Постинг
12.04.2015 13:07 -
Виенски шницел с хляб "Добруджа"
Автор: biago
Категория: Изкуство
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2019 00:52
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.10.2019 00:52
Трябва да е било към седем .Тогава изгрява февруарското слънце .Обикалях без глава по централните улици.Връщах се от нощна смяна и там я бях забравил.След 12 часова смяна винаги съм като пиян ,или по- точно като след тежко пиене.При това безцелно и от мъка.
Минах през парка за да си взема едно кафе от павильона. Лелката ме познаваше и ми правеше от хубавото на цената на онова, което даваше на балъците, които се държаха неуважително.Първата половина изпих почти на веднъж, за да се посвестя. Освен няколко изгаряния по езика, друг ефект не постигнах,но мисълта за топлото легло в къщи ,ме крепеше да продължа през парка. Забързах крачка.
Песента,която слушах през слушалките си точно приключи и в момента тишина преди следващата, успях да чуя кикот някъде наоколо.Огледах се. Чернокоса ,къдрава девойка ,облечена в бяла рокля на черни точки, джапаше напред - назад из шадравана в парка и се смееше с глас. Роклята беше цялата мокра, дълга до над коляното. В противен случай ,може би нямаше да я запомня на цвят.
- Ей, мацка нещо сме попрекалили снощи ,а ? - викнах - Ще настинеш там, ако не те арестуват преди това! - Тя се обърна и се усмихна :
- Ти не си ли прекалено зает да си скучен ? Ще правя каквото си поискам ! - каза тя и пак заджапа напред - назад .
- Прави к"вото си искаш. Хипотермията си е твоя, не ми пречиш !
- Добре, добре . Ела да ми подадеш ръка, за да изляза. - каза тя и още повече се разхили . Подадох и длан и понечих да я дръпна към себе си . Или тези нощни смени трябва да са по- тежки , от колкото си мислех, или това беше най - силното момиче ,което
съм срещал. До днес , все още не съм сигурен за отговора, но се оказах по нос в шадравана по- бързо, от колкото можех да мисля. Февруарката сутрешна баня и до днес е с по- силен ефект, от което и да е кафе, което лелката можеше да ми предложи. Изправих се, подгизнал .
- Ти луда ли си бе ? - към момента презирах проявеното любопитство.
- Ти наистина падна ? Аз само понечих да се пошегувам . Сигурно се чувстваш глупаво ! - избухна нова вълна кикот .
- Много смешно ,да знаеш !
- Стига, стига. Добре, съжалявам, нека ти помогна - каза тя, след като ми се понасмя ,
- Мокър съм до кости, не ми е смешно. Защо изобщо се занимавам с такива безподобни ,разглезени лигли ?
- Това ,че си се понамокрил не значи ,че трябва да си гаден ! Стига, нека ти помогна , - подаде ръка . Дори не се замислих .След секунда и тя цопна до мен .Девойката се разсмя още във въздуха. Стори ми се, че дори не се опита да се съпротивлява,сякаш сама скочи в ледената вода. Сборичкахме се .Ту тя ме налягаше , ту- аз я преобръщах .Малко след като попаднахме в шадравана, остър звук от свирка прониза въздуха .Явно пенсионерът ,който охраняваше парка, беше решил да посимулира дейност и да се направи на професионалист за разнообразие .
-Ей ! Ще ви е смешно ли в милицията, а ? - крещеше дядката и по- скоро комично, от колкото заплашително ,се затича към нас , размахвайки някаква палка.
Минах през парка за да си взема едно кафе от павильона. Лелката ме познаваше и ми правеше от хубавото на цената на онова, което даваше на балъците, които се държаха неуважително.Първата половина изпих почти на веднъж, за да се посвестя. Освен няколко изгаряния по езика, друг ефект не постигнах,но мисълта за топлото легло в къщи ,ме крепеше да продължа през парка. Забързах крачка.
Песента,която слушах през слушалките си точно приключи и в момента тишина преди следващата, успях да чуя кикот някъде наоколо.Огледах се. Чернокоса ,къдрава девойка ,облечена в бяла рокля на черни точки, джапаше напред - назад из шадравана в парка и се смееше с глас. Роклята беше цялата мокра, дълга до над коляното. В противен случай ,може би нямаше да я запомня на цвят.
- Ей, мацка нещо сме попрекалили снощи ,а ? - викнах - Ще настинеш там, ако не те арестуват преди това! - Тя се обърна и се усмихна :
- Ти не си ли прекалено зает да си скучен ? Ще правя каквото си поискам ! - каза тя и пак заджапа напред - назад .
- Прави к"вото си искаш. Хипотермията си е твоя, не ми пречиш !
- Добре, добре . Ела да ми подадеш ръка, за да изляза. - каза тя и още повече се разхили . Подадох и длан и понечих да я дръпна към себе си . Или тези нощни смени трябва да са по- тежки , от колкото си мислех, или това беше най - силното момиче ,което
съм срещал. До днес , все още не съм сигурен за отговора, но се оказах по нос в шадравана по- бързо, от колкото можех да мисля. Февруарката сутрешна баня и до днес е с по- силен ефект, от което и да е кафе, което лелката можеше да ми предложи. Изправих се, подгизнал .
- Ти луда ли си бе ? - към момента презирах проявеното любопитство.
- Ти наистина падна ? Аз само понечих да се пошегувам . Сигурно се чувстваш глупаво ! - избухна нова вълна кикот .
- Много смешно ,да знаеш !
- Стига, стига. Добре, съжалявам, нека ти помогна - каза тя, след като ми се понасмя ,
- Мокър съм до кости, не ми е смешно. Защо изобщо се занимавам с такива безподобни ,разглезени лигли ?
- Това ,че си се понамокрил не значи ,че трябва да си гаден ! Стига, нека ти помогна , - подаде ръка . Дори не се замислих .След секунда и тя цопна до мен .Девойката се разсмя още във въздуха. Стори ми се, че дори не се опита да се съпротивлява,сякаш сама скочи в ледената вода. Сборичкахме се .Ту тя ме налягаше , ту- аз я преобръщах .Малко след като попаднахме в шадравана, остър звук от свирка прониза въздуха .Явно пенсионерът ,който охраняваше парка, беше решил да посимулира дейност и да се направи на професионалист за разнообразие .
-Ей ! Ще ви е смешно ли в милицията, а ? - крещеше дядката и по- скоро комично, от колкото заплашително ,се затича към нас , размахвайки някаква палка.
Няма коментари
