Прочетен: 3623 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2008 18:38
За да се добие известна представа за протоколите от рзпитите, и да е видно, как съм отговарял на следователя, от арестуването ми на 28 януари, до 13 февруари, – тук преписвам дословно един от протоколите за разпит, от 12. 02. 87 г., от следствено дело 35/29.01.1987 г. Добавил съм само номера на следственото дело, защото в оригинала, вместо номер, е оставено празно място!
(Следователя леко е променял отговорите ми, за да са в "юридическия стил" на ДС.)
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ на заподозрян
София – 12. 02. 1987 г.
Подписаният Деньо Проданов Колев – следовател по ДС в Главно следствено управление МВР гр. София, по следствено дело 35/29.01.1987 г. по описа на същото управление и в съответствие с чл. 87–91,206,223,–227 и др. от НПК, разпитах в качеството на заподозрян:
Григор Симов Божилов – с установена по следственото дело самоличност. Разпитът започна в 14.15 ч.
Въпрос: От кога датира познанството ви с лицето Стефан Савовски и в какви отношения се намирате с него ?
Отговор: От 1976 до 1981 г. изтърпявах наказанието си в Старозагорския затвор. През този период от време се запознах с лицето Стефан Савовски който изтърпяваше също присъдата си в този затвор. С това лице се намирам в нормални отношения, но дали поддържам с това лице връзки и какво е тяхното естество, не желая да давам обяснения.
Въпрос: По какъв повод в средата на м. декември 1987 г. посетихте домът на Стефан Савовски в гр. София ?
Отговор: На този въпрос не желая да давам каквито и да било обяснения.
Въпрос: При посещението на домът на Стефан Савовски, какви разговори водихте с това лице, със съдържанието на какъв материал го запознахте и какво му предложите ?
Отговор: И на този въпрос, конкретен отговор не желая да давам.
Въпрос: По същото време по какъв повод посетихте домът на Едуард Генов от София?
Отговор: Още веднъж повтарям, че за отношенията ми с приятелите, няма да давам обяснения.
Въпрос: Как да тълкувам отказа Ви да дадете отговор на горния въпрос: като потвърждение на факта че сте посетили неговия дом или като отрича не на този факт ?
Отговор: Отговора ми е ясен, посещавал съм някои приятели, но не искам да давам обяснения относно тези посещения.
Въпрос: Значи Вие не отричате посещението си в дома на Едуард Генов през средата на месец декември, така ли да разбирам отговора Ви?
Отговор: Не желая да давам обяснения по този въпрос, като мотивировката ми за това е, че не е извършено никакво нарушение на закона.
Въпрос: Присъствувахте ли на погребението на Петър Стефанов, и кога се състоя то ?
Отговор: На погребението на Петър Стефанов присъствувах, то се състоя мисля че на 20.12.1987 година.
Въпрос: По какъв начин узнахте за неговата смърт и за датата на погребението?
Отговор: Беше ми съобщено за това, но от кого и по какъв начин, не желая да дам обяснения.
Въпрос: Кои от Вашите приятели присъствуваха на погребението на Петър Стефанов ?
Отговор: На въпроси за мои приятели и познати няма да давам отговори.
Въпрос: След погребението, дома на кого от Вашите приятели посетихте и кои лица присъствуваха на тази среща в неговия дом.
Отговор: Не желая да давам отговор и на този въпрос ?
Въпрос: По какъв повод заедно със Стефан Савовски посетихте дома на Едуард Генов в град София, след погребението на П. Стефанов ?
Отговор: Няма да давам отговор на този въпрос.
Въпрос: Познавате ли лицето Илия Минев от гр.Септември и в какви от ношения се намирате с това лице?
Отговор: Познавам лицето Илия Минев от град Септември. Познавам го от 1976 година. С това лице се намирам в добри отношения.
Въпрос: По какъв повод посетихте в домът му в гр.Септември Илия Минев в началото на м. декември 1986 година ?
Отговор: Не желая да давам отговор на този въпрос. По отношение на въпроси които засягат моите познати и приятели, не искам да давам обяснения.
Горното продиктувах лично аз, прочетох го, правилно е записано и затова се подписвам.
Разпитът приключи в 15.50 часа.
