Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2022 16:00 - 2022 – Войната в Украйна - 1. част
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 3295 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Статия на английския историк и антропософ Тери Бордман в сп.”New View magazine”, април-юни 2022 (https://www.newview.org.uk/issue_landing.php?issue=103)  

През тази година, която според традиционния китайски календар е Годината на тигъра, месец март (по западния календар) беше доминиран от движенията на планетата, чието име носи - Марс. Когато Владимир Путин изпрати войските си в Украйна на 24ти февруари, Марс (нисш аспект: агресия; висш аспект: смелост и дързост) беше в съвпад с Венера, а двете бързо движещи се планети се приближаваха към съвпад с много бавно движещия се Плутон (нисш аспект: унищожение; висш аспект: духовна интуиция и възкресение) в (тропическия) знак Козирог (знакът на управлението и властта, наред с други неща).  До 27ми февруари Марс и Венера се съединиха с Плутон, а украинските военновъздушни сили бяха вече до голяма степен унищожени. В същия ден Меркурий беше в съвпад със Сатурн, а Слънцето - в съвпад с Юпитер и Нептун: значителен брой положения на осем планети! На 6ти март Марс и Венера, все още заедно, се преместиха от Козирог във Водолей и се отдалечиха от Плутон; на 9ти март влиянието на съединението на Марс и Плутон окончателно приключи.   

През следващите дни руският военен устрем започна да се забавя. Но към средата на март Венера се отдалечи от Марс (и двете планети все още във Водолей), а Марс започна да се приближава към напрегнатия аспект на квадрат (90°) с Уран (нисш аспект: драматичен, дори революционен шок; висш аспект: духовно просветление) в Телец. Този напрегнат квадрат стана точен на 22ри март; приблизително по това време президентът Байдън започна да твърди, без да предлага доказателства, че Русия скоро може да започне да използва химически оръжия, което би означавало сериозна ескалация. На 26ти март, в края на своята реч в Полша, президентът Байдън изрече: "За Бога, този човек (Путин) не трябва да остане на власт", което мнозина приеха като намерение за смяна на режима в Русия; властите на САЩ бързо се опитаха да уверят света, че Байдън не е имал това предвид. Към момента на изготвяне на настоящата статия Марс и Венера достигнаха до съвпад със Сатурн (във Водолей), чиито ограничаващи и дисциплиниращи енергии можем да очакваме да ограничат агресията на Марс, а преговорите в Истанбул между представители на воюващите страни изглежда дават известна надежда за споразумение. Западните медии много често (прекалено оптимистично?) съобщават, че руската кампания е зациклила поради грешките на самите руснаци и неочаквано твърдата и смела украинска съпротива и със сигурност руските въоръжени сили нямат скорошен боен опит; те не са водили война от такъв мащаб от 1945 г. насам 1.   

През първата седмица на април съвпадът между Марс и Сатурн ще бъде точен, а след това до средата на април Марс ще се отдалечи от Сатурн и ще премине в знака на Рибите, "воден" знак, в който Марс обикновено не се чувства "комфортно". Краят на квадратурата Марс-Уран в края на март, съвпадът Марс-Сатурн в началото на април и навлизането на Марс в Риби (средата на април) са възможни индикации, че боевете ще спрат и ще бъде постигнат мир. Въпреки това онези, които не желаят мир, може да са наясно с тези небесни енергии и да се стремят да им се противопоставят, евентуално чрез сензационни фалшиви новини, за да продължат войната възможно най-дълго в свой интерес. [Това се случи: фалшивите истории за руското клане в Буча бяха измислени през първата седмица на април - ТБ]. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-тежки ще бъдат икономическите последици не само за Русия и Украйна, но и за всички нас - като се има предвид мащабът на санкциите на Запада срещу Русия, руските контрамерки и значението на руските и украинските суровини, включително храни и торове. Много вероятно е Русия да настоява за заплащане на руската енергия в рубли или злато, а може да се стигне и до разпространение на военните действия извън Украйна и дори до опасност от ядрен удар от страна на Русия или НАТО.  

