Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2009 16:17 - ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ, Песна 12 (605 стиха) 'Веда Словена'
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1394 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.01.2009 12:37


Баща ни, преди да умре, забелязал в Звездната книга, та ни думаше: - след три години, чудо на небето ще има. И на небето и на земята! На полето Бог ще се роди, ще се роди малко дете в пещера. В ръка му златна книга, та ще учи млади юнаци и малки моми.
Ние се на баща ни смеехме, че е болен и не знае да чете, а той си е добре знаел, да си чете Звездна книга..."
..............................................................

Предисловие от учителя Гологанов, - който записвал песните от певците по пазарите (помаци и македонци - мияци):

"Деца-та, като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пеели  следоющата песна, до два часа презъ нъщья." 


Песен 12-та - за Коледа
На осъвременен език, за по лесно четене! 
Дошел ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми във гора-та,
Та ми седналъ подъ дървото
Подъ дървото на чешмата; 
Но не е изтраял
Да ми седи подъ дървото
Подъ дървото на чешмата,
Като седи под дървото
Та ми видя от гората
Що е станало на земята.
Юнаци ми на чешмата,
Малки моми вода точатъ
Съсъ юнаци са задяват,
Та пред Бога прегрешили
Прегрешили грехъ сторили.
Налютилъ се Вишни Бог
Налютилъ се ядосал се,
Та се е зарекъл
Да си хвърли страшен гръм
Страшен гръм, люта срела
Да погуби юнаците
Юнаците и момите:
Юнаците на чешмата,
Малки моми вода точатъ
Съсъ юнаци са задяват.
Коледа Бог не се съгласил,
А му дума и говори:
«Боже ле, Вишни Боже,
Аз, Боже, не съм съгласен
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Може ли, Боже, или не може
Да ми слезе Злата майка
Да ми слезе в Бела гора,
Да ме роди малко дете
Малко дете бележито,
Малко дете млад Бог?
Да ми дадешъ Златна книга,
Та да ходя по земята
Та да уча млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да не ходятъ на чешмата
Да се съсъ моми ни задяват.
Чуди са Вишну Бог,
Чуди са мало - много
Мало много три недели,
Па се отказа
Да си хвърли люти гръм 
Люти гръм, люта стрела
Да убие юнаците
Юнаците и момите;
Но си викна Злата майка
Та и вели и говори:»
«Ой, ти мале, Злата мале,
Молба ти се, мале, моля:
Коледа Бог на земята
На земята във гората
Та ми седналъ под дървото,
Че му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
А юнаци му грях сторили
Грях сторили прегрешили
Та съм се зарекъл
Да си хвърля лют гръм 
Лют гръм, люта стрела
Да застрелям млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Че се задяват на чешмата;
Коледа Бог се не съгласи
А се съгласи да го родишъ
Да го родишъ на земята
Да го родиш малко дете,
Малко дете млад Бог;
Да си ходи по земята,
Във ръка му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юници малки моми,
Да не вършат грехове:
Сега, мале, съгласна ли си
Съгласна ли си или не си?
Да си слезешъ на земята
Да си родиш Коледа Бога,
Да го родишъ малко дете
Малко дете мла Бога.»
Майка му вели отговори:»
Защо, Боже, да не съм съгласна.
Утре слизам на земята.
Но ти се молба моля,
Кат си родя малко дете,
Да си пратиш свети Ангел
Да му донесе Златна книга,
На лицето му ясно слънце,
Като ходи по земята
Да си пее (чете) свята книга
Да си пее да си учи,
Кой го види да верува."
Рече майка не дорече
Зададе се златен облак
Златен облак и бляскав
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земята
На земята, във гората.
Като седна под дървот,
Дето седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела с Коледа Бога.
Та ми седи във гората
Малко - много девет месеца,
А си още не ражда.
Дорде слезе на полето,
Но в града не влиза -
Бог да бие черна арапина
Черна арапина, арапския крал,
Че ми се е научил,
Ядосал се налютил се,
Ще ми сече Злата майка,
Злата майка, малко дете
Малко дете, младия Бог —
Та се чуди де да иде,
Низ поле се е въртяла
Въртяла се, навъртала.
На Бога му дожаляло
Дожаляло натъжило,
Та си прати свети Ангел
Та си слезе на полето,
Намери си Злата майка,
Фана си я за ръката
Отведе я тука долу
Тука долу в пещерата,
Тъмна ми пещера потъмнела
Потъмнела почернела,
Като влезла Злата майка
Ясну ми сланце изгряло
Та ми грее в пещерата.
Замъчи се Злата майка
