Ако имаше машина на времето, щях да се върна в 1989.
Там, където живеех в бедната си гарсонерка под наем, там където приятели идваха на кафе, да си поговорим, да се посмеем, да си разказваме вицове...
Върнете ме в бедничкия ми живот, в който имаше армия, имаше нормална милиция, където за апартамент и кола се чакаше, където светът беше подреден, а ние малките мравчици, бяхме спокойни.
Пуснете пак по телевизията за млеконадоя и за незнамсикой конгрес на партията - беше смешно.
Беше леко и можехме да ходим в отпуска, с карти от предприятието. Имаше лекари, имаше зъболекари, без пари, можехме и нощем да отидем.
Нека пак жените да работят на смени и да не се страхуват, прекосявайки спящия град. Нека пак мъжете да ходят в запас и на редовна служба.
Нека пак нормалният морал се върне и животът тръгне пак в нормалния си коловоз. Върнете ме там, за да мога да си поправя грешките.
Пръста си нямаше да мръдна и да помогна на тая пасмина да се възкачи на власт! Нямаше да позволя да разбият всичко!
Основната ми грешка беше, че не виждах колко много имам - представях си, че към това, което имам, ще се добави и още.
Заблудих се, че демокрацията е това, което имам плюс свободен пазар, гласност, многопартийност и ще станем като на запад.
Върнете ме там!
Вече зная..

Radost Daskal, от Фейсбук