Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2008 10:39 - 'Обвинителен акт' и съд за 'противодържавна организация' – 1983 г.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2094 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.11.2008 01:19


Разпитваха ме на смени, целия ден без почивка, до късно вечерта. Но не признах нищо, нито този ден, нито през двата месеца, докато бях следствен, макар да разбрах, че двамата, в които се съмнявах, свидетелстваха срещу мен, и техните показания стигаха, да бъда осъден.


След 10 години затвор, отново –
Арест, следствие, съд и затвор

За двете години, обикаляне, срещи и разговори, не бях постигнал почти нищо. В началото на 83-та година, започнах да усещам, че не е чиста работата на двама мои приятели от затвора, – Данчо "Мурука" от Кремиковци и Емил от кв. Бела вода, Перник. Затова, една вечер в квартирата, пред очите на Емил, извадих иззад тапета, където криех неколкото листа, на които бях започнал да пиша "Ръководство – наръчник", за организирана въоръжена борба, и ги изгорих! Емил не ги знаеше, а аз, след като ги изгорих, само му казах, че нямаше да е добре да ги намерят!

Пролетта на 83 г. освободих квартирата си в София и се прибрах на село. Усещах че положението ми става все по-несигурно. Насадих борове покрай къщата ни, с идеята поне те да останат след мен.

И наистина, една сутрин, в началото на Май, трима души от ДС, ме арестуваха на село, още докато спех, и ме закараха на "Развигор". Там, за първия ми разпит се бяха събрали, пълен кабинет, следователи и началници. И като стана дума и за доктор Николай Попов, ме попитаха, – "откъде съм разбрал, че Попов е заминал на запад"?

– "От радиото", – казах.
– "От нащо радио ли?" – попита следователя.
– "Не от ващо, – от нащо"! Отвърнах нарочно така, като имах предвид, западните радиостанции, и те добре го разбраха!

– "Нащо, – ващо...", – промърмори си един от следователите, понеже отговора ми бе подигравка за тях, а те въобще не бяха свикнали да им се подиграват!

Разпитваха ме на смени, целия ден без почивка, до късно вечерта. Не признах нищо, нито този ден, нито през двата месеца, докато бях следствен, макар ясно да разбрах, че двамата, в които се съмнявах, свидетелстваха срещу мен, и техните показания стигаха, да бъда осъден. Пълното непризнаване, от моя страна, пък не ми позволяваше да отричам и оборвам некои напълно несъстоятелни и нелепи обвинения срещу мен, защото нямаше как да кажа: – това е верно, но онова не, – а просто отричах всичко!

По време на това следствие, в моята килия вкараха едно момче от антуража на Костадин Караджов, – кмет на един от софийските "Райхсъвети". Тях, след някаква "екскурзия" из Европа, ги бяха арестували на връщане в България. Както разбрах от съкилийника си, с когото след това бяхме и в Стара Загора, – те бяха сгафили нещо, по време на пребиваването си в Италия.

Не се разбра истинската причина за арестуването и осъждането им, но в Италия те се бяха срещали с български дипломатически представители, замесени в опита за убийство на Папата, и явно там нещо бяха изкривили "линията на ДС"! А в килията ни, момчето, което казваше че е "солташак" на Караджов, се възмущаваше и отвращаваше, че се е срещал с "убийци", защото бе подразбрал нещо.

И след това следствие, пак ме закараха в седмо отделение на Софийския затвор, и ме оставиха сам в килия за около седмица. Допусках, че докато съм сам в килията, може и да ме ликвидират, но поне ми бе широко и можех да правя по пет крачки в една посока, ходейки почти непрекъснато напред-назад.

След седмица ме заведоха при някакъв началник. Оказа се Боян Мечката, който вече бе "младши лейтенант" и началник на надзирателите, а дотогава беше старшина. Каза ми че отивам на работа в стругарната?

Не ми се вярваше, че ме изкарват на работа толкова скоро, и то в криминално отделение, но явно такава е била целта, да съм изолиран от политическите, предвид това за което ме съдят.

