|
Кола ми Коледа,
Коледа ми Асухна,
Асухна ми Дефна,
Дефна и Узара,
Узара и Ртава.
Коледа ми на небе,
На небе уфъ сарае,
Седи ми малу млогу,
Малу млогу ду година.
Сега веке тука долу,
Тука долу на земе-та.
На земе-та трима крале:
Първа Крале Укарана,
Друга Крале Асирита,
Асирита и Харапска,
Събрали са уфъ града гулема,
Уфъ града гулема уфъ Билита.
Заправили личенъ-денъ,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Трима крале у гора-та,
Чи ми ловетъ дребна лова,
Дребна лова и канити,
Афъ сарае стара Юда,
Стара Юда Самодива,
Чи си готви Колев бъдникъ,
Колевъ бъдникъ и Коледникъ.
Летнали ми ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Летнали ми афъ сарае:
Първа Юда Марга Самодива,
Друга Юда Кале Самодива,
Кале Самодива Мазата Юда,
Дет" ми пее ясна песна,
Глазумъ глазни на небе-ту.
Претнали си бели ръки
Претнали си, запретнали,
Стара ми Юда готви,
Готви ми Колевъ бъдникъ.
Три ми са Юди запели,
Запели ми Колна песна,
Колна ми песна Коледна,
Чи ми трапеза слагали,
Златна ми трапеза золита:
Боже ле, Боже, Боже ле Кола
Кола ми Коледа,
Коледа ми Дефна,
Дефна ми Урита,
Урита ми Химна,
Химна ми Ясна!
Ти ми си, Боже, милна,
Милна ми си доста сърдна,
Чи си, Боже, урвиталъ,
Та та майка роди,
Роди та майка на земе
Малку си дете млада Бога.
Сита си земе шеталъ,
Сита си земе утемналъ;
Църна си змее изгонилъ,
Църна змее църна кличе,
Утъ тога е хадетъ устаналъ,
Та ти е личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ;
Стара майка бъдникъ готви,
Бъдникъ ти Коледникъ.
Трима царе у сарае,
На трапеза ни седнали,
Чи си та йоще чекатъ,
Да ми, Боже, седнешъ,
Да ми седнешъ на трапеза;
Да искарашъ ясна книга,
Да ти чуетъ ясна песна,
Чи си слезе на земе-та,
Да си учишъ трима царе,
Гюнефъ да ни чинатъ,
Тебе Бога да ни лютетъ.
Айде, Боже, айде,
Айде, Боже, слези,
Слези, Боже, на земе-та,
На земе-та у гора-та,
У гора-та у Калита,
Де ти е Злата майка.
Злата майка пудъ дъро-ту,
Пудъ дъро-ту пудъ димита,
Тебе си, Боже, чека,
Да ти кършне дима клана;
Клана ти у ръка-та,
Чи да видетъ трима царе,
Да ни ми са уплашили.—
Асъ клана ми на трапеза,
Та ми гонишъ църна змее,
Църна змее църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви;
Църни са Юди уцърни,
Три са Юди и три сесри,
Лу да дойдатъ афъ сарае,
Лу да седнатъ на трапеза,
Сарае са запустили!
Ни е личенъ-день,
Личенъ-денъ Дринъ-день,
Чи си поле исъхналу.
Какъ си пели малки моми,
Излезе ми стара майка,
И съсъ майка трима крале,
Пременили са наредили,
У ръка хми златна тояга,
Станали ми застанали,
Застанали на трапеза,
Я ми йоще ни седнали.
Съсъ бъдникъ е стара майка,
Съсъ бъдникъ и коледникъ,
Турнала ми на трапеза;
Чи да ми Бога дойде
Да ми седне на трапеза,
Съсъ клана димита
Да си гони ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни,
И съсъ Юди църна змее,
Църна змее църна кличе.
Бъдникъ ми на трапеза.
Я ми Юда запела.
