Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2011 23:58 - 4-те песни от Веда Словена, посветени на Колчо юнак, който научил хората да правят кораби
Автор: grigorsimov Категория: История   
Прочетен: 6126 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ КОЛЧУВЪ-ДЕНЬ

Колчу: билъ юнакъ синъ на Бога, кой-то слезалъ на земя-та, и научилъ человеци-те да праветъ кураби и да ходетъ по море-то.
Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя, кой то първъ пъть зафаналъ да ходи по море-то, и отъ него после са научили человеци-те да праветъ кураби.
Бречина: крайо-тъ на море-то. (бряг)
Перка: риба голема въ море-то.
Сланито: много големо. (или - много солено. Г.С)
Финисево: било дърво много яко, отъ кое-то правили курабе-те: такво дърво нема тука.
Ковчече: съндъче.

(И още едно пояснение от мен - Г.С:
Юда Самовила е полубогиня, една от 9-те, които определяли съдбата на всеки един човек. Равнозначни са и на т.н. Наречници. А "Юда" е древна дума, означаваща "дял" (от - юдел), или - която "раздава" всекиму определена съдба или "късмет".
Названието - Юда, във Веда Словена, няма нищо общо с еврейското име "Юда" и с предателя на Христос! Песните наречени от издателя им Веркович - "Веда Словена" са с хилядолетия по-стари от времето на Иисус Христос)



Въ село-то Баня на песнопеецъ-тъ както казва, едно время зима-та на день на святи Никола, секой единъ селенинъ утивалъ на река-та "Кара-су" и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвю-валъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй правилъ секой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на "Кара-су" и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край реката и пеяли следоюща-та песна.

Песна 1.

