За християните законите и моралът на “Вавилон” са невалидни, когато са в Конфликт с Божествените Принципи. Онова, което се опитва да легитимира и узакони, масонската концепция, е разврат, похотливост, блудство, - квалифицирани от Божествения Закон като ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. 

“Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци,... ни мъжеложци... няма да наследят царството Божие”(1 Послание до Коринтяните 6:10).

Дотук разгледах “религиозната” масонска концепция, основно - рожба на “розенкройцерите”. Но масонството противопоставя срещу Християнството още една своя концепция, и без нейното разглеждане  обликът на съвременния Вавилон би бил непълен. И тази концепция се нарича

 

“Хуманизъм”

 

Възникнал по времето на Ренесанса като философия, имаща за цел да свали Божествените Принципи от върха на ценностната пирамида и да постави там Човека  и неговото благополучие, Атеизмът или Безбожието си придава благовидна форма на “учение”,  наречено “хуманизъм”.

 

Хуманизмът не идва от небитието. Той  е продукт на очакванията и копненията на човечеството, което ги открива в Христовото Учение. Хуманизмът би бил невъзможен в друга религиозна система, защото единствено Християнството издига Човека в най-висша ценност както в Творението, така и пред Бога. Хуманизмът има понятие за човеколюбието такова, каквото го дава Християнството. Друг постулат, заимствуван от Християнството, е “равенството”. В общества извън него то е непознато. Християнството предопределя равни “права”  върху източниците на благосъстояние - Бог е дал Земята за ползуване от  “всички човеци”.  Тук се крие коренът на всеобщото предназначение на земните блага - не е позволено да се  ползват, ако са придобити в ущърб на други, както е недопустимо и разточителството им - лично и обществено, особено когато са в недостиг при други. Оттук произхождат и “справедливостта”, и зачитането “достойнството”,  и “свободата” на всеки човек. Не е нужно да се впускам в повече подробности, за да изясня връзката между Християнството и хуманизма във времето, когато последният прави своя прощъпулник.

Хуманистите изтъкват като едно от най-големите си исторически постижения (и прозрения) конституционното отделяне на Църквата (т.е на Християнството) от държавата. Но отделяйки Църквата от държавните институции, последните започват да се разграничават и от Морала на Християнството. А пространство без Божествен  Морал се  запълва с Атеизъм. С течение на годините в институциите на държавата все по-трайно се настанява идеологията и властта на “тайните общества”, което не е нищо друго освен Безбожие, независимо от духовните и идеологически маскировки, чрез които,  в които и зад които “тайните общества” искат да наложат управлението си над света. Доколко обществата са попаднали в ръцете на “тайните общества” се съди по мащаба на проявленията на двете основни направления на атеизма – войнствуващо и развратно (хедонистично) Безбожие.

С появата си на бял свят хуманизмът повежда  Битка срещу Първоизточника на Принципите, откъдето ги е заимствувал - отрича Тяхната Божественост. Отрича не Принципите, а  само  Твореца им. Целта на тази ловка манипулация води до обожествяване на Безбожието, реализирана в идеологемите на хуманизма – политика, наука, култура. Последните, като попадат в ръцете на преданни на Атеизма люде, се  моделират в угодни за Богоотрицанието цели; изопачени, те се израждат в открит  или завоалиран Безбожен тоталитаризъм. Свободата губи същността си, когато попада под неудържимата сила на страстта на жадни за власт, пари и охолство хора, които подчиняват обществото, чрез което и от което черпят (по-точно казано – крадат) ресурсите  за задоволяване на груповите  и личните си интереси. “Общото благо за всички”  се изражда  “...за всички, които имат пари и власт”. Последните отвоюват и “правото” да бъдат “свободни” (казано по-точно – неконтролируеми). “Правото” да бъдат “свободни” в изявата и задоволяването на инстинктите си, а раболепно обслужващата ги медийна промишленост (нали те й дават  парите, избират кадрите й, определят информационната й политика) ги насажда, за да ги превърне в  “стил” за подражание и от обществото. Защото, ако последното не приеме “свободата”  на нравствената  разпуснатост, то винаги ще гледа на тази “свобода” с осъждане (една от причините е “лесно” придобитите - откраднати от обществото, пари),  поради което “неконтролируемите” са принудени да крият аморалността си - едва ли не най-голямото унижение за онези, които са във властта на парите.

През 2000 г. проф. Зигмунд Бауман споделя: ”Етическото (в смисъл – моралното, нравственото) е принизено или осмяно като едно от типичните ограничени, изхабени и отпратени в контейнера за отпадъци на историята... Задачата е да откриеш как е станало така, че моралната регулация (съдържаща се в моралните  норми на човечеството) е била извадена от арсенала от средства, използувани от обществото, в битката му за самовъзпроизвеждане”.

