Прочетен: 1110 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2022 19:00
Privilegium Alexandri Magni donatum Populis Slauis: Quod ex libro graeco antiquissimo extractum (Constantinopolim reperto) et de uerbo ad uerbum ex graeco sermone in latinam linguam, cum omni cura atque studio uersum est.
Nos Alexander Philippi regis Macedonium archos Monarchie figuratus, Graecorum imperii inchoator, magni Iouis filius, per Nathabanum nunciatus, alloquor. Et Bragmanorum et Arborum Solis atque Lune conculator et Persarum atque Medorum regnores. Dominus mundi ab ortu solis usque ad occasum a meridie usque ad septemtrionem.
Illustri prosapie Slauorum et linguae eorum gratiam et pacem atque salutem a uobis et successoribus nostris succedentibos nobis in gubernatione mundi.
Quoniam nobis semper affuistis in fide veraces in armis strenui nostri choadiutores bellicosi et robusti, damus et conserimus uobis libere et in perpetuum total plagam terrae ab Aquilone usque ad fines Italie Meridionales, ut nullus audet ibi manere aut residere aut se locare nisi vestrates.
Et si quis ibi alius inuentus fuerit manes, sit uester seruus et posteri eorum sint serui uestrirum posterorum.
Datum in Ciuitate Noua (nostre fundationis) Alexandrina, fundata super magno Nili fluvio, anno regnorum nostrorum duodecimo. Arridentibus Magnis Diis Ioue, Marte, Plutone et Maxima Dea Minerua.
Testes huiusce rei sunt Athleta Illustris Lotaterra noster et alii Principes undecim. Quos nobis prole decedentibus relinquimus nostros heredes ac totius Orbis.
Privilegij Aleksandra Velikog dan slavenskim narodima - koji je izvađen iz vrlo stare knjige na grčkom, otkrivene u Carigradu i od riječi do riječi s grčkog jezika preveden na latinski sa svom pomnjom i marom.
Mi Aleksander (sin) makedonskog kralja Filipa, urešeni vojvoda monarhije, začetnik grčkog carstva, sin velikog Jupitera, navješten po Natabanu, govorim. Bragmana i Arapa Sunca i Mjeseca preziratelj, a i Perzijanaca i kraljeva međanskih. Gospodar svijeta od istoka do zapada i od juga do sjevera.
Slavnom rodu Slavena i jezika njihova milost i mir te pozdrav od nas i naših nasljednika, koji nasljeduju nas u upravljaniju svijetom.
Budici da ste mi bili uvijek istiniti u vjernosti, u oružju odvažni, naši pomagači, ratoborni i jaki, dajemo i potvrđujemo vam svojevoljno i zauvijek čitavu obalu zemlje od Akvilonije sve do granica Južne Italije i da se nitko ne usudi ondje ostati ili zasjesti, ili se namjestiti, osim vaših sunarodnjaka.
I ako se bude naišlo ondje na nekoga drugoga, koji prebiva, nek bude vaš rob, a njihovo potomstvo robovi potomka vaših.
Dani u gradu Novoj Aleksandriji, koju smo mi osnovali na velikoj rijeci Nil, dvanaeste godine našeg kraljevanja. Uz pristanak s osmjehom velikih bogova Jupitera, Marta, Plutona i najveće božice Minerve.
Svjedoci ove stvari su: nas slavni borac Lotatera i ostalih dvanaest prvaka, koje mi, odlazeći s ovog svijeta bez potomka, ostavljamo za naše nasljednike čitavoga svijeta.
Превел от латински на словенски
Павел Кнезович
Привилегия дадена на славянските народи от Александър Велики - която е извлечена от много стара книга на гръцки език, открита в Константинопол и грижливо преведена дума по дума от гръцки на латински за да се помни
Ние Александър, (син) на македонския цар Филип, издигнат за войвода на монархията, основател на гръцката империя, син на великия Юпитер, провъзгласен от Натабан, казваме: Брамана и арабското слънце и луната да са презрени, а също и персийците, и царете на медите. Господар на света от изток на запад и от юг на север.
За славния род славяни и неговият език, тяхната благодат и мир и поздрави от нас и нашите наследници, които ни наследяват в управлявания от нас свят.
Тъй като вие ми бяхте винаги искрени, верни, силни и храбри военни помощници даваме и потвърждаваме на вас доброволно и завинаги цялото крайбрежие на страната от Аквилония чак до границите на Южна Италия и че никой не се осмелява да остане там или да се засели там, или да се установи, освен вашите сънародници.
И ако попаднат от някъде някои други, които да се заселва там, то нека да бъде ваш роб и неговите потомци нека да бъдат роби на вашите потомци.
