НА БЪЛГАРИЯ

    Българската държава и българският народ претърпяха три национални катастрофи през своята капиталистическа епоха. Първите две са в резултат на участието на България в Междусъюзническата война през 1913 г. и в Първата световна империалистическа война от 1914 г. до 1918 г. Третата, сегашната, е в резултат на участието й във Втората световна империалистическа война от 1939 г. до 1945 г. и последвалата Студена война между Източния и Западния империалистически блокове през втората половина на 20-ти век. В резултат на първите две национални катастрофи България загуби половината от земята и част от народа си, който беше избит, прогонен от родните си места и асимилиран. В резултат на третата национална катасрофа, която продължава и днес, в рамките на остатъчна България беше унищожена голяма част от остатъчния български народ и той продължава да бъде унищожаван с тенденция за пълно обезбългаряване на държавата и заличаването й като такава. Разтревожени буржоазни интелигенти – историци, общественици и всякакви други – бият тревога и предлагат свои стратегии за спасяване на държавата и народа ни, от които няма положителен резултат. Дължи се на факта, че всички тези стратегии са в рамките на днешната буржоазна /капиталистическа/ обществена система, която поражда и усилва тази национална катастрофа и че няма политически субект, който да се бори за тяхното изпълнение.

    Причините, поради които българската буржоазия доведе държавата и народа ни до трите национални катастрофи са следните. Първо, българската буржоазия се появи много късно на световната политическа сцена. Тя още не беше натрупала капитал и политически опит, когато й се наложи да решава националните въпроси на държавата. Затова тя не можа да прояви политическа зрелост и политическа самостоятелност при тяхното решаване, а тръгна да се прекланя и продава на различните европейски групировки и да залага съдбата на държавата и на народа на тези от тях, който й даваха най-големи лични облаги. Второ, нейното сляпо преклонение пред буржоазните институции и пред хората, които ги оглавяват, неразбирайки, че тези институции са създадени и оглавяващите ги са поставени за да обслужват интересите не само на буржоазната класа, а на целия народ и че при нужда те трябва да бъдат безпощадно унищожени и заменени с нови. Трето, нейното неразбиране, че поради важното геостратегическо положение, което българската земя заема на Балканите, а от там и неизбежната борба между великите империалистически сили за господство над тази земя, тя е длъжна да се прикрепи към тази от тях, чиито интереси най-добре отговарят на интересите на българския народ. Това означава, че тя трябва да постави на преден план интересите на държавата и на народа пред своите тяснокласови интереси, което не направи. Така тя доказа, че не може да управлява българската държава и българския народ, а може само да слугува на една или друга чужда империалистическа буржоазия.

    Сегашната, третата, българска държава е създадена от Русия в резултат на Руско-турската война през 1978 г. Причината за това са както братската помощ на руския народ за българския народ заради етническата, езиковата, релегиозната и културната близост на двата народа, така и геостратегическите интереси на Руската империя на Балканите и в частност в България. Това кара Русия да се стреми да създаде от България икономически и военно силна държава, верен нейн съюзник за защита на общите им интереси на Балканите, близо до проливите. Това предопределя и националния интерес на България да бъде верен по-малък брат на по-старшия руски брат, без да забравя, че всекии има свой вътрешен ред в своята държава. Така, както винаги е постъпвала сръбската буржоазия. За разлика на това, геостратегическите интереси на западните империалистически държави са България да бъде политически, икономически и военно слаба и раздробена държава, плацдарм за тяхното господство на Балканите и за противопоставянето им на Русия.

    Междусъюзническата война и първата национална катастрофа на България са резултат на изпълнение на внушението на германските и на австро-унгарските импрериалисти върху българската буржоазия, начело с цар Фердинанд, за разрушаване на Балканския съюз, създаден от Русия, чрез нападение на България над Сърбия и Гърция и противопоставяне на геостратегическите интереси на Русия на Балканите и на стремежа й да завладее проливите. На това, че управляващата тогава българска буржоазия, начело с министър-председателя Ст. Данев, както казва банкера Атанас Буров, не уби този двуфазен цар Фердинанд и не предотврати Междусъюзническата война, а с това и националната катастрофа. Днес към казаното от Ат. Буров можем да добавим, че е трябвало да бъде убито цялото негово котило, за да да бъде спасена държавата и народа ни от последвалите втора и трета национални катастрофи, така както направиха болшевиките със своя последен цар.

