“Кафе за събуждане”




С Димитър Божанов бяхме фейсбук приятели. Ползвам минало свършено време на сказуемото в изречението, защото не се “отприятелихме” - както твърде често се случва из виртуалността, а и бивши приятели няма, а понеже през 2017 година той почина само на 34 години - и остана завинаги със своите книги и публицистика, в т.ч. и лична фейсбук страница като млад, добър и талантлив човек.

*******

Когато излезе неговата книга “Кафе за събуждане” си я купих - от книжарница. И я прочетох. Защото е безсмислено да се купува нещо, било то и книга, без да бъде ползвано по предназначение. И както винаги по време на четене, а и не само, се замислих. Защото смисълът на четенето е читателят да се замисли.
С някои от вербализираните мисли в книгата бях съгласен, с други - не, но бях впечатлен от вградените в нея идеи от многото книги в сферата на позитивната популярна психология и личностно и духовно израстване, които заливаха по онова време съответния пазар и караха издатели, литературни критици и цели издателства да надават неистов вой, че точно този жанр е гробокопач на “истинската, класическа, хубава, художествена литература.”

*******

А всъщност четенето също е една човешка потребност - подобно на дишането, пиенето, храненето, здравето. Поне за някои хора. Ето защо едва ли е за учудване, че в едно общество, което моделира в съзнанията на своите представители типичните социални патологии като невероятни, абсурдни усещания за бедност, безнадеждност, болест, безсмисленост, безперспективност…, ще бъдат търсени книги, които предлагат начини за тяхното превъзмогване. Поне от четящи хора.

*******

Преди време с един мой познат - успешен наш ментор по личностно (и бизнес) израстване, обсъждахме практическото осъществяване на стратегии точно в тези твърде интересни психосоциални области. Тогава той каза, че (според него) изобщо не трябвало да бъдат правени опити за прилагане на идеи от различни - дори и сами по себе си изключително успешни и популярни автори, защото това винаги водело до объркване, а само от един - поради простата причина, че най-важното нещо в стремежа към успех или дори - оздравяване, не е знанието, а вярата.
Показа ми и своята книга, по която провеждал заниманията със своите обучаеми - с лично посвещение от някакъв световноизвестен, (поне по негови думи), британски духовен учител, чиято школа бил преминал и чиито практико-приложни прийоми бил усвоил. Безспорно бях впечатлен и то не толкова от британския бизнес гуру и неговата школа, а от самата книга - омачкана от четене, изпълнена с подчертавания, бележки в полетата, подгъвания на страници, драсканици и знаци - книга, в която е вградена освен душата на автора, и душата на читателя, който е превърнал словото във вяра. Измежду хилядите книги, които съм прочел, съм виждал само четири такива - и макар, че съм правил опити да купя или заменя за нещо всяка една от тях, не съм успявал, но пък му предложих - и на него, да я купя.
И както очаквах чух изреченото с усмивка: “Не се продава.”
Поредното нагледно доказателство, че човек никога не продава нещото, в което вярва.

*******

Доста по-късно разбрах, че Димитър Божанов е страдал от тежко и неизлечимо заболяване и осъзнах, че навярно четейки тези книги е търсил помощта, а пишейки своята книга се е опитвал да разбере начина, по който би могъл да повярва в нея, за да я постигне. И да я сподели и с другите…

*******

„Илюзията, с която се сбогувах през последните години, е само една – че Бог не съществува и животът може да мине смислено и без Него. Животът без Бог за мен би бил лишен от смисъл“.
Димитър Божанов

Всички книги за личностно развитие, които съм прочела, май мога да разделя на две основни групи. В първата са тези, които гонят комерсиална цел и се издават, защото авторите могат да забогатеят, като някой си. Втората са онези, които те карат да (си) вярваш - в тях диша жив опит, мъдрост и доброжелателство към читателя. Поздрави!

Е, е има трета основна група - книги за личностно развитие, които се издават със самофинансиране на авторите.