Евтаназията не е религиозен казус. Тя е проблем на светската власт, която хем трябва да изпълнява хуманния си дълг към обществото, хем да следи да не се извършват злоупотреби. След като бъдат заснети мъките, болките и желанията за процедура по евтаназиране, съдът може да се изкаже по желанието за евтаназия, след като е изслушал лекуващите лекари, доказателства по медицинска документация, записи за текущото състояние на болния.
Евтаназията когато е приложения съобразно желанията на пациента и при съоветстващи показания е хуманен акт по волята на страдащия, който се екзекутира с цел премахване на нечовешки страдания и болки. Всяка една демократична страна има право да прилага евтаназия в съгласие с културалните разбирания на конкретното общество и с неговите традиции. Процедурата следва да бъде изпълнявана в надлежен срок, когато болките са непоносими. Решението се взима от съдебен орган, съобразно желанието на пациента и мнението на ликуващите лекари за безизходната прогноза на състоянието.