    България след края на Втората световна империалистическа война формално не загуби територия и население, т. е. не претърпя национална катастрофа благодарение на застъпничеството на бившия СССР, но в нея беше установен бюрократичнобуржоазен сталинистки режим, политическите и икономическите действия на който доведоха до сегашната трета национлана катастрофа. Тези действия са: унищожаването на основните политически, икономически и граждански свободи в страната и установяването на твърда бюрократичнобуржоазна диктатура, лъжливо представена за диктатура на пролетариата; унищожаването на преобладаващото свободно натурално и дребностоково производство, основно селскостопанско, и превръщането му в бюрократично/държавно/капиталистическо, лъжливо представено за социалистическо, а с това превръщането на свободните производители на материални и духовни блага в наемни работници и служители, зависещи от благоволението на партиино-държавната бюрократичнобуржоазна върхушка /олигархия/; обезлюдяването на селата и преместването на селското население в бетоннопанелни крайградски комплекси на големите градове и др.

    Началото на обезлюдяването на българските села беше поставено с принудителното коопериране на дребните селски производители. Фактическото им обезлюдяване се извърши след премахване на самоуправлението в земеделските кооперации и въвеждане в тях на бюрократичнокапиталистическия начин на производство и разпределение. Това беше направено от бюрократичната буржоазия с цел изземване на рентата от село, превръщане на земеделските кооператори в селскостопански работници, работещи целогодишно, както в другите стопански отрасли, и получаващи определена работна заплата.

    / Ще отбележим фалшивите декларации на днешните буржоазни лъжедемократи, че земеделските кооперации, преди превръщането им в бюрократичнокапиталистически предприятия, са заплащали на своите членове по 20, 40 и 80 стотинки на ден. Те бяха повече натурални, отколкото стокови производствени предприятия, тъй като бяха обединения на натурално-дребностокови производители, каквото беше тогава цялото селскостопанско производство у нас след аграрната реформа. Като обединени свободни производители те не получаваха заплата, а разпределяха дохода за лично потребление помежду си, повече в натурална форма. Това е в унисон с крайната цел на комунизма – премахване на стоковото производство, което е основата на капиталистическото производство и на капиталистическия строй, и замяната му с натурално производство и разпределение./

   Унищожаването на дребното докапиталистическо и на кооперираното производство в държавата, превръщането му в бюрократичнокапиталистическо и изграждането на високоразвита материално-техническа база на бюрократичния капитализъм в града и в селото, през седемдесетте години на миналия век, подготви почвата за премахване на капиталистическия обществен строй и за изграждане на безкласово социалистическо общество. Това изисквашe премахване на политическото и на икономическото господство в обществото на последната присвояваща класа – класата на бюрократичната буржоазия – и установяване на такова господство на произвеждащата работническа класа. То включва премахване на политическите и на икономическите отношения, изградени на принципа на разделение на хората в обществото на господстващи и подчинени, на управляващи и управлявани, на присвояващи и произвеждащи, на купувачи на работна сила и на продавачи на такава, на експлоататори и на експлоатирани. Установяване на тяхно място на нови политически и икономически отношения, изградени на принципа на самоуправление на всички хора в обществото и на правото на производителите на материални и духовни блага да владеят обобщените средства за производство и заедно със служителите от непроизводствената сфера да разпределят произведените обществени блага. На практика това означава премахване на капиталистическия начин на производство с неговите капитал, наемен труд и принадена стойност и на обществото, изградено върху него, и изграждане на нов начин на производство без капитал, без наемен труд и без принадена стойност и на общество, изградено върху него. Означава пълна политическа и икономическа свобода на всички хора в обществото.Такава промяна може да бъде осъществена само в световен мащаб.Тогава светът като цяло не беше готов за това. В него имаше непреобразувани докапиталистически форми на производство в капиталистически, поради което капиталът като цяло не беше станал непоносима сила за преобладаващата част от човечеството. Това даде възможност на либералната част на бюрократичнобуржоазната олигархия в бившите бюрократичнокапиталистически държави да се облегне на помощта на световната частнособственическа империалистическа олигархия, да извърши вътрешнодържавен контрапреврат и да възстанови частнособственическия капитализъм, а себе си да преустрои в частнособственическа олигархия. С това в тези държави започна стопанска разруха и духовен упадък, а в България започна реализирането на третата национална катастрофа.

