Откъснати са българите от националния им корен! Отчуждени са насилствено от земята им и от самия източник на живота – Природата !  Изтъргнати са корените на българската нация, и пред очите ни тя вехне! Вехне духовно, вехне физически!
....................................................................

Неописуеми са физическите погроми и психическите травми, причинени при така наречената "колективизация", която всъщност е, безпричинна, насилствена конфискация на земята и имуществото на българските селяни!

Единствената неугасваща искрица надежда, след този нечуван погром, над огромното мнозинство от българския народ, бе вътрешният оптимизъм на хората, че това не е възможно, че това е някаква нвеобяснима грешка, и затова, рано или късно, безумието ще се поправи!

Безумието още не е поправено, но резултатите от този варварски експеримент, надминаха опасенията и на най-непоправимите песимисти! Мнозинството от довчерашните грижовни и компетентни стопани на земя, добитък и инвентар, наследявани от поколения, и умножавани с денонощен труд, напълниха градовете, като черноработници, в грандоманските заводи – гробници. Десетки години вече, тези заводи работят на загуба. Десетки години тровят безмилостно беззащитната природа. А за тях, и покрай тях се унищожиха с лека ръка, милиони декари най-плодородна земя. Стотици хиляди нивички, в планинските и полупланински райони, обработвани от хилядолетия, така запустяха, че вече са необработваеми. Запустяха кошари и обори; опустяват все повече, и рафтовете за хранителни стоки в магазините!

Така, оставени без имот и поминък, без реална перспектива, селяните напуснаха масово селата, а тези които останаха, неусетно, но методично, бяха превърнати в крепостни селяни !

"Всички хора се раждат равни" – се казва в хартата за правата на човека, но за българските комунисти – "псевдоаристократи", налагащи все нови и нови разпоредби и беззакония, тази харта явно не струва нищо!

С наредбите за жителството, с бюрата "труд и работна сила", със забраната да се назначават на работа лица заети в селското стопанство, в България се утвърди (не, реален социализъм, а) "реален феодализъм", на който би завидял всеки средновековен феодал !

На българския селянин е отнета почти всяка възможност да се засели или само да работи извън "своята" община, в някой от близките градове. Това се отнася и за жителите на по-малките градове, които биха искали да живеят и работят в по-голям град. Пред тях се изправя стена от непреодолими забрани!

Най-непристъпна за всички по-низши от столичаните, във феодалната йерархия, е столицата ! Единствено за жителите на "главния град", не важи "феодалното право". Те са свободни да се заселят или да работят, почти във всяко населено място в страната! Да, такова е, в няколко изречения, днешното положение на българския селянин и на българското село.

А какво са селото и селяните за България?
Селото: – товб е България!   
Селяните: – товб са българите!

Кой не знае, че до неотдавна, България бе селска страна. Корена на нашия народ, на нашата култура, е в селата! Но какво остана от тази култура? Местните диалекти и наречия са на изчезване. Народните песни са почти мъртви, за разлика от съседни нам народи. Те престанаха да се развиват и обновяват веднага след "колективизацията". По радиото, от десетилетия се въртят едни и същи песни. Повтарят се по такъв начин, и в такъв вид, сякаш само с единствена цел, да втръснат на народа, и един ден самите хора да въздъхнат с облекчение, ако се прекратят предаванята на народна музика!

Откъснати са българите от националния им корен! Отчуждени са насилствено от земята им, и от самия източник на живота, – Природата !

Изтъргнати са корените на българската нация, и пред очите ни тя вехне! Вехне духовно, вехне физически!

За това, крайно тревожно състояние и за тези съдбоносни негативни процеси, не само не се търсят и не се предлагат решения, но и престъпно се мълчи! Подтиска се и се парира всяка градивна дискусия. И не може да бъде другояче, защото за да има обективна дискусия, трябва нещата предварително да се назоват с истинските им имена.

Сегашната социална и национална политика, освен че е против интересите на националните малцинства, най-вече е против интересите на самата българска нация. Нещо повече, – тя е пагубна за България !!!

У нас властва безправието. На дъното на това безправие е българският селянин!

Алтернативата е една :  
–  Чрез гражданска активност, към свобода и Правова държава !   
          
 септември 89г.                        Григор Симов, с. Парамун, Трънско, 
                                                     – селянин, работник, политзатворник      
 
......................................................................
Публикувано в "Информационен бюлетин на НДЗПЧ"  м. октомври 89 г. 
и прочетено по радио "Свободна Европа" на 1 ноември,  89 г.

(Послепис: За съжаление, след 10-ти ноември, вместо възраждане, – българските села се доунищожават! И това се върши, не от некомпетентност, а по указание на световни сили, които отлично знаят, че с унищожаване на селата се затрива автентичната местна култура, и с това, безвъзвратно се затриват народностите и нациите!  Всичко останало е приспивна песен за наивници!)