Ако се съди по отразяването на войната в Украйна в западните масмедии и по изявленията на западните политици, които реагираха на този конфликт със същата колективна реакция, каквато показаха по време на кризата с ковида, човек би си помислил, че Владимир Путин се е събудил една сутрин между декември и февруари и си е казал абсолютно неочаквано: "Ще започна инвазия в Украйна, защото украинската държава не съществува и не бива да съществува и всъщност е част от Русия, а аз искам да възстановя СССР. А и освен това в Украйна е пълно с нацисти, които малтретират руснаците в района на Донбас". Всичко това, казват масмедиите, е чиста фантазия и признак, че "Путин си е изгубил ума, той е нестабилен автократ, който представлява сериозна опасност за "световния ред, основан на правила", подобно на Милошевич, Саддам Хюсеин, Кадафи, Асад и разбира се … Хитлер. Затова той, както и споменатите, трябва да бъде свален, за предпочитане от собствения си народ, чийто живот сега ще направим нещастен чрез нашите санкци срещу Русия, така че той да го свали, което ние не можем да направим, защото се страхуваме, че това може да предизвика ядрена война. Междувременно ще продължим да увеличаваме силите на НАТО по другите граници на Русия, към които постоянно напредваме от 1991 насам и ще продължим да изпращаме смъртоносни оръжия на Украйна, за да може тя да се бори за страната си (и за нас), докато и последният украинец или Путин не умре.   

Ако това ви звучи цинично, нека си припомним колко милиона млади мъже бяха готови да изпратят на смърт застаряващите европейски политици в ужасите на Първата световна война, Корейската война и Виетнамската война или пък да си припомним думите на първата жена държавен секретар на Америка, Мадлин Олбрайт, която като посланик на САЩ в ООН (!) заяви в престижното американско телевизионно предаване "60 минути" през 1996 г., че смъртта на 500 000 иракски деца вследствие на американските санкции срещу Ирак е "цена, която си заслужава да бъде платена".  

Безброй хора на Запад преглътнаха тази версия на масмедиите за Путин и войната в Украйна, точно както преглътнаха правителствената и медийна линия за ковида през последните две години. Или пък, ако са настроени против управляващата върхушка и се подиграват на медиите, те са повлияни от социалните медии и алтернативните сайтове, за да повярват, че "Путин, Зеленски, Байдън, Си Дзинпин и Клаус Шваб са заедно, както и в случая с ковида" и че войната в Украйна, подобно на ковуда, е просто още една стъпка по пътя към кошмарния "Голям рестарт" на Шваб - превръщането на обществото по света в тоталитарна технокрация, управлявана от елитите на милиардери-глобалисти.  

Но нито един от тези два възгледа не отговаря на сегашната ситуация. Настоящата война не започна едва тази година, нито дори е в действителност война между Русия и Украйна, независимо, че изглежда така. Тя е само най-новата фаза на една битка, започнала преди 200 години, когато в годините след поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. британският елит за първи път наистина започва да идентифицира Русия като свой основен враг, който би могъл да им отнеме Индия - а с това и световната им мощ и голяма част от богатствата им 2.  