След около месец, получих обвинителния акт, и го давах да го четат всички по-будни и "революционно" настроени. Всеки който го прочетеше, се въодушевяваше, все едно че е "позив", макар че много неща бяха измислици! В обвинението имаше и свободни съчинения на свидетелите, които явно са говорели така, както самите те са си го представяли, а и както са им внушавали следователите.

Тук преписвам обвинителния акт, като "почерням" онези части, които въобще не са верни, – като: "озлобени"; "да си окървавят ръцете" и т.н., а останалото е приблизително верно. (в скоби, правя и кратки пояснения)

О Б В И Н И Т Е Л Е Н   А К Т

по следствено дело номер 67 от 83г. 
(вх. Номер 24 67 1983г.)
по описа на Софийска градска прокуратура

П О  О Б В И Н Е Н И Е Т О  Н А
ГРИГОР СИМОВ БОЖИЛОВ от с. Парамун окр. Пернишки
ПО ЧЛ. 110 вр. 109 ал. 1 вр.96, 101 и 106 от НК

Обвиняемият Григор Симов Божилов през 1970 г., като непълнолетен, излезнал незаконно през границата в Югославия, от където бил върнат и осъден на 8 м. лишаване от свобода – условно. Преди да изтече изпитателният срок, същият през 1971 г. отново избягал в Югославия и също бил върнат и осъден на 3 г. и 6м. лишаване от свобода. През 1973 г. избягал от затвора и за трети път излезнал незаконно през границата за Югославия. Отново бил върнат в страната и осъден на 5 г. лишаване от свобода. През 1975 г. бил осъден на 8 г. лишаване от свобода за шпионаж. В затвора престоял общо 10 г.

Обв. Божилов не възприемал обществено-политическата действителност в НРБ. Първоначално желанието му е било да живее на запад, където считал, че ще бъде материално по-обезпечен и "по-свободен", поради което три пъти е извършвал незаконно преминаване на българо-югославската граница. Впоследствие, свързвайки се в затворите с осъдени за противодържавна дейност лица, той се оформил като противник на социализма и на народната власт, и в съучастие с други лица, извършил едно от най-тежките престъпления против НРБ – шпионство, (л.22).

Още преди да бъде освободен от затвора, обв. Божилов, взел решение да провежда борба срещу установения строй и властта в страната. В тази връзка, той се уговорил със свид. Емил Бориславов Митев от гр. Перник, който също изтърпявал присъда за противодържавна дейност в Старозагорския затвор, да се срещнат след излизането им на свобода и да помислят, как следва да действуват.

След излизането му от затвора м. март 1981г., обвиняемият решил да образува организация, която да извършва престъпления против НРБ. В същата, възнамерявал да привлече осъдени за противодържавна дейност лица, които не са отстъпили от старите си позиции. С тази цел, още през 1981 г., той неколкократно се опитал да се свърже със свидетелите: Емил Митев и Йордан Александров Лозанов от Кремиковци, с когото се познавали от съвместния им престой в Софийския затвор.

През м. март 1982 г., обв. Божилов установил връзка със свид. Лозанов, а в края на 1982 г. и със свидетела Митев.

В квартирата си в жк. "Люлин", в София, където живеел временно, обвиняемият се срещнал и изложил на двамата свидетели по отделно и по различно време, плановете си за създаване на противодържавна организация, като същевременно им предложил да членуват в същата. (почерненото не е истина!)

Обвиняемият разяснил поотделно на Митев и на Лозанов, че за нейни членове трябва да се привличат осъждани за противодържавна дейност лица, а така също и някои криминални, които да се използват като "маши" за извършване на "черната работа". В по-късен етап се предвиждало привличането и на емигранти бегълци, на дисиденти и др. противодържавни елементи от останалите социалистически страни.

Структурата на организацията трябвало да обхване "бойни ядки" или "петорки" (а всъщтност, – тройки), като с цел конспиративност, членовете на отделните групи да не се познават помежду си. Бойната ядка следвало да се оглави от ръководител, избран от членовете.

