Броят на евреите в довоенна Европа, е бил шест и половина милиона, и ако се вярва на легендата за "холокоста", то след войната не би трябвало да са останали евреи. Но след войната евреите се оказват доста повече, а не по-малко!  Много историци са работили по тази тема и те намерили маса противоречия в тази легенда за масовото изтребление.

Предговор

Всички са чували, че правителството на Хитлер, искало да унищожи евреите в Европа, и че по време на войната, в резултат на тяхната политика, загинали 6 милиона евреи. Много историци са работили по тази тема и те намерили маса противоречия в тази легенда за масовото изтребление. Шест милиона е доста занчително число и не е така лесно да се прикрие в статистическите данни за населението, които са се събирали в различни страни, по време на преброяваня.

Не е нужно да си гений, за да видиш, че тази история за шестте милиона, излезе доста доходна за ционистите. Германия и до сега изплаща компенсации за уж убитите евреи. Съветският режим също много спечели, разпространявайки тази легенда. 
Хайде да видим какво всъщност представлява тази история за уж масовото изтребление на евреи, от германските националисти.

Пропагандата за жестокостите на врага, по време на война, е стар трик (на ционистите, за разпалване на войни! б.р.). Всеки конфликт през двадесетия век е съпроводен с такава пропаганда, и без съмнение, така ще е и в бъдеще. В Първата световна война, обвиняваха германците, че яли белгийски деца, а също, че уж подхвърляли деца във въздуха и ги нанизвали на щиковете. В допълнение, англичаните заявили, че германците имали цяла фабрика, в която добивали глицерин и други вещества от труповете на убитите. След войната, обаче, Министърът на Външните работи на Великобритания поднесе извинения за нанесените оскърбления и признал, че това било извъряено с цел, военна пропаганда.

Но след Втората световна война, нямаше поднесени извинения, нещо повече, вместо да затихва с годините, пропагандата за жестокостите на хитлеристкия режим, и особено отношението им към евреите, се усливат. До ден днешен продължават да се печатат многочислени книги с невероятни "спомени на очевидци" за концлагерите и за унищожението на 6-те милиона евреи. Но се натрапва въпроса, – защо историите за германските жестокости през Втората световна война, така се различават от историите за предходната война? Защо за едата бяха поднесени извинения, а за друата продължават да тръбят без млъкване? Не затова ли, че приказката за "шестте милиона" служи на нечии интереси, явявайки се, един вид, политически шантаж?

На евреите тази легенда донесе огромни печалби. Много народи носеха бремето на лишенията истраданията, по време на войната, но никой, освен евреите, не обърна това, до такава степен, в своя полза...

Доктор Макс Нусбаум, бивш главен равин на Берлин, каза на 11 април 1953 г.: "Позицията на евреите беше укрепена финансово чрез репарации, които Германия изплаща на Израел (държава която не е съществувала по време на войната) и на много евреи".  
До 1995 г. са били изплатени повече от 100 милиарда марки, – огромна сума.  Изплащанията, некои години достигаха до 40% от бюджета на Израел!

Преследването на националните убеждения

По отношение политическия шантаж, легендата за шестте милиона евреи, уж загинали от ръцете на германците, има доста сериозни последствия за европейците.

А (в действителност) още от 1933 г., различни еврейски организации и агентства, шест пъти (!) заявяваха пред света, че те се намират в състояние на война с Германия. Така всички бяха де-факто обявени за врагове на Германи, готови всеки момент да участват във военни действия против нея. Веднага след това започна да се провежда политиката за интерниране на евреите в концлагери. Трябва да се отбележи, че САЩ и Канада интернираха всички японци на своя територия, дълго преди германците да предприемат тези мерки за безопасност, към евреите. Японците бяха интернирани, въпреки че не бяха дали никакъв повод да бъдат заподозрени във враждебни намерения.

Всеки път, когато европейци се опитат да вземат мерки за запазване на своя национален облик, веднага им се хвърля обвинението, че са "неонацисти", понеже кой, ако не нацистите, извършиха такова страшно престъпление, – убийството на 6 милиона евреи!  В наше време самото съществуване на държави-нации от бялата раса, е в голяма опасност, във връзка със значителната имиграция от държави от Третия свят. А докато този мит се поддържа, нашите национални чувства и съзнание, ще бъдат подложени на преследвания и гонения. А Третият свят, в лицето на ООН, ще продължи да подтиска силите борещи се за запазване на най-важната гаранция за наща свобода, – държавите-нации от нашата раса.

Обвинението за убийство на "6" милиона, руши принципите на национализма и националното самосъзнание на бялата раса, до такава степен, че заплашва самото и оцеляване. Много страни на запад (а и на изток) са пред лицето на огромна опасност, и ако не бъде направено нещо, за да се прекрати имиграцията на африканци и азиатци, – наща раса просто ще изчезне. Но какво се получава, когато хората се опитат да говорят за расовия проблем и за неговите биологически и политически последствия? Обвиняват ни в расизъм! А расизмът, както вече всички знаят, е първият признак за нацизъм. А те са убили 6 милиона евреи. И когато Enoch Powell (по негово време член на парламента) ни призова да обърнем внимание на опасните последствия от имиграцията, от Третия свят, един известен социалист сравни това изказване, с образа на Дахау и Освиенцим, за да го накара да замълчи. Така всички опити да се предизвика дискусия за расовия проблем и проблема за оцеляването на расата (или на различните раси), много ефективно се пресичат. Може да се завиди на умението на евреите да запазят своята раса. Още от пред-историческо време, те имат чувство за расова солидарност, и твърдението за "шестте милиона" още повече го подсили. Но за съжаление, тази легенда има обратен ефект за нас, отслабвайки в нас решимостта ни за борба, за расово самосъхранение.

Известният американски историк Хари Елмер Бърнс, писа: – "Опитът да се предприеме сериозно и обективно изследване на въпроса за унищожението на евреите през Втората световна война, без съмнение е най-рискованото дело за съвременния историк или демограф. Предприемайки това изследване, се надявам да вложа своя дял, не само в историческата истина, но също и да помогна да се отхвърли товарът от нашите плещи, за тази голяма лъжа, което ще ни даде възможност да се борим с опасността, която заплашва всички ни.         Ричард Харууд
(продължава)