СЛЕДОВАТЕЛ: ЗАПОДОЗРЯН:
А за да не си помисли некой, че след като може така да се отговаря на следовател от ДС, значи комунизмът е бил доста "либерален", – пояснявам, че така са отговаряли, вероятно, единици. Аз си позволих да се държа така, след като бях минал вече през много следствия (и присъди) на ДС. Познавах добре и комунизма и "международното положение", и разбира се не се плашех, понеже отдавна вече бях готов на всичко и нямаше какво да губя, – нито семейство, нито деца, нито служба, нито богатство. Но пък можех да спечеля нещо за България! А доколко и какво сме спечелили накрая, това е "дискусионен въпрос".
Току що прочетох друг пресниман протокол за разпит в ДС, в който, на въпрос на следователя: – "Какво написа Илия Минев на гърба на Откритото писмо?", – отговарям:
– Пише, че в затвора е прекарал 23 години, и 10 години в изселване!
Не бях прочел написаното от бай Илия, но нарочно отговорих с тези факти, за да напомня на следователя, че бай Илия има какво да напише и има пълно основание за това!
(След десети ноември, бай Илия, имаше възможност да пише и публикува всичко, каквото сметне за нужно, защото имаше средства дадени му от съидейници в чужбина, и неколко години издаваше вестник, "Свободно слово"! Нямах намерение да го цитирам, но понеже по телевизия "Скат", Георги Жеков и Николай Галев, започнаха да ме наричат, "комунистическо ченге", – затова тук ще цитирам бай Илия Минев, – от статията му, "История на Независимото дружество", от вестника "Свободно слово", бр. 16, март 1992 г. стр. 2:
"... в последно време се шири слуха, че... Григор Симов е лансирал идеята за създаване на Независимо дружество за защита правата на човека ... Този циркулиращ слух е несъстоятелен, защото самият Григор Симов неведнъж ме е предупреждавал да не се поддавам на интригите на заинтересованите интриганти. Лично аз съм считал, считам и сега, че Григор Симов е честен човек, и че веднага след освобождаването му за трети път от затвора, дойде в домът ми в гр. Септември, през късната есен на 1987 г., пробивайки полицейския комунистически кордон, който охраняваше жилището ми, и ме попита какво да правиме... Отговорих му, че е крайно време да осъществим – учередим Независимо дружество... за която цел посочих редица имена, които да ни съдействат в тази насока. Дори спомням си за да пробием полицейската охрана на домът ми... всред калта и снега минахме все в блоковете на ТКЗС-то и му посочих пътя за гара Белово, за да избегне гара Септември. За честта на България, Григор Симов се справи блестящо с тази задача."
Това са цитатите които избрах, и нека всеки сам съди, доколко прав и искрен е Минев. А що се отнася за подробностите, – то, "полицейски" кордон, в истинския смисъл, не е имало, и за никакво "Независимо дружество" не е ставало дума тогава, а само за писмото до Виенската конференция. В тази книга описвам дума по дума, всичко което съм вършил и каквото знам, за "Откритото писмо" и за "Независимото дружество". А по отношение имената на хора, които да подпишат или съдействат по друг начин, – и аз мислех, че и бай Илия ще посочи неколко души, които да се подпишат, но не би!
А и въпреки добрите възможности за писане, които имаше след 10-ти ноември, доколкото знам, за съжаление, бай Илия не написа спомените си от затворите и от "дружеството"!
(До 1998 г. следствените дела все още се съхраняваха, и от тогава са копираните неколко протокола, като горния. Вярвам че следствените и съдебни дела все още се пазят !)
Ето и "Откритото писмо – апел", за което става дума в горния протокол. Но когато бе проведен този разпит, в ДС още не му знаеха и названието!
До конференцията във Виена,
разглеждаща изпълнението
на договореностите от Хелзинки
О Т К Р И Т О П И С М О – А П Е Л
от български радетели за човешки права,
– дългогодишни политически затворници
Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада. Ние се обръщаме към вас и към широката европейска общественост, с апел: конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права, за всички европейски народи, – като: право на свободно движение и емиграция; право на обективна информация и право на свободна трудова дейност!
Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма, – хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!
Ние сме напълно убедени, че без елементарни права и свободи, истински мир и сигурност, неможе и няма да има!
Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения, – раздела за човешките права, – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправителствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правителства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права, от хелзинкския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права на своите народи!
............................
Това писмо написах 1986 г., и го подписах. Подписаха го и:
Цеко Кръстев, Илия Минев, Божидар Статев, Едуард Генов и Стефан Савовски.