Боже ле, Боже,
Боже ле Коледа,
Снимни нине у гура,
У гура пудъ дима;
Ужида та Злата Мати,
Чи ти дава дима клана,
Служба та служи бела абрита,
Бела абрита никатна;
Какъ ти дава златна чеше,
Да си чеше ни уставишъ,
Я съсъ чеше на трапеза,
Да ми служишь трима крале,
Служба ти абрита,
Абрита никатна:
Да са живи, да са зрави
Сега малу ду година,
Ду година ду Коледовъ-день.
Пела ми стара майка,
Пела ми ни испела,
Чи ми иде църна змее,
Църна змеа църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни.
Йоще ми на трапеза ни седнали
Зададе са млада Бога,
На глава му дима клана,
У ръка му златна чеше.
Какъ видели ду три Юди,
Заплакали завикали:
Ой Боже ле, мили Боже!
Бабайку на, Боже, пратилъ
Тука, Боже, афъ сарае,
Трима крале гюнефъ сторили,
Та са тебе налютили;
Злиту хми лету уцърну!
Я ти, Боже, идешъ
Да имъ седнешъ на трапеза
Ти си думалъ на бабайку,
На бабайку на злита Бога.
Думалъ самъ, Юди, продумалъ,
Чи са самъ доста налютилъ.
Туку ма са саидисали,
Афъ сарае хми личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-день;
Стара е майка готвила,
Готвила е Колевъ бъдникъ,
Та ми трапеза турила,
Песна ми испела.
Хаде вие у гора-та,
У гора-та у тимна-та,
У тимна-та у зандана,
Чи си иде Бела Юда
Бела Юда Самодива,
Да ни ва у сарае увари,
Чи ва съсъ срела усрелила.
Рече йоще ни утрече,
Летнали ми ду три Юди
И съсъ Юди църна змее,
Църна змее църна кличе.
Де си иде Бела Юда,
Бела Юда Самодива,
Съсъ дремица на ръка-та,
Седнала ми на трапеза.
Та си служи трима крале,
Служба й бела абрита,
Бела абрита никатна,
Та хми дума и говори:
Ду година на поле-ту
Ша ми жнее бела пшеница,
Бела пшеница, белу просу;
Та ша месетъ малки моми,
Ша ми месетъ чисти пити,
Чисти пити и кулаци,
Да подаватъ на юнаци, —
Чи си е личенъ-денъ,
Личенъ-день Дринъ-денъ.
|
Кольо ми Коледа,
Коледа Безсмъртен,
Безсмъртен, Безгрешен,
Безгрешен, Небесен
Небесен, Могъщ.
Коледа на небето,
На небето в двореца,
Седя ми малко – много,
Малко – много, година.
Сега е вече тука долу,
Тука долу на земята.
На земята трима крале:
Първи крал Укарински,
Другия Асирийски,
Асирийски и Арабски.
Събрали се в големия град,
В големия град Билита.
Запразнували голям празник,
Голям празник, Коледов ден.
Трима краля във гората,
И си ловят дребен дивеч,
Дребен дивеч и пилета,
А в двореца стара Юда,
Стара Юда Самодива,
Та си готви Колев бъдник,
Колев бъдник и Коледник.
Долетели трите Юди,
Трите Юди Самодиви,
Долетели във двореца:
Първа Юда - Марга Самодива
Друга Юда - Кале Самодива
Кале Самодива и Мазата Юда
Дето пее свята песен,
Със ясен глас, на небето.
Запретнали си бели ръце,
Заретнали, навили.
Стара ми Юда готви,
Готви ми Колев бъдник.
Три ми са Юди запяли,
Запяли Кольова песен,
Кольова песен Коледна,
И ми трапеза слагали,
Златна трапеза “позлатена”:
Боже ле Боже, Боже Кольо
Кольо ми Коледа,
Коледа ми Дефна,
Дефна ми Урита,
Урита ми Химна,
Химна ми Ясна!
Ти си Боже милостив,
Милостив и милосърден,
Че си се, Боже, съгласил,
Да те майка роди,
Да те роди майка на земята,
Малко дете, млад Бог.
По цялата земя си ходил,
Цялата земя си отървал;
Черния си змей изгонил,
Черния змей и черно змейче
От тогаз е обичай останал,
И ти е личен ден,
Празник - Коледов ден;
Стара майка бъдник готви,
Бъдник ти, Коледник.