Ръководството на организацията трябвало да е добре законспирирано, като част от него и от членския състав действуват зад граница. За целта било необходимо организирането на постоянно действащ канал за преминаване на границата.

Организацията щяла да се свърже с реакционен капиталистически режим на запад, с цел получаването на всестранна помощ и подкрепа в борбата срещу властта в НРБ, изразяваща се в политическо покровителство и ръководство, финансово обезпечаване, снадбяване с оръжия и обучение в минно-подривно дело.

За дейността на организацията обв. Божилов обяснил, че ще се състои в извършването на терористични актове – убийства на партийни и държавни деятели, отговорни служители от апарата на ДС и Народната милиция, и партийни секретари, а така също и в провеждането на диверсионни действия, като взривяването на възлови шосейни и ж.п. мостове, с цел парализиране движението в страната и предизвикване на политически ефект.

За материално осигуряане на организацията се предвиждало извършването на обири на банки, кражби, отвличаня с цел получаване на откуп. Обири и кражби трябвало да се извършват и от членовете зад граница, като с получените средства от продадените откраднати вещи се закупува оръжие (За финансиране, предвиждах само „отвличане“ на български тирове в чужбина, и продажба на товара им!). Същото щяло да се внася в страната по организиран канал за извеждане на членове на организацията, като се използват за превозването му до югославска територия, подкупени чуждестранни шофьори от международния транспорт.

Като най-добър вариант за въоръжаване на организацията, обвиняемият считал установяването на контакт с ливанските фалангисти, чрез специален пратеник, който да преговаря с тях. (това наистина бях споменавал)

Предвидено било и оборудването на скривалища за оръжието, а също и за хранителни припаси и за укриване на членовете, преминали в нелегалност. За целта било необходимо да се издирват подходящи, малкоизвестни пещери, – недостъпни, които да се пригодят и се замаскират входовете им.

Свидетелите Митов и Лозанов възприели тези планове на обвиняемия. На предложението на обв. Божилов за членуване в организацията, свид. Йордан Лозанов не отговорил изрично нито с "да", нито отрицателно, но от последващите му действия и разговори, продължили до началото на 1983 г., е видно, че той се е считал обвързан с предложението.

Свидетелят Емил Митев, също приел отправеното му предложение и дал съгласието си да членува в организацията /л. 69/ (Въобще не е ставало дума за членуване). С цел да поддържа по-непосредствени контакти с него, обв. Божилов му оказал съдействие да започне работа в неговата бригада и го приел в квартирата си в София.

Обвиняемият продължил да обсъжда бъдещата дейност на организацията с двамата свидетели поотделно. Като със свидетеля Митов, такива разговори са провеждали до края на 1982 г., а със свид. Лозанов – до м. януари 1983 г. 
При един от разговорите си със свид. Лозанов, обвиняемият проявил интерес, какво точно работи във МК – Кремиковци. Разбирайки че е чугунодобивчик в доменен цех, той му предложил да намери начин за "изваждане от строя" на цеха, за да стане негоде да произвежда чугун. Свидетелят заявил, че не би могъл да направи това, тъй като не разбира от тези неща. Обв. Божилов се заинтересувал и от производството на останалите цехове, а също и от пропускателната система за влизане в Комбината и в самите цехове.  (това са пълни измислици)
По повод забележката на свид. Лозанов, че дейността на организацията по извършване на терористични и диверсионни актове е много опасна и че е възможно "предателство", обвиняемият заявил, че на тези членове, в които се съмнява, трябвало да се "окървавят" ръцете чрез извършване на убийства на отговорни ръководители от партийния и държавния апарат, /л.99/. (За Кремиковци, нито съм имал, нито съм предлагал подобни идеи, а относно "забележката на Лозанов (да си окървавят ръцете)", – действително, самият той е изказвал пред мен подобни разсъждения, които за мен са груби и примитивни.