По-дълбоките корени се простират дори много по-назад - отвъд британското участие в убийството на цар Павел I Петрович през 1801 г.....отвъд британските съветници в двора на Петър Велики век по-рано.... отвъд планираната експедиция на Джеймс I за десант на войски в замръзналите степи на Северна Русия през 1613 г. по времето, когато Англия започва да се разширява през световния океан, а Русия - през твърдия "океан" на Сибир, за да се изправят в крайна сметка една срещу друга в Централна Азия и Северна Америка повече от 200 години по-късно … отвъд грубото писмо на Иван Грозни, с което той иска ръката на кралица Елизабет I през 1570 г... отвъд англосаксонските изгнаници, които се заселват в Крим след поражението при Хейстингс през 1066 г.....назад до далечния IX в., когато датските езически викинги от Скандинавия започват усилия (които завършват през 1066 г.) да завладеят и да се заселят в Англия, а други езически викинги от Швеция приемат поканата да станат владетели на езическите славяни, които живеят в Северна Русия. Именно от езическа Скандинавия идват владетелите на англичаните (викинги и нормани) и на руснаците (руоци - старофински "гребци"), които гребат на своите дълги лодки. Веднъж установили се, и едните, и другите управлявали народи, които били различни, макар и не много различни от тях: англосаксонци и келти, както и славянски племена.  

Украйна 2022 и 1914-18 г.: тирани и потиснати   

Днес всички погледи са насочени към "храбрата Украйна", както през 1914 г. бяха насочени към това, което западните масмедии наричаха "храбрата малка Сърбия" и "галантната малка Белгия" и представяха като борещия се за живота си Давид срещу империите на Голиат -  съответно Австро-Унгария и Германия. Или както през септември 1939 г., когато "храбрата Полша" беше нападната от военните машини първо на хитлеристка Германия, а след това и на Съветския съюз 17 дни по-късно. Британците обичат да застават на страната на "слабия" и срещу "тиранина".   

Но сраженията в Украйна, които всъщност започнаха през 2014 г., са само симптом на един много по-голям конфликт, обхващащ целия свят, който продължава от дълго време и може би ще продължи векове. Кой всъщност е подтиснатият и кой е насилникът? Съществуват ли те изобщо?  

Както и много други неща през миналия век, можем да свържем днешните страдания на Русия и Украйна със събитията от онази вакханалия на жестокостта, Първата световна война - когато Украйна като независима държава едва се появи, но скоро беше потисната от болшевишките интернационални социалисти, които потискаха и самите руснаци - в продължение на 70 години. Когато на 28 юли 1914 г. започват бойните действия на Първата световна война, истинските антагонисти - Великобритания, Франция и Русия - не влизат в боя в продължение на няколко дни, а след като го правят, очевидно са на една и съща страна!  

Как всъщност започват боевете през Първата световна война? С австро-унгарския обстрел на Белград на 28ми юли 1914 г., след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия на 23ти юли. Месец наред е имало напрежение между доста разнебитената централноевропейска империя и малката, напориста и бодлива балканска държава след убийството на австрийския престолонаследник и съпругата му на 28ми юни от босненски сръбски студент-националист, който е бил част от група, замисляла и тренирала деянието в Белград. Австро-Унгария смята Сърбия за терористична държава, която през годините е извършила редица убийства и нападения срещу австро-унгарски официални лица, които са се увеличили в периода преди 1914 г., както и бруталното убийство на сръбския крал и съпругата му през 1903 г. И наистина, дни преди самото убийство бандата за убийства е била подпомагана с оръжие и обучение от тайното масонско общество "Обединение или смърт" (известно още като "Черната ръка"), оглавявано от полковник Драгутин Дмитриевич, командир на сръбското военно разузнаване; той е участвал в убийството на сръбското кралско семейство през 1903 г.   

Австро-Унгария също така подозира, че зад сръбската националистическа агресия срещу империята стоят руска, британска и френска подкрепа, включително доставки на оръжие. Оръжието, използвано за убийството на австрийския престолонаследник, по-късно е проследено до Белгия - страна, която се е намирала изцяло под британското крило, а сръбският офицер, пренесъл оръжието в Сърбия, е имал масонски връзки с белгийските ложи. Австро-Унгария атакува Сърбия превантивно, очаквайки, че Сърбия скоро ще се превърне в таран за унищожаване на империята ѝ. Руснаците планират да нападнат Германия превантивно, тъй като съюзникът на Германия Турция щял да получи чисто нови бойни кораби от Великобритания, които биха могли да победят руския черноморски флот, а основната военна цел на руснаците е да върнат Истанбул (Константинопол) за православната вяра 3.