Писмото предадох в Американското посолство, на 19 декември, 86 г., а на 28 януари се опитах да вляза повторно в посолството, за да питам, препратено ли е до "Виенската конференция", но бях задържан от трима агенти на ДС, на вратата на посолството! И от това задържане е горният протокол за разпит, – един от десетината протокола, от онова следствие, продължило два месеца. След което ме интернираха в Добруджа, където престоях година и половина.
..........................................................................
Ннформация на МВР, от 1987 г., до партийното ръководство, относно "Откритото писмо – апел" за човешки права
СТРОГО СЕКРЕТНО
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
№ 501 екз. № 3
(Тук има печат и надпис: Разповерено(?) 2004 г.)
ДО ЧЛЕНА НА ПОЛИТБЮРО
И СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП
ДР. МИЛКО БАЛЕВ
ИНФОРМАЦИЯ
ОТНОСНО: Пропагандни спекулации срещу НР България
През март т.г. на заседание на Виенската Среща, представител на американската делегация съобщил, че в посолството на САЩ в София, бил получен „Апел – открито писмо“ от шестима „политически затворници“ в НРБ. Подписалите апела твърдели, че в България няма сигурни гаранции за защита правата на човека, и предлагали Виенската среща да упражнява контрол в това отношение.
Непосредствено след това изложение на запад е направен опит да се раздуха случаят и да се организира антибългарска пропагандна акция. Френският вестник „Кутидиен дьо Пари“ публикувал клеветнически материал, а радиостанциите „Свободна Европа“ и Би Би Си излъчили четири провокационни предавания. Специално се акцентирало на два момента – за първи път, отправяни официални протести от български граждани, не били анонимни, и второ, макар да не ставало дума за дисиденти от ранга на Сахаров и Солженицин, важен е самият факт за „потърпевши“ заради техните убеждения, лица, независимо от тяхното обществено положение.
Установено е, че „Апелът“ е написан ноември 86 г. От Григор Симов Божилов – 35- годишен, от с. Парамун, Пернишки окръг, многократно осъждан за нелегално преминаване на границата и за шпионаж. Под него се подписали също Илия Стоянов Минев – 70-годишен, от град Септенври, бивш легионер, два пъти осъждан за създаване на противодържавни организации, и Цеко Кръстев Цеков, – 30-годишен, от с. Клисурица, Михаиловгадски окръг, осъждан като ръководител на нелегална група.
На 19 декември м.г. Божилов предал материала в посолството на САЩ, където го посъветвали да намери и други съмишленици, които да подкрепят протеста. Впоследствие към апела се присъединили, с писма пуснати в пощенската кутия на Американското посолство, Едуард Генов – 41-годишен, от София, профилактиран като ръководител на нелегална организация, поставила си терористични цели, осъждан за разпространяване на вражески листовки; Стефан Димитров Савовски – 65-годишен, от София, осъждан за шпионаж, и Божидар Евстатиев Статев – 42-годишен, от София, осъждан за криминално престъпление и опит за бягство през граница.
Замесените в това деяние лица, са профилактирани в Главно следствено управление, а спрямо автора на „Апела“ е приложена административна мярка, установяване в друго населено място. С оглед случаят да не се използва за антибългарски спекулации, воденото следствие е прекратено и от виновните лица няма да се търси съдебна отговорност.
Независимо от тава, има данни, че някои от тези лица продължават да се занимават с нелоялна дейност. Ето защо от страна на Министерството на вътрешните работи се предприемат комплексни диференцирани мерки за разлагане на групата и неутрализиране на евентуални нежелателни последици.
Успоредно с това се засилва оператиният контрол спрямо осъжданите за противодържавни престъпления и лицата от политизирания криминален контингент, за недопускане на подобни прояви.
Стп. В 3 екз.
№ 1 – др. Т. Живков
№ 2 – Памет
№ 3 – К. Д.
Изп. Пр. Тодорова
Нап. В. Калчева – 772 МИНИСТЪР: (подпис)
/Д. Стоянов/
24.04.1987 год.
Това "писмо" е било "разповерено" (или – разсекретено?) 2004 г.
Преписах го от ксерокопие на документа, от следния адрес:
http://www.wilsoncenter.org/topics/va2/docs/25_870424bg
Агент в нужда се познава или леви интеле...
Докато се правим на дядо Коледа
23.03.2009 20:00
Григор Симов - Гиша.
Много здраве на Теди и баща ти!
И не ми пиши "hi" - а пиши така, както говориш и както са те учили майка ти и баща ти!
Учи и знай чужди езици, но говори и пиши на български!
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela