Сред върховете, някъде във планината
където била сочна и непокътната тревата,
един овчар с овцете си поспрял.
Пладняло стадото му в този сенчест чал.
Но откъм небесата спуснал се орел,
за миг най-тлъстото му агне взел.
Впил нокти в него, после отлетял.
На близка клонка гарван млад седял.
Видял той случката със агнето и със орела,
подобна хрумка него също го обзела,
да грабне плячка и далеч да отлети.
Какъв разбойник само, виж го ти!
Решено, сторено!
Издигнал се над стадото високо,
разперил ноктите, отворил клюна си широко
и както бил набрал височина
се спуснал на овена въз гърба.
Със нокти стискал негова вълна,
ала така бедата му била по–пълна.
Попаднал в собствения си капан
като се оплел във вълната му сам.
Да се издигне в небесата със овена
била далечната му мисъл съкровена.
Запърхал яко със криле да отлети,
но даже и на косъм не успял да отлепи.
Видял овчаря птицата и без да чака
с ръка я хванал здраво за краката.
След туй, преди да превали деня
подкастрил с ножа черните пера.
А вечерта в дома доволен я отнесъл,
на своите деца като подарък я поднесъл.
Каква е тази птица? го запитали децата.
-За мене си е  гарван, ако гледам по перата.
Но в мислите си той е прекалено смел
защото мисли си, че всъщност е орел…
 
И с хората така се случва
щом със преценката на силите си не сполучват.
Когато се захващат със неравно състезание,
то често се превръща в тяхно наказание…

Здравко Арнаудов, 15.06.2019