Колчу ле юначе ле,
Хина ми крале фафъ сарае,
Та си либи първе либе
Първе либе дюлберъ Мила,
Либи си е малу млогу 5
Малу млогу три мисеца;
Я си е веке ни либи,
Чи му са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Шетналъ са фафъ гора-та 10
Фафъ гора-та планина-та,
Та си ловилъ дребна лова
Дребна лова факли еребици;
Утъ гора-та на море-ту,
Та ми седналъ на бречина, 15
Та си седелъ и са чудилъ.
Де си виде перка риба
Чи си плива на море-ту;
Та си наетъ сторилъ
Да си фане перка риба, 20
Да е носи на майка си,
Да му готви вечере-та,
Фтегна рока да е фане,
Я са риба потеглила,
Та си е крале ни виде 25
Де утиде де си плива,
Та заплака и завика.
Де гу чуе Юда Самувила,
Та си слезе на море-ту,
Та му дума и говори: 30
Царю ле Хина кралю,
Що си седналъ на море-ту
Та си плачешъ и си викашъ?
Та ни фодишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка си. 35
Сега та майка чека
Да ти готви вечере-та,
Да ти сложи трапеза-за,
Да ми седнешъ да вечерешъ,
Я ти си седналъ на бречина 40
Та ми плачепгь и ми викашъ:
Хаде, кралю, иди си!
На майка са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Вчера самъ била фафъ сарае, 45
Та та е люту клела
Клела та люту приклевала
Ичь хаиръ да ни видишъ!
Чи са си доста забавилъ:
Три дни си фъ гора седелъ 50
Та си лова ловилъ.
Юду ле Юду Самувилу,
Фъ гора самъ, Юду, ни седелъ,
Дребна самъ лова ни ловилъ,
Я са самъ доста шеталъ 55
Низъ поле-ту и гора-та,
Та самъ море ни виделъ:
Какъ са шетахъ фафъ гора-та
Та си видехъ слану море,
Та си седнахъ на бречина. 60
Море самъ доста бендисалъ,
Я са море ни плива;
Чи самъ виделъ перка риба,
Та самъ рока спусналъ,
Я са е риба скрила; 65
Та са чудумъ чуде
Що да праве що да сторе:
Сорце ми на море-ту
Та си при майки ни фоде,
Ни хи носе дребна лова 70
Да ми готви вечере-та.
Юда му вели ютговори:
Царю ле Хина кралю,
Нищу си, царю, ни виделъ
Та ти е сорце на море-ту; 75
Я да си море испливашъ
Да си идешъ на поле-ту,
Да си видишъ пусту поле
Пусту поле запустену
Какъ си йоще ни урали 80
Ни урали ни са сели—
Крале ми е дивенъ подивенъ,
Чи са шета пу гора-та
Та си трева пасе,
Какъ си пасе сиву стаду!— 85
Я си е поле доста уралну,
Чи да си, кралю, урешъ,
Чи да си, кралю, сеешъ,
Двашь ми, кралю, жнеешъ.
Ай ти Юду Самувилу! 90
Мое са земе заселила,
Та ми са юнаци закарали,
Та ми са плачба плакали;
Сега са чуде що да праве,
Чи си поле ни устана— 95
Та ми, Юду, думашъ
Чи да си море испливамъ,
Ша си виде пусту поле
Пусту поле запустену,
Я са море ни плива! 100
Ни самъ виделъ перка риба
Де утиде що станала—
И язъ, Юду, да си пливамъ
Ша са даве фафъ море-ту:
Сега, Юду, що да праве 105
Що да праве що да сторе?
Какъ да ида на поле-ту?
Чи си море ни пливамъ.
Юда му вели ютговори:
Царю ле, Хина кралю, 110
Язъ ти, царю, думамъ
Що да правишъ що да сторишъ.
Кураба Бога на небе-ту
На небе-ту на езеру-ту,
Та си прави курабе-те, 115
Какъ си фодетъ Дефове-те
На небе-ту при Бога,
Да му изметъ чинатъ,
Ясна звезда са налютева
Налютева разедева, 120
Та хми изимъ ни дава
Да си флезатъ фафъ сарае,
Я ги праща на езеру-ту
Да са банетъ да са миетъ,
Езеру-ту си е доста сланиту 125
Да са плива ни са плива;
Кураба бога каилъ става
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ
Та ги кара съсъ курабе-те, 130
Та са банетъ фъ езеру-ту,
Та са банетъ и са миетъ
Дуръ да хми лику изгрее,
На лику хми ясна звезда.
Та си флеватъ фафъ сарае, 135
На Бога си изметъ чинатъ.
Я знаешъ ли що да правишъ?
Кураба Бога каилъ ни ставалъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на земе-та 140
На земе-та на море-ту,
Да гу прати съсъ курабе,
Да си учи седемъ крале
Седемъ крале седемъ бана,
Да си пливатъ на море-ту, 145
Та си никой ни пливалъ,
Никой си море ни испливалъ,
Никой си лова ни ловилъ,
Дребна лова перка риба.
Да си идешъ, царю, фафъ сарае, 150
Вутре си е личенъ день,
Та та чека стара майка
Да ти зготви вечере-та,
Да ми седнешъ на трапеза
Да ми вечере вечерешъ. 155
Ега си слънце изгрее,
Ега си звезда блесне,
Да си рукнешъ ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Що са мома ни мамили 160
Що са мома ни лъгали,
Да ги пратишъ фафъ гора-та
Да ти секатъ дъру финисеву,
Да ти праветъ малку курабче
Малку курабче и ковчече, 165
Да си флезешъ фафъ курабче,
Та си пливашъ фафъ море-ту
Та си ловишъ перка риба;