Издадено в град Нова Александрия, която основахме на Голямата река Нил в дванадесетата година от нашето царуване. Със съгласието и с усмивката на великите богове Юпитер, Марс, Плутон и най-великата богиня Минерва.
Свидетелите на това нещо са: нашият славен войник Лотатера и другите дванадесет първенци, които ние, напускайки този свят без потомци, оставяме за наши наследници на целия свят.
Превел от латински на словенски
Павел Кнезович,
от хърватски на български
Николай Иванов Колев
Ein Privileg, das Alexander der GroЯe den slawischen Vцlkern gewдhrte und das einem sehr alten griechischen Buch entnommen wurde, das in Konstantinopel gefunden und sorgfдltig Wort fьr Wort aus dem Griechischen ins Lateinische ьbersetzt wurde, um in Erinnerung zu bleiben
Wir, Alexander, (Sohn) Philipps, des Kцnigs von Makedonien, erhoben zum Feldherrn der Monarchie, Begrьnder des griechischen Reiches, Sohn des groЯen Jupiters, verkьndet von Nathan, sagen: Bramana und die arabische Sonne und der Mond seien verachtet, und auch die Perser und die Kцnige der Meder. Herr der Welt von Osten bis Westen und von Sьden bis Norden.
Dem ruhmreichen Volk der Slawen und seiner Sprache wьnsche ich Gnade und Frieden und GrьЯe von uns und unseren Nachfolgern, die uns in der von uns regierten Welt folgen.
Da ihr mir immer aufrichtige, treue, starke und tapfere militдrische Hilfskrдfte gewesen seid, gewдhren und bestдtigen wir euch freiwillig und fьr immer die gesamte Kьste des Landes von Aquilonia bis zu den Grenzen Sьditaliens, und dass niemand dort bleiben oder sich dort niederlassen oder ansiedeln darf auЯer euren Landsleuten.
Und wenn ein anderer von irgendwoher kommt und sich dort niederlдsst, dann soll er euer Sklave sein und seine Nachkommen sollen die Sklaven eurer Nachkommen sein.
Ausgestellt in der Stadt Neu-Alexandria, die wir im zwцlften Jahr unserer Herrschaft am GroЯen Nil gegrьndet haben. Mit der Zustimmung und dem Lдcheln der groЯen Gцtter Jupiter, Mars, Pluto und der grцЯten Gцttin Minerva.
Die Zeugen dieser Sache sind: unser ruhmreicher Soldat Lotatera und die anderen zwцlf Fьrsten, die wir, nachdem wir diese Welt ohne Nachkommen verlassen haben, der ganzen Welt als unsere Erben hinterlassen.
Aus dem Lateinischen ins Slowenische ьbersetzt
Pavel Knezovic,
vom Kroatisch ins Deutsche
Nikolai Iwanow Kolev
A privilege given to the Slavic peoples by Alexander the Great - which was extracted from a very old book in Greek, found in Constantinople and carefully translated word for word from Greek into Latin to be remembered
We Alexander, (son of) Philip king of Macedonia, raised to the chieftaincy of the monarchy, founder of the Greek empire, son of the great Jupiter, proclaimed by Nathaban, say, Bramana and the Arabian sun and moon be despised, and also the Persians, and the kings of the Medes. Lord of the world from east to west and from south to north.
To the glorious race of the Slavs and its language, their grace and peace and greetings from us and our successors who succeed us in the world we rule.
Since you have always been to me sincere, faithful, strong, and valiant military auxiliaries we grant and confirm to you voluntarily and forever the whole coast of the country from Aquilonia as far as the borders of Southern Italy, and that none dare remain there or settle there except your countrymen.
And if any others come from somewhere to settle there, then let him be your slave, and let his descendants be the slaves of your descendants.
Issued in the city of New Alexandria, which we founded on the Great Nile in the twelfth year of our reign. With the consent and smile of the great gods Jupiter, Mars, Pluto and the greatest goddess Minerva.
The witnesses of this thing are: our glorious soldier Lotatera and the other twelve princes, whom we, leaving this world without descendants, leave as our heirs to all the world.
Translated from Latin into Slovenian
Pavel Knezovic,
from Cratioan into English
Nikolai Ivanov Kolev
Привилегия, данная славянским народам Александром Македонским - которая была извлечена из очень древней книги на греческом языке, найденной в Константинополе и тщательно переведенной слово в слово с греческого на латынь для запоминания
Мы, Александр, (сын) Филиппа, царя Македонского, возведенный в вожди монархии, основатель греческой империи, сын великого Юпитера, провозглашенный Натабаном, говорим: "Брамана и аравийское солнце, и луну презирайте, а также персов и царей мидийских". Владыка мира от востока до запада и от юга до севера.
