Изплъзва се илюзията,
скръстила свойте ръце.
Примирена и тъжна,
напусна моето сърце.  

Моля се плахо за нея,
да попадне във свят,
по- добър от сегашния,
пълен с обич и цвят.  

Но с надежда едничка,
трудно май се живей,
а душата безплътна,
за любовта си копней.  

Сбогом моя илюзия,
ти беше всичко за мен!
Ще се превърнеш в спомен,
полет кратък, но съвършен!  

15.05.22г.