Приемам  гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая. 

А самотата... беше много ласкава,
но думите ѝ - захарни и скучни.
Усмихваше се болката, препасала
през кръста бич. Така, за всеки случай... 

Наливам чаши, вие се сред парата
спиралата на някакво безвремие.
Разнася дъх на мащерка отварата,
а в ъгъла, смъртта наивно дреме. 

Приемам всички. Зная им за силите  - 
след чаша чай, безмълвно си отиват.
Предлагам мед и захар в изобилие,
а те отрова в моята наливат. 

Край огъня ми, сякаш бесни кучета,
се зъбят и разкаяно се кръстят,
че чашите горчиви май се случвали
на тези, дето могат да възкръсват.

" с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая. "
Нека бъде дълго и завинаги!
Поздравления!

"че чашите горчиви май се случвали
на тези, дето могат да възкръсват".

Това е историческа закономерност.

Много образно - видях ги всичките - и оня, с когото в болката се съизмерваме.
И мене в последно време ме занимава този въпрос за горчивата чаша ... кому, за какво ... За онзи, когото Бог най-силно възлюби... Ти си отишла и по-далеч. Поздравления, Вики!

много хубаво!

Мъчно - и от облагородяваща мъчност - поетично бижу...
"... И с Бог, и с дявол пила съм си чая..."