доц. д-р Иванка Кирова, д. н. :: ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ДУШАТА ВЕДНАГА СЛЕД СМЪРТТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.08.2022 20:22 - ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ДУШАТА ВЕДНАГА СЛЕД СМЪРТТА

Автор: ivankakirova Категория: Други

Прочетен: 3310 Коментари: 0 Гласове:

ЗА ПРЕЖИВЯВЯНИЯТА НА ДУШАТА ВЕДНАГА СЛЕД СМЪРТТА „Ако искаме да разберем преживяванията между смъртта и новото раждане, трябва да вникнем в най-важните понятия: мъдрост и осъзнаване. Не трябва да си представяме, че човек преминал през портите на смъртта, няма съзнание и неговото съзнание трябва първо да се пробуди. Това не е вярно, а е вярно, че преминавайки през портите на смъртта, човек има твърде силно съзнание, така че не може да се ориентира в него, че съвсем е зашеметен от духовната слънчева светлина на съзнанието и отначало трябва да започне да се ориентира в него . . . Тук на Земята, ние трябва да придобиваме едва достъпна оскъдна мъдрост; там мъдростта ни облива от всички страни, ние трябва да я приглушим, за да бъдем в състояние да я възприемем” Д-р Рудолф Щайнер На днешния човек е затворен пътя на директно възприемане чрез свръхсетива на духовната действителност и живота на мъртвите. Трудно е да си представим, че починалият след смърт има съзнание, след като няма физическо тяло, физически мозък. По-нататъшното изложение е изцяло от написаното от д-р Рудолф Щайнер, който е имал и трите вида свръхсъзнание: ясновидство /имагинация/, ясночуване / вдъхновение/ и интуиция /прозрение/. От духовната наука научаваме, че човек след смърт има силно съзнание, той се облива в светлината на огромно съзнание. То е толкова голямо, че починалият първо трябва да се ориентира, да приглуши неизмеримото съзнание, за да може да освободи своето съзнание от сумрачност. Какви са първите преживявания на починалия след преминаване на портите на смъртта? Най-напред той преживява освобождаването си от физическо тяло. У близките на починалия около неговия труп възниква чувството, че душата заключена в тялото я напуска и отива в друг свят. Преживяването на починалия е чувството, че го напуска неговото собствено физическо тяло, което досега му е служило с неговите възприятия, мисли, чувства и дейности. Напуснало го е това, което е обичал и с което е бил свързан. Това е първото възприятие на починалия. Той има чувството, че от него се оттегля Земята и му отнема тялото. Земята, движението й, всичко, което е било около него си заминава от него. Умрелият чувства, че влиза в съвсем друг свят. Но, сега възприема нещо ново, което досега е било скрито от него и разбира, че тялото му е било свързано със Земята и с движението. Той има чувството, че е влязъл в свят на големия покой. От това чувство на изоставеност от неговото тяло, от това което е било преживяно с хората в земния живот, от това чувство на изоставеност за починалия израства нещо различно, нещо съвсем ново. Тук, в духовния свят, починалият възприема нещо, което е обратно чувство за същността на живота. Докато е в земния живот той чувства живота разлят около него, даряван му отвън, от земните сили. Но, сега със Земята си отива всичко, което принадлежи към нея, което тя е дарявала на умрелия. И от тази изоставеност възниква чувството, че сега от собствената му вътрешност извират оживяващите сили. Това е усещане на живота в себе си, напуска го досегашната пасивност, скованост, обездвиженост, има преход към активност. Починалият усеща – ти живееш, ти си това, което ти самият представляваш, ти си самият себе си Твоят досегашен свят си е отишъл от тебе. Сегашният ти живот ражда нови сили, ти оживяваш в самия себе си, ти си самият себе си. И ето сега се появява панорамата на живота на починалия в картини – това, което е било преживяно на Земята в дневно съзнание. Преживяванията се в обратен ред – от смъртта до раждането. Мисленето е в картини, ясновиждане – поток от образи, картини се изправят пред душата. От точката, в която се намира починалият, като мощен истински сън, се изправя целият му живот на Земята. А за тези картини е нужна пробуждаща сила, от съня. И те биха останали сън, ако я няма силата родена от чувството – от моето тяло се освобождава душевно-духовното. Силата родена от това освобождаване дава сила на смъртните спомени и от сън – те стават свят пълен с живот, жива, ярка картина, панорама на живота. Самата душа оживява този минал живот, за да не бъде като сън. Това е преживяване ставащо веднага след смъртта. Това е така, докато човек смътно осъзнае, че е изключен от предишното си съзнание и, че от центъра на съществото му се е раздвижило нещо, което се разширява. Сега той знае, това което не е знаел в земния живот, че мислите които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега