И молбата към "цивилизована" Европа 
остана "глас в пустиня"!
Извадка от приветствието на д-р Тошо Пейков,
(ръководител на Българската делегация)
към участниците в заседанието на Бюрото на Парламентарната асамблея на ОССЕ
(Организацията за сигурност и сътрудничество е Европа) София, 5 декември 2004 г.

Уважаеми господин Председател, скъпи колеги,

България е щастлива да Ви приветства с "Добре дошли!" в своята столица – София ........................

... В края на нашето председателство искам да поставя един исторически въпрос, който с г-н (министъра) Соломон Паси не успяхме да решим. Затова ми се ще да разчитам на вашата помощ:

Все още са живи политическите затворници на комунистическия режим в България. Същите, които пишеха и промушваха с риск на живота си през високите дувари на комунистическите лагери и зандани обръщения, петиции, послания, декларации и писма до първата и най-голя­ма правозащитна организация на стария континент – "Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа" (СССЕ). Нейната наследница – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), днес е правоприемник не само на славата, но и на задълженията.

Само преди пет години, на 30 октомври 1999 г., група политически затворници изпрати открито обръщение до свободните граждани на западния свят. Ще си позволя да цитирам:

"Към вас се обръщат все още живите мъченици на комунистическия режим. Ние, затворниците от българския "Гулаг", бяхме главни съюзници на вашите правител­ства във времената на Студената война. Текстове на наши декларации срещу под­тисническия режим кънтяха от трибуните на правозащитни форуми,... в Белград, Виена и Париж... Гласовете ни се чуваха от радиостанциите на Свободния свят... Не съжаляваме, че нашите страдания бяха използвани за дипломатически натиск срещу диктаторите в Източния блок, под мотото "да защитим човешките права". Но години след падането на Берлинската стена, наиият живот и нашите права са отново застрашени...

Обръщението е подписано от Илия Минев, Петър Гогов, Григор Симов, Ангел Грънчаров, Георги Константинов, Стефан Вълков, Румен Панков. Защо ги изброявам? Защото един по един, те си отиват от този свят. – Мъченикът Илия Минев се спомина през януари 2000 година. Преди дни почина един от последните "кореспонденти" на Хелзинкския форум – Христо Цачев от Търновско. Но останалите са все още живи и живеят забравени от новите герои. От 1999 г. насам, за пет години, нещата за тези хора малко са се променили. Наш дълг е да преоткрием и разкажем тяхната история.

Затова, в качеството си на ръководител на българската делегация, аз се обръщам към вас с молба да издирите в архивите на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени от затвора, с вик за помощ, към правозащитната ни организация, ... с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост...

                                         С уважение: Тошо Пййков

Да, и това обръщение, отправено от официален, високопоставен български представител, – остана без отговор !!! 

(От книгата "Срещу течението")