Главният идеолог на Ватикана – кардинал Джоузеф Рацингер ( избран на мястото на починалия полски папа Йоан-Павел II) в дадено през 2005 г. интервю споделя: “Бог е изтикан някъде в периферията, и на политическата сцена е едва ли не кощунство да говориш за Бога... От общество с християнска култура сме се превърнали в такова на агресивни светски идеали... Упадъкът на традиционните европейски институции може да изглежда нещо маловажно. Но не е. Европа отчаяно се нуждае от устои. Но загърбвайки религията, тя е изгубила моралния си компас” (Стражите от Ерусалим, месечен бюлетин на ХПИ, брой  №1 от 2005 г.).

При унищожаването на ливанската християнска идентичност Западната цивилизация не се притече на помощ. Същата беше наблюдател и при разрушаването на християнските църкви и манастири и прочистването на християнската общност в Косово и Метохия. Забележете обаче кога Западният свят реагира – през 1990 г., когато Ирак окупира Кувейт; и при разрушаването на кулите на международния търговски център и Пентагона през 2001 г.; т.е. когато се посяга върху култови и институционални символи на управляващия световен бизнес - света на парите, в който най-голямо участие имат банките, военно-промишленият комплекс, петролът, търговията.

Днес “християнската” цивилизация е изпразнена от християнско съдържание. Култура, образование, хуманитарни науки, политика, масмедии съдържат всичко друго, но не и християнски послания. Християнството съществува единствено сред  онази част от обществото, върху която паразитират  сподвижниците на Богоотрицанието. Затова съвсем уместен е въпросът дали атентатите от 11.09.2001г. бяха насочени към “християнската” цивилизация, а не към онова, което измести и замести християнството – идеологията, властта и управлението на Богоотрицанието? “Християнство” е етикет, ползуван от сподвижниците на Лъжата, за да отклонят от себе си ударите на ислямския фундаментализъм и да ги насочат върху световната християнска общност.

Не трябва да затваряме очи пред факта, че сподвижниците на войнствуващия Атеизъм, като натрупаха (откраднаха) блага, не устояха на изкушението и да ги консумират, и споделиха идеологията на развратното Безбожие, с което предизвикаха отмиране на  идеологическото и класово противопоставяне. Оттук нататък какво щяха да правят индустриите за военно, нефтено, химическо, и т.н.  производства, търговията? А печалбите? Светът на Парите, на Лъжата и на развратното Безбожие се нуждаеше от ново – глобално - противопоставяне,  за да продължи да реализира нови милиарди долари  печалби...

Така, конвергенцията  на двете уж “непримирими” системи - войнствуващ Атеизъм и развратно Безбожие - се оказа напълно   резонна. Но обществото, на Изток и на Запад,  продължава да не е осмислило този факт. А симптоми за планирано финансово и икономическо сливане на двете системи  са засечени още преди да бъде сътворена Ислямската революция.

През 70-те и 80-те години на миналия век конгресменът Лари Макдонълд  тръгва по дирите на онова, което той нарича “опасна международна конспирация”, стремяща се да установи Нов световен ред. Разкритията си публикува в Бюлетина на Конгреса на САЩ от ноември 1975 г.; после в книгата си  Делото Рокфелер, издадена през 1976 г. В увода й той пише следното:

„Делото Рокфелер  не е фикция. То е сбито, силно и будещо страх представяне на това, което може да бъде най-важното събитие на нашия живот – настъплението на Рокфелерови и техните съюзници за създаване на единно световно управление, което ще събере суперкапитализма и комунизма под един покрив – тяхната власт... Конспирация ли е това? Да, убеден съм, че съществува такъв заговор в световен мащаб” (Гари Ка, с.16).

Усилията на конгресмена Макдонълд за разкриване деянията на международната конспирация са прекъснати на 31 август 1983 г., когато пътува в самолета на корейските авиолинии, който “случайно” се отклонява над териториия на СССР, а съветските военни, като “объркаха”  идентификацията между пътнически и военен самолет, взеха, че го унищожиха, при което загинаха всичките 273 пътници...

Делото на Макдонълд се продължава от сенатора Джеси Хелмс. На 15 декември 1987 г. в реч пред Сената (Горната камара на Конгреса) той заявява:

 „Кампанията срещу американския народ – традиционната американска култура и ценности – представлява систематична психологическа война. Тя се подпомага от редица кръгове... радикалната левица, министерството на търговията, централните банки и международните корпорации, средствата за масова информация, ръководството на образованието, развлекателната индустрия и много от фондациите, освободени от данъци.