Трима царе във двореца,
На трапезата не сядат,
Че си те още чакат,
Ти да ми Боже седнеш,
Да ми седнеш на трапеза;
Да извадиш свята книга,
Да ти чуят святата песен,
Че си слезе на земята,
Да си учиш трима царе,
Грях да не вършат,
Тебе Бога да не лютят.
Хайде, Боже, хайде,
Хайде, Боже, слезни,
Слезни, Боже, на земята,
На земята у гората,
У гората, у "Калита",
Дето ти е Злата майка.
Злата майка под дървото,
Под дървото, “тамяново” ,
Тебе си, Боже, чака,
Да ти кършне димно клонче
Да ти е клончето в ръка,
Та да видят тримата царе,
Да не ми се безпокоят.
И с клончето на трапеза
Да ми гониш черния змей,
Черния змей и змейчето,
И със змея трите Юди,
Трите Юди Самодиви;
Черните Юди, почернели
Трите Юди, трите сестри,
Ако дойдат във двореца,
И седнат на трапезата,
Дворецът ще запустее,
Няма да е вече празник,
Личен ден, Дрянов ден,
И полето ще изсъхне.
Как са пяли малките моми
Ислезе ми стара майка,
И със майка трима крале,
Пременили се и нагласили
В ръка им златна тояга,
Станали ми, застанали,
Застанали на трапезата,
Но още не сядат.
С бъдника е стара майка
С бъдник и Коледник,
Сложила ми на трапезата
Та да ми Бог дойде,
Да ми седне на трапеза,
С клонче димно -тамяново
Да си гони трите Юди,
Трите Юди Самодиви,
Черни Юди почернени,
И със Юди черния змей,
Черния змей и змейчето.
Бъдникът е на трапезата,
И ми Юда запяла:
Боже ле, Боже,
Боже, Коледа!
Слезни сега в гората,
В гората под дървото
Чака те Злата Майка,
Ще ти даде димно клонче
Подава ти бела абрита
Бела абрита, безсмъртна;
Щом ти даде златна чаша,
Да си чашата не оставиш,
Но с чаша на трапезата,
Да ми служиш трима крале
Поднасяш им абрита
Абрита безсмъртна:
Да са живи, да са здрави,
От сега, та до година,
До година, до Коледов ден
Пяла ми стара майка,
Пяла ми, не изпяла,
Ето иде Черния змей,
Черния змей и черно змейче
И със змея трите Юди,
Трите Юди Самодиви,
Черни ми Юди почернени.
Още на трапеза не седнали
Зададе се младия Бог,
На глава му "димно" клонче
В ръката му златна чаша.
Кат го видели трите Юди,
Заплакали, завикали:
Ой Боже, мили боже!
Татко ни, Боже, прати,
Тука, Боже, във двореца,
Тримата крале грях сторили
Та са тебе налютили;
Черно зло ще им е лятото!
А ти, Боже, идеш
Да им седнеш на трапезата
Ти си казал на баща ни,
На Баща ни, Злия Бог.
Казал съм, Юди, продумал
Че съм се доста налютил.
Но тук са ме уважили,
В двореца им е празник,
Личен ден, Коледов ден;
Стара е майка готвила,
Готвила е Колев бъдник,
Та ми трапеза сложила,
И песен ми е изпяла.
А вие, хайде в гората,
В гората, в тъмната,
В тъмната, в затвора,
Че си иде Бела Юда,
Бела Юда Самодива,
Да не ви в двореца свари,
Ще ви със стрела застреля.
Рече, още не дорече,
Отлетяха трите Юди
И със Юди черния змей,
Черния змей и змейчето.
Ето иде Бела Юда,
Бела Юда Самодива,
С дреновица във ръката,
И седнала на трапеза,
Та си служи трима крале,
Сужи ги с бела абрита,
Бела абрита безсмъртна,
Та им дума и говори:
До година на полето
Ще жънат бела пшеница,
Бела пшеница, бело просо
Та ще месят малки моми,
Ще ми месят чисти пити,
Чисти пити и краваи,
Да подават на Юнаци,
Че си е личен ден,
Празничен ден Дрян ден.
|
