Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2019 01:54 - ПЪРВИЧНИЯТ ГРЯХ
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1868 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Гордост и смирение

"Знаете ли, любезни читатели, кой грях се е появил най-напред? Преди още да е имало кражби, лъжи, измами, убийства, прелюбодеяния, чревоугодие, клевета, гняв, злоба, и пр., се е появила гордостта. Един от първите и най-светли ангели Божии - Денница, се възгордял пред Бога и поискал да стане подобен на Всевишния. Но тая гордост не го издигнала, а го свалила в преизподнята. Тая гордост положи началото на злото в света. Тя породи и всички останали грехове. Тя погуби и човешкия род. Тя стана основа на ада, извор на пороците, ключ на греха, причина за падението, път на гибелта. Сатаната се възцари в царството на мрака и седна върху трона на гордостта. Той подбуди и човеците към гордост и чрез тая гордост пося по света всички злини. Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да разруши делата на дявола, /1 Иоан 3;8/, посочи лекарството против гордостта - смирението. То е първата добродетел, която Той възвести в Своята дивна проповед на планината. Блаженствата започват с божествените думи: "Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно /Мат. 5;3/. По единодушното свидетелство на светите отци, бедните по дух са смирените.
Да разгледаме най-напред гордостта.
Гордостта! Кой от нас не я е виждал? Кой от нас не се е натъквал на бодилите й!? Ние всички я познаваме от живота, защото тя не е нещо рядко. Тя ни посреща навред, дето живеят човеци. Тя тича по улиците, перчи се по площадите, стъпва тежко-тежко из обществените места. Тя седи важно на меките кресла из учрежденията. Тя и в църква влиза с фарисейска надменност, има достъп даже и в монашеските килии. Тя лъха от всяка по-важна особа, тя наднича от почти всеки прозорец. Тя е надута, натруфена, начервена, набелена и минава самонадеяно и самодоволно, тъй че всички да я видят. Нейното естество не й позволява да се крие. Тя иска да блести и да смайва. Тя иска да бъде предмет на внимание и удивление. Тя сама сочи себе си и за да бъде видяна отвсякъде, търси да застане по-нависоко. Гордостта върви все нагоре. Тя понякога дори лети в шеметни висини. Три са степените на гордостта: първата е тщеславие. Дяволът е хитър, той не поставя човекът на главоломна висина, за да го пусне после стремглаво в ада оттам. Тщеславие, е старославянска дума, и означава "търсене на щетна, тоест - на празна, суетна, човешка слава". Великият познавач на човешките добродетели и пороци и тънък психолог на духовния живот, св. Иоан Лествичник, счита, че тщеславието и гордостта са различни моменти от развитието на един и същи порок. Тщеславието не подбира род или съсловие. Както болестта може всекиго да нападне, тъй и то у всеки човек може да се вгнезди. Знатните и великите намират в знатността си повод за тщеславие. Но и простосмъртните умеят да открият нещичко в себе си, с което да се похвалят. Блез Паскал, с присъщата си дълбочина на мисълта, споделя: "Суетността е толкова дълбоко закотвена в сърцето на човека, че и войникът, и прислужникът, и готвачът, и хамалинът се хвалят, и всеки иска да има почитатели." Тщеславието е резултат на падението. Докато човекът беше достоен за облажаване, не търсеше за себе си слава, а въздаваше на Създателя си хвала. Откакто стана достоен за окайване, взе да жадува да го облажават и хвалят. Господ казва: "Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве." /Матея 6;1-4/. По силата на духовните закони, щом се похвалиш с доброто, което си направил, ти го загубваш. Тщеславният християнин е винаги глупав от гледище на божествената мъдрост. От суетност, той се хвали пред всички с насъбраните си богатства. А който много показва скъпоценностите и съкровищата си, той непремнно ще бъде ограбен от крадците. Невидимият подбудител на тщеславните помисли у нас, е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг - дяволът. Той внушава на нископоклонните ласкатели да гълеличкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славлюбци. Има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Но истинският християнин, който знае какви опустошения може да причини в славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда към тщеславие. Надменността е втората разновидност на гордостта. Надменният човек, понеже вижда, че надменността на другите стеснява полетите на неговата собствена надменност, започва всички и всичко у тях да унижава и осъжда. Ако види у някой свой съперник пороци, изобличава ги ожесточено и ги изважда на показ пред всички. И тогава, тайният смисъл на неговата постъпка е следният: "Вижте, какъв е онзи! Колко са