Къде си моя радост и тъга,
тъй сладка и горчива, ароматна,
ела при мен, върни се у дома,
така ми липсваш, жадно, необятно.

Къде си моя орис ненагледна,
откъснала в сърцето ми цвета,
поникнал и разцъфнал неусетно,
под бялата ти ласкава ръка.

Къде си пламък мой, запалил тихо,
у мен копнеж и жар из пепелта,
превърнал ежедневието сиво,
в красива нота, в нежна синева.

Къде си мое пролетно ухание,
пленило сетивата ми, душата,
изпълнило сърцето ми с желание,
за теб да бие винаги в отплата.

Къде си моя нежна месечина,
огряваща пътеката в нощта,
изгрей отново, моля, помогни ми,
да следвам вярно своята мечта.

Но май жените не обичат ония, които ТАКА ги възприемат.

Важното е да обичат някого. И да усещат, че са обичани. От мен зависи само второто. Поздрави и честит празник!