При друг разговор, обв. Божилов възложил на свид. Лозанов да се срещне с негови познати от затвора, които да са "озлобени" (такива думи не съм употребявал) срещу властта, за да ги привлече в организацията. Свидетелят заявил, че не поддържа връзка с никого от старите си познати и не изпълнил това поръчение. /л.105/

При обсъждане на необходимостта от издирване на подходящи скривалища – пещери, свид Лозанов споделил с обвиняемия, че му е известна в района на Кремиковци стара изоставена галерия, съществуваща от турско време, която би могла да се използва. От своя страна обв. Божилов заявил, че следва да огледат района около Черепишкия манастир, където считал че има пещери. В тази връзка, през лятото на 1982 г., обвиняемият потърсил свид. Лозанов в дома му в Кремиковци и предложил да огледат старата галерия. Същият бил облечен в туристически дрехи. Свидетелят отказал, тъй като се връщал от нощна смяна и бил уморен, но се уговорили това да стане по-късно. (Аз отказах, понеже сериозно се усъмних в Лозанов).

През м. септември 1982 г., по предложение на обв. Божилов, той и свид. Митев заминали с влак за гр. Видин за да издирват пещери в района на с. Лагошевци. Слезнали на гара Димово и пеша се придвижили към с. Лагошевци. Между двете села, край река Арчар, двамата търсели цял ден пещери, но успели да открият само сводове и малки входни дупки. Обв. Божилов предварително се бил подготвил за това пътуване, като закупил джобно фенерче с което да огледат вътрешността на пещерите, ако открият такива. Той заявил, че сам е ходил в Стара планина и бил се спрял на една пещера, но желаел да потърсят и в Ловешки окръг, където предполагал, че има много пещери. /л.86/. (За това пътуване ме подведе, "свид." Митев, който е прекарал неколко години като дете, в ТВУ-то на с. Лагошевци, като каза, че знаел една много удобна пещера!?).

Според плановете на обвиняемия, необходимо било, част от членовете на организацията да действат зад граница, за да се "опипа" обстановката и се свържат с хора, които чрез изготвяне на фалшиви документи, да извеждат членивете през границата, да се създаде отделна "ядка", която да установи контакти с реакционен западен режим за оказване помощ в борбата срещу властта.

Свидетелят Митев дал съгласието си да бъде един от "задграничните" членове на организацията, но нямало подходящ случай за прехвърляне зад граница.

В края на есента на !982 г., обв. Божилов и свид. Митев заминавали с бригадата на работа в гр. Лом. На Централна гара София, свидетелят случайно се срещнал с египетския гражданин Ериан Мата Дос, с когото се познавали от Софийския затвор. Дос бил осъдн за подправка на документи и валутни престъпления. Свид. Митев обяснил на обвиняемия, кой е Ериан Дос и с какво се занимава. Последният заявил, че "такива хора трябват за нуждите на организацията и нетрябва да го изпускаме" /л.86/. Тогава свид. Митев се уговорил с египетския гражданин да се срещнат след 10 дни на същото място в 13 ч., за да проведат разговора.

При срещата си с Ериан Дос, Митев го завел в квартирата на обв. Божилов и му обяснил, че се нуждае от фалшив паспорт с който да излезе от страната на Запад. Дос му обещал да изготви паспорт срещу сумата от 3000 лв., които да се изплатят на три пъти: 1000 капаро, 5оо при тръгването към границата и 1500лв. зад граница. /л.90/. Уговорили се извеждането да стзне през м. декември 1982 г.

Свидетелят Митев обяснил подробно за разговора си с египетския гражданин, на обв. Божилов и заедно обмислили възможността да намерят 1000 лв. за капаро. Сумата от 500 лв., която да се даде при тръгването към границата, обещал да осигури обв. Божилов.

От м. август до декември 1982 г., свидетелят Митев с одобрението на обв. Божилов, ходил два пъти да иска необходимата сума от свид. Стефан Вълков в Асеновград и и три пъти от свид. Хр. Цачев в с. Долна Липница, В. Търновски окръг, като пътните разходи поемал обвиняемия.

В началото на м. декември 1982 г., свидетелят Митев получил от Тодор Димитров от с. Страхилово, В. Търновски окръг, необходимата сума, чрез посредничеството на свид. Христо Цачев. И на двамата свид. Митев обяснил истината по предназначението на сумата. (След тази измама на Емил Митев, Христо Цачев, с цената на много труд и лишения, възстанови сумата на Тодор Димитров, – бивш горянин!)

