"Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като ще оставим само ония, които описват грешките на гоевските правителства"!  - цитат от Протокол 16, от тайните планове за поробване на света!

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ

Песна 1.

(с малки корекции на диалекта, за по-лесно четене)

Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та се лоту зададе,
Съсъ лятото лестовица  
Лестовица пеперица.
А знаешъ ли малко дете
Малку дете и юначе,
А знаешъ ли или не знаешъ
От де иде лестувицата  
Лестувица пеперица?
– Летувала на край земя
На край земя на поле-то,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Дваж ми са на поле шетатъ, 
Дваж ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земя доста хфална
Доста хфална плодовита 
Плодовита родовита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе 
Та ги каралъ презъ поле-то
Презъ поле-то, презъ море-то
Каралъ ги само малку
Само малку три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ.
Но си са доста плакали
Доста плакали и викали,
Че си земя оставили
Плодовита родовита,
Та ги докаралъ на пуста земя
На пуста земя запустена,
Де си моми не оратъ,
Де си моми ни сеятъ;
Ни си градятъ силна града,
Но си седятъ в гора-та 
В гора-та в пещера-та
В пещера-та в камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 
Та им дума проговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали? 
Че си ва царя покаралъ
Та ва докаралъ на пуста земя
На пуста земя запустена,
Де си моми ни оратъ,
Де си моми ни сеетъ,
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хайде ми, юнаци, ни плачете
Не плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царя,
Ваше царя Байна краля,
Що да прави що да стори,
Че му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара младите юнаци  
Младите юнаци, малките моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земя
Пуста земя запустена,
Дека си йоще не сеятъ,    
Дека си йоще не оратъ,
Но си седятъ в пещера-та
В пещера-та в камене-те,
Дано се засели пуста земя,
Да нд си е вече запустена.   
Доста ми вече плачте
Плачейте и викате!
Че ми седналъ Дивя крал,
Дигналъ си десна ръка
Съсъ ръка ва фалба фали, 
Че сте слезли отъ небе-ту,
Де ми седятъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Младите юнаци, малките моми
Да си оратъ на поле-ту, 
Да си оратъ да си сеятъ:
Та ви царя курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ им дума ластувица 
Лестувица пеперица,
Повече им нажалило
Нажалило натажило,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице,  
Дето бе земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земя заселили—
Та си оратъ малки моми
И си оратъ и си сеятъ;  
Дивя цар курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си ни фальба хвали:
Но ни се е нажалилу
Нажалилу натажилу  
Че сме си земя оставили
Плодовита родовита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави яловити,
Ялувити, все отбрани,
Малки са моми готвили
Готвили ги и подправяли
Подправяли ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 
Готвили ги доста подправени,
Кой си яде Бога хвали.
Откакъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ го хвалба фалиме, 
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави яловити.
Яловити най-отбрани,
Та ги готвятъ малки моми;
Току моми що да правятъ, 
Като влезли във градината
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Но си китка не намерили,
Готвили ми без подправки, 
Та им са нажалило
Нажалило натажило,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тъжно тъжили,
Та ни се е нажалело
Нажалело натъжило
а ластовица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали.   
Като ида на край земя
На край земя, мила ви родина,
Ще си флеза във сараи
Във сараи в градинката,
Откъсвам си бела китка   
Бела китка и куприца,
Литвамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фърлямъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ,
Очи въртят на поле-то
Да им китка замириса.
Но ви се молба моля,
Да пишете бела книга
Бела книга черну писму,  
Да я разпратите по земя-та:
Кой си има малки деца,
Да усуче бело сукно
Бело сукно и червено,
Да му вържатъ на ръка-та  
На ръка-та на десната, Кога си е вече лето
Лето и пролето.
Да му вържатъ да му думатъ:
Че не ми е бело сукно  
Бело сукно и червено,
Току си е маринка,
Останала отъ край земя;
Какъ си фъркамъ на поле-то
На поле-то на Белъ Дунавъ, 
Ще си фъркна в силния град
В силния град, в сарая—
Къде видя малки деца
На ръка им бело сукно
Бело сукно и царвено,    
Белу сукну и маринка,
Ще си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Ще я взематъ малки моми
Малки моми и девойки,    
Та си готвятъ и подправят.
Чули ми младите войводи
Чули ми лестувицата,
Та си писали бела книга
Бела книга черно писмо:   
К ой си ималъ малки деца,
Да им на рок върже на ръката
Да им върже бело сукно
Бело сукно и червено.