На Бога си курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба, 170
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те—
На Бога са мольба молишъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ, 175
Да гу прати на море-ту
На море-ту съсъ курабе
Малу млогу девендесе,
Да та учи да си пливашъ
Да си пливашъ на море-ту, 180
Да си правишь курабе-те;
Та да идешъ на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да уткарашъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми, 185
Да си уратъ да си сеетъ.
Бога ти, царю, мольба чуе
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Праща си гу съсъ курабе 190
Съсъ курабе на море-ту,
Та та учи да си пливашъ
Дуръ да идешъ на поле-ту.
Какъ си градишъ нова града
Нова града нишенлие, 195
Да си правишъ личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Колчу курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ ду млади юнаци 200
Млади юнаци малки моми—
Туку, царю, на година
Курбанъ да си колешъ;
Чи да си курбанъ ни колешъ,
Разедилъ са Кураба Бога 205
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту,
Праща си Юди Самувила
Юда самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ 210
Силанъ ветаръ и фуртуни,
Та ти са курабе удавилъ,
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту.
Рече Юда ни утрече 215
Та си фъркна на море-ту,
Ни е виде Хина царе
Де утиде, де си фъркна—
Самъ си царе на бречина,
Та си стана утиде си 220
Утиде си при майка.
Майка гу люту съдила
Съдила гу и думала:
Сину ле Хина кралю,
Бре що са си бавилъ 225
Сега веке три нидели?
Аку си лова ни наловилъ
Йоти ми са си ни върналъ?
Я самъ ядове набрала.
Крале хи нищу ни говори, 230
Лу хи даде дребна лова,
Чи си е личенъ день,
Та му зготви вечере-та;
Седна ми царе на трапеза
Та ми вечере вечере. 235
Йоще ми слънце ни изгрелу,
Йоще звезда ни блеснала,
Та си рукна ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Йоще мома ни мамили, 240
Йоще мома ни лъгали,
Та ги прати фафъ гора-та,
Утсекли му дъру финисеву
Та гу фъ сарае донели;
Та си правили малку курабче 245
Малку курабче и ковчече,
Правили гу направили.
Малку курабче на море-ту,
Малку курабче и ковчече,
Хина крале фафъ курабче, 250
Та си плива на море-ту
Та си лови перка риба.
Ловилъ ми е малу млогу
Малу млогу три нидели,
Пу море са шедба шета, 255
Я са веке ни плаши—
Да му е курабе утъ небе-ту
Утъ небе-ту и утъ Бога,
Ша исплива море сланиту
Та ша иде на поле-ту - 260
Та си фана перка риба,
Та са върна фафъ сарае.
Курбанъ коле перка риба
Курбанъ коле на Кураба Бога,
Та си гости юнаци-те 265
Юнаци-те и моми-те,
На Бога са мольба моли:
Ой Боже ле, мили Боже,
Прати си, Боже, милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ, 270
Прати гу, Боже, на море-ту
На море-ту съсъ курабе,
Малу млогу девендесе курабе,
Да ма учи да си пливамъ
Да си пливамъ на море-ту, 275
Да си праве курабе-те,
Да си иде на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да откарамъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми, 280
Да си уратъ да си сеетъ;
Да си пратишъ, Боже, тое сина,
Да си иде на поле-ту,
Ша си праве личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день, 285
На Колчу си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си госте ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми.
Царе са мольба моле, 290
Бога му мольба чуе,
Та си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Прати си гу на море-ту,
Прати си гу съсъ курабе 295
Малу млогу девендесе;
Царе ми е на море-ту
Та си флезе фафъ курабе,
Училъ гу Kолчу научилъ
Научилъ гу да си плива 300
Да си плива на далеку,
Дуръ излезе на поле-ту
Съсъ юнаци и съсъ моми;
Наградилъ си нова града—
Та си прави курабе-те, 305
Та си учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту,
Да си праветъ курабе"те,
Па си лови дребна лова
Дребна лова перка риба, 310
Заправилъ е личенъ-день
Личенъ-день Колчувь-день,
Та си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си гости юнаци-те 315
Юнаци-те и моми-те.
Малки моми песна си испели,
Съсъ песна си царе фалили!
Чи си е море плавала
Чи си кууабе правилъ, 320
Та си фодилъ пу земе-та
Та си юнаци научилъ,
Да си праветъ курабе-те
Да си пливатъ пу море-ту.
Утъ тога" е песна устанала, 325
Та са пее фъ наше града
Фъ наше града, фъ наше селу.