лоши делата му! Колко е низка душата му! Аз не съм такъв!" Ако той види у съперника си добродетели, не само, че не се прекланя пред тях, но ги осмива с жлъчна ирония. Надменността е по-далекогледа. Тя не търпи нищо, което я засенчва. С надменността, най-често е свързана завист. А завистта носи в себе си своето наказание. Надменният, е и гневлив. А гневливият сам раздухва огънят на своето страдание. "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен." Казва Спасителят. За надменността, небесното правосъдие е избрало най-страшното наказание - унижението, и то вечносто и безкрайно унижение. Надменността сама себе си величае. Третата и най-страшна разновидност на гордостта, е възгордяването против самия Бог. На тази степен се издигна самозабравилия се Денница. Но тази висота бе толкова шеметна, дори за самия него, че той не можа да се задържи и се провали. Той казваше: "Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди, ще бъда подобен на Всевишният. /Ис.14;13-14/. Но тая гордост го свали вдън преизподнята. С подмамване към такава гордост, сатаната прелъсти и нашите прародители. "Ще бъдете като богове." /Битие 3;5/. И първите човеци, тръгнали по примамливия път на гордостта, паднаха, и то тъй дълбоко, че сами вече не можаха да станат, та трябваше Сам Божият Син - Въплътената Любов - да слезе на земята, за да ни изкупи и спаси. "На гордите Сам Бог се противи." /Иаков 4;6/. Гордият дух всякога противоречи и от никого не желае да бъде поучаван. Той е деспотичен, крайно себелюбив и жесток. Той иска да бъде като бог. Гордостта е корен и начало на всички грехове. "Всички най-велики бедствия, са произлизали от гордостта." Казва Св. Иоан Златоуст. И всички злини и ужаси, които тепърва ще дойдат на грешната земя и които вече имат историята си в близката ни Втора световна война, произлизат пак от гордостта. "Пред погибел гордост върви и пред падение - надутост." /Притчи 16;18/. Нашият православен народ, е стъкмил в библейски дух поговорката: "Който високо хвърчи, той ниско пада." Наказанието на горделивеца, е неговото падение.
В пълна противоположност на гордостта стои смирението.Както гордостта е извор на всички пороци, така смирението - това е майката на всички добродетели. Св Иоан Златоуст нарича смирението основа, на която "може да се изгради без опасност и всичко друго" добро и спасително за нас."И обратно - ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко съградено леко ще се разруши и ще има лош край". Човекът е създаден за смирение, а не за гордост. Апостол Павел пише: "Какво имаш, което не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?" /1 Кор.4;7/. Едно от първите качества на смирението, е кротостта. Смиреният не се вълнува от доброто или злото, което говорят за него: хвалят ли го, той не отнася похвалата към себе си, защото чувствува, че е нищо. Ако говорят лошо за него, той се смята за още по-лош и си казва: "Те не ме познават. Иначе още по-лошо биха говорили за мене." Ако го клеветят или осъждат, той не се оправдава и безпокои, защото мисли за Божия съд, на който ще бъдат съдени справедливо не само делата, но и помислите на човека. Светците никога не са се сърдели на своите оскърбители. Напротив, те са виждали в тяхно лице благодетели и затова са ги обичали в душите си и са се молели за тях. Когато са ги хулели, са търпели, защото са очаквали оправдание от Бога. Свети Пророк и цар Давид, който е писал дивни псалми и имал пророчески дар, и станал далечен праотец на Иисуса Христа по плът, е казвал в дълбоко смирение: "Аз пък съм червей, а не човек." /Пс. 21;7/. Висотата на смирението се доказва и с това, че Бог го цени най-високо и най-много го възнаграждава. Хората ценят богатството, а Бог - смирената душа. В смирението е скрита Славата Божия. Със смирението е свързан един чуден парадокс: колкото по-добродетелен става човек, толкова по-грешен се чувствува. "В истинското смирение се забелязва глад и жажда за Божията благодат." Пише Св. Тихон Задонски. Такива биват прославени от Бога, въпреки желанието си. "Аз ще прославя ония, които Мене прославят." /1 Цар. 2;30/." Из "Гордост и Смирение",                                    
                                                         
    Архимандрит Серафим Алексиев

image





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. siainia - Първия грях
26.01.2019 09:12
Е непокорството.. Понеже ако се покоряваме на Бог греховете ни ще изчезнат.
цитирай
2. ivoki - НЕПОКОРСТВОТО
26.01.2019 16:14
siainia написа:
Е непокорството.. Понеже ако се покоряваме на Бог греховете ни ще изчезнат.


Е В РЕЗУЛТАТ НА ГОРДОСТТА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801086
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031