Орденът на илюминатите (от латински: illuminati – просветлени, озарени) е било тайно общество, основано в Инголщат, Германия на 1 май 1776 г. от философа Адам Вайсхаупт. През 1785 г. бива забранен в Бавария.

Целта на ордена е била чрез просвещение да се постигне морално възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. Има многобройни митове и конспиративни теории относно продължилото съществуване и дейност на ордена, които между другото му приписват Френската революция, борбата срещу Католическата църква и стремеж към владеене на света.
 

Професорът по църковно право и практическа философия на Университета Инголщад Адам Вайсхаупт (1748 – 1830 г.) основава на 1 май 1776 г. с двама свои студенти „Съюзът на перфектибилистите“ (на немски: Bund der Perfektibilitsten, от латински: perfectibilis – способен на съвършенство).[1][2]

Символът на ордена е бухалът на Минерва, римската богиня на мъдростта. Причина за създаването на такъв съюз е атмосферата в университета – по това време ръководен почти само от бивши йезуити, чийто орден е закрит през 1773 г. с була на папата, която само Германия и Русия отказват да признаят. Тогава 28-годишният Вайсхаупт се чувства изолиран като единствен професор без йезуитско минало. Същевременно той се интересува силно от идеите и ученията на Просвещението. За да защити студентите си от йезуитските интриги, които предусеща навсякъде, и да им улесни достъпа до църковно критична литература той основава „Тайният съюз на мъдростта“ (на немски: Geheimen Weisheitsbund), който първоначално съществува като литературен клуб с не повече от 20 членове. Освен от идеите на просвещението Вайсхаупт се страхува от Розенкройцерския орден, масонски орден придобиващ все по-силни позиции по това време и иска да му се противопостави. Самият Вайсхаупт описва мотивацията си за основаване на обществото в своя труд: „Питагор или Наблюдения върху тайните методи за управление на света“ (на немски: Pythagoras oder Betrachtungen ьber die geheime Welt– und Regierungskunst):[3]

Първият подем на ордена е през 1778 г., когато бивш ученик на Вайсхаупт и по-късен управляващ президент на регион Пфалц Франц Ксавер фон Цвак го реорганизира. Вайсхаупт предлага обществото да се прекръсти на „Орден на пчелите“, защото си представя, че членовете ще събират от нектара на мъдростта под управлението на пчела майка. В крайна сметка решението пада върху името „Съюз на илюминатите“ (на немски: Bund der Illuminaten) и впоследствие „Орден на илюминатите“ (на немски: Illuminatiorden). А „Съюзът на мъдростта“ се превръща в таен орден, който вече трудно може да прикрива йезуитските си следи.
 

/.../
Вследствие на това противопоставянето между Книге и Вайсхаупт се изостря до такава степен, че се появява риск от разпадане на ордена. Затова през февруари 1784 г. е свикан така наречения „конгрес“ (на немски: Congress) – арбитражен съд във Ваймар. Изненадващо за Книге конгресът, в който участват и Гьоте, Йохан Готфрид Хердер и херцог Ернст фон Заксен-Гота отсъжда, че трябва да бъде избран изцяло нов ареопаг. Двете водещи личности в ордена са приканени да се откажат от постовете си. Това е само привидно балансиран компромис. Тъй като е можело да се предвиди, че основателят и без официален пост ще има силно влияние в ареопага, решението означава ясна загуба за Книге. След като двете страни се разбират да не се изказват за случващото се и да засекретят всички документи, на 1 юли 1784 г. Книге напуска Ордена на илюминатите. По-късно се изказва против „модната глуповатост“ (на немски: Mode-Thorheit) чрез тайни сдружения да се правят опити за подобряване на света. Вайсхаупт от своя страна предава водещата позиция в ордена на Йохан Мартин Граф цу Щолберг-Росла.

Покрай вътрешните си раздори тайните общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да създадат „рационална държавност“ (на немски: Vernunftstaat).[4] Следователно всички общества, съюзи и сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от баварския курфюрст Карл Теодор на 22 юни 1784 г.

На 2 март 1785 г., след натиск от страна на Патер Франк, канцлер фрайхер Фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер Фон Тьоринг и други придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като предателски и антирелигиозни организации. При домашни обиски биват конфискувани документи на ордена, от които излизат още доказателства за радикалните му цели. От други документи, намерени при мъртъв пощальон, властите извличат имената на редица членове. В същата година папа Пий VI обявява в две писма от 18 юни и 12 ноември до епископа на Фрайзинг, че членството в ордена е несъвместимо с католическата вяра.