Свид. Митев предал парите на Ериан Дос, била му направена от същия и снимка за паспорта, но впоследствие свид. Митов размислил и се отказал да извърши незаконно излизане през границата, като същевременно направил доброволно заявление до органите на МВР.

По отношение набирането членове на организацията, обв. Божилов извършвал системна дейност по издирване на осъдени за противодържавни престъпления лица, проучване на същите и привличане на подходящите. За да може безпрепяттвено да извършва издирването, той отказал предлаганата му работа в Пернишки окръг, мотивирайки се с "недобро здравословно състояние" /л.134/, като постъпил в монтажна бригада, към ТВ на СБА, която работа е свързана с много командировки из цялата страна и които той използвал за срещи и разговори с познати бивши затворници /л.92/.

След излизането му от затвора през м. март 1981 г., до пролетта на 1983 г., той се срещал по негова инициатива с познатите му от затвора: Христо Цачев, Тодор Димитров, Стефан Савовски, д-р Николай Попов, Христо Угринов, Валентин Наков, с последния е разговарял само по телефона, като го поканил в квартирата си за разговор, но свид. Наков не отишъл. Некои от посочените лица е търсил и по неколко пъти, интересувал се е чрез близките им кога ще бъдат освободени от затвора. При разговорите е проявил интерес и към други затворници, за които считал, че могат да бъдат "полезни" за организацията /л.102/. (Срещал съм се и с други колеги от затвора, но за тях не са узнали, а за други са знаели, но "по съображения" на ДС, въобще не ги споменават!)

С оглед изразяваните мнения при разговорите и в зависимост от настроенията на "проучваните" от обвиняемия лица, той не е проявявал доверие към всички. По отношение на свид. Цачев, той е заявил пред свидетеля Митев, че бил "страхлив и бърборко", а за свидетеля Христо Угринов – че "много приказва и неможе да му се има доверие". За същия, пред свид. Лозанов е казал че бил много озлобен и можел да се изпусне някъде /л.91 и л.100/.

Плановете и усилията на обв. Божилов да създаде противодържавна организация, не се осъществили на практика, поради трудностите които е срещал при привличане на членове.

Разговорите и обсъжданята на обв. Божилов със сидетелите Митев и Лозанов за създаване организация, както и проучванята по откриване на пещери, явно завършили във фазата на приготовлението, изразено в намирането на съучастници и създаването на условия за престъпна дейност. Факта с отказите на тези двама свидетели от участие в една организация поставяща си задачи за противодържавна дейност, особено при първоначалното мълчаливо съгласие на св. Лозанов, определя извършената дейност от обв. Божилов, като приготовление към създаване организация.

На предварителното следствие обв. Божилов потвърждава, че през 1982 г. действително се е срещал и е провеждал разговори по негова инициатива с познати му от затвора, с цел да се "видят". Той отрича дейността си по образуване на противодържавна организация и многократните му разговори със свидетелите Митев и Лозанов в това отношение.

Като се има предвид изключителната предпазливост и конспиративност в действията на обвиняемия, а така също и факта, че свидетелите Емил Митев и Йордан Лозанов не се познават помежду си и никога не са се виждали, а изявленията им относно дейността на обв. Божилов се покриват, следва извода, че показанията им са достоверни.

При изложените обстоятелства и дейност, обв. Божилов е извършил престъпление по чл. 110 във връзка с чл. 109 ал. 1 във вр. С чл. 96 ал. 1 и 101 и 106 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Още в затвора обвиняемият е решил да провежда борба срещу установения строй и властта на НРБ. Той се е ръководил от целта да извършва дейност, чрез която да предизвика отслабване и създаване на затруднения на народната власт. Целта на групата е била да лишава от живот държавни и обществени деятели, да унищожава и поврежда съоръжения и друго значително обществено имущество и част от членовете да напуснат страната и се поставят в услуга на чужда държава или организаця, за да ъ служат във вреда на НРБ.