Славному роду славян и его языку - милость и мир, привет от нас и наших преемников, сменяющих нас в мире, которым мы правим.
Поскольку вы всегда были для меня искренними, верными, сильными и доблестными военными помощниками, мы даруем и подтверждаем вам добровольно и навсегда все побережье страны от Аквилонии до границ Южной Италии, и чтобы никто не смел оставаться там или селиться там, кроме ваших соотечественников.
А если кто из других откуда-нибудь придет и поселится там, то пусть он будет вашим рабом, и пусть его потомки будут рабами ваших потомков.
Издан в городе Новая Александрия, который мы основали на Великом Ниле в двенадцатый год нашего правления. С согласия и улыбки великих богов Юпитера, Марса, Плутона и величайшей богини Минервы.
Свидетелями этого являются: наш славный воин Лотатр и другие двенадцать принцев, которых мы, покидая этот мир без потомков, оставляем в качестве наших наследников всему миру.
Переведено с латинского на словенский язык
Павел Кнезович,
со хърватского на русский
Николай Иванов Колев
Тагове:
"Славянският род е по-стар от пира...
Било е престижно да си българин!
ОЧАКВАЙТЕ: КАКВО И КЪДЕ ОБЯДВАХМЕ ЕДН...
Харалампи Тачев - първият български худо...
Извинете :):):), как да си обясним това?
28.05.2022 19:25
https://www.book/p266850/istoria-vo-kratce-o-bolgarskom-narode-slovenskom-spiridon-gabrovski.html
За Александър Македонски
След смъртта на Перун Иллирикия остана под властта на Александър . И взе Александър цялата войска иллирическа и двамата синове на Перун, и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 (= 470 преди Христа – , в действителност Александър се връща от Индия през 325, така че броенето на Спиридон Габровски изостава с 145 години); и им даде писмо, написано на кожена хартия със златни слова: „народ славен и непобедим“; (даде им) още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И оттогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох: (българите) владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 ( = 96 след Христа).
Виж също: „Ключ на българския език”, издадена през 1858 година, в която Георги Сава Раковски ни съобщава, че през 1856 година е получил от Хаджи Найден в Белград анонимен летопис, намерен в атонския манастир: „…А Болг воюва в източната страна и земя и я присвои и насели народ, който се нарече Българи, които после воюваха заедно с Александър Македонски и им остана името македонци…“
Как така българите приели да се наричат славяни, а че и македонци?
Значи, владеели половината свят, обаче се явяват на Александър единствено и само помощници:), И ЧАКАТ ТОЙ ДА ГИ НАДАРИ СЪС ЗЕМЯ, ВИДИШ ЛИ?
Обяснението на етнотермина "славяни" е съвсем друго и, ако не отърва на словенските (от слог, сричка - слово), полските (Жеч съдържа прастария древнобългарски звук RZ (почти Ж, както и доста други думи го имат, което е сериозно свидетелство в подкрепа на обългаряването на бъдещите славяни, а не обратното, хърватите нека се огледат хубавичко за печенежкото племе харабой) съчинители, то е съвсем простичко: на един език - слава, на други - слейв, така да се каже.
И така: просто подобни на асите, ас-лаб-ен. Или слабаци (Словакия)...
Можете да сведете тази информация до западните автори, с които контактувате, предполагам.
Тепърва има да четат, това виждам аз.
Плутарх (45-127) стр. 31 ни казва в животописа на Александър, че цялата му войската се е състояла от около 20 000 до 43 000 пехотинци и от около 4 000 до 5 000 конници. Раковски (2008) стр. 146, (2020) стр. 201, е извел следната таблица от авторите които е чел:
Пехота
Македонци 13 000
Съюзници без име 7 000
Наемници 5 000
Удричи, трибали и илирийци 5 000
Агрияни (поляци) стрелци 1 000
Конница
Македонци 1 800
Тесалийци 1 800
Елени 600
Траки и пеяни 900
Всичко 36 100
Виждаме, че гърците са по-малко от 2 % в Александровата армия. Тези данни са близки до спо-менатите от Плутарх (45-127). Подобни сведения ни дава и Дидор Сицилийски (I в. пХ) в запа-зен откъс от кн. 17 гл. 17: 30 000 пехотинци и 4 500 конници от които 600 елини.
За сметка на това познавам доста добре автори, които много аргументирано показват що е това българин (по-скоро булгар) и къде трябва да търсим предците на европейските българи.
Там Македония не фигурира.
Илири и трибали биха могли да имат някаква връзка с нас, както и конницата. Мъчно доказуемо, все пак.
Останалите?