Г-н президент, внимателното вглеждане в това, което става зад сцената разкрива, че всички тези кръгове действуват съвместно с господарите на Кремъл, за да създадат онова, което някои наричат Нов световен ред. Частни организации като СЧВ, Кралският институт по международни работи, Тристранната комисия, Дартмътската конференция, Институтът за хуманитарни изследвания “Аспен”, Атлантическият институт и групата “Билдерберг” служат за разпространяване и координиране на плановете за този т. нар. Нов световен ред сред влиятелните търговски, финансови, академични и правителствени кръгове.

 Психологическата кампания, която описвам, както вече казах, е дело на група..., чиято сила се състои във властта й над нашата финансова система и над голяма част от индустриалния ни сектор...

Всеки, който е запознат с американската история, и по-специално с американската икономика, не може да не забележи влиянието, което Уолстрийт упражнява върху Държавния департамент и ЦРУ.

Влиянието на тази върхушка от посветени върху нашата външна политика стана факт от живота ни в наше време... Възгледът на тази върхушка днес се нарича глобализъм...

Г-н президент, според мнението на глобалистите държавите и националните граници нямат никакво значение. Политическата философия и политическите принципи просто стават относителни. Всъщност дори конституциите нямат вече отношение към властта. Свободата и тиранията не се разглеждат непременно като добро и зло и не са непременно компонент на политиката.

От тази гледна точка дейността на международните финансови и индустриални сили би следвало да се насочи към осъществяване на проекта за единен свят – с конвергенцията на американската и съветската система като негови главни части... Всичко, което има значение за този клуб, е увеличаването на печалбите до максимум чрез практикуването на това, което може да се нарече финансов капитализъм - система, която почива на два стълбове – на дълговете и на монопола. Това не е истински капитализъм. Това е пътят към икономическа концентрация  и към политическо заробване” (Пак там, с.45-46).

Големите разузнавателни централи планират събития, които са напред във времето с десетилетия. От тази гледна точка някои “странни” факти си имат обяснение. При “доброволното” разпадане на съветската система то се нарича придобиване на “собственост” – в йерахията на социалистическата власт навлезе поколение, което иска да консумира натрупаните (откраднати) блага, и Войнствуващият атеизъм преля в Развратен.

Атентатите от 11.09.2001 г. (са инсценирани! б.р) маркираха, че  глобалното противопоставяне е факт и светът няма да бъде онова, което е бил дотогава. Ударите срещу кулите на търговския център  бяха повече зрелищни, отколкото ефективни  върху световните финансови среди. А това, че се удари и военното министерство на САЩ, беше все едно да се дърпа лъва за опашката – ясна покана към военните да тръгнат на поход срещу “врага”. По подобен начин САЩ са въвлечени и във Втората световна война – нападението над Пърл Харбър е една предизвестена акция. А и в Първата - след манипулативна медийна кампания.

.................
Трагично е, ако войнствуващият Ислям види врага в християнската общност. Генезисът на елита, управляващ  света, не произхожда от тази общност. Този елит се ръководи от други духовни и морални принципи, той не е обременен и с национална идентичност – американският народ е негова жертва толкова, колкото и всяка друга нация, която може да се окаже изгодна и разиграна (употребена) от транснационалния капитал. Този елит е твърдо решил да въведе в Конфликт двете, враждебни нему, неподдаващи се на религиозното му асимилиране, верски общности. 

Днес няма човешка институция, която да се противопостави на безчинствата на глобалната власт на Безбожието.

 

Върху Християнството се стоварват и двата пасиви – Ислям и Безбожие. То ще воюва и на двата фронта.

Християнството няма да отмре. Няма да бъде победено. Защото Бог воюва за Него.

(б.р. grigorsimov: Ислямът не воюва срещу Хрисиянския свят, а е обект на войни, окупации и терор, уж от християнски държави, а всъщност, от гореописаня световен, наистина, сатанински елит!  Така както днес християнски държава се използват за разоряване на ислямския свят, така, или по подобен начин, преди много векове, ислямът е бил използван и насочван срещу християнските, предимно православни, държави!)

Защо няма никакьв интерес,всички ли са зомбирани и затьпели?!Има ли мислещи хора в тази дьржава?Нали сме големи хитреци и разбирачи?

нямаше да сме в това положение.
Хората, (европейците) макар и изключително интелегентни, са добронамерени и наивни, а последното използват злонамерените врагове на нашата раса. Ето защо, бидейки добродушни и оптимисти, ние нямаме достатъчни съпротивителни сили срещу подмолното зло.
А злото, олицетворявано от свърх мощна тайна световна сатанинска организация, отдавна подмолно е завладяло всички лостове на управление и на контрола върху общественото мнение. Затова не може да се очаква, че ще може да се надвие официалната пропаганда на безбройните им медии (но и на училищата и университетите, които те командват!).
Проблемът съвсем не е само български, а е световен, но степените на разложение и подчинение, са различни в различните региони и различните държави!