вживяват в този отчужден предишен живот, а именно в живота на собственото същество. Преживява се осъзнаването, че това с което е бил по-външно свързан, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина, панорама на живота, обхваща представите и мисленето. И той чувства - Вселената пронизва със звучене панорамата на живота му. В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става живеещ Космоса. Музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота. Но, което е бил починалият, той самият в земния живот, се преживява сега като частица от Вселената, от сега нататък е възприета от Космоса, вмъкната е в това, което не е земно – в Духовния свят, така както е било земно между раждането и смъртта. И сега починалият чувства как Космоса пронизва нежно това, което е била негова частица. Сякаш се поражда вътрешна светлина и озарява това, което той е бил. Всичко това тече и звучи в панорамата на живота, която трае три, три и половина дни, докато се отдели етерното тяло от физическото тяло. До тогава починалият е бил още свързан с трупа, с физическото тяло. Това, което се преживява е панорамата на живота, пронизана от светещи и звучащи субстанции на Космоса. То прилича на раждането във физическото тяло за живот на Земята, а тук е раждане в Космоса. Както тогава земните вещества се вмъкват в човешкото душевно същество, така сега се вмъква човешкото душевно същество в космическото. Това преживяване на душата веднага след смъртта е много необходимо. Защото това първо преживяване на починалия има голямо значение за целия му живот между смъртта и новото раждане. В земния живот имаме Аз-съзнание, Азът ни е потопен във физическото тяло. Това Аз-съзнание ни отделя от външния свят. Ние се сблъскваме с външния свят и така осъзнаваме себе си като нещо отделно от външния свят, като индивидуалност. Чрез сетивата си усещаме, възприемаме външния свят. Отваряйки очи при събуждане сутрин, когато душата и духът ни влизат във физическото и етерно тяло, ние влизаме в ясно, дневно съзнание, осъзнаваме себе си. Но, това съзнание отсъства по време на съня. За Аз-съзнанието ни е необходимо това стълкновение, противопоставяне на външния свят, защото имаме физическо тяло, което трябва да е отделно от физическия свят. Но, починалият няма физическо тяло. Затова той не може да има Аз-съзнание по начина, както в земния живот. След смърт Аз-съзнанието е по друг начин. А именно - преживяванията на панорамата на изминалия живот, докато етерното тяло още е било съединено с Духа и душата, остават дейни през целия живот на починалия от смърт до ново раждане. Защото паметта за изминалия живот се запазва в етерния екстракт, който остава присъединен към Духа и душата след като етерното тяло се разтвори в етерния свят. И така, в духовния свят душата на починалия може да има съзнание за земния си живот до момента на смъртта. Това ражда Аз-съзнание в живота на душата между смърт и ново раждане. След разтваряне на етерното тяло в етерния океан душата и Духът преминават в окололунната сфера в светът на душите /Камалока, Чистилището/. Тук душата преживява време около една трета от продължителността на земния си живот, но отзад напред – от смъртта до раждането си. Това е преживяване на времето, когато човек е спал /средно около 8 часа/. По време на сън, всяка нощ Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерно тяло /съединени само с една нишка с тях/ и пребивават в Духовния свят. Тук те се зареждат с нови сили. Но, човек по време на сън преживява отново събитията от изминалия ден, всичко, което дневното съзнание е осъзнало. И сега, след смъртта, в светът на душите, Аз-съзнанието си спомня преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени по време на сън. И така Духът и душата на мъртвия имат памет за преработените преживявания на дневното Аз-съзнание по време на сън. Но, душата носи със себе си също паметта за преживяното от дневното Аз-съзнание, което е изживяла по време на панорамата на живота, веднага след смъртта. И така Аз-съзнанието на починалия е много по-богато, защото съдържа преживяванията от цялостния си живот на Земята – както от дневното Аз-съзнание, така и преработените от душата дневни преживявания по време на сън. „Макар смъртта, гледана от физическия свят, да изглежда като унищожаване, гледайки го от духовния свят, моментът на смъртта изглежда като нещо най-прекрасно, величествено, възхитително и славно, към което през цялото време може да бъде обърнат погледът. Той непрекъснато ознаменува победата на Духа над материята, самосъздаващата жизнена сила на Духа. В това непрекъснато преживяване на самосъздаващата жизнена сила на Духа се създава нашето Аз-съзнание в духовния свят” – пише д-р Рудолф Щайнер през 1915 година. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Нагоре