Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица,
не знае никой - просто озарение,
но дремеха в гърдите ѝ светкавици -
в едно и страшен взрив, и сътворение.
Той беше син на вечна мощ, поникнала
от дебрите на хляди предания
за рицари, със смърт и битки свикнали,
а надарени с ангелско сияние.
Богат ли беше, славен ли - изгубена
и с прах покрита тайна. Но в годините
опази се от грях. Навярно влюбен е
в безсмъртно светла същност на богиня.
Вселената ги срещна. Разпиляха се
за миг безброй светулки. И угаснаха.
Случайност ли доведе ги под стряхата,
в погрешен час, на правилното място!?
С едничък взор и двамата изрекоха
копнежа и дълга, страха и силата...
Единствено в ръцете на Твореца е
да ги сбере. Или да ги размине.
14.06.2022 09:22
Нали не греша, ако греша, извинявам се! :-)
16.06.2022 11:10
що ме караш, да пиша, още, дело..
2. librarian - Страхотно! Особено представяйки си го облечено от един магьосник, който май Ви е реален приятел! :-)
14.06 09:22
като..самият Бог Шива ))
не се крий, срамно е и долноо..
хубаво лято, мила...