Замъчи се забъхта се
Та си роди малко дете
Малко дете млада Бога,
Млада Бога и Коледа;
Чудно ми дете бележито,
На лице му ясно слънце,
във ръка му златна книга
Златна книга звезденица
Звезденица светиница;
Още ми чудо станало,
Чудо ми на небето
На небето в облаците
В облаците и в мъглите,
Изгреяла ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що до сега не е греяла,
Та са никой не досетил
Че се е Бог родилъ,
Досетили се трима царе
Трима царе баш билкари.
Трима царе от край земя,
Трима царе - черни арапи.
Та си пели (чели) Звездна книга,
Звездна книга билкарева,
Как си пели и видели;
Яхнали си бързите коне
Та ми на поле излели,
Още ми се чудом чудили
Та си думат и говорят:
Какъ се е Бога съгласил
Да си слезе на земята
Да се роди малко дете,
Да си ходи със юнаци
Със юнаци и със моми,
И си още не верваме,
Да не лъже Звездната книга,
Да не лъже, да не мами.»
Речта още ни изрекли
Подаде са Звездна Юда
Звездна Юда самовила
Та им вели и говори:»
Ой ви вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Защо сте умни - безумни
Та си още не вервате,
Че се е родил Коледа Бог,
Сега го пови Злата майка
Повила го мало дете,
Та си ми е в пещерата,
Само дете никого няма,
Дори се майка нажалила
Нажалила натажила
Та ми плаче и ми вика.
Яхнали сте бързите коне,
Защо се още чудите
Та се в сараи не върнете,
Да оттворите сандъците
Да извадите подаръците,
Па да идете в пещерата,
На Бога почит да дадете,
Да си го дар дарувате,
Да не му майка плаче,
Да не му майка вика,
Че си я Бог оставилъ
В темна пещера потъмнела,
Сама майка в пещерата.»
Трима и царе отговорили:»
„Ей, ти Юдо самувилу,
зарекли сме се, Юдо,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме по земята
Да търсиме малко дете
Малко дете млада Бога,
Де ми се е дете родило,
Поздрав да му дадеме,
Но си, Юдо, не знаеме
Де ми се е дете родило,
Де ми е дете отседналу.
Хайде вие ходете;
Преди от сараи да излезете,
От сараи и от града,
Ще изгре ясна зора
Ясна зора и зорница,
И ще грее не захожда,
Зора ви е млада водачка,
Водачка ви е на Мостове
На мостове (проходи) на клисури,
Като си дете намерите,
Пак зората ще се скрие.»
Тримата царе се съгласили,
Трима царе и билкари,
Та си думат и говорят:»
Баща ни, стария,
Таман вече да умира, 
Забелязал в Звездна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега скоро, йоще три години
Чудо на небето ще има,
И на небето и на земята,
Чудо, много бележито.
На полето Бог ще се роди,
Ще се роди малко дете,
Малко дете в пещерата;
Ще се шета по земята,
Във ръка му златна книга
Та ще учи младите юнаци
Младите юнаци, малките моми.
Ние се на баща ни смеехме,
Че боленъ лежи
И не може да чете,
Я той си е още знаелъ,
Та си е чел Звездна книга.»
Върнали се трима царе
Върнали се във сараи,
Та си сандаците отворили
Отоврили отключили,
Три са подаръка извадили,
Та са се вече запътили;
Иоще си утъ сарае ни излели
Излзла ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водачка им през проходи
През проходи и клисури,
Стигнали си в арапската земя.
Застанала ясна зора
Застанала на полето
На полето в пещерата,
Та си влезли трима царе,
Трима царе и билкари,
Намерили малко дете.
Повила го Злата майка,
На лице му ясно слънце,
във ръка му Златна книга;
А си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
Как си виде  трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми вече не плаче,
Но им вели и говори:»
Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и билари,
Как сте вие узнали
Че се родил Коледа Бог,
Та сте дошли в пещерата
Да видите малко дете,
Малко дете младия Бог?
Мале ле, Злата мале,
Не сме, мале, знали
Че се родил млад Бог;
а сме чели Звездна книга,
И пак не сме вервали;
Дорде дойде Юда самувила
Та си дума проговори:
Хемъ ни покана покани
Да дойдеме в пещерата,
Млада Бога дарба да дариме,
Че е млад Бог на небето,
А на земята млад цар.
Отворили сандъците
Искарали подаръците,
Та си Бога дар дарили,
На Бога се поклонили.
Па си яхнали бързите коне
Та си влезли в арапския град,
В арапския град, във сарая.
Дочака ги арапския крал,
Та ги гозба гости —
Още ги пита - разпитва:
Хайде вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Молба ви са моля,
Като сте от Край земя,
Имате ли Звездна книга
Имате ли чели ли сте
Какво чуд е станало
На небето на земята
