Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2022 22:50
Поради същото желание КК доста подло напада Г. Марков, макар в неговото "Писмо до Левчев" да е представен верният портрет на конформиста ЛЛ.
Съответно, не ме трогва умилението, с което КК разказва, как взаимно са си ходели на гости или са посещавали закрити за простолюдието злачни места...
Инак топ-журналистът ловко си служи със силогизмите, няма що. Но все пак, облъчването ни с похвалите, дето изричали към любезния си домакин гостувалите у нас чужденци с гръмки писателски имена, няма как да е убедително: твърде изтъркан е този похват.
Затова ще предложа да изчетем един смайващо глупав фрагмент от същата тази "Интелигентска поема", та да се убедим, че тъкмо интелигентното е поругано, а бай Тодор Павлов май е бил прав да се гневи на имитатора!
Преценете сами:
—————
"Едно око
започва да расте.
Един автомобил изгрява.
Лети с държавна скорост...
Застанал на средата на шосето,
аз махам с две ръце:
- Вземете ме!
Другари!...
Спирачките изсвирват иронично.
Вратичката се отваря.
Един. приятен бас ме кани:
- Ела момче.
Ах, нашето момче!... -
И пак лети автомобила.
И аз усмихвам се насила:
- Но все пак...
Вие закъде пътувате?
- Как закъде?
Към комунизма!
Не виждаш ли куртките
и лулите ни?
Не виждаш ли стоманата в очите ни?...
- Аз виждам... че по пътя няма хора...
- Не се плаши, момче,
не се плаши.
Щом няма хора,
няма врагове.
Така е.
Този път е таен.
За него даже Ленин не е знаел.
Ще стигнем първи.
Пей!..."
....
А че ЛЛ и КК са другарували? Ами, личи си...
За сравнение - линк към писмото на Георги