Германия също обявява война на Русия превантивно, смятайки, че ако не го направи, то до 1917 г. Русия ще бъде достатъчно силна, за да в смаже. Германия също така обявява превантивно война на съюзника на Русия - Франция, предполагайки, че Франция ще се включи във войната в подкрепа на руския си съюзник, което Франция със сигурност е възнамерявала да направи. Британците обявяват война на Германия превантивно, смятайки, че германската икономика ще изпревари британската в рамките на няколко години, въпреки че германците на практика са се отказали от военноморската надпревара в строителството на бойни кораби две години по-рано. Следователно страхът от бъдещето е движел много от участниците в битката, точно както е движел и Владимир Путин, който гледа на Украйна така, както Австро-Унгария е гледала на Сърбия - като на копие, насочено от силите на Запада към Русия (и Австро-Унгария) от поне две десетилетия.  

В лекциите си от края на 1916 г. Рудолф Щайнер посочва, че организацията "Комитет за славянско благоденствие", която се намира "под закрилата на руското правителство", всъщност е била уличена в изпращането на оръжие под прикритие още в средата на 80-те години на XIX в., за да подклажда проблеми за династията Обренович в Сърбия, настроена приятелски към Австро-Унгарив 4. Именно крал Александър Обренович и съпругата му са убити през 1903 г. от полковник Дмитриевич и неговите съзаклятници и заменени от крал Петър Карагеоргиевич, който е бил по-склонен да предпочете Русия, Франция и Великобритания. През 1914 г. Съюзът на Тройната антанта (Русия, Франция и Великобритания) използва сръбския национализъм като инструмент за постигане на "смяна на режима" в Австро-Унгария и Германия чрез средствата на общоевропейска война. Освен това британците и американците използват същата тази война, за да наложат промяна на режима в своя "съюзник" Русия, като първо заменят царското управление с временно републиканско правителство, а след това улесняват пътуването на комунистическия агитатор Троцки до Русия през 1917 г. 5 (през Ню Йорк и Канада) и подкрепят болшевишките революционери след преврата им през ноември. 1917 г., а през следващите години оравят значителни финансови инвестиции в болшевишка Русия 6. Така наречената "германска заплаха" е само повод за въвличане на Русия в голяма война, която ще доведе до падането на царизма.   

        image
Историческа карта на Украйна, показваща как са били добавяни територии, за да се създаде днешната държава: 1654 -2013
 

И тук получаваме важна информация за какво всъщност се води настоящата война в Украйна. За да разберем защо тази война е нещо много по-голямо от война между Русия и Украйна, трябва да се върнем към обстоятелствата на Първата световна война - войната, от която Украйна почти излиза за първи път като независима държава през 1918-21 г. "Храбрата Сърбия", съюзник на Великобритания, Франция и Русия през 1914 г., която е много възхвалявана в западната преса по време на войната 1914-1918 г., до края на военните действия губи една четвърт (850 000 души) от довоенното си население, но това е без значение за съюзническите елити, които до 1918 г. са постигнали целите си в резултат на това, че са разпалили и манипулирали сръбския национализъм, за да се превърне той в искрата, която подпали бурето с барут: През зимата на 1918 г. Австро-Унгарската империя вече не съществува, а нейният император е в изгнание (Германската, Руската и Османската империя също са унищожени). "Наградата" на западните съюзници за Сърбия е създаването на Кралство Югославия (под сръбско ръководство) от руините на Сърбия и Хабсбургската империя на Австро-Унгария. Разпадането на Хабсбургската империя е възприето като военна цел по време на войната от съюзниците, особено от Великобритания.   