Преследванията на членове на ордена, вследствие забраната му, са умерени. Стига се до домашни обиски и конфискации, някои придворни съветници и офицери губят постовете си и няколко членове са изгонени от страната, но никой не е затворен. [5] Самият Вайсхаупт, за когото не е било известно, че е основател на ордена, е заподозрян, но избягва след ултиматум да се признае за католик. Първо се установява в свободния град Регенсбург, а през 1787 г. се мести в Гота, където херцог Ернст го назначава на синекурна длъжност.

През април 1785 г. граф Щолберг-Росла обявява ордена за суспендиран, сиреч врменно преустановил действията си. Боде използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на сдружението.[6] Така той опитва да създаде нови ордени, които да поемат дейностите и членовете. Отказва се през 1790 г. поради силните антиилюминатски настроения в Бавария с настъпилото революционно време. В изследователската литература се приема, че това е окончателното разпускане на Ордена на илюминатите.

На 16 август 1787 г. следва трета, по-строга забрана, която заплашва със смъртна присъда набирането на членове за Ордена на илюминатите и Масонския орден. Това показва, че сред политическия елит продължават да кръжат слухове за продължаващо съществуване на илюминатите.

Всичките тези действия сами по себе си водят до истерия на тема илюминати, подклаждайки страха на етаблираните висши класи от радикални тайни сдружения. Опасенията от илюминатите се сливат със страха от якобинците след Френската революция. Това води до нова, още по-масова истерия сред управленските среди. В този контекст баварският държавен министър Максимилиан Монжела, самият той бивш илюминат, при назначаването му 1799 г. и отново през 1804 г., забранява всякакъв вид тайни сдружения. Колко силно немската общественост е била обзета от мистериозни обяснения и мистификации на тема Френска революция може да се разпознае по литературните произведения от това време. Няколко по-известни примера за такива произведения са Der Geisterseher (1787/89 г.) на Шилер, Die unsichtbare Loge (1793 г.) на Жан Пол, както и Der GroЯ-Cophta (1792 г.) и Wilhelm Meisters Lehrjahre (1796 г.) на Гьоте.
/.../

Идеологията на Ордена на илюминатите е просвещението. Целта му е да подобри и перфектционизира света и членовете си (от там и името перфектибилисти). Вайсхаупт пише в 1782 г. в речта си към новопостъпващите членове:

Средството към свободата за Вайсхупт следователно е образованието. Но не повърхностно предаване на знание, а най-вече моралното, сърцато образование. Такъв вид образование трябва да помогне на човека да е господар сам на себе си, което би попречило на деспотични и духовни владетели, като свързаните с абсолютизма принцове и католическата църква, да властват над него. „Нравственият режим“ „Sittenregiment“ следователно е предпоставка за създаването на свободно и равно общество без принцове и църква – либертарна утопия доближаваща се до анархизма.

За разлика от войнстващите анархисти през ХІХ век илюминатите вярват, че могат да постигнат целта си – общество без подтисници, по мирен начин. Както самият Вайсхаупт обяснява в горе цитираната реч – той вярва, че историята е на негова страна и се позовава на мислители като Йоахим фон Фиоре, описвайки философията на историята в три епохи. В детството на човечеството не са съществували подтисничество, собственост или стремеж към власт. Тези неща се появяват чак в епохата на „младостта“ със създаването на първите държави, при които с времето деспотизма все повече се засилва. Именно този деспотизъм предизвиква желанието за завръщане към изгубения рай – времето без власт и владетели. Самият Вайсхаупт пише, че „деспотизмът е средство за улесняване на пътя към свободата“. В „зрялата си възраст“ човекът ще отсрани по мирен начин деспотизма, воден от желанието си за свобода, просвета и от придобитото чрез нея самообладание. Да се разпространи именно тази просвета и човечеството да се завърне в „прехвалената страна“ е задачата на „тайните училища на мъдростта“, която Вайсхаупт вижда в следването на традицията от старохристиянството към масонството. Масонските ложи по това време вече са били неполитически, но служат на илюминатите за прикритие. В крайна сметка ще дойде „епохата на упадъка“ и ще започне нов цикъл.