Та изгряла ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Дето до сега нее греяла.
Ой ти, арапски кралю,
Нима още не знаеш?
Тука долу на полето
На полето в пещерата
Се родило малк дете,
На небето е млад Бога,
А на земята млад цар,
Затова е изгряла ясна зора
Който види да си знае
Че е чудо на земята станало.
Ядоса се арапскаия крал
Ядоса се, налюти се,
Та си прати черен арапин
Да си сече малки деца,
И да влезе в пещерата
Да посече малко дете
Малко дете младия цар;
Дорде отиде черен арапин
Посекъл ми малки деца
Мало - млого девет хиляди;
Но не влезе в пещерата,
Спуснали се облаците
Облаците и мъглите
Та си пещера закрили,
Закрили я и укрили,
Не я виде черен арапин,
И се върна във сарая.
Царя ми се гозба гости,
Царя пие руйно вино
Руйно вино тригодишно,
Събрал си е везирите
Везирите и пашите,
Та си яде и си пие,
Че погубил младия цар,
Да му земята не плени,
Три дни му гозба трае;
И още си Бога търпи,
Чак тогаз се налютил
Налютил и ядосал,
Та си Трясна люта гръмотевица,
Та удари във сарая
Та му сарая изгоря;
Пак са царя гозба гости
Пак си пие руйно вино
Руйно вино тригодишно.
Заградил ми нов сарай,
Наемал си масторите
Масторите дюлгерите;
Сам си царя камък турил,
И се хвалба похвалил:
Господ ми се, казва, ядосал,
Та си хвърлил люта гръмотевица
Изгори ми сараите
А на мен добре дойде,
Сега градя нов сарай,
Дето го няма на света:
И да падне люта гръмотевица
Пак няма да го изгори.
Рече, още не дорече
Чула го мора Юда
Мора Юда самовила,
От Бога позволение иска
Да си хвърли люта стрела,
Та както си дума и говори
Да му душата премалее.
Бог и не разрешава,
Но и вели, отговири:
Юдо ле, Мора самовило
Не се, Юдо, съгласявам
Да си хвърлишъ люта стрела
Да му душата премалее,
Но му влези във сарая
Та му дай отровна билка,
Да си изпие отровата,
Боленъ да си легне,
Да си легне на потстеля,
Да ми лежи мало – много,
Малко – много, три години,
Дорде му кости прогният,
Дорде му косата искапе,
Та му сечи руса глава
Да не стои на земята
Че се още заканва
Да си прати черна арапина,
Как си ходи младия Бог
Да го сече залък по залък;
Но още не знае
Чи той седи в пещерата—
Чер арапин пещера не видялъ,
Спуснали се облаците
Облаците и мъглите
Та си пещерата закрили,
Закрили и засенчили.»
Мора Юда се налютила
Налютила ядосала,
Та си слезла в градината,
Набрала отровна билка
Отровна билка болничева;
Па си слезе на земята
На земята във сарая.
Арапския крал на трапеза,
Прислужник му прислужва.
Прислужва го с руйно вино
Руйно вино тригодишно;
Стояла ми Мора Юда,
А си я никой не виде,
Та си взела златна чеша,
Сипала му руйно вино
Руйно вино тригодишно,
Във виното тровна билка
Тровна билка болничева,
Подаде му златна чаша,
Подаде я на арапския крал",
Та си пие руйно вино
Руйно вино тригодишно,
Още вину не си глътнал
Записка ми завика ми
Леле мале, загинах си!
Люта ми отрава на сърцето.
Рече царя, не дорече
И си влезе старя билкарин,
Та си виде Мора Юда
Че ми стои на трапеза.
Та и вели и говори:
Ах, ти Юдо, Мора самовило.
Как си влезе във сарая,
Не ти ли за краля дожаля,
Че още е млад и зелен
Та го с отрова напои,
Отровна билка болничева;
В сарая е баща му,
Лежи ми на потстеля,
Зер си слепа не го видя
Него да поиш с тровна билка,
Да му душе прималее,
Доста му е вече додяло,
Болен лежи малко - мног
Малко – много, девет години,
А ти си дала на младия крал:
Как ти още не дожаля?
Как се, Юдо, реши
Та му даде руйно вино
Руйно вино тригодишно
Да го тровиш да го поиш?
Отговори Мора Юда
Мора Юда самовила:
Бог да бие арапския крал!
Не му домилели малки деца,
Но си пратил черна арапина
Та посече малки деца
Мало – много, девет хиляди,
Та дано посече младия Бог,
Но си пещерата не намери—
Спуснали се облаците
Облаците и мъглите
Та си пещерата закрили
Закрили и укрили,
Не посече младия Бог.»
Болен легна арапския крал,
Болен ми е мало - мног
Малко – много, три години,
Дорде му кости испогнили,
А коси му искапали,
Та му се вече додеяля,
На Бога се молба моли,
Боже ле, мили Боже,
Що ми си се още налютил
Налютил ядосал?
Не ти ли вече дожаля
Дожаля и натъжи?
Болен лежа малко - много
Малко – много, три години,
Кости ми са прогнили,
Коси ми са искапали:
Я ми земи парна душа
Да ме отървеш от неволи -
Молба се моли арапския храл,
Дорде си на Бога дожаля.
Та си прати Мора Юда
Та си фърли люта сртела,
Усртели го във сърцето. 