Обвиняемият Божилов произхожда от селско семейство. Баща му се е занимавал със земеделие, бил е миньор и животновъд, понастоящем е пенсионер, безпартиен. Мака му е също земеделски пенсионер, безпартийна. Обв. Божилов има двама братя и две сестри, по-големи от него, които живеят в различни населени места.

Начално образование обвиняемият е получил в родното си село, а основно, в с. Филиповци, Пернишки окръг. След това завършил две годишно ПТУ по вътрешни електроинсталации в София и през 1969 г. започнал работа по специалността, по разппределение към ДСО "Софстрой". От 1970 г. до м. март 1981 г., обв. Божилов изтърпява 5 различни присъди – за за бягство от страната и затвора и за шпионаж в Софийския, Ловешкия и Старозагорския затвори.

След освобождавнето му е работел като монтажник към НПК Садово, и от м. юни 1982 г. – също като монтажник към дирекция "Архитектурно-художествени строително-монтажни работи" при ТФ на СБА. За периода от половин година е характеризиран, като добър работник, ползващ се с авторитет пред колегите си /л.27/.

От края на 1981г. до началото на 1983 г. обв. Божилов е пребивавал в София в квартирата на негови роднини в ж.к. "Люлин". 
В характеристиката, дадена му от с. Парамун – Пернишки окр. е посочено че на изборите през 1981 г., той е скъсал бюлетина на всички кандидати на ОФ /л.134/.

Здравословно не е добре, страда от аритмия на сърцрто.

При определяне на наказанието, следва да се приемат като отегчаващи обстоятелства осъжданята на обвиняемия за противодържавна дейност.

Причините за извършеното от обвиняемия Божилов престъпление се изразяват в отрицателното му отношение към социалистическия обществен строй, в натрупаната омраза и непримиримост към народната власт, по време на продължителния му престой в затвора.

В подкрепа на това са твърденията на свидетелите Митев и Цачев, пред които е заявявал, че в нашето общество съществувал "фалш" и имало "неправди". Властта ни била "власт на силата и на диктатурата" и липсвал демократизъм. Била създадена "нова буржоазия". /л.83, л.107/ (Наистина казвах, но не "нова буржоазия", а "комунистическа феодална аристокрация", понеже комунистите, както феодалите, имаха неограничена власт и бяха над законите, – но за разлика от феодалите, – нямаха нищо благородно!)

Предвид горното и на основание чл. 43 ал. 1 във връзка с чл 235 ал. 1 от НПК, СГП
                       О Б В И Н Я В А М : (и така нататък...)

29.08.1983 г. София ЕЛ/3 ЗАМ. ГР. ПРОКУРОР: ....... /Колев/


Обвинителните актове, по политически дела, тогава обикновено "изчезваха"! Адвокатите ги вземаха "за да се запознаят с обвинението" и умишлено не ги връщаха, за да не остават документални следи за политическите процеси и за случаите на съпротива срещу комунизма! И с моя обвинителен акт, се случи същото, но за щастие, брат ми Борис бе направил ксерокопие, на единствения тогава "ксерокс" в София, на ул. Пиротска (Жданов)10! А това бе мого важно, защото, както вече писах, използвах обвинителния акт за агитация между затворниците, понеже тогава никъде неможеше да се прочете нещо, което да е реално против комунизма!

                         Делото

Сутринта, преди да ни подкарат за делото, се срещнахме в една от килиите, със "свидетеля" Емил Митев, който по това време беше осъден за обир на магазин и беше в затвора! Попитах го: – Защо си говорил такива неща? Недей поне на делото да ги повтаряш, или поне не говори за убийства, за което въобще не сме говорили! А Емил отговори:

– "Несмея! Пускаха змия в килията ми!? Ако следователят ми не присъства в залата, – ще отрека, но ако е там, – несмея"! 
(А следователят му казал, че ще е в залата!)

В съдебната палата, когато ме водеха от килиите, към съдебната зала, един от милиционерите, ме упрекна:

– "Невиждаш ли накъде отива светът, та се занимаваш с такива работи"? 
– "Тъ, невиждаш", – му отговорих.

