Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 06:30 - Иван Матанов (1952)
Автор: gothic Категория: Поезия   
Прочетен: 5790 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПАРИЖ ­ 1793

Проклятия, псувни и викове
ще чуе кралят,
щом своя врат положи
под острата секира на палача.
Ала сега, докато върви
изправен и перуката
е още на главата му,
се чува само шепот сред тълпата
и няколко отчаяни подсвирквания...
Единствено кретенът
в дъното на улицата
ще извика: "Да живее кралят!"
и след ехото ще хукне ужасен...

"Да живее кралят!" - ­ О, как
опияняваше до вчера този вик спонтанен,
как мечтаеха да зърнат
глуповатото лице,
да чуят благия му глас...
В краката му пълзяха с радост
и раболепно се увиваха
край неговия трон:
живееха за краля, живееха чрез краля.
А повече от всичко ги влудяваше
вкуса на неговата кръв.



Тагове:   иван матанов,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Поздрави!
11.01.2011 08:18
С Матанеца бяхме в спортната рота. Той тренираше тенис на корт. Бяха двама тенисисти, не билюк народ като тъпите щангисти.
цитирай
2. gothic - Благодаря!
11.01.2011 12:55
Трябва да ти кажа, че много се чудих кое точно негово стихотворение да сложа. Но това някак си ме хвана за гърлото.....
цитирай
3. lubara - Поздрави отново!
11.01.2011 13:04
Я ми кажи къде мога да прочета повече от него.
цитирай
4. gothic - Из нета, основно. Имам само това в ...
11.01.2011 13:10
Из нета, основно. Имам само това в една стихосбирка, друго нищо....
цитирай
5. vilidimova - А на мен ми харесва това негово стихотворение:
11.01.2011 14:25
ЖЕНА В ХРАМА

Изглежда този храм бе построен за нея.
Да влиза я видях ­
сами вратите се отвориха, пристъпи тя,
след нея сянката й ­ аз.
Смутени, молещите се извръщаха,
в разкошното й тяло светците впиваха очи.
Туристите доволно се побутваха ­ какво видение
сред тези каменни стени!
Забравили за саркофази и икони,
за патриарсите и мъртвите крале,
те чуваха единствено туптенето
под нейните изляти, восъчни нозе.

Прекръсти се жената и приседна тихо,
покри лицето си с ръце, косите й златисти
се смириха, утихнаха полека нейните гърди...

Какво я води тук, се питах омагьосан.
Кого така настойчиво зове?

О, ако има бог ­ помислих си ­ ще трябва
да се вдигне той от свойто ложе целомъдрено,
ще трябва да се спусне тук, да коленичи
пред красивата жена и ако е мъж на място ­
греховете й да опрости.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15642733
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031