Днес Украйна е използвана също както Сърбия от 80-те години на XIX в. до 1918 г., а целта този път, заела мястото на Австро-Унгария, е друга голяма мултиетническа държава - Русия, която елитите на Запада отдавна искат да се разпадне, за да експлоатират природните ѝ богатства 7. Рудолф Щайнер посочва 8, че войната от 1914-18 г. не се води само между Великобритания, Франция и Русия срещу Германия; това е проявата на външния физически план. В духовния свят тя е била водена от британските и френските души срещу руснаците поради фундаменталните различия в отношението към живота и смъртта между западните и източните народи. Освен това той настоява, че ключът към бъдещето се крие в добрите отношения между народите от Средна и Източна Европа, между немскоезичната култура и славянските култури, особено руснаците, докато елитите на Запада се стремят да предотвратят това, за да могат англоезичните народи да манипулират съдбата на славянските народи за бъдещето 9.  

Целите на Запада  

Известно е, че поне от началото на 90-те години на XIX в. езотеричните кръгове във Великобритания предвиждат голяма европейска война, която ще се случи благодарение на славянския национализъм и импулсите на славянското "братство", ще доведе до социалистическа (марксистка) революция в Русия и ще "даде възможност за провеждане на експерименти със социализма, политически и икономически", които ще унищожат Руската империя и ще осъществят "мечтите на панславистите", чиято славянска раса вече "започва да живее свой собствен интелектуален живот" и "не е повече в периода на детството си". За това се говори в лекция на езотерика от Високата църква (течение в Англиканската църква) Чарлз Джордж Харисън (1855-1929) в Лондон през 1893 г. 10 като пример за първите две от "трите велики аксиоми", които според него са в "основата на окултната наука":  

 1. Седем е съвършеното число;
 2. Микрокосмосът е копие на макрокосмоса;
 3. Всички явления водят началото си от вихри.  

Според Харисън тук целта на водачите на англосаксонските култури, които се възприемат като владетели на доминиращата култура в света през съвременната епоха (от XVI в. насам), е била да гарантират, че англоезичната култура ще бъде "възпитател" и "защитник" на "младите" славянски култури, така че в бъдеще ценностите на англосаксонската култура да бъдат ценности и на славянските култури, по-специално на най-голямата от тях - руската. Харисън се изказва одобрително за движението Lux Mundi в Англиканската църква, което се появява през 1889 г. и се стреми да обедини Високата църква с най-новите постижения в областта на естествените науки и библейската критика и е негов съюзник. Елитна фамилия, която се е смятала за верен член на Високата църква още от времето на кралица Елизабет I (1558-1603), е фамилията Гаскойн-Сесил. Тя е осигурила на кралица Елизабет и на нейния наследник крал Джеймс I (1603-1625) държавните секретари - най-могъщите бюрократи в страната и те са изпълнявали същите функции както за кралица Виктория (1837-1901), чийто министър-председател три пъти е бил третият маркиз на Солсбъри Робърт Гаскойн-Сесил (известен още като лорд Солсбъри), така и за нейния син, крал Едуард VII (1901-1910), чийто министър-председател в продължение на три години (1902-1905) е бил племенникът на лорд Солсбъри, Артър Балфур.  

Двамата по-късни Сесиловци, чичото Робърт и племенникът Артър, много различни по характер, но и двамата учени-любители, осъществяват забележителна дипломатическа революция в британската външна политика в продължение на 20 години (1887-1907 г.), като умишлено превръщат двете страни - бивши заклети врагове на Великобритания - Франция и Русия - в нейни съюзници, а двете бивши най-приятелски страни - Германия и нейния съюзник Австро-Унгария - в нейни врагове.  