   Сегашната национална катастрофа в България е резултат от възстановяването на по-нисшите и по-примитивни политически и икономически отношения на частнособственическия капитализъм в сравнение с по-висшите и по-прогресивни държавнокапиталистически такива. В политическата област те се изразяват в установяване на многопартийна партизанщина и използване на властта за грабеж и за лично обогатяване; в неограничено домогване до властта на най-алчните, най-продажните и най-подкупните и безотговорни към съдбата на държавата и народа елементи; в обвързване и подчиняване на държавата на западните икономически и военнен империалистически блокове и налагане в нея на правила, създадени в изгода на водещите в тях империалистически държави; в превръщане на България в колониално-зависима държава, подложена на непрекъснато ограбване и разоряване от икономическите монополи, банки и др. на тези държави. В икономическата област това се изразява в замяна на плановото капиталистическо производство с анархията на пазарното капиталистическо производство; в разкъсване на икономическите връзки между държавнокапиталистическите производствени и търговски субекти и загуба на пазари и на източници на евтини суровини; умишлени фалити, закриване и разрушаване на производствени предприятия, заграбени от лица от бюрократичнобуржоазната върхушка, непритежаващи стопански умения и желания за производствена дейност и за натрупване на капитала, и превръщане на тяхната стойност в предмети на лукса – дворци, коли и др. Това доведе до загуба на работни места и масово освобождаване на работна сила. И тъй като нямаше докапиталистически форми на производство, които да я поемат, както стана при предните национални катастрофи, то последва масова емиграция на млада и квалифицирана част от нея и деквалификация на друга част. Всичко това доведе до мизерия и социална несигурност, до висока смъртност и ниска раждаемост сред населението и до неспиращо обезлюдяване на държавата, което е заплаха за нейното съществуване и за съществуването на нацията.

    Спасението за България и за българския народ от сегашната национална катастрофа е в унищожаване на капиталистическия обществен строй и замяната му с безкласов социалистически строй. Светът с бързи темпове се приближава към последния. Доказателство за това са: ускореното унищожаване на докапиталистическите форми на производство и превръщането им в капиталистически в големите развиващи се държави; нарастващо унищожавaнe на средства за производство на икономически по-слабо развитети държави от империалистическите държави чрез войни, икономически машинации, подкупи и др. и превръщането на тези държави в източници на суровини и пазари с цел възпроизводство на капитала и запазване на капиталистическия начин на производство в империалистическите държави; масовата все по-трудно контролирана емиграция на хора от разорените и ограбените държави към високоразвитите империалистически държави и нарастващата заплаха за вътрешния мир в последните; изравняване на силите на високоразвитите империалистически държави и засилващото се съперничество между тях за суровини, пазари, евтина работна сила и максимална печалба, което заплашва с унищожавене на цялото човечество; поражението върху околната среда и заплахата от екологична катастрофа в резултат на капиталистическия начин на производство; нарастващото възмущение на народите от целия свят и нарастващата им готовност за борба за премахване на капитализма и др.

    Темповете на развитие на сегашната националана катастрофа на България и на изчезване на българския народ са толкова големи, че се налага още сега, в рамките на буржоазния обществен строй, да бъдат взети мерки, които да забавят, ако не и да спрат тази катастрофа. Тези мерки са посочени от буржоазните интелигенти – родолюбци и патриоти – в техните стратегии за спасяване на България. Те са мерки, които да възстановят производството в държавата и да осигурят работа и доход на всички български граждани като: различни форми на проктекционизъм за българското производство; ограничаване на вноса на чужди стоки; изгонване от страната на чуждите монополи, банки, търговски вериги и другите грабители, ренационалициране на все по-голям дял от раздържавените производствените предприятия и пускане в действие на спрените и не разрушени такива и др., както и мерки за по-справедливо разпределение на произведения национален доход между хората в обществото. Борбата за тяхното изпълнениe изисква създаване на ляв антилиберален буржоазен фронт, който да обедини всички хора, готови да се борят за спасяване на държавата и народа ни, без да се забравя, че човечеството няма бъдеще ако не унищожи капиталистическия обществен строй.

    01.2014 г.                                              Българско марксистко движение /БМД/