И наистина, за разлика от 1975 г., когато комунизмът беше в експанзия, то през 1983г., вече имаше засилващи се съпротивителни движения в почти всички новозавладени от комунистите държави! А да не говорим за "Солидарност" в Полша! Виждаше се реална тенденция, обратна на експанзията! – Тенденция, водеща към провала на комунизма. Но кога щеше да стане това: – след 20, 50 или 100 години, никой неможеше да предвиди!

По време на двудневното дело, бяха интересни некои от репликите. Например, въпроса на прокурора към свидетеля Йордан Лозанов:

– "А ти защо го издаде бе?"
– "Амии, ... мислех…, че не е верно"! – Отговори чистосърдечно Данчо!

    А към Христо Цачев, викна:
– "Отговаряй точно, иначе и ти ще отидеш при него!"

А Цачев, за да ме защити, между другото каза и следното: – "Той е най-добрия човек! Даже не яде месо, защото е против, да се убиват животните"! Това изречение съдийката специално продиктува на секретарката, за да го запише в протокола. Впрочеем, мисля че се чувстваше известна симпатия към мен, от страна на съдийката, и даже на прокурора.

Очаквах да ме осъдят на 10 години, но ме осъдиха на 3 г. и 6 м.

– "Пръднаха ти на хуя"!  Каза първият от  криминалните затворниците, от моето отделение, като му казах, колко са ме осъдили, понеше всички очаквахме много повече. А за мен бе най-важно, че въпреки неуспеха ми да постигна нещо, поне не вкарах никого в затвора, а загазих само аз, както бе и редно! Не случайно, един началник на следователя ми, в ДС, който често влизаше в кабинета му по време на следствието, често подмяташе към мен, полу на шега:    – "Сам съм, други няма!"

Боян "Мечката" стреля с "Калашников"
по разбунтували се затворници – чужденци

На 10 Септември, 83г. в софийския затвор, бях свидетел на следния "инцидент": Ядосани затова, че надзирател удари техен колега, понеже бе скрил парче хлеб, за да го внесе в отделението, група затворници, – чужденци, "въоръжени" с лъжици, наскачаха в горната мрежа на колелото, – стълбището в затвора, и искаха да се срещнат с прокурор. Тази проява не беше бунт, нито опит за бегство, а протест.

Веднага заключиха всички останали по килиите и не след дълго се чуха писъци, и един от наща килия каза, че сигурно ги плискат с вряла вода, а аз предположих, че ги бодат със шишове от по-долния етаж на стълбището. Чак на следващия ден, се разбра, че известният надзирател (а тогава вече, началник на надзирателите), Боян Мечката, взел автомат Калашников, и от първия етаж (трети пост), стрелял в неподчиняващите се затворници. Един бе убит а друг ранен. Останалите пребити от бой, са завлечени в седмо отделение и след това преместени в Пазарджишкия затвор.

По това време началник на Софийския затвор беше Топкаров, бивш дългогодишен началник на Пазарджишкия. За времето докато е бил началник на пазарджишкия затвор, там са извършени много убийства на политически затворници и поне едно от убийствата, а най-вероятно всичките, е извършил лично Топкаров. Убитите, за които зная, са: Заркин, Борис Арсов и Володя Наков. За тези убийства, извършени по жесток начин, има свидетели!

В софийския затвор, работата ми бе главно, да почиствам ръчно с пила и със самоделен нож от ножовка, – оловни отливки за акумулаторни накрайници (скоби), за "Жигула".

По време на излежаването на тази присъда, плюех често кръв. Обикновено ми беше и много студено, и неможех да се стопля с часове. Чувствах се доста зле и установих само, че след като по време на следствието ми, в ДС, 83-та г., правих любимите ми "стойки на ръце", състоянието ми се влоши и плюенето на кръв се увеличи. Затова, от тогава, не съм си позволявал да правя такива "стойки", и кръвта намаля, но не се прекрати напълно и до днес!

(Oт книгата "Срещу течението") 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14950832
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930