Каква е била целта на това? Тя е била тройна: да се "вдигнат на крак" чрез голяма война Германия и Русия. Германия е издигащият се съперник на Великобритания в съвременната епоха; войната би намалила икономическата й мощ и нейната увеличаваща се флота, а Русия е потенциалният съперник на Британската империя в по-далечното бъдеще; руските славяни трябвало да бъдат укротени чрез провеждането на онези "експерименти със социализма [марксизма], политически и икономически", за които Харисън говори през 1893 г. Освен всичко друго, трябвало да се намали нарастващият икономически потенциал на Русия и да се даде възможност на англо-американския капитализъм  да я експлоатира. Третата цел е, че голямата война срещу Германия би послужила за по-здраво обвързване на англоезичните британски доминиони едни с други, а постоянната "червена заплаха" в десетилетията след войната би  уплашила елитите в доминионите и в Съединените американски щати да останат в тесен съюз с Великобритания 11.  

Артър Балфур (1848-1930 г.), вероятно по-далновиден от чичо си, осъзнава, че през ХХ в. британската глобална мощ може да се запази само в съюз с другата възходяща сила - САЩ. Този възглед той споделя с минния магнат и заклет империалист Сесил Роудс (1853-1902), за когото загубата на американските колонии в Американската война за независимост е пълна катастрофа. През 1891 г. Роудс основава тайно общество (Обществото на избраните, номинално създадено по модела на Ордена на йезуитите), чиято цел е да поддържа и разширява британското световно господство и да обедини Великобритания и САЩ 12. За тази цел той учредява стипендиите Роудс, които са съсредоточени в университета, който той смята за “духовния дом” на Британската империя – университета Оксфорд и особено колежите „Балиол“ и „Ол сейнтс“.   Неговият наследник, лорд Алфред Милнър (1854-1925 г.), доразвива проекта на Роудс, като създава през 1909 г. групата "Кръгла маса" (известна още като “групата на Милнър”). Тази група извършва ефективна работа за обединяване на елитите на доминионите преди и по време на Голямата война, за създаване на (Кралския) институт за международни отношения (известен още като Чатъм Хаус) и на Съвета за международни отношения в САЩ (1921 г.), двата основни външнополитически мозъчни тръста в англоезичния свят. По този начин се полагат основите на това, което днес се нарича съюз на "Петте очи" - петте англоезични държави САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Така макар и все още не напълно осъществени, мечтите и целите на Роудс, Милнър, Балфур и хората от групата "Милнър" се поддържат повече от 130 години 13.  

За да осигурят целите си, според Сесил и Милнър е било от съществено значение на всяка цена да се предотврати всякакъв съюз или сътрудничество между Германия и Русия, тъй като такъв съюз би могъл да застраши световното господство на Великобритания. Тази идея е изложена най-обстойно за първи път по време на премиерството на Артър Балфур през 1904 г. от Халфорд Макиндер, имперски географ, съосновател (през 1895 г.) и директор (1903-1908 г.) на Лондонското училище по икономика. Основната идея на Макиндер е, че ключът към световната мощ е регионът, който той нарича Сърцевината (Heartland) - обширен район, ограничен от планините Урал на запад, Хималаите на юг и планините на Източен Сибир на изток. Според Макиндер този регион, който и тогава, и сега е твърде богат на материални ресурси и население, би могъл, ако бъде обхванат от широка железопътна мрежа (каквато днес Китай изгражда в Евразия!), да представлява сериозно предизвикателство за англо-американската световна военноморска мощ, тъй като войски и ресурси биха могли лесно да бъдат транспортирани до всяко място, където враговете на Русия искат да окажат натиск върху страната. Освен това един съюз между Русия, която контролира почти целия Хартленд и една по-енергична култура като Германия или Япония, може да доведе до изграждането на военноморски флот, който да победи Кралския флот, като по този начин сложи край на епохата на Британската империя.  

