Въ село-то на песнопеецъ-тъ предъ пендесетъ години (в началото на 19-ти век.) праздновали нова-та година (така); кога-то вейке щели да поминатъ Мръсни-те дни една мома известевала нова-та година като пеела следоюща-та песна:

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СУРОВЪ-ДЕНЪ

ПРАЗНИЧЕН ДЕН – НОВА ГОДИНА

Песен първа:

Подрукна са Парва Юда Парва Юда Самувила  Подрукна са утъ гора-та Утъ гора-та утъ Белита, Та си вели ютговори: Царю ле, млада царю, Що си седналъ у дома си У дома си фафъ сарае, Та си йоще ни увирашъ Да соберешъ малки моми, Да ги, царю, пременишъ, Да ги, царю,наредишъ, Да ги карашъ фъ пещере-та, Де ми слезе Сива Бога Сива Бога и сурива. Фъ рока му златна тоега, Ударилъ си царна Бога, Царна Бога Сура Ламица, Та си форкналъ на небе-ту, Та си утъ земе загиналъ, Чи е веке сурва година Сурва година Суровъ-день Суровъ-день Сурувакъ-день, Ду вечере суровъ Бадникъ Суровъ Бадникъ и Бадница. Седелъ ми Сива фъ пещере-та, Седелъ ми сега малу Сега малу три нидели, Я ми веке ни седи. Фъ рока му златна тоега, Златна тоега Златица, Яхналъ си барза-та коне Барза-та коне лестувица, Чи ни му е веке змийница, Съсъ змии гу ни припасалъ, И съсъ змии и съсъ смоци, Я му на глава три пилета, Три пиле-та лестувици, Та са шета пу земе-та, Припуща си барза-та коне Та си на дори слева, Та си качи на потоне И си флева фафъ черица, Та седнува на йогнище, Де си гответъ малки моми Ду вечере Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница, Та седнува на трапеза; Де си фтегне десна рока Да си куси Суровъ Бадникъ Суровъ Бадникъ и Бадница, Фъ сарае му Сура година Сура година Сурова, Живи му са малки деца, Живи му са ду хилница, Ду хилница уродица; Де ни фтегне десна рока, Ни си куси Суровь Бадникъ Суровъ Бадникъ и Бадница, Фъ сарае му царна година, Царна година поцарнела. Ти си, царю, йоще ни чулъ: Поминала царна година, Задала са сура година. Ни си пратилъ фафъ гора-та, фафъ гора-та фафъ Бели-та, Ни си пратилъ малки моми Да ти секатъ белни вейки Белни вейки и сухарци, Да си валишъ ясенъ йогань, Да гу валишъ на вечере, Да гу гасишъ на ранина, Йоще са зора ни задала, Йоще ми сланце ни изгрелу Да погасне ясенъ йогань, Налютилъ са Сива Бога Налютилъ са разедилъ са, Три му змии на глава-та, Три му змии усойници, Фъ десна му рока тенка сабе Тенка сабе йогневина, Фъ лева му рока люта срела Люта срела пламениста, Пламень дига ду небе-ту; На дори му барза-та коне Барза-та коне лестувица, Исфаркали три пилета Три пиле-та лестувици, Назнали са ду три змии Ду три змии усойници, Ни е коне лестувица Па си е люта змийница; Налютилъ са Сива Бога, Я си сабе ни фарле, Лу си фарле люта срела Люта срела на поле-ту, Та си поле погурева Погурева полумева; Ни са ражда бела пшеница, Ни си пасе сиву стаду Сиву стаду волове-те, Волове-те иници-те Иници-те и крави-те, Та са поле запустилу. Малки моми на поле-ту., Малки моми малки деца, Та си плачетъ и си викатъ, Тебе си, царю, люту клеватъ, Ни си чекалъ Сурва година Сурва година Суровъ-день, Ни си готвилъ Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница..

Провикна се Първа Юда,  Първа Юда Самовила.  Провикна се от гората,  От гората, от Белита,  Та си вели и говори:  Царю ле, млад царю,  Що си седнал у дома си,  У дома си във двореца,  Та се още не досещаш,  Да събереш малки моми,  Да ги, царю, премениш,  Да ги, царю, нагласиш,  Да ги водиш в пещерата, Дето слезе Сива Бог-а,  Сива Бога и сурива.  В ръка му златна тоюга.  Ударил е Черна Бога,  Черния Бог – Сивата Ламя,  Та си литнал на небето,  Та се от земята погубил,  Че е вече нова година,  Нова година – Нов ден,  Нов ден, Сурвакарски.  Довечера  нови Бъдник,  Нови бъдник и Бъдница.  Седял Сива в пещерата,  Седял ми е само малко,  Само малко, три недели,  И вече ми не седи.  В ръка му златна тояга,  Златна тояга – Златица,  Яхнал си бързия кон,  Бързия кон – ластовица,  Че (коня му) не е вече змеица,  Със змии не го е препасал,  Ни съсъ змии, ни съсъ смоци,  Но са му на глава три пилета,  Три пилета, ластовици.  Та се шета по земята,  Препуска си бързата коня,  Та си на двори слиза,  Та се качи на „чардака“,  И си влиза във стаята,  Та си сяда до огнище,  Дето готвят малки моми.  Да вечеря Новя Бъдник,  Новщ Бъдник и Бъдница,  Та си сяда на трапеза;  Ако протегне десна ръка,  Да си вкуси Новя Бъдник  Новя Бъдник и Бъдница,  В къщата му Нова година,  Нова година – Сурова,  Живи ще са му малки деца, Живи ще са хилядница,  Хилядница ?плодоносна.  Ако не пресегне десна ръка,  И не вкуси Новя Бъдник,  Новя Бъдник и Бъдница,  В къщи ще му е черна година,  Черна година почернела.  Ти царю още не си чул:  Отминала черната година,  Задала се новата година.  Не си пратил във гората,  Във гората във Белита,  Не си пратил малки моми  Да ти секат святи вейки,  Святи вейки – суха шума   Да си палиш святи огън,  Да го палиш на вечеря,  Да го гасиш на ранина.  Ако угасне свещен огън,  Дорде зора не се задала,  Дорде слънце не изгрело,  Ще се налюти Сива Бог,  Ще се налюти и ядоса,  Три му змии на главата,  Три му змии усойници.  В десна му ръка тенка сабя,  Тенка сабя огневита.  В лева му ръка люта стрела,  Люта стрела пламениста,  Пламък дига до небето.  На двора му бърза-та коня,  Бързата коня ластовица.  Изфъркнали три пилета,  Три пилета ластовици,  Плъзнали са трите змии,  Трите змии усойници;  (Вече) не е коня ластовица,  А си е люта змеица.  Налютил се Бог Сива,  Та си сабя не фърля,  Но си фърли люта стрела,  Люта стрела на полето,  Та си поле изпогори,  Изпогори, изпопали.  Няма да се роди бела пшеница,  Не ще пасе сиво стадо,  Сиво стадо воловете,  Воловете юниците,  Юниците и кравите,  Та поле ще запустее.  Малки моми на полето,  Малки моми, малки деца,  Та ще плачат и ще викат,  Тебе царю люто ще кълнат,  Че не си чакал Нова година,  Нова година, Нов ден;  Не си готвил Нови Бъдник,  Суров Бъдник и Бъдница.