Дуръ да налови риба старий-тъ и дуръ да са върнатъ въ село-то моми-те пеяли горня-та песна; кога-то утивали въ село-то жени-те зготвювали риба-та въ една къща; секой единъ си готвилъ дома си риба, но пакъ имали хадетъ първо секой единъ утивалъ въ къща-та гдето са готвила риба-та, коя то фащалъ кметъ-тъ, и като ялъ отъ нея малко колко за накусъ, утивалъ дома си, та срукувалъ отъ комшии-те и са гощавалъ; една мома утивала по комшии-те та срукувала като пеяла следоюща-та песна:

Песна 2.

Е, ми вие мили брате
Мили брате мили сесри!
Вие сте йоще ни чули
Ни сте чули ни видели?
Днесъ си е личенъ-день 5
Личенъ-день Колчувъ-день.
Слезе Колчу утъ небе-ту
Утъ небе-ту утъ сарае,
Слезе Колчу фъ наше града.
Закара си Хина царе, 10
Закара гу низъ поле-ту
Та гу кара на море-ту,
Та му дума и говори:
Царю, царю, Хина кралю,
Какъ си, царю, фафъ сарае, 15
Ни знаешъ ли, царю,
Ни знаешъ ли ни си чулъ?
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
Та ми са си, царю, заклевалъ 20
Заклевалъ приклевалъ,
Чи си ми курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те: 25
Сега ми, царю, седишъ
Та са чудумъ чудишъ
Да идешъ ли на море-ту
Да идешъ ли да ни идешъ,
Аку ми са чудумъ чудишъ 30
Курбанъ да ми ни колешъ,
Разедилъ са бабайку ми,
Бабайку ми Кураба Бога,
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту, 35
Праща си Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни
Та ти са курабе удавилъ, 40
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту!
Хаде, царю, на море-ту
Да си ловишъ дребна лова
Дребна лова перка риба. 45
Царе ми утиде на море-ту,
Та си флезе фафъ курабче,
Та гу кара Колчу юнакъ,
Налови си дребна лова
Дребна лова перка риба; 50
Сега си е фафъ сарае
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости—
Та ма прати хабержийка
Да ва кане да ва рукамъ: 55
Кой си фъ сарае ни дойде,
Да си плива на море-ту
Що си правилъ курабче-ту,
Дунала е Юда Самувила
Дунала е силанъ ветаръ 60
Та си курабче подробила,
Та са курабче удавилу,
Падналъ си фафъ море-ту;
Кой си дойде фафъ сарае,
Кой- си седне на трапеза 65
Да си гу царе гости,
Хаиръ има и утъ Бога
И утъ Бога утъ Кураба,
Чи си праща Колчу юнакъ,
Какъ си плива на море-ту, 70
Какъ си плива съсъ курабче,
Разедила са Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Дунала си силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни, 75
Йоще са курабе ни удавилъ,
Йоще си фафъ море-ту ни падналъ,
Пристигналъ си Колчу юнакъ,
Спусналъ си десна рока
Та си курабче утемналъ. 80
Ни са дави фафъ море-ту
Фафъ море-ту фафъ вода-та.



Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ няколко момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнували, та яли и пили, а три моми пеяли следоюща-та песна. 
  

Песна 3.