Излезе си Злата майка
Да ми се поразходи,
Та си влезе в арапския град
В арапския град, в сарая,
Та си пита и разпитва
Къде е арапския крал.
Че му хабер нося.
А либе му заплакала
Заплакала завикала
Едвам дума проговори:
Бог да бие Мора Юда,
Налютила се, разсърдила
Та го усрелила в сърцето,
Та си умря сега скоро
Сега, преди три нидели.
Чула ми Злата майка,
Та се върна в пещереата,
На Бога си дума и говори:
Хайде, Боже, мили сине,
Сега си ми вече пораснал,
Я ми иди в харапския град,
Занеси си Златната книга
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да не ходят на чешмата
Да се смеятъ и задяват,
но на тебе да веруватъ,
С вера и клетва да са калнятъ.
Ходи сине, по земята
Малко – много, три години,
Дорде юнаци вяра дообият,
Юнаци и малки моми.
Па ще фъркнешъ във гората, Ще ми седнеш под дървото,
Под дървото, на бел кладнец;
Високо ще с дървото издигне
Ще се качиш на небето,
Па ще седиш във сарая
Във сарая при майка си.»
Рече му майка не дорече,
Три са Юди в пещерата,
Три са Юди самовили
Три са Юди крилати
Крилати и фъркати,
Грабнали са Злата майка
Та си фъркнали на небето.
Самъ си останал млад Бог,
Та ми седи в пещерата
Още малко - три нидели.
Дорде дойде свети Ангелъ,
Та му вели проговори:
Боже ле, Коледе ле,
Доста ми си седед
Тука, Боже. в пещерата
Сега ми вече излезни.
Бог да бие арапския крал,
Налютил се разядосал,
Още ти се люто канил
Да те сече залък по залък,
Да не му земята плениш,
но вече е загинал:
Мора го Юда устрелила
Устрелила го във сърцето.
Умря, вече, загина.
Я си земи Златна книга
Та си ходи по земята,
Да си учиш млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни ходят на чешмата
Да са смеят, да се глумят.
Млада Бога ми излезе
Излезе от пещерата,
Та си влезе в арапския град
В арапскаия град, в сара.
Извади си Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Кой си види младия Бог,
На лице му ясно слънце
Във ръка му Златна книга,
Не ми ходи на чешмата
На чешмата на бел кладнец,
Ни се смее с малки моми,
Не се смее, не се задява,
Но си на Бога верува.
Във Вяра, с клетва му се заклева,
Че вече грях не ще върши;
Три години Бога по земята,
Три години обикаля,
Сите ми юнаци повервали,
Сите юнаци и малките моми,
Та си вече грях не правят.
На Бога му вече додяло,
Не си вече обикаля,
Но си фъркна във гората,
Та си седна подъ дървото
Подо дървото, на бел кладнец.
Три дни под дървото седял.
Високо се дървото извисило,
Покачи се Бога на небето
На небето по дървото,
Та си седна във сарая
Във сарая, при майка си.
Вишну го Бог похвалил
Че си слезе на земята,
Че научил младите юнаци
Младите юнаци, малките моми
Да му грях не вършат.





Гласувай:
0
0



1. grigorsimov - Защо се крие и игнорира 'Веда Словена'?
10.01.2009 13:02
Ето защо:
"Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като оставим само ония, които описват грешките на гоевските управления"! Протокол 16, от тайните планове за поробване на света!
А сборникът Веда Словена е съставен през 19-ти век, от песни събирани в източна Македония и западните Родопи, и съдържа стотици песни, като тази. Песните са от предисторическо време, като в тях има и дребни наслагваня от многото векове, през които са просъществували тези уникални за Европа, песни - прозорци към миналото ни и към древната ни култура!
Нека не позволяваме, тези малки прозорци да бъдат напълно затворени, - каквато е целта на 'княза на света'!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13806550
Постинги: 3707
Коментари: 6666
Гласове: 7604
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031