико Търново – документална хроника", том 2, изд. А




Гласувай:
0



1. radoykova - Коментар
07.02.2023 19:36
Прочетох статията от блога ти наречена "Пентаграмът-имитация на Петър Дънов". Считам, че по стил този материал е написан от явен недоброжелател, който е преднамерен в своите търсения на „провинения“ на лицето-мишена – Петър Дънов. Но да отговоря по отношение на аргументите ти. Открил си, че преди него, Пентаграмът е бил изобразен по подобие от френския окултист Елифас Леви. Обвиненията ти в кражба (едно доста тежко обвинение само по себе си) по този повод са твое възприятие! Пентаграмът е окултен символ, който не се е породил по времето на дейността на Учителя, а е съществувал като знание в духовните светове от много време, най-вероятно го има описан в небесната книга Хрониката на Акаша. Ето защо е напълно разбираемо защо неколцина ще са тези, които изобразяват този символ, те го правят защото имат такова окултно знание и/или ясновиждане. Не виждам проблем Петър Дънов да припомни, да доразвие, да насочи вниманието към този символ, да привнесе нещо допълнително към него впоследствие, да направи опит и според резултатите да предприеме друго решение във връзка с този важен символ. Затова е разбираемо, че и други окултисти са виждали същият знак със същото предназначение, послание и смисъл; това не е плагиатство, това е затвърждаване на общовалидни понятия и сведения от духовното познание!!!

Напълно съм съгласна със съветите на Елифас Леви и на Петър Дънов, че върхът на Пентаграма не бива да се завърта надолу или настрани, защото така излъчва опасно въздействие. Не съм съгласна с теб, че оправдаваш църквите и масоните, които си въртят Пентаграма, както си решат и така го изобразяват по техен произвол (както е илюстрирано на снимките), те са тези, които са в грешка и нанасят вреда срещу човечеството в този илюстриран случай! Допълнително, не случайно Пентаграмът е толкова мощно експлоатиран символ от тъмната ложа; враждебните на Христос и човечеството сили употребяват този знак по неправилния начин с цел да нанасят вреди и поражения. Но не тези противникови среди са създали първоначално този символ, не, те са го взели на готово от силите на доброто (защото само доброто е съзидателно и може да твори, да създава) като са го изопачили и изкривили, което са правели и преди, правят в масови тиражи и днес. И при положение, че този толкова мощен окултен символ се експлоатира за зли цели от черната ложа, колко е полезно, че Учителя Беинса Дуно е разяснил на човечеството подробно за смисъла, предназначението, особеностите на Пентаграма, което значително ни помага в тълкуването, употребата и отношението към този фундаментален символ. За Пентаграма е говорил и Щайнер, вероятно и други просветлени личности, това е напълно разбираемо и естествено поради значимостта на този въпрос.
Светли поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93945
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031