Да не допуснат това е било твърдото намерение на капитаните на кораба на британската външна политика. Затова по време на премиерството на Балфур те довеждат до първия официален съюз на Великобритания с Япония през 1902 г., а само две години по-късно и до война между Русия и Япония, в която Япония е снабдявана и частично финансирана от Великобритания (и особено от американските банки). Руско-японската война (1904-2005 г., в която японците на практика действат като британски наемници) блокира настъплението на Русия в Източна Азия, отслабва значително царския режим и полага основите на революционните вълнения от 1917г.  

Месец след началото на войната Макиндер изнася една лекция, която поставя началото на англо-американската геополитика. Това е лекцията и статията "Географският завой на историята" за Кралското географско дружество, в която се излага теорията на Макиндер за Сърцевината. През 1919 г. в книгата си "Демократични идеали и реалност" (стр. 150) Макиндер обобщава ключовото си геополитическо прозрение във формула от три реда:  

Който владее Източна Европа, владее Сърцевината;
който владее Сърцевината, владее Световния остров [т.е. Евразия];
който владее Световния остров, владее света.  

Тази формула е основен ключ към разбирането на събитията в Украйна днес, в епохата на китайската транспортна инфраструктура "Един пояс, един път", която от 2013 г. насам постепенно се разширява през Евразия към Европа. Макиндер вижда, че железопътните мрежи могат както да улеснят руския напредък в рамките на Сибир и Централна Азия и отвъд, така и да улеснят атаките срещу Русия от нейната периферия.  

Бележки     

1. Те ангажираха около 190 000 войници за инвазията и бяха подкрепени от 34 000 войници от Луганската и Донецката народна република. Въоръжените сили на Украйна наброяваха 209 000 редовни военнослужещи и 600 000 запасняци, 102 000 паравоенни части и 20 000 чуждестранни доброволци. https://en.wikipedia.org/wiki/2022_Russian_invasion_of_Ukraine#Foreign_military_involvement

2. Срв. Karl Meyer/ Shareen Brysac, " Tournament of Shadows – The Great Game and the Race for Empire in Asia”, 2001, гл. 5  

3. Виж Sean McMeekin, “The Russian Origins of the First World War”, 2011, гл. 1 и 4  

4. Рудолф Щайнер, “Карма на неистината”, СС 173, лекция от 4 декември 1916  

5. Вж. J. Macgregor/Gerry Docherty, “ Prolonging the Agony”, 2017, гл. 30 и 31.  

6. Вж. Antony Sutton, „Wall Street and the Bolshevik Revolution“, 1974   

7. Вж. Z. Brzezinski, “The Grand Chessboard”, 1997 (1997). Той предвижда Русия да бъде разделена на три части: Европейска Русия, Сибир и Далекоизточна република. Украинските ултранационалистически лидери като Евхен Карас от групата С14 фантазират за разделянето на Русия на 5 части. Цялата книга може да бъде прочетена тук: https://web.archive.org/web/20210812092815/https:/www.cia.gov/library/abbottabad-compound/36/36669B7894E857AC4F3445EA646BFFE1_Zbigniew_Brzezinski_-_The_Grand_ChessBoard.doc.pdf  

8. Виж лекцията на Р. Щайнер от 28.11.1914 в СС 157  

9. Andreas Bracher, “Kampf um den Russischen Kulturkeim”, 2014  

10. Както и в англиканското течение на "Високата църква" на Англиканската църква. Лекциите на Харисън са преиздадени с дълъг и много полезен увод от Кристофър Бамфорд през 1993 г. от издателство “ Lindisfarne Press” под заглавие “The Transcendental Universe”.  

11. Днес предполагаемата "заплаха" от оста Русия-Китай се използва, за да се оправдаят все по-близките отношения между англоговорещите страни от "Петте очи": САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия и Канада.  

12. Вж. Carroll Quigley, “The Anglo-American Establishment”, 1949, стр. 33 и сл.  

13. Вж. John E. Kendle, “The Round Table Movement and Imperial Union”, 1974  и W.T. Stead, “The Last Will and Testament of Cecil Rhodes”, 1902  






Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 823983
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6141
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031