Еште ми юнаци пийте ми,
Еште ми перка риба,
Пийти ми руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Па си фальба фалите 5
Фалите си Хина крале!
Чи си е курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ на Кураба Бога,
Та му са мольба молилъ,
Да си прати милна сина! 10
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,
Да гу учи да си плива,
Да исплива море сланиту,
Та да иде на поле-ту 15
Що си ми е запустену,
Дека никой ни ми фодилъ
Дека юнаци ни урали,
Дека моми ни сели.
Йоще Бога каилъ ни ставалъ, 20
Да си прати милна сина,
Да гу прати на море-ту;
Лу си прати Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Царю ле, Хина кралю, 25
Що са, кралю, мольба молишъ.
На Бога си курбанъ колешъ?
Бога ти мольба ни чуе.
Чи си каилъ ни ставаше
Да са клетва приклевашъ; 80
Ега идешъ на поле-ту,
Да си карашъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да си градишъ нова града,
Чи си правишъ личенъ-день, 35
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ: перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те; 40
Да са, царю, заклевашъ,
Чи си правишъ личенъ-день.
Личенъ-день Колчувъ-денъ,
Да си слезешъ на море-ту,
Да са рукнешъ и подрукнешъ, 45
Е, ти море, море сланиту
Съсъ тебе са, море, заклевамъ
Да си прати Бога милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту, 50
Да ма учи да ма научи,
Да си праве курабе-те,
Да си пливамъ пу море-ту;
Та да ида на поле-ту,
Да си граде нова града; 55
Аку ни си праве личенъ-день,
Личенъ-день Колчувь-день
Какь си пливамъ пу море-ту,
Да си дуне силанъ ветаръ
Да потроши курабче-ту, 60
Да са удави фафъ вода-та,
Да си падна фафъ море-ту,
Да ми гние бела снага.
Какъ му дума Юда Самувила,
Какъ му дума и говори; 65
Хина ми царе каилъ станалъ.
Та утиде на море-ту,
Та са рукналъ и подрукналъ,
Съсъ клетва са на море приклевалъ.
Та ми Бога каилъ станалъ; 70
Та си пратилъ милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Пратилъ гу на море-ту,
Та си училъ Хина царе;
Училъ гу веке научилъ, 75
Да си прави курабе-те,
Да си плива пу море-ту.
Испливалъ си море сланиту
Виделъ си пусту поле,
Пусту поле запустену, 80
Виделъ гу бендисалъ гу;
Па са върна фафъ сарае;
Та закара млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Уткара ги на поле-ту, 85
Та си поле засели,
Засели гу; присели гу,
Награди си нова града,
Нова града нишенлие;
Заурали млади юнаци, 90
Заурали на поле-ту,
Засели малки моми,
Засели бела пшеница.
Та заправи Хина царе
Заправи си личенъ-день, 95
Личенъ-день Колчувь-день,
Налови си дребна лова,
Дребна лова перка риба;
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости. 100
Та ви заръкъ заръче,
Какъ са е клетва заклевалъ,
Заклевалъ са приклевалъ,
Чи си прави личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день; 105
И ви е са клетва заклевате,
Заклевате, приклевате.
Той си на Бога курбанъ коле,
Чи гу училъ научилъ,
Да си прави курабе-те, 110
Да си плива на море-ту;
Я вие си крале фалите,
Та му курбанъ колете;
Чи ва училъ научилъ,
Да си правите курабе-те, 115
Да си пливате пу море-ту;
И си ва дукара на поле-ту,
Що си билу запустену,
Запустену ни заселену;
Дека юнакъ ни фодилъ, 120
Дека Юда ни стъпнала,
Дека пиле ни фъркналу;
Да сте били на Край-земе,
Доста са земе заселила
Заселила, приселила, 125
Та са сте карба карали;
Единъ другумъ са сте били,
Били са сте, секли са сте;
Съсъ срела са сте срелили,
Съсъ камене са сте зафърлели; 130
Та са сте на царе плакали.
Та и царе що да прави;
Фърлелъ ва фафъ зандана,
Пращалъ ва на юрдие
На юрдие, на поле-ту, 135
Утъ де са сте ни върнали. 

  
  
 
Друга песна испевана вечерта.
 

Песна 4.

Летнала Юда прилетнала,
Летнала Юда Самувила,
Летнала си утъ небе-ту;
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ си е утъ сарае, 5
Та ни съсъ Юда заръчелъ,
Заръчелъ ни поръчелъ:
Ега си е личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день,
Да си фалим" Колчу юнакъ; 10
Да му колем" курбане-те,
Курбане-те перка риба,
Да си гостим" юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Я съсъ Колчу да си фалим", 15
Да си" фалим" Хина крале;
Да му курбанъ колем";
Чи на научилъ: на море-ту
Да пливаме да фодиме.
Закаралъ на утъ Край-земе, 20
Дукаралъ на на поле-ту,
Що си билу запустену;
Та сме поле заселили
Заселили, приселили.
Хуй, хуй, Хина кралю, 25
Фала ти на земе-та!
Ясна ти душе на небе-ту!