В този поглед върху човешката история се смесват две противоположни вярвания – средновековен хилиянизъм и антично пророчество за изкуплението на света, включително препоръка как то може да бъде сбъднато чрез лично действие. Вайсхаупт изрича две парадоксални послания. От една страна проповядва квиетизъм, който отнема отговорността на членовете на ордена за развитието на историята. Същевременно изисква от тях активност, която да подкопае съществуващата система на управление. Основателят на ордена никога не изяснява кой от двата аспекта счита за по-важен. Вместо това повтаря, че деспотизмът ще се самоунищожи, следвайки собствената си логика и едновременно потвърждава, че илюминатите чрез самото си съществуване и действия работят за премахването на автократичните управления.

Краят на абсолютистичните системи не трябва да се преследва по революционен път, а със заемането на все повече и по-важни ключови позиции в управлението на държавата. Така стъпка по стъпка властта трябва да премине в ръцете на ордена. Последният стадий на утопията, след успешното овладяване на властта, не е описан от Вайсхаупт. Въпросът тук е дали държавата да бъде премахната изцяло или просто да бъде водена от илюминатите, като перфектни и просветени владетели.
/.../

Един от най-популярните митове е, че илюминатите са повлияли върху създаването на САЩ и извоюването на независимостта, макар исторически да е невъзможно това да е било така (американската война за независимост започва през 1775 г., преди основаването на илюминатите).Все още кръжат конспиративни теории, според които илюминатите продължават да съществуват и след забраната им в Бавария и са отговорни за редица случващи се неща, които, според разпространяващите тези теории, са негативни.

Друга популярна конспиративна теория е, че илюминатите са виновни за Френската революция. Това съдбоносно съмнение е публикувано за пръв път през 1791 г. от френкия свещеник Жак Франсоа Лефранк в книгата му „Вдигнатият воал за любопитните или тайните на революцията – за помощта на масоните“ (на френски: Le voile levй pour les curieux ou les secrets de la Rйvolution rйvйles а l’aide de la franc-Maзonnerie). Разпространяването на този мит обаче се дължи на двама автори, които малко след раволюцията публикуват обширни творби за нейните причини. Френският бивш йезуит Абе Баруел и шотландският учен Джон Робисон се опитват независимо един от друг да докажат, че не продължителното потискане на третото съсловие, пропадналата реколта от предишната година или разпространението на идеалите на просвещението и лошото справяне с кризата от страна на Лудвик ХVІ са довели до революцията, а именно илюминатите са отговорни за нея. За да докажат тезата си те назовават следните аргументи:

• Първо – почти всички водещи революционери са масони. Тук обаче не се прави разлика между масони и илюминати, което е погрешно.
• Второ – малко преди революцията във Франция наистина се открива масонска ложа, наричаща се подобно на ордена на Вайсхаупт Лез Илюмине (на френски: Les Illuminйs). Съвсем в началото на дейността си тази ложа е прекалено малка и без каквито и да било връзки. Освен това е по-скоро ориентирана към мистиката отколкото към радилканата просвета проповядвана от Книге.
• Трето – известно е, че Йохан Кристоф Боде през 1787 г. е пътувал до Париж. Престоят му трае от 24 юни до 17 август и е с цел посещение на масонски конвент, който при пристигането му вече е бил приключил.

Въпреки че е лишена от всякакви доказателства, тезата проповядвана в творбите на Баруел и Робисон, че илюминатите са отговорни за Френската революция, води до тяхната известност. В немскоезичните държави консервативното списание Ойдемония (1795 – 1798 г.) на немски: Eudдmonia популяризира тази идея. [9] Такива конспиративни тероии не престават да фасцинират дясноекстремистки и нацистки публицисти и групировки.[10][11][12] Някои популярни защитници на това обяснение са Неста Уебстър, известната английска фашистка и теоретичка на конспирациите през 20-те години на ХХ век, американската Джон Бирч Сосайъти и американския християнски проповедник Пат Робъртсън.

Една от причините за това, че все още съществуват конспиративните теории свързани с илюминатите е, че след тяхната забрана няколко окултни групи и групички се опитват да се представят като скрити гнезда на ордена преживели десетилетия наред, пазейки съществуванието си в дълбока тайна. През 1896 г. например историкът Леополд Енгел основава „Световният съюз на илюминатите“ на немски: Weltbund der Illuminaten, който сам си приписва наследството на ордена на Вайсхаупт. През 1929 г. този съюз се изтрива от берлинския регистър на сдруженията. Други общества, които се опитват да възродят наследството на илюминатите са създаденият през 1912 г. „Ордо темли Ориентис“ или през 1978 г. „Илюминатите от Танатерос“. Те обаче нямат нищо общо с рационалистично-просветителски насочения орден на Вайсхаупт, Боде и Книге.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D1%8E%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8