Гласувай:
7



1. анонимен - Пояснение за диалекта на песните!
14.09.2011 00:19
Песните "Веда Словена" са записани през втората половина на 19-ти век, в Източна Македония и Западните Родопи. Записвал ги е учителят "Гологанов", в продължение на много години, от певци - помаци, по пазарите, и от християнските села в Източна Македония, по поръчение на Хърватина, на сръбска служба - Стефан Веркович. Езикът или диалектът на песните е от това време, понеже текстовете на тези свърхдревни песни е бил осъвременяван от певците, за да бъдат по-разбираеми. Но в мого от стотиците песни, публикувани през 19 век, има големи части, смятани за най-свещени и затова са били пяни и записани в почти непроменен праезик от преди хиляди години.
За елементарна представа, тук ще цитирам по памет неколко строфи от една от песните за Коледа:

Боже ми Боже,
Боже ми Кола,
Кола ми Коледа,
Коледа ми Яра,
Яра ми Диа,
Диа ми Прена,
Прена ми насита,
Насита ми коприта...

Подобни куплети, с различна дължина и почти неразбираеми, в песните Веда Словена, има десетки, ако не и стотина.
цитирай
2. анонимен - Анонимен съм по волята на техниката или на някой друг!!
14.09.2011 00:44
Публикувам и коментирам в своя блог, и най отгоре пише името ми, което значи, че коментирам, като регистриран със всоето име.
Забелязах веднага, че съм "анонимен" понеже не ми се дава възможност да редактирам дребните грешки в коментара си, а и в самата публикация. Затова се получиха две еднакви публикации, едната от които ще деактивирам.
цитирай
3. virtu - Хвала , Григоре , за труда ти !
14.09.2011 21:48
Да ни представиш Веда Словена .
цитирай
4. grigorsimov - Думата кораб произлиза от кора и от "корУба"
14.09.2011 23:10
А "коруба", с ударение на у, на западно-български диалект, означава - корито, издълбано от дърво или сковано от дъски. Коруба е и издълбан от дърво дълъг улей, по който вода изкуствено се превежда, примерно, над река или дол.
Друга дума, производна на кора и коруба, е - корубина (с ударение на и), което означава, издълбано или изкуфяло дърво, на което се е запазила само най въъншната, най-здравата част - обвивката, с или без кората, или пък - само кората, когато се е отделила почти цяла от дървото. Корубина се казва и на оглозгано голямо животно, например - говедо, на което цялата вътрешност е изядена или извадена, и е останала само "корубината".
Така че, гръцката дума за кораб - "корабо" и латинската "корабус" е съвсем ясно от къде произлизат.
Но не само това са аргументите ни, че сме първите мореплаватели, и то, съвсем не, само преди гърците или римляните.
Ще се опитам, ако не тази вечер, то съвсем скоро да публикувам поне една от онези песни "Веда Словена", които са посветени и на първите корабостроители и мореплаватели - нашите пра-прадеди, вдъхновени и напътствани директно от Бога.
Борбата ни за истината е тежка, но ние сме доведени до почти пълно и всестранно унищожение. Затова – няма на къде да отстъпваме и няма какво повече да губим! Можем само да спечелим, и то – много. И разбира се, не лично за себе си, а за НАС – за многострадалния ни български (първо-арийски) народ, срещу когото е цялата злоба на "княза, на този свят" и неговия избран народ.
И Господ да ни е на помощ!

Това е мой коментар към постинга:
http://bulgarinut57.blog.bg/history/2011/09/13/drevni-kotvi-ot-sozopol-prenapisvat-istoriiata.819053
цитирай
5. audan - Иде Видовден!
16.09.2011 23:35
Нашите прадеди са казвали :
" Справедливост без Сила е само Добро пожелание"

А знанията за миналото ни ни правят все по-силни- И все повече българи усещат кой лъже икой работи за Новото Българско възраждане.

Поздраввявам Ви!
Продължавайте все така!

"Силата на Лъжата е в бързината, на Истината - в издържливостта!"
цитирай
6. shtaparov - Огромно богатство за България
26.09.2011 21:36
За "Веда словена" /по-точно би било да се каже "Веда Българа"/ четох и в книга
на Петър Добрев,и още тогава ми стана ясно